Осиновени и осиновители, обичайте се!

Мислех, че друг ден ще пиша, но не се стърпявам и пиша сега.

Ти си с маска. Защо на мен това ми приписваш ?

Като прочетох първия постинг на Бамбола мъчително ме заболя и си плаках тихо от безсилие и мъка, а си седях и си пишех, беше сутрин, тогава го  прочетох. Колегата три пъти влиза и а да пита кой е починал, пък се откаже, вземе си нещо и излезе.
После в трамвая пак си пътувам седнала, гледам тъпо в стъклото, а сълзите ми сами си падат.

Излиза, че като сме искрени и само болка пораждаме. Че нямаме никакво право на съществуване в този си вид.
Че ако сме искрени няма никакъв шанс да ни възприеме човек сигналите ясно, а те са -
и с най-добрите осиновители рана си има.
Никой осиновител не ни е крив.
Раните не се дължат на лоши осиновители.
Ние други родители нямаме.
Обичам майка си безумно и друга не ми и хрумва да си помислям дали искам, татко също обичам по свой начин.

Предполагам, че от небето аз съм избрала тези двама човека  - майка и баща (осиновителите ми) и съм ги избрала за да им стане малко по-светло и радостно. И ако животът ми свършва сега и трябва с 3 изречения да кажа какъв е бил, само хубаво ще кажа и че пак тях бих избрала.

С другите деца като мен имаме прекалено много еднакви усещания и болки - и тези с прекрасното детство и с по-обикновеното детство, и с много милите родители, и младите и старите, с   различните професии и полове, с образование и без, с различна възраст и страна на живеене.
Но ако ще се налага да чета подобни на това писмо, мъчителни и злобни  вопли, остава само анонимна група за нас.
 
Бамбола е същият социален и емоционален тип като първата жена, от която получих "мило" и  "незаплашително" писмо на лични. Даже помислих, че е един и същи човек. Тя се страхува от себе си, от това, че животът се развива, децата растат, а тя не смее да се отпусне от страх да не би да ги обича различно, но проектира емоциите си върху външен обект и по стечение на обстоятелствата това ставам аз.
С всеки изминал ден разбирам болката и безсилието на тази жена. Има и съзнанието, че първото дете и е дало спокойствието да зачене второто - ами прекрасно, магия Божия, тя никому нищо не дължи за това.
 
Ако и кажа, че е свестен и достоен човек и че обича и двете си деца и никой не би и си помислил, че ги дели поради произхода им, тя не би повярвала.
Ако обича децата различно, то е защото те като характери са различни, като възраст, като много неща, но не и защото едното не е био.
Ако и кажа, че никое дете нама да престане да я обича само защото научава, че е осиновено, не би ми повярвала.

 Не коментирам болката на мамите, защото не я разбирам, не съм я преживяла, но да ги насилвам да декларират, както нас ни насилват - никое дете не го прави. Замисляли ли сте се над това ?

Не страдам, защото осиновителите ми са лоши или недостойни. Това сто пъти го чух на лични и че ако били други, нямало да съм такава, каквато съм.
С мен те са били най-добрите по начина, по който те са мислели, че е най-добър и полезен за мен. А осъзнатото страдание може би ми е  дало енергия за да пиша тук достатъчно дълъг период. Децата, които декларират, че не са наранени или са: кандидат-осиновители или след 5 изречения повече не навлизат в нищо и не пишат тук. Това е тяхно право.

Цялото писмо не е призив към любов, отдавна се научих да ме води съдържанието, а не заглавието.
 То е грачене - вопъл на самотна, ужасена и нещастна жена. 

В тия постинги, в които някой праща другиго "на м...та си" има повече любов, защото някой на момента е ядосан на някого или нещо, но не си е загубил душата. Предполагам пишещите са две приятелки.

Благодаря на Фусси много, много, много. Благодаря за това, че написа как се чувства, и че долавя, как се чувстваме, и че си тръгва за малко, понеже не може да издържи на емоците от това писмо.
Предполагам, тя се е потопила в света ни и затова усети нещата с нашата кожа много осезателно. Така дават съвети да се учи език - да се потопшиш в него за 6 мес. (извинете за примера, но от там ми дойде това, казва се "погружение в ...")
И мен ми идеше никога повече да не се появя тук,  но се въздържах, дадох си време и зададох ясни и прости въпроси.
Не очаквам отговор.
Няма да има такъв, то е ясно.

Мираетке, почисти си ЛС.

