защо изневеряваме и каква е правилната реакция

 

Тук никой, никога не изневерява или му изневеряват !
Освен това ако много случайно изневери или му изневерят реагира по най- правилният и форумско одобрен начин!
За справка какъв е начина ДиС/дом и семейство  .

важното е никой да не разбере, независимо дали изневярата е случайна или нарочна. И на партньора да не се казва, защото това само ще го нарани и няма да доведе до нищо добро.
Нещо не ми харесва това с изневерите, защото винаги може да се намери някой "приятел", който да раздуха работата.

Аз ще ти кажа:
1. Не изневерявай-ще се чувстваш по-добре!
2. Ако изневериш-сигурно има защо!
3. Доколкото мога да се досетя тази изневеря май не е твоя, а само си свидетел........така че-свиркай си! Не се кахъри за реакциите и какви трябва да са!
А и Катюша е права-тук всички са девици..... независимо ти какво знаеш

А да ти се е случвало да се сблЪскаш с нещото, наречено Училище, преди да налетиш на Изневярата?

e dobre stom vsicki tuka sa hrisimi (oglejdaiki gi) kakvo da kaja osven bravo na decata ..(gledaiki gi podozriteln) ...no tova ne reshava situaciata mi ....a za uchilishteto ne go razbrah (skonfuzeno)

Момичето сигурно няма "ъ" на клавиатурата. Виж, запетайките може да не ги е забелязала просто.
Конкретно по въпроса, учудвам се, че чак наскоро си се сблъскала с този факт, изневярата съществува от както може би и самите ние. А  по отношение на "правилната" реакция (ако изобщо има такава в случая), не схванах ЧИЯ реакция трябва да е правилна? На изневеряващия, на този, комуто са изневерили или на свидетеля на изневярата?
Иначе и мен темата силно ме вълнува.

Какви деца? Не става ли въпрос за възрастни?

И аз не схванах чия реакция ?

Да, тук изневеряващи няма!  Иначе - трай си. Колкото по-малко хора знаят, или по точно не повече от двама, толкова по-добре за всички.

 Че аз откъде да знам защо изневерявате?  И кои сте вие? 
Я като единствен/а представител/ка на изневеряващите да споделиш - какво, къде, кога...? 
Пък ние ще предположим защо. 

Мола да бъда извинен(засрамвайки се ) ,но сам с френска клавиатура ,ако това може да бъде някакво оправдание ! Иначе пиша доста бавно на кирилица.
Имах предвид по темата когато разберете че са ви изневерили .
За децата беше метафора с елемент на положително емоционално обращение!

А, ясно.
Досега не съм разбирала, че ми е изневерил. И се надявам да не ми се налага да го разбирам.
Хипотетично, щеше да ми е много гадно.

Извинен си. Виж колко отдавна се опитах да те оправдая за правописа  , само дето те нарекох "момичето", за което аз се извинявам.
Предлагам да разкажеш малко повече за изневярата, та да стигнем до причините за нея и "правилните" реакции.

Хората сме с много интересни възгледи понякога. Повечето, съм убедена, че си казват:  "Аз може да го направя и съм печен(а) няма да ме усетят, но ако той(тя) ми причини подобно нещо ще го убия!". Но никой няма да си признае тук, във форума, че мисли така...

Независимо кой го прави, трябва да се скрие добре, поне ако му стига ума. И това не е само за изневерите, а за всичко в живота - от недупченето на билетче в трамвая до "преразпределянето" на милиони.
За да тръгне някой нещо да прави, значи е много наясно със себе си какво прави (освен ако не е дрогиран или мъртво пиян).

Дай малко мат'риал, бе мойто момче, кажи за к'во иде реч
Тамън с момичетата приготвихме пуканките......

