Искам и аз в чужбина...

Ами действай смело - или към София, или в чужбина.
Какво е комп. дизайнер? 

сигурно имаш предвид Граф. дизайнер заплатата им в София е около 1000лв /от опит говоря /, така, че като за начало може да се ориентираш към столицата

Успех 

Не знам какво да кажа, за да се почувстваш по-добре. Сестра ми е с по-малка заплата и от твоята в БГ. Знам как живеят.
Моят опит за идването ми тук не би ти бил от полза, защото съм тук заради мъжа си (дойдох с годеничска виза, впоследствие се оженихме). Не знам изобщо как става с фирмите за работа.. няма ли начин да следиш обяви в чужбина и да кандидастваш директно при посредническите фирми там или работодателя? А да заминеш като студентка?

далеч съм от мисълта да те нападам, всеки има право на избор, но и правото да се бори за него.
лично аз заминах преди 20 години. при никого. уж за малко. сега живея в българия, но скоро си заминавам обратно за германия с детето и мъжа си.
просто там е моят дом и годината, която прекарах в българия ми показа, че не мога да живея поне на този етап тук. не става дума за материални ценоости, а за ментални.
общоприетото мнение, че трябва да ти подаде някой ръка, та да успееш, не го подкрепям. повечето от нас, живеещите в чужбина са там най-вече предполагам, защото са омъжени за чужденци. така че, мисля че въпросите ти не са точно за този форум, освен ако не те интересуват начините, по които можеш да се омъжиш за чужденец. професията ти не ми казва много, но предполагам, че образованието, на което я дължиш е атрактивно за повечето страни, към които се стремиш. предпоставките, да успееш в чужбина са добра и търсена професия, перфектен език ижелание да се интегрираш. и не на последно място, способност да правиш жертви, много жертви. ако си оставиш голяма част от нашия български манталитет тук и си склонна да се примириш със съдбата на чужденец, предполагам че ще успееш.
като начало бих обърнала внимание на нагласата ти. в германия например би било абсолютно неприемливо да работиш и две трети от заплатата ти да отиват за ипотечна вноска, при условие, че можеш да разчиташ само на този доход. на никого не би му хрумнало при тези условия да си купи собствено жилище, особено ако има и дете, което трябва да издържа. и там наемите не са ниски, но хората са свикнали да се простират според чергата си. няма да ти обяснявам колко е лек или труден там живота, но мисля, че който умее да се бори, успява навсякъде, стига да има желание. има стотици сайтове за работа, просто започваш да изпращаш цивитата си.

От това което казваш става ясно че трябва да се ориентираш към англоговоряща държава.
В Европа най-големи възможности има в UK. Иначе друга алтернатива е USA. Ако държиш на Европа ще ти се наложи може би да научиш и др. език.
Аз дойдох като студентка и то с английски език. Трудно е първите 6 месеца, после започваш да свикваш. Не казваш на колко години си. Имай предвид че има много неща които в началото ти се сртува хубави, после има неща които те дразнят, и в крайна сметка разбираш че живота е еднакъв на всякъде, но всичко е въпрос на пари. Ако можеш да имаш добър стандарт в Бг, ориентирай се към София това е по-добър вариант. В чужбина трябва да получаваш поне 2000 евро за да живеете нормално. Детето трябва да се адаптира към ново училище, език, нови порядки. Ти ще трябва много да работиш, него кой ще го гледа, и т.н.

Пожелавам ти успех, каквото и да решиш.  

Аз не водя типичния емигрантски живот, блъскащ се за оцеляване. 
Но да кажа, че ми се струва много трудно и да споделя някои мисли:
Първо, никъде не приритват за нас, като специалисти ( може би IT сферата да има по-голям шанс, наистина).
Софийският Университет също не им говори особено много.
Ние сме в една група на румънци, албанци, поляци и тн. Тоест, неквалифицирани, бедни  цигани склонни на криминалитет с които трябва да се внимава. Онзи ден наш приятел ни предупреди, за жената, която работи при нас, защото е румънка. Казахме, че е много читав човек, а той каза " абе, аз да ви кажа да имате едно наум, нали виждате какво става". Истината е, че особено в Европа не са възторгнати от присъствието ни, а и 'ние' сме се постарали да не останем незабелязани и то все с простотии.
Това не означава, че човек не може да се издигне над общия имидж и да представя една друга страна на медала, просто да е наясно  и да избира внимателно средата и целите си.
Затова идване с 2 куфара без идея какво следва не си го представям, капаните са страшно много. Чувала съм, че работа на 'черно' има за целия китайски народ, но там пък рисковете са ужасно големи, най-вече работодателите са масово изроди.  Оставането ' ей така" е голям риск, най-малкото не можеш функционираш нормално - от банкова сметка през здравно обслужване, до купуване на кола например.
Та, не идвай така. Опечи си донякъде поне нещата от България - езика в много важен, идеята какво правиш и къде и тн.

