Нека имаме полза за нещо градивно. Аз така си превеждам писмото.:
"Мили осиновени деца!" = призивът само уж е към всички, ама си е явно само към децата. Повече от ясно е, че децата не си обичат родителите, ама Бамбола го казва деликатно и мило под формата на призив. Нещо като евро-комисарите
, които не казват "Много е мръсно тука", а казват:"Следва да се оптимизират усилията в областта на ... ".
" Чета форумите, които ви интересуват и мисля за вас- затова колко ви е трудно понякога да намерите мястото си и да се приемете като пълноценни хора." - Вие не се приемате за пълноценни.
" Страшно е човек да бъде изоставен, а това е много често срещано състояние за повечето от нас - осиновени или не, възрастни или деца. Постоянно някой ни изоставя, но и ние често го правим. Въпреки това, ние продължаваме и слава Богу оцеляваме." = изоставяния от такава значимост като това майка да изостави новороденото си по собствено желание се срещат под път и над път. Изоставяния от такъв ранг всеки е правил и прави едва ли не всеки ден. И вие ги правите и всички ги правят. Ми стегнете се де, аз колко съм се стягала.
"Ние сме аутсайдери - осиновени, осиновители, стари моми и ергени, хомосексуалисти, инвалиди, инакомислещи, свободни и самотни хора. И кой ни дава това определение? - така нареченото общество но и често ние самите. Но какво удоволствие е да сме такива! Аз съм такава и никога не бих желала да се променя." - не намирам по какво съм различна от вас, но сте си аутсайдери.
"Аз съм осиновителка, въпреки че съм пълноценна майка на дъщеря си." = осиновителите по презумпция не са пълноценни родители, но аз съм.
"Аз не съм виновна за това, нито пък тя. Просто стечение на обстоятелствата. Не мисля че и тази, която я е родила е виновна - тя също е жертва на обстоятелствата." = Вие сте безплътна сянка между нас двете. Нямате право на идентичност - идентичността върви ръка за ръка с усета и мнението ти за хора и събития, а вие нямате право на това. На нас двете нещо ни се е случило, а на вас - какво?
"Питала съм се дали щеше да бъде по щастливо с биологичните си родители? Това никога няма да го знае никой от нас." = Ясно е че нямаше да сте по-добре. Голяма съм и ако малко помисля, бих осъзнала, че много рядко те са заедно и изразът "с двамата" не значи нищо, ама пред вас всичко върви - все ви е бонус.
"Когато стане зрял човек решенията ще взема тя и ще има избор - да е щастлива или нещастна." - Ако се чувставате нещастни, то е само защото сте взели погрешното решение.
"Не се затваряйте в собствените си съмнения - защо съм изоставен, кои са родителите ми, щях ли да съм по-щастлив, страдали ли са за мен.........? Няма значение, защото вие сте в друг етап от живота се и сте господари на себе си и на чувствата си. Вземете най-доброто от живота си и обичайте, защото страховете и съмненията изяждат отвътре." = Забравете онова дете в себе си. Погребете го и започнете начисто. След като ви е даден нов живот - неприлично е да се замисляте.
От мен: А ако някой иска да си разбие отношенията с по-голямо дете или възрастен с нашата съдба, то да му каже, че последният не обича родителите си само защото е разбрал, че е осиновен, ако не беше разбрал - нещата щяха и до днес да са си щастливи и приятни, и гаранция давам, че ще си загубите всякакво доверие и близост, а човекът ще бъде запокитен в уличка без изход и с бетонни стени.
Дали ще има сили да проведе разговори с вас, за да ви каже и убеди и покаже, че това е голяма заблуда от ваша страна като родители, или ще провокирате необяснима за вас агресия или други неща - не се наемам да гадая.
Само гарантирам, че е много ефикасно.