е правилната реакция

а "защо" е твърде философски въпрос със строго индивидуални отговори

Не знам.
Както може на някого да му биеш шута, зарад таз подла постъпка и после да си свиркаш, така и на следващия можеш да простиш и една, и пет, и десет... жената е странно животно.
Ама нас туй чудо няма да ни стигне!
А пък защо изневеряваме също не знам...аз като изневеря, значи вече съм в нова връзка, което пък значи че съм праведна и на никого не съм изневерила! Поне засега!
Въх!

не знам ....по скоро се чудя дали трябва да се прощава в крайна сметка е едно еб...е само какво толкова.... (оглеждайки всички и госпожицата дет трескаво мисли хапвайки пуканки)...дали тука има някой на който не са изневерявали или той (тя) не са го правили (виждайки как си галтат жсички езиците и малчаливо се оглеждат)

Преди или след брака?

Не съм изневерявла, доколкото знам и на мен не са.
Вероятно бих простила, зависи от много неща. Не бих изневерила, поне докато съвестта ми не го позволи.

Никой няма да си каже директно, а ти можеш само да гадаеш! Но казват, че се чувстваш изненадан от себе си само първия път

Аз така и не разбрах ти ли си потърпевшия от изневярата на някоя звезда или просто събираш мнения относно прощаването в такива случаи?!?
За протокола-който търси прошка я намира..........въпросът е дали търси такава (ако ме разбираш)

hmmm kakvi ste mi hrisimi to tuka v tozi forum nikoi i nikoga nali (zasmiano)
parvi ste ce moje da ima i sledvasti .....i kakvo navejdame glava i...to vinagi moje da ima i 2 ri ..i 3ti pat da ne prostish s novia partnior moje pak ....luda rabota (vazdahvaiki napregnato)

Тази тема провокация ли е? Ако не ти харесват отговорите, може да поискаш затваряне на темата.
Няма нужда да гледаш толкова подозрително на написалите. Или толкова ти е криво, че са ти изневерили, че всички жени са ти виновни?
Ако искаш да си го изкараш на някого, то си го изкарай на гаджето/жената, която ти е изневерила или разбий носа на съперника.

А можеш ли да въздъхваш напрегнато на кирилица?

 
Ами не точно... най-добре е да става само, ако е плод на страст тази изневяра, защото набъркат ли се чувства, вече е сериозна работа! Сега ще ме убият с камъни

Радост, моля ти сЪ......не го подстрекавай така младежа!!! Момичето може да е свястно, да не си го изкарва на нея викам:)

Момчето е ново тук и викам да го просветлим какво означава ССФ На нея такива въпроси не се задават (т.е. на нас)

Ами какво да му кажа? Хем му е зле, хем ние виновни какви сме били хрисими.
Може пък, точно затова да имаме смелост да пишем. Нехрисимите в момента кой знае къде са?

 

 Правилната реакция като изневеряваш е да внимаваш да не те надушат и да отричаш до дупка.

Даммм... така е! Пу, пу!

Тук никой не изневерява. Изневеряват само гостите.  Ама още не са се появили 

Абсолютно вярно!

Е, добре аз съм първата

Гостенка или изневеряваща  Която и да си, добре дошла в отбора! 

Аз, честно, не  мога да разбера дерта на момчето /то с тоя правопис може и момиче да е/. И стилистиката ме затруднява /ама на френските клавиатури едно правилно изречение не може да се върже, знам аз/. А много ми се иска да се включа...само да ми превежда някой, молим!

Абе включвай се! То ни трябваше просто думичката "изневяра" и нова тема с чисто пространство и всеки си казва мнението просто от негова гледна точка, така както той го е разбрал

Аааа, то така много хипотетично шъ разсъждаваме....Що да се хабим ?! Някой може да има повече нужда от мъдрите ни съвети .... Виж, ако се внесе яснота в казуса - жертвам се...

За разпространение на гените, за разнообразяване гените на потомството, от скука, от глупост, за разнообразяване в леглото, щото така било модно, щото могъл (могла), щото са ни слаби ангелите ...
Правилната реакция ако ти си изневеряващия са ти я казали - траеш си.
Ако ти изневерят на теб е малко по-трудно да се да де съвет.

