Осиновени и осиновители, обичайте се!

Аз не съм осиновител. Аз съм родител, независимо от това, че съм осиновила децата. Мен ме вбесява отказа на хората да ме приемат като родител. И ако се проваля във възпитанието на децта си няма да е виновна първичната рана, а аз и баща им. Защото първичната може да източник на болка, но аз мога да дам на децата си оръжието, с което да се борят с тази болка. Ще направя и невъзможното!

Дарена както обикновено ме вкара в размисъл. Защо нещо, което в реалния живот е мнение, тук е нападка - ми много просто - в реалния живот говорим очи в очи и тогава на всеки му е ясно, че се опонира на неговите думи.
Във форума пишем, други пишат след нас, и като решим да опонираме на точно определено мнение, то става под формата на цитат и обръщение към човека, който е изказал мнението.
Е, да ама това не е нападка, а е спор по темата.
Така ги виждам аз нещата.
Е, има си и нападки, но като цяло в повечето случаи според мен от това произтичат неразбирателствата. Ниска форумна култура /е, сори сигурно ще се засегне някой, ама това е най обобщено казано/

Родител, които е осиновил детето си.
Имам проблеми с формулировките и приемането им.

Когато непознат ме нарече осиновител нещо ми става. Когато ми е от мама Галя, например, ми звучи нормално. Много е крехък и фин нашия свят. Не е ясно при кого какво се задейства и от невинни думи. Затова се получава така. Този призив ме подразни по много нелогичен начин, но наистина ме подразни.

Калина, да ти кажа и мен ме подразни призивът. Прозвуча ми като "Пролетарии от всички страни, съединявайте се!"
По стечение на обстоятелствата съм и осиновена и осиновител, но НЕ ГО ЧУВСТВАМ ТАКА.
Аз съм дете на мама и татко и съм майка на децата си. ТОВА Е!

Амо повече от ясно за какво - за желанието да споделиш конкретно мнение по темата.



Едно е да иска да сподели мнение човек (независимо какво е то), а съвсем друго -  твоето "каквото и да отговоря- знам ти мнението".
Амо като на теб и приятелката ти съм толкова неприятна - ми не ме четете бе, даже и повече свободно време  ще имате.
А и заплахите време си искат, що да си го губите.
 

Думата "осиновители":''  И за мен са осиновители само докато трае процеса в съда и преди това -административния по вписването им, че иначе няма как да ги нарича човек. Ако се легитимираш като адвокат на био-тата ще вземеш данни от папката по делото точно когато "цъфнат налъмите". А после ми е некомфортно да я ползвам думата осиновители.

Думата "осиновени": Също ми е некомфортно да я ползвам, освен в процеса. Това не е главмното, което ме характеризира като човек. Ако нещо ми е създало болка то не е това, че съм осиновена. По-точно сме първично изоставени деца. А осиновяването е крачка към градивност.

На никого не му е проблем, че е осиновен. Добре, че седнахме и за думите да си поговорим.

По-голяма глупост в скоро време не бях чела,първоначално и аз подходих с убеждението,че темата е добронамерена и съвсем миролюбиво споделих някои от собствените си възгледи,които са в разрез със вижданията на авторката,но това изречение просто ме уби
Просто ми е чудно,че е написано от осиновител....

Всчки сме родители.Съжалявам ,че трябва да използвам другата дума.Сигурно и за това не исках хората да знаят, за да не  възприемат по различен начин децата ми .Да, исках да докажа, че ако се справям или не, то не е защото съм о.......л.И продължавам да се опитвам. Да, ама не.Как лекувам раните на по-малката, а на голямата не успявам.Поне за сега. Защото и малката си има своите рани, чувствителност, проблеми....
Радвам се за всички останали, че вие малко или много сте наясно с какво трябва да се справяте.

Съгласна съм и аз не обичам думата "осиновител",употребих я просто в контекста на темата,въпреки,че много пъти съм я отхвърляла като понятие и никога не съм  я ползвала във връзка с родителите си.

Марш от тука, заедно с Фоксчето !

Не е от осиновител, от най-дълбоката утайка и мътилка на душата му е.

За неаналитичния и бърз поглед е само пожелание, но ако му видиш уродливата  муцуна на посланието, страх те хваща. Фусси защо избяга? Защото го видя.
Аз с усилия на волята се озаптих и си дадох няколко дни и миролюбиво зададох прости въпроси, именно за да не би у мен да е грешката. Едни директни и ясни отговори (независимо какви) щяха да ми покажат, че греша. Ама отовори няма от авторката, а други неща.

Ако са ти оголени сетивата до живо месо - виждаш доста различни неща от едно мнение.



Е това не е случай, в който става дума за различни мнения, това не е мнение. 

Който разбира, разбира какво казвам, а останалите - моля, да ме извинят.

Miraetta,

Замислих се по темата. Хората са различни, възгледите им - също.
Някой родители на небиологични деца сами поставят бариерата. Дано не ме разберете погрешно.
Едно изречение, изречено от свекърва ми ми направи много силно впечатление:
"Ние те отгледахме като свое дете!".  Тогава аз попитах - "Какво значи "като свое дете"? Не е ли ваше? Ако не е ваше, чие е тогава?!"
Отговор не получих.
Как обществото да приеме тази жена като родител, като тя самата вътре в себе си не се възприема като такъв?
Стана ми тъжно. Какво ли е да живееш в кошмар, сътворен от самия теб....

Продължавам да твърдя, че децата са си деца и те имат едни родители, независимо какви. Осиновяването не е причина да намразят родителите си, напротив. Те всячески се стараят да бъдат идеалните деца, с цената на всичко. Всички негативни емоции насочват към себе си.

Аз таковатаааа аа, обещах си, че няма да чета известно време, но едно писание в друг подобен форум ме провокира и затова се връщам баш в тая, няма да се извинявам, поп фолк тема.

Сега, това е форум, в който пишат хора, обединени около една тема. Пишем осиновители, пишат осиновени деца и пр. Пишем за твърде сериозни неща като болките ни, страховете ни, радостите ни, копнежа на сърцата ни, за да се плескат необмислени писания... Мисля, че писането по принцип е отговорна работа и не можеш да "треснеш" всяка мисъл, която прекоси главата ти. Не можеш, ако уважаваш другите...

Пиша за да отговоря на хората, които писаха, че не можем да приемем хубавите мисли и пожелания... Пиша, защото аз подхванах негативните мнения...


т.е. по презумпция, осиновените се чувстват непълноценни. Това е обидно


Продължава в същия дух.... ами много се извинявам, но аз не се чувствам аутсайдер, а ако някой сметне детето ми за такъв, ще получи един през ашиците. Не знам защо, четейки това се сетих за "състрадателната"  българска поговорка "куцо, кьораво и сакато"

Въпреки ... 

Това изречение означаваедно единствено нещо. Отворила жената форума, не прочела нищо преди това, сега от позицията на абсолютната истина реши да ни светне къде им е проблема на осиновените деца.  Ами, съжалявам, но това е такова неуважение, неглижиране и невежество, че простооооо......

И накрая, понеже се отнася лично до мен:

Не, драга Бамбола, не аз виждам нещата розово. В постинга си имах предвид, че твоето писание ми звучи като текст на чалга песен. Толкова е пошло

Пак няма да се извиня