Най ме вбесява оценката за изоставянето на новородено като нещо, което е толкова леко и елементарно и няма тук човек , който поне 5-6 такива да не е сътворявал, а децата - и те също, само дето не са се усетили. Та имахме късмет да попаднем на Бамбола, че да ни се отворят очите. - Да, ама не.
Във всяка книжка пише , че дори смяната на жилището или местоработата или заминаването надалеч на близък от семейството си е причина са силен стрес, ама бебето да се отдели от майката и то по волята на майката, гарнирано със съответните емоции - ми не е стрес, къде го има тоя стрес според авторката.
Аз имам мнохо грехове, ама баш от такава дълбочина нямам и да не дава Господ да имам.
Мамите от форума - в болшинството си никого не са изоставяли, говорим за изоставяне от такъв ранг и дълбочина.. А дамата да ми сравнява изоставянето на Марийка от Иванчо с това, за което говорим - има право, но ако тя бе изоставена, че да ми разсъждава за своето изоставяне.
А тя "с чужда пита помен прави".
Боли ме от това, да не би някой да си е помислил, че щом нещо се пище за осиновяването, то идва от деца, които не обичат родителите си. В армията казват, че цената на един бит войник е колкото на двама небити - т.е. той е двойно по-скъп. Видял е и 2 и 200 и горе-долу може да се предвиди как би реагирал при опасна ситуация, а небития не е ясно как ще реагира. За себе си казвам - сега много по-осъзнато обичам и приемам родителите си и по-малко изненади могат да се очакват от мен, да не кажа, че ако съм жива, няма какво неприятно да се очаква от мен, а съм само нещо положително за родителите си.
Дано да не звуча много неясно.
Това, че искаме да лекуваме и да сме грижовни към детето у себе си, няма нищо общо, няма и сантиметър да се покрива с някаква хипотетична мъка, че не си с био-то. Само се задавям от безсилие, че някой може да си го мисли, а още повече, да ми го приписва.
По-горе дадох моя превод на писмото. Може да не съм възприела тя какво иска да каже, но съм достатъчно ясна и стоя зад думите си.
За жалост, авторката няма да даде своята версия.
"Мили осиновени деца!" = призивът само уж е към всички, ама си е явно само към децата. Повече от ясно е, че децата не си обичат родителите, ама Бамбола го казва деликатно и мило под формата на призив. Нещо като евро-комисарите
, които не казват "Много е мръсно тука", а казват:"Следва да се оптимизират усилията в областта на ... ". " Чета форумите, които ви интересуват и мисля за вас- затова колко ви е трудно понякога да намерите мястото си и да се приемете като пълноценни хора." - Вие не се приемате за пълноценни.
" Страшно е човек да бъде изоставен, а това е много често срещано състояние за повечето от нас - осиновени или не, възрастни или деца. Постоянно някой ни изоставя, но и ние често го правим. Въпреки това, ние продължаваме и слава Богу оцеляваме." = изоставяния от такава значимост като това майка да изостави новороденото си по собствено желание се срещат под път и над път. Изоставяния от такъв ранг всеки е правил и прави едва ли не всеки ден. И вие ги правите и всички ги правят. Ми стегнете се де, аз колко съм се стягала.
"Ние сме аутсайдери - осиновени, осиновители, стари моми и ергени, хомосексуалисти, инвалиди, инакомислещи, свободни и самотни хора. И кой ни дава това определение? - така нареченото общество но и често ние самите. Но какво удоволствие е да сме такива! Аз съм такава и никога не бих желала да се променя." - не намирам по какво съм различна от вас, но сте си аутсайдери.
"Аз съм осиновителка, въпреки че съм пълноценна майка на дъщеря си." = осиновителите по презумпция не са пълноценни родители, но аз съм.
"Аз не съм виновна за това, нито пък тя. Просто стечение на обстоятелствата. Не мисля че и тази, която я е родила е виновна - тя също е жертва на обстоятелствата." = Вие сте безплътна сянка между нас двете. Нямате право на идентичност - идентичността върви ръка за ръка с усета и мнението ти за хора и събития, а вие нямате право на това. На нас двете нещо ни се е случило, а на вас - какво?