Чувала съм, че специалисти от твоята сфера си намират работа за отрицателно време в Австралия.
Топло е и говорят английски.

ГовориШ само в единствено число. Семейна ли си, какво мисли съпругът ти?
Опитай да намериШ работа по нета. Беz сигурни доходи не бих отиШла и на село...
Успех.

От всичко написано от теб се чувства колко си отчаяна. Само дето не мога да ти дам добър съвет, защото и аз дойдох заради половинката ми. Ще получиш доста мнения за София, но се замислих, че дори и да получаваш повече пари, ще трябва да плащаш наем. А и това нашествие там е толкова тъжно....

В чужбина няма да ти е лесно. Ако аз трябва да се ориентирам към чужда държава бих го направила към такава, която е емигрантски ориентирана ( населението се състои в голяма част  от емигранти ), тъй като ще имаш по-малко проблеми в това отношение, в сравнение с една Холандия например.

Просто не знам какво да ти напиша....Сигурно е така, защото аз не съм от авантюристите, които биха заминали без да имат подкрепа отнякъде.

Все пак ти желая много успех! 

matakosmata,
от написаното от теб сякаш има упрек към жената, че получава толкова, а плаща кредит. Ако беше под наем пак щеше да плаща пари, нали?

В Германия едва ли ще те вземе някой
на работа веднага. Бъка от графични
и медийни дизайнери. Като практикант
да почнеш, не си е работа, защото не е
добре платено, ако изобщо е. Иска се и
немски език. Може да си отвориш фирма
и да бачкаш на парче, но сама си поемаш
всички осигуровки. При всички случаи ти
трябва мрежа от хора, на които да разчиташ.
Иначе ще се луташ и началната депресия ще
те направи смачкотляк. Ако нямаш осигурена
работа и дойдеш с детето, ще ви е адски тежко.

Гледам Lennie е писала са Австралия. Не го предложих като вариант, защото за да дойдеш тук се искат доста пари - за документи, за виза, билетът само е към 3000 лв. За да вземеш виза на база квалификация, трябва да кандидатстваш по точковата система + явяване на изпит по английски. Другият вариант е да си намериш работа предварително. Мога да ти дам адреси за обяви на интернет. Не на последно място - много е далече.
Aко те интересува имиграция в Австралия: www.immi.gov.au

Според мен има няколко категории българи в 4ужбина:

1.Омъжени там(пове4ето които пи6ат тук маи )
2.Семеиство българи,ако мъжът примерно работи,жената гледа децата,понеже няма баби и т.н да ни помагат,детегледа4ки не всеки иска да ползва..
3.Българи студенти,които в последствие остават там
4.Нелегално пребивава6ти
5.Българи работе6ти наи- 4ерната работа,само и само да са в 4ужбина,докато в Бг премерно могат да бъдат не6то пове4е,но избират това(познавам такива и им се 4удя )
6.Хора намерили си работа предварително,до6ли с договор и на които вси4ко им е уредено от първиа ден,пове4ето от тях са добри или тесни специалисти
7.Сезонни работници
.....и други категории има  предполагам,да допълнят другите..

Не знам как е твоето положение,но си помисли какво губи6 и какво пе4ели6 евентуално,сложи не6тата на кантар.

Ако прецени6 ,4е минусите в Бг са пове4е,тогава наистина емигрираи,но си избери държавата много внимателно,не вси4ки държави са еднакво благоприятни за българите:peace:

Ако няма6 4овек до себе си  е много трудно,но не невъзможно...
Но е мит от едно време това ,4е вси4ки са богати и уредени в 4ужбина,просто няма такъв филм
Поне без много усилия не се полу4ава...

kalinka, няма упрек. просто ако е решила сериозно да тръгне нанякъде, трябва да се съобрази с някои основни неща, за да не се окаже в небрано лозе. това е един друг свят, с други правила. просто беше елементарен пример......
колкото до наема, едно жилище не е само цената на закупуването му. данъци, ремонти, поддръжка и още куп неща, които като собственик би трябвало да погасяваш, а като наемател-не. просто приоритетите в българия и в чужбина са различни.