И аз не можах съвсем да схвана за какво иде реч,ама ще се опитам да се включа.Аз съм човек на крайностите,т.е. или съм с някой ,който си ме кефи и нямам нужда да му изневерявам или не съм с него,защото вече не ме кефи. Това е образно казано.В този смисъл изневярата ми се струва натоварващо и безсмислено нещо.То да се криеш като плъх,за има няма 15 минути кеф,пък и после  да се притесняваш да не те е видял някой. Цък не е за мен.Но...разни хора,разни идеали.


П.П.  На мен са ми изневерявали и ми беше кофти,ама не е болка за умиране-преживява се.Общо взето купон с приятели (нямам предвид зверско напиване) оправя нещата

има много вероятни причини за изневяра - от нуждата от разнообразие до липсата на обич към партньора, всеки, който е стигнал до това има своята причина. А за реакцията - тя също е индивидуална- според философията ти за смисъла на живота и любовта.

Ситуацията хипотетична ли е?

ааа, не е точно така,ама едва ли ще се разкрие,щото миналите два пъти много ви изнерви!

И съм изневерявала и на мен са ми изневелявали.И нищо смущаващо не виждам в такава ситуация. Проблемите идват като се разбере и това до колко са обвързани двамата души. Също е и въпрос на гледна точка и е индивидуално как ще реагираш. ЦЪК    

Много сте готини всички с изказванията си, но ми се ще да напиша нещо по-сериозно - и от личен опит и от наблюдения. Много зависи на каква възраст са партньорите и колко са обвързани, т.е има ли деца, колко големи са те. Имам предвид сериозна изневяра, а не еднократни забежки, въпреки че и тях не ги приемам за нормални, ако двама души се обичат и уважават. Сигурна съм в едно -за да има изневяра, значи има някаква причина и нещо, макар и дребно липсва във връзката - независимо дали е от пет месеца или петнайсет години. За мъжете обикновено нещо им липсва в секса, за жените - липсва нежност, ухажване, разбиране. Не вярвах, когато по-възрастни мои колежки и колеги ми казваха, че почти няма връзка, особено дългогодишна, в която да не е имало изневери. Причините са различни,  реакцията на потърпевшите - също. Моето мнение е, че ако човек наистина обича партньора си, може би трябва да му прости първия път(и единствения). Тогава нещата могат да станат дори по-добре отколкото до изневярата. Просто изневерилия се убеждава, че е направил грешка. Повтори ли се обаче - ще има и трети и четвърти и т.н.  - няма смисъл  да продължава връзката си с такъв партньор. Много дълго стана, но сигурно мога да напиша книга с примери, просто май съм мааалко по-възрастна от повечето във форума.

Многознайка 
 Изневерявала съм, когато съм се чувствала Не-обичана. Стигало ли се е до такъв момент, нито съм имала скруполи да го правя, нито бих имала ако ми се наложи отново. Живея един живот и никой, който не ме е ценил, не е и заслужавал да ме има само за себе си.

etti, много хубав пост. Само да допълня, че има мъже, които изневеряват и без да им липсва нищо. Един мой колега ми каза, че кръшка "за да не му омръзне жена му" (млада и много готина мацка)

Това в какъв смисъл?

Да не изгуби сексуален интерес към нея.
Хитро, нали?

А, баш така мисля и аз, Кас!
Изневерите могат да бъдат при различни обстоятелства-когато имаш семейство (най-вече деца) нещата с това дали искаш да продължиш с един човек напред или не не са толкова прости, като да си събереш парцалките и да те няма! Иначе и аз цял живот съм била идеалист, че любовта е завинаги, намериш ли точния човек. Оказва се, че не е така......

