Тя, авторката, май втори път не писа...
- Публикувана: 4 ноем. 2007, 10:13 ч.
- Последно мнение: 6 ноем. 2007, 19:49 ч.
Искам и аз в чужбина...
Не съм писала наистина, но чета всичко че и по няколко пъти даже. На 30г съм, останах без висше по стечение на обстоятелствата-без пари и подкрепа какво ти учене, с бащата на детето ми не живеем от няколко месеца заедно, той да има лесно в една капка вода да ме удави, не можем за нищо да се разберем дори и за развод, май никакъв вариант не виждам в съветите ви който да мога да приложа, ама поне се разсейвам...
Galdonita , Разбирам те напълно . Моето положение беше почти същото , само че с две деца и съпруг /бившият / заминал за чужбина с мисълта да изкарва пари за нас които останахме в България . Но уви ..... .Той има своето семейство там и друго детенце . Аз бях принудена да напусна страната за да мога да издържам децата си. Тръгнах без език , без познати и т.н. Така че , няма невъзможни неща , стига да имаш воля и поне някой който да ти помогне в началото. Казвам ти го не за да те плаша ,а защото аз съм минала по същият път . Благодарна съм , че срещнах човекът с който съм в момента , който ми е помогнал в много трудни моменти от моят живот, но и това добро което се е появило има своята цена. Може би се питаш каква е тя . Най -голямата !!! 
Да не съм до моите сладки дечица. Причината е , че и и ние не сме разведени , а пък и не дава съгласие децата да живеят при мен . Така че мисли и премисляй какво ще спечелиш и какво ще загубиш. Аз също не смятах че така ще се получи при мен , но "никога не казвай никога" , защото не знаеш какво ще ти сервира утрешният ден. Аз страдам , децата ми страдат , родителите ми също и ..................., реално погледнато се питам : дали си е заслужавало 
. Аз се надявах с времето , той /бащата/ да се промени към добро , но то стана още по-лошо.
С това което пиша не искам да те разколебая , ако искаш ми пиши на лични , ако евентуално искаш да дойдеш тук . Бих помогнала като начало , въпреки че не те познавам , но сега пишейки и плачейки си спомням как съм се чувствала преди 6 години , без да зная къде отивам и как ще се справя и за това ако мога да ти бъда полезна пиши ми, въпреки че това не е идеалната страна за емигриране , тук става все по-зле , но предполагам е по-добре от България .
Да не съм до моите сладки дечица. Причината е , че и и ние не сме разведени , а пък и не дава съгласие децата да живеят при мен . Така че мисли и премисляй какво ще спечелиш и какво ще загубиш. Аз също не смятах че така ще се получи при мен , но "никога не казвай никога" , защото не знаеш какво ще ти сервира утрешният ден. Аз страдам , децата ми страдат , родителите ми също и ..................., реално погледнато се питам : дали си е заслужавало . Аз се надявах с времето , той /бащата/ да се промени към добро , но то стана още по-лошо.С това което пиша не искам да те разколебая , ако искаш ми пиши на лични , ако евентуално искаш да дойдеш тук . Бих помогнала като начало , въпреки че не те познавам , но сега пишейки и плачейки си спомням как съм се чувствала преди 6 години , без да зная къде отивам и как ще се справя и за това ако мога да ти бъда полезна пиши ми, въпреки че това не е идеалната страна за емигриране , тук става все по-зле , но предполагам е по-добре от България .
Ако си сама,с един доход месечно е трудно навсякъде по света не само в БГ.