Аз предполагам, 4е моми4ето е пуснало темата,за да 4уе истината,а тя е тази ,4е животът в 4ужбина не е сапунена опера,не е филм а ла "Дързост и красота",а яко ба4кане и доказване,винаги те преценяват двоино понеже си 4ужденец.И понякога,не винаги естествено, българите са третирани така дискриминационно ,както ние третираме на6ите роми...

Но ако си упорит успява6,зависи каква цена си склонен да плати6  за този успех

момичетата са те посъветвали..аз искам само да ти кажа успех 

Ако си сама,с един доход месечно е трудно навсякъде по света не само в БГ.

Тъжно е това което си написала.
Аз дойдох сама.Без да познавам никого.Единствената ми информация за страната беше от нета.Имах осигурена работа на минимално заплащане и работно разрешение. Трудно е, много е трудно в началото.Особенно ако нямаш никой.Не първите дни, а първите години. Ако знаех какво ме чака, може би нямаше да тръгна.Но тогава не се замислях , пък и бях по млада.
Стискам ти палци да успееш.

Прецени си добре позициите и действай..
Аз съм в чужбина,не съм омъжена за чужденец.Мъжът ми е бг,живеем в чужбина от 2000 година.Дойдохме тук с добър английски и сносен френски(за Канада става въпрос).Аз сега не работя,гледам си детенцето,(мога да си го позволя)мъжа ми работи само.Не съм имала никакви познати тук,за да ми подадат ръка..Справяме се ,доволни сме..
Желая ти късмет!

В Канада е по-лесно. Имам братовчед, който е там и не се сблъсква с някои от големите проблеми, които са тук.

Да,така е.И за мен е  по-лесно тук..Казвам го защото съм живяла и из Европата..

Според мен трябва да премислиш всичко много добре . Мъжът ми е чужденец , но и той е емигрант като мен в страната в която сме в момента . Мога да кажа , че не е изобщо лесно. Ако той беше българин , досега да съм се върнала в България отдавна . Аз виждам по-големи възможности пред мен  в България и не в Чужбина . За да легализирам дипломата си от БГ университет , преди години беше доста трудно ,а сега след 01.01.2007 не съм и проверявала . Не са малко хората  които работят за жълти стотинки и имат висше образование  , но работят по строежи , чистачки и др. професии , работещи се от местните без никакво образование, които дори не познават часовника . Просто не можеш да си представиш през каква депресия преминава човек.

Със всичко това не исках да те разколебавам , но аз самата съм на същото положение и съм в чужбина ,само че премисляща възможността за връщане в България .
Успех ти желая и донякъде може би играе голяма роля и  късмета !

Моите впечетления са, че момичетата в чужбина женени за българин или друг чужденец не са добре (нямам предвид форумските, а тези които срещам в живота) самотата и липсата на контакти ги смазва. Често се чувстват излъгани и дискриминирани, дори и да не е така, а просто да са изпаднали в недоразумение, няма кай да ги ориентира. Тези които са женени за местен са доста по-добре, доста неща им идват на готово, има кой да ги посъветва, насочи, провери нещата вместо тях, имат автоматично приятелски кръг и т.н.
Специалисти се търсят в някой области, въпреки това шанса да те излъжат не е малък.
Казваш, че си комп. дизайнер - приемам че имаш предвид графичен дизайнер. Това специално тук е добре платена и пресижна професия, поради това местата са малко и доста търсени, конкуренцията е голяма, местните предпочетени. В държави като Великобритания и САЩ е май по-добре в това отношение. В същото време един добър граф. дизайнер в БГ може да взима от 1000лв. нагоре та не знам, имам приятели в бранша който взимат по 2000-3000лв. в София, е да, говорим за доста изявени специалисти, но ти ако не си такъв в чужбина ще ти е още по-трудно. Абе обобщено казано, ако не си с нагласата да се бориш със зъби и нокти и да не се поддаваш на депресии и т.н. тръгвай, ако не по-добре хващай пътя за София. Защото ако ще прекараш следващите години от живота си, самосъжалявайки се, обвинявайки всички и всичко то няма смисъл.