Не е хитро, а е поредното оправдание на съвестта на един загорял за чужда п..ка мъж. Много са ми гнусни подобни типове, но щом му е по-лесно да живее с мисълта, че го прави за добро да е жив и здрав. Убедила съм се обаче, че колкото и тривиално да звучи, всичко все някой ден се връща. На подобни типове пожелавам съпругите им също да решят в даден момент да се разнообразяват по подобен начин, за благото на " фамилния сeкс ".

ама много сте готини в този форум (оставайки за миг тигана с  pates au saumon) а като сам започнал да питам защото боли ...как да я преглатнем най лесно    ( отваряйки шкафа с лекарствата се оглежда за хапче да забрави изневярата )  савет ?!
учудихте ме че имя хора които си призняват и браво за искреността  (хварляйки поглед кам загарящите спагети)...
Ta........

 Изневерявала съм, когато съм се чувствала Не-обичана. Стигало ли се е до такъв момент, нито съм имала скрупули да го правя, нито бих имала ако ми се наложи отново. Живея един живот и никой, който не ме е ценил, не е и заслужавал да ме има само за себе си.
[/quote]
А, баш така мисля и аз, Кас!
Изневерите могат да бъдат при различни обстоятелства-когато имаш семейство (най-вече деца) нещата с това дали искаш да продължиш с един човек напред или не не са толкова прости, като да си събереш парцалките и да те няма! Иначе и аз цял живот съм била идеалист, че любовта е завинаги, намериш ли точния човек. Оказва се, че не е така......
[/quote]

Абсолютно е така. А какво става, когато се появи човек, който те кара да се чувстваш постоянно обичана и ценена, за разлика от този, с който си създал семейство и си спрял да го обичаш, поради това , че те кара да се чувстваш не-обичана и неценена? Когато се сблъскват желанието за лично щастие и убеждението, че семейството е ценност и не трябва да се руши.

За каква ценност може да става въпрос? Такива привидно зенни смейства има под път и над път, а вътре гнили. Не виждам смисъл от съществуването на подобно " семейство ".
 В моя конкретен случай реших да си тръгна и да се опитам да създам семейство, което да е по-добро и за мен, и за детето ми. Не сгреших.

Кас, пропуснах да сложа "хитро"-то в кавички. Естествено, че е супер плоско оправдание!

Аз схванах иронията, но се подразних на поредното мъжко плиткоумие и изкоментирах. Сори, дано не съм те обидила ако ти е близък приятел.

 За каква ценност може да става въпрос? Такива привидно зенни смейства има под път и над път, а вътре гнили. Не виждам смисъл от съществуването на подобно " семейство ".
 В моя конкретен случай реших да си тръгна и да се опитам да създам семейство, което да е по-добро и за мен, и за детето ми. Не сгреших.
[/quote]

Кас, става въпрос за това, че той да кажем е решил да се промени и започва да демонстрира любов и уважение /закъсняло, защото любовта у теб е загинала/ , но все пак се старае, наистина истиска семейството си, а и има силна връзка с детенцето, което много ще страда, ако мама и татко се разделят.

в горния пост иках да кажа "наистина иска семейството си"

Ако ще и с хастара навън да се обърне, пречурило ли се е нещо в мен съжалявам но път напред няма. А детенцето няма да е чактолкова щастливо да живее с нещастна майка. От личен опит казвам, че съм си скъсвала з....ка да не ми личи пред детето за да не се тормози, но връзката майка-дете е силна и всичко се усеща. А й на кой му се играе вече театър...
"Искането" трябва да е двупосочно за да се получават нещата 

 Аз спирам за днес да пиша в темата, че ме връщате в едни период ог живота ми, който искам вече да затрия от съзнанието си.

Определено стилът ти на писане е бая интересен ...

Знам, че си напълно права, Кас, но явно си по-решителна и дръзка. Аз не мога да се реша на крачката най - вече, защото знам, че той много ще страда от това, а не искам да му причинявам болка.