готово

и плодете се ...
Много странно "писмо". Не можах да схвана посланието. Май не ми е ден за мислене днес. И аз се влючвам неподготвена много пъти, и не успявам да изразя мисълта си, но това което прочетох ми се стори много ... объркано. Как да се обичаме? Аз се опитвам да се "запозная", да се "открия", да "почувствам".
Опитвам се понякога да се включа в други форуми, но там не откривам своя живец, нещо което да ме провокира. Не си падам по латиносериалите и захрния памук.

За да сложа край на дискусията на тема, за която невиждам смисъл за спор,хора различни и съдби различни,ще напиша нещо,може би ще прозвучи несмислено :
Аз си се обичам - осиновена и осиновител.

на тези, които всяват смут, обиждат и се правят на велики само ще кажа, че е гадно. един новодошъл и един анонимен. страхотна комбинация. и набелязаната жертва, мираета. много достойно, няма що. за да изкарате фоксче извън нерви си трябва наистина талант. да казвате какви проблеми има мираета също е много мило, трябва да си голям, свестен и добър човек, за да бъркаш с мръсни пръсти в отворена рана, че и да ги завърташ. радвам се, че някои са страхотно наясно със себе си и поучават останалите. аз викам да я убием мираета с камъни, що се морите да пишете. познавам лично мираета, имаме си и нашите пререкания, но знам че е свестен човек и е нечовешко да я нападате вкупом.

мираетич, успокой и ти малко топката душа........

В никакъв случай не мога да се съглася с това, не ми е  минавало и през ума.

потресена съм от тази желязна логика. никакво казване за осиновяването, за да не ни намразят децата ни. да му мислят тези, които са осиновили по-големи деца. те от влизането вкъщи си ги мразят, щото си знаят. интересно ми е това за българия ли само важи или за навсякъде. защото има държави без тайна на осиновяването. там кой знае каква омраза се вихри. впрочем чичо ми беше осиновен от сестрата на  биологичната си майка. дали той я е мразил.
чудя се защо ли още чета тази тема. самото и заглавие е парадоксално. и не разбрах дали призива е да обичаме собствените си деца, като осиновители или осиновените от форума. щото аз например съм осиновителка. познавам зойка и мираета и ги обичам, значи ли това, че съм изпълнила пионерското поръчение. и детето си обичам..........
що не мислите малко като пускате теми бе хора.

ааааа, и госта да го светна. мираетка не е осиновителка, а е осиновена. като четеш. чети внимателно.

......

Потресени или не, обидени или не, съгласни или не, жената просто сподели собствените си мисли. И сега като й казахте какво трябва да мисли, как трябва да го прави и доколко да го прави, по-добре ли се почувствахте? Защо просто не кажете собственото си мнение без да я нападате?
Понякога, тук намирам помощ за проблемите си, много ценни идеи, мисли, а поняга не съм съгласна с много от написаното, но това не ми дава право да нападам когото и да било.
Хубав ден ви желая.

По-различно е от споделяне на мисли. Децата се страхуваме от написаното, от това осиновител да не приеме за чиста монета това, за което се претендира в постинга на дамата.
Зададените въпроси са ясни и полезни за всички ни.


Ва ва,

Не намирам темата за нецензурна или по какъвто и да е начин противоречаща на закона и морала, че да я заключваш. Изразните ни средства са в рамките на общоприетото.
Ако на теб лично ти създава дискомфорт, то моля да бъда извинена и да поема вината за личния ти дискомфорт, но не заключвай темата.

заключи, а и изтрии. да не ни гледат срамотиите

Въобще не са срамотии, те срамотиите са си ни хубави.

Дасе разпиша преди 12 и аз.

На мнение съм да я оставим тази темичка - другите си имат спамо-чат темичка, на ние под гръмкото заглавие за любов може да покажем вижданията си за любовта 
Всеки има право на собствено мнение, всеки има право да не е съгласен с другите, както и да не вижда гредата в собственото си око /или да я вижда, ама да му е комфортно с нея и да не иска да я вади/.

Мира, ако някой осиновител приеме за чиста монета каквото и да е писано във форума/без да го пречупи през призмата на собствените си виждания/ - тежко му на детето на този осиновител.
Колкото броя а осиновителите и осиновените, толкова терзания, проблеми, въпроси и всевъзможни случки ни се случват /ух, израз за чудо и приказ/. Дори и начина, по който обичаме децата си е различен /моя е най, ама не го правя на въпрос/
Важното е, да няма личностни нападки.
Ето, изказах се и аз неподготвена и не по темата.

ПП.Срамота - отново три листа глупости и заяждания /мое виждане/ и три реда всичко на всичко в двете важни теми.