Прочетох абсолютно всичко и ще ти дам  два примера на които съм свидетел...
1...Отнася се за момиче което работеши за нас....
Та тя е българка с 7 годишно момченце днес ....
Идва в Кипър 1998 ...По покана на нейната голяма любов....В последствие той се оказва омъжен но вече е късно тя е бременна....Ражда.... и оставя детето си при майка си и се връща да работи тук за повече пари... През 200-2001 ако не се лъжа намира си работа на заплата 250 кипърски лири ....като чистачка на нашия ресторант в последствие заплата и стигна 300 кипърски лири а взимаше и бакшиш.....
Детето си виждаше само за коледа защото нямаше възможност да плаща самолетни билети постоянно.....Тази година най после успя да вземе детето си в Кипър при нея ...Ми то я гледа като изтървано горкото и е толкова изплашено ....Направо незнам това живот ли е.... .....Ама тя така си живее и й харесва.... Да е жива и здрава и тя и сина и и цялото и семейство.... 

Ще ти дам и друг пример.....Дано да имаш търпение да го прочетеш....
2...Тя красива и млада идва да работи в Кипър....Работа си намира по обява съвсем случайно с голям страх заминава...В последствие работи като барман в хотелски комплекс..Много хубава работа ...Хубаво заплащане ....Запознава се с Кипърец 13 години по голям от нея...Голямата любов съответно.....Прибира се в България ....После се връща обратно по покана на момчето...Оженват се ....В момента живеят щастливо...Имат две деца момченца ....Да са им живи и здрави....Работят и ги изхранват .....За завръщане в България и дума не се отваря засега...

Това което исках да кажа дадох ти два примера за не толкова добър и много добър край....
За мене лично въпроса е на личен избор...Няма значение коя страна ще избереш..
Въпроса е какви възможности ще ти се отворят и как ще ги използваш...
По голямата част от българите ги е страх да рискуват .....И в момента в който решант незнам защо все попадат на някакви фирми фантоми....Искрено ти пожелавам успех независимо какво ще решиш...бъди смела и рискувай...Дори и да стане зле винаги има къде да се върнеш..нали???

Това което мен ме изумява е, че българите често не смеят да се преместят от Ямбол в Бъргас примерно, обаче решат ли да тръгват, нищо не ги спираи тръгват за най-трудната чужбина, нито че никой не познават ги спира, нито че не знаят езика, абе нищо, хвърлят се с главата напред и каквото стане...

А иначе ако си отваряш очите на 4, ако имаш добър социален инстинкт, ако си ОК като човек мисля, че не е невъзможно да се оправиш и сам, ама трябва човек добре да е проучил, а не единствената информация да му е историята на сина на бай Иван от долния етаж дето се върна от чужбина миналата година, примерно.

palachinka, по-скоро си  е до човека
аз и мъжът ми сме вече във втора чужбина и не сме се чувствали смачкани
вярно, трудно е началото, особено ако нямаш инфо за елементарните неща от начало, но постепенно ги откриваш и продължаваш
зависи от теб как ще си намериш среда и контакти
може и чрез хоби-клуб, спорт, покрай деца/куче
винаги има начин

към авторката - ако си решила твърдо, търси и ще намериш
успех

ако не си семейна - в Швеция и Дания много се ценят чужбински булки
та може и по сайтове за запознанства да се пробваш, ако имаш желание
така е по-лесно

palachinka, абсолютно си права
но все пак София не може да поеме целия бизнес и всички желаещи
там е голямата трагедия на БГ - концентрация само на едно място
навсякъде другаде - мизерия

Джоел, ти си най-светлото изключение, служиш за пример за висок дух на всички отчаяни 
До човека си е верно е, ама като гледам, който е бил добре в БГ и в чужбина е добре, и обратното. (имам предвид в емоционален план)

А аз имам наблюдение за Варна, че нещата доста са дръпнали и там... не е само София.

За женене и Норвегия не е за пренебрегване (да похваля местните мъже  ) Обаче тя авторката не знам колко си следи темата, май само ние тук си философстваме.