Да си кажа и аз. Правилната реакция ако ти си изневерил е да си траеш. И то наистина на никой да не казваш, защото и на приятел или приятелка да кажеш пак ще излезе наяве. И да си живееш с гузна съвест.

Това за някаква инцидентна случка говорим, не за системно кръшкане или връзки.

Случайно попаднах на тази тема и тъй като няма случайни неща ще напиша това, което мисля.
Малко Офф- Касиди, много хубаво впечатление ми правиш, не знаех, че имаш дете.
Сега по темата. На мен са ми изневерявали и аз съм изневерявала. Това се е случило с един и същ човек. и странното е, че сме го направили по едно и също време. Аз тогава бях студентка, гаджето ми беше от моя град, обичах го безумно, повече от 4 години, но той беше толкова повърхностен, толкова разкрепостен... Обичаше да живее,а аз така се бях вкопчила в него, обожавах го. Бях обаче на едни купон, едно момче ме кефеше много, не само външно цяла вечер си говорихме... И нещо в мен стана. Реших го и го направих. Най-странното е, че после не съжалявах. А моят приятел ми е изневерявал почти през цялото последно време на нашата връзка. Накрая нямаше смелостта дори да ми го каже. Изтъкна друга причина, за да се разделим. Боже, не мислех, че това ще го споделя някога тук,но аз отдавна съм го преодоляла. от тогава съм категорична, изневярата не ми допада. Ако ще го направя, това означава,че с другата връзка е свършено.
От личен опит мога да кажа, че е най-добре когато има изневяра семейството да се раздели. Това за децата и тяхното щастие е такава глупост. Щом се повтори изневярата, та ще се и потрети и до края на света...

Интригуващи описания на из~живяванията на лирическия герой 

..нали?!

Е това е моят скромен опит с изневярата(бях писала в др форум преди 2 седмици):
Аз съм на 16. С приятеля ми (7г по голям от мен) сме заедно от повече от 9 месеца като през половината от тях той е в чужбина-1 тук 1 там. Преди около месец аз заминах и на втората седмица му изневерих с 1 момче (така де само с целувки за 1 вечер... той човека и секс искаше (на 16 беше...но бил почнал на 14 ) но аз ест не исках и го отрязах) Не съжалявах че го направих защото осъзнах колко мн обичам човека с когото съм и че искам да съм само и единствено с него...може би и той ми липсваше ужасно а и беше от страх от толкова сериозна връзка...но за мен не значеше нищо... оф сложно е ... Знам че трябва да му кажа но ще стане като се върне Не го направих до сега защото има важни изпити и не исках така да му ги проваля... Не знам как да му го кажа а трябва -така се бяхме разбрали ако стане нещо ... а и не мога и не искам да го крия от него и ме е страх от реакцията му. Не искам сега да се разделим когато осъзнах колко го обичам и държа на него...

Сега той се връща и ще му кажа въпреки вс мнения за и против! Аз съм честен човек не мога да го премълча! Имам и др проблеми в момента струпаха се много неща от тогава но според мен истината си е преди вс оставало! поне ще знаеш че си честен спрямо другия и себе си...

Как бяха спагетите? Не трябва ли да си изгубил апетит, ако си разстроен от изневярата? По принцип жената трудно се решава на изневяра, трябва да е недоволна от връзката си и да смята, че иска и търси нещо друго. (Не знам как е при мъжете, те говорят само глупости и все се опитват да всяват заблуди.) Вече ако вътрешно си позволиш изневяра, партньор естествено се намира лесно.  Ако на теб някоя жена ти е изневерила, както решавам аз за по-лесно, (че са ти по мъжки мъгляви постингите,) попитай Нея защо и е било нужно. Не вярвам да пропусне да ти обясни. Ще си облекчиш живота, а и нейния също.