"Питала съм се дали щеше да бъде по щастливо с биологичните си родители? Това никога няма да го знае никой от нас." = Ясно е че нямаше да сте по-добре. Голяма съм и ако малко помисля, бих осъзнала, че много рядко те са заедно и изразът "с двамата" не значи нищо, ама пред вас всичко върви - все ви е бонус.
"Когато стане зрял човек решенията ще взема тя и ще има избор - да е щастлива или нещастна." - Ако се чувставате нещастни, то е само защото сте взели погрешното решение.
"Не се затваряйте в собствените си съмнения - защо съм изоставен, кои са родителите ми, щях ли да съм по-щастлив, страдали ли са за мен.........? Няма значение, защото вие сте в друг етап от живота се и сте господари на себе си и на чувствата си. Вземете най-доброто от живота си и обичайте, защото страховете и съмненията изяждат отвътре." = Забравете онова дете в себе си. Погребете го и започнете начисто. След като ви е даден нов живот - неприлично е да се замисляте.
От мен: А ако някой иска да си разбие отношенията с по-голямо дете или възрастен с нашата съдба, то да му каже, че последният не обича родителите си само защото е разбрал, че е осиновен, ако не беше разбрал - нещата щяха и до днес да са си щастливи и приятни, и гаранция давам, че ще си загубите всякакво доверие и близост, а човекът ще бъде запокитен в уличка без изход и с бетонни стени.
Дали ще има сили да проведе разговори с вас, за да ви каже и убеди и покаже, че това е голяма заблуда от ваша страна като родители, или ще провокирате необяснима за вас агресия или други неща - не се наемам да гадая.
Само гарантирам, че е много ефикасно.
Най ме вбесява оценката за изоставянето на новородено като нещо, което е толкова леко и елементарно и няма тук човек , който поне 5-6 такива да не е сътворявал, а децата - и те също, само дето не са се усетили. Та имахме късмет да попаднем на Бамбола, че да ни се отворят очите. - Да, ама не.
Във всяка книжка пише , че дори смяната на жилището или местоработата или заминаването надалеч на близък от семейството си е причина са силен стрес, ама бебето да се отдели от майката и то по волята на майката, гарнирано със съответните емоции - ми не е стрес, къде го има тоя стрес според авторката.
Аз имам мнохо грехове, ама баш от такава дълбочина нямам и да не дава Господ да имам.
Мамите от форума - в болшинството си никого не са изоставяли, говорим за изоставяне от такъв ранг и дълбочина.. А дамата да ми сравнява изоставянето на Марийка от Иванчо с това, за което говорим - има право, но ако тя бе изоставена, че да ми разсъждава за своето изоставяне.
А тя "с чужда пита помен прави".
Боли ме от това, да не би някой да си е помислил, че щом нещо се пище за осиновяването, то идва от деца, които не обичат родителите си. В армията казват, че цената на един бит войник е колкото на двама небити - т.е. той е двойно по-скъп. Видял е и 2 и 200 и горе-долу може да се предвиди как би реагирал при опасна ситуация, а небития не е ясно как ще реагира. За себе си казвам - сега много по-осъзнато обичам и приемам родителите си и по-малко изненади могат да се очакват от мен, да не кажа, че ако съм жива, няма какво неприятно да се очаква от мен, а съм само нещо положително за родителите си.
Дано да не звуча много неясно.
Това, че искаме да лекуваме и да сме грижовни към детето у себе си, няма нищо общо, няма и сантиметър да се покрива с някаква хипотетична мъка, че не си с био-то. Само се задавям от безсилие, че някой може да си го мисли, а още повече, да ми го приписва.
По-горе дадох моя превод на писмото. Може да не съм възприела тя какво иска да каже, но съм достатъчно ясна и стоя зад думите си.
За жалост, авторката няма да даде своята версия.