Искам първо да не се съглася с който каза че жените омъжени за българин или чужденец в чужбина не се чувстват добре...  Не слагай всички така под един знаменател, не си права. Ние с мъжа ми сме българи, работим в Ню Йорк, печелим по-добре от много наши приятели - Американци - и общо взето си живеем доста добре. Преди 7 години дойдохме, аз студентка на мизерна стипендия, той - на безплатен стаж! Познати нямахме да ни помагат, живяхме на хотел 1 седмица докато си намерим квартира. Много трудно ни беше, но и двамата в крайна сметка си взехме магистърски степени от тук и сега работим квалифицирана, търсена работа. Вярно че работим по 50-60 часа на седмица (за почти нищо друго време не остава), но се чувстваме добре, с много повече професионални възможности, а и да се надяваме, един ден скоро ще можем да даваме на детето ни (нероден Петко, но все пак...) един добър живот.

Та искам да кажа че ако имаш сили, нерви, постоянство и много инат да се бориш, поне в началото, ако си добра в това което правиш - не е невъзможно да си уредиш един добър живот какъвто в България, поне в материално отношение, явно ти е трудно да имаш. (Че винаги ще ти липсва България, че никога няма да се чувстваш съвсем на място, ни тук, ни там... това е друг въпрос...)

Като цяло, поне за Щатите, мисля че много помага да имаш диплома от тукашен университет. С други очи те гледат работодателите и няма да се наложи да чистиш хотели...

Успех, каквото и решение да вземеш 

Трънче, разбира се, че не всички са под един знаменател, просто го казвам така за да е по-кратък поста, а и май има голяма разлика между САЩ и Европа в това отношение в полза на САЩ.

  И аз съм останала с такова впечатление, макар че не съм живяла и работила в Европа, та може и да се лъжа. Но в Щатите наистина те приемат за това което можеш (и това което може да се изцеди от теб в полза на корпорацията  ) а не за това, от което идваш. Меритокрация, уж, не аристокрация 

Като начало, може да се насочиш към някоя страна, и да пробваш с изпращане на СВ-та по интернет, така ще можеш да прецениш търсене/предлагане на работа, заплащане (горе-долу) за да се ориентираш. Не е задължително веднага да заминаваш.

Нищо не казваш за бащата, сама ли се грижиш за детето?

Тя, авторката, май втори път не писа...

Не съм писала наистина, но чета всичко че и по няколко пъти даже. На 30г съм, останах без висше по стечение на обстоятелствата-без пари и подкрепа какво ти учене, с бащата на детето ми не живеем от няколко месеца заедно, той да има лесно в една капка вода да ме удави, не можем за нищо да се разберем дори и за развод, май никакъв вариант не виждам в съветите ви който да мога да приложа, ама поне се разсейвам...

 Galdonita , Разбирам те напълно . Моето положение беше почти същото , само че с две деца  и  съпруг /бившият / заминал за чужбина с мисълта да изкарва пари за нас които останахме в България . Но уви ..... .Той има своето семейство там и друго детенце . Аз бях принудена да напусна страната за да мога да издържам децата си. Тръгнах без език , без познати и т.н. Така че , няма невъзможни неща , стига да имаш воля и поне някой който  да ти помогне в началото. Казвам ти го не за да те плаша ,а защото аз съм минала по същият път . Благодарна съм , че срещнах човекът с който съм в момента , който ми е помогнал в много трудни моменти от моят живот, но и това добро което се е появило  има своята цена. Може би се питаш каква е тя . Най -голямата !!!   Да не съм до моите сладки дечица. Причината е , че и и ние не сме разведени , а пък и не дава съгласие децата да живеят при мен . Така че мисли и премисляй какво ще спечелиш и какво ще загубиш. Аз също не смятах че така ще се получи при мен , но "никога не казвай никога" , защото не знаеш какво ще ти сервира утрешният ден. Аз страдам , децата ми страдат , родителите ми също и ..................., реално погледнато  се питам : дали си е заслужавало  . Аз се надявах с времето , той /бащата/ да се промени към добро , но то стана още по-лошо.
С това което пиша не искам да те разколебая , ако искаш ми пиши на лични , ако евентуално искаш да дойдеш тук . Бих помогнала като начало , въпреки че не те познавам , но сега пишейки и плачейки си спомням как съм се чувствала преди 6 години , без да зная къде отивам и как ще се справя и за това ако мога да ти бъда полезна пиши ми, въпреки че това не е идеалната страна за емигриране , тук става все по-зле , но предполагам е по-добре от България .