защо изневеряваме и каква е правилната реакция - моят отговор е:Човек изневерява когато партньорът не му дава всичко нужно,когато нещо липсва.В такъв случай за мен правилната реакция е РАЗДЯЛА,защото едва ли би могло нещо да се промени,той или тя винаги ще търси "нещото" някъде другаде -А ЗАЩО ТРЯБВА ДА СЕ ПРИЧИНЯВА БОЛКА?!
А такова нещо като скрита изневяра няма -винаги истината излиза на яве.
Това е моето мнение

Правилната реакция е да кацнеш и да споделиш тук, с нас - отбрана, малка групичка от добри приятели с правилни възгледи за живота и висок морал...

Всички ние когато сме започвали семейния си път сме вярвали в светлото бъдеще заедно и голямата любов. Всеки от нас, с течение на годините, ще се убеди, че това е една голяма истина. Някои се убедихме вече... Французите казват, че изневярата заздравява брака. Ако обаче тази изневяра не е породена от незаличими разриви в една връзка! Иначе е точно така. Никого не искам да убеждавам в своите наблюдения по въпроса, само споделям моето мнение. Има много видове изневяра, от гледна точка на причините, предизвикали я. Съществуват семейства, в които не липсва разбирателство, но хората по характер са несигурни в себе си и постоянно търсят доказателство за това, че са харесвани и все още са способни да предизвикат пламък в нечие друго сърце, освен отдаденото им за цял живот. Бих ги нарекла тип "завоеватели", но те навярно са комплексирани хора. Причините за всичко това според мен, се крият в детството. Другия тип са половите спортисти. Техният лозунг е "Всичко в името на спорта!" и вършеят наред, доказват на себе си и на околните колко са способни. Друг вид е изневярата, която се прави защото у дома нещо липсва осезаемо - няма нежност, няма разбирателство, има грубост, тирания - все неща от този род. Друг вид изневеряващи са тези, които са толкова сексуални натури, че един превърнал се в рутинен сексуален живот в семейното легло, не им носи необходимото удовлетворение. Те го правят, за да задоволят хормоналните си нужди и не го приемат като нещо нередно, защото към това не ги води нищо друго освен нагон, а това понякога вероятно не може да се контролира.  Стана цяла статия и спирам вече! Само да кажа на тези, които са толкова млади и щастливи още, че живота е едно голямо училище, но познанието за него идва с възрастта и опита. Затова като човек, който не е от най-младите във форума и с достатъчен семеен стаж и щастлив брак, мога да кажа само, че никога никой не бива да се зарича, че с него няма да се случи, защото когато се сблъска с действителността, ако все още вярва в идеали, ще бъде наранен в значително по-голяма степен. Разбира се това не означава да чакаме изневярата, защото тя непременно ще се случи, но не мислете, че сте толкова съвършени в любовта си към другия човек, че това е абсолютна гаранция, че вас ще ви подмине! 

В предишният си постинг отговорих на автора на темата, в този ще отговоря на Кристал.
Мисля, че възгледите ти за изневярата почиват на старателно втълпяване на клишета. Имаш ли личен опит? Била ли си мъж? Това за нагона кой ти го каза? Ти имаш ли нагон? А със секса как си? Би ли отказала добър секс? Защо? А би ли се съгласила?

Специално обърнах внимание на това, че всичко, което казвам в поста си,  е само мое мнение! На въпросите поред на номерата:
1. Да.
2. Не. (само за мъжката изневяра ли иде реч в темата?  )
3. Трябва да ми го каже някой ли? Допускаш ли, че вероятно имам мозък и той функционира, дори и  това, което мисли да не ти харесва?
4. Имам и още как! Искаш ли да го видиш?
5. Чудесно, благодаря!
6. Да не съм луда! Та това е истинско богатство!
7. Както споменах вече не съм луда, затова.
8. Ти какво предлагаш? Трябва да знам, за да дам съгласието си или не!

Аз съм от моралистите. Не съм изневерявала. Изневериха ми. В последствие се разбра и стана много циркаджийска цялата работа.
Не мисля, че когато си с някого трябва да отскачаш до нечие друго легло. Като го искаш - казваш и прав ти път. За мен беше голямо унижение да разбера, че са ме редували с няква курва.
Така че нещата стоят така - изневеряваш, признавш си, а пък от там нататък каквото сабя покаже.
Така е честно.

Ама го има моментът за предварителната уговорка в двойката.
Ако са споразумели - "прави, каквото искаш, ама да не разбера" - траеш и така.

Хей, Кристал. ами така, стори ми се клиширано, затова бяха тия въпроси, за да чуя Ти какво мислиш. Аз това за неувереността и самодоказването - до гуша ми е дошло да го чета по книгите и пак не го вярвам. Пък остави моите бледни изневери, ами все се намира някой да ми се изповяда. И никакъв нагон не съм видяла дотук да е причина за изневяра. Тъй.

Категорично заставам зад тези думи. И какво значи "клиширано",  когато става въпрос за нещата от живота? Да, като е млад и наивен човек, мята лозунги, слага етикети, има принципи....С времето нещата се размиват...Човек прощава много неща, камо ли една изневяра.
А реакцията каква да е - ами покажи си - боли ли те, обиден ли си, пука ли ти изобщо..В такава ситуация да се прави цирка в няколко представления няма нужда . 

Ц, не съм чела книжки на тази тема. Не ми се е появила необходимост до сега иначе няма лошо - помагат сигурно, на хора в нужда. За сега сексуалния ми живот е богат и ползотворен   Това, което написах не беше изповед! Ако ти се изповядам, ще се самоубиеш, защото вероятно няма да го понесеш, затова никога няма да го направя! Ти не си ми сторила нищо! Ми да те поканя, ама е необичайно и някак си нарушава интимността на момента. Може да съм всякаква, но пред публика... не ме влече!

Има много видове причини и последици от изневярата.
На тях трябва/не трябва да се реагира според зависи, не на самата изневяра.

Понеже винаги потребностите на единия надвишават тези на другия има зневяра която само допълва семейния живот и задоволява  тези потребности които идват в повече. В този случай си траеш от която истрана да си. Практически никой нее ощетен и никой не си е сменил приоритетите- партньорът и семейството са си фърст както и преди. Няма пострадали - няма проблем.
Има изневяла която е стъпка към раздяла, но направена малодушно от страх да \не останеш сам- презирам я. Тогава другия първо си е сменил приоритетите, оставил те ев пета хлуха и сега се опитва да си подреди живота но и да те използва допоследно, като те държи в неведение. Както и да му скъсиш живота на този/тази - не е достатъчно.
Има изневяра защото другия те притиска, обсебва или системно ицеленасочено се опитва да те моделира по свой вкус.Тази изневяра е нещо като бунт и отстояване на себе си - глътка въздух и връщане на себеуважението когато си проявил мекошавост пред давлението на другия.
правилната реакция- или оставяш другия да диша и да бъде какъвто е или се разделяш с него защото лъжеш и себе си и него и това не  е връзка с щастливо бъдеще.


Сигурно има още видове - допълвайте, който се сеща... на 30г. без да съм изневерявала и да са ми изневерявали...толкова от мене.

 Много сте ми интересни като ви чете с тези  " видове изневяра " . Пука ми на мен каква видите ли била причината да ми изневери...евентуално. Перфектна ли съм била?! Перфектна! Хайде сега дай и да анализирам кое на мен не и е наред, че е тръгнал да си го слага наляво-надясно.

Ами ти вероятно не си съвсем перфектна! Не знам някой да е напълно и безусловно перфектен!  Но няма как и ти да го знаеш, пък и едва ли някой може да те убеди, че не си, ако все пак не си, щом по принцип се смяташ за перфектна. Така че - винаги очаквай всичко! Пък ако те подмине ще е чудесно!

Да, Кристал. Когато преценя, че си струва Съм перфектна.

Ти си на път да постигнеш съвършенство!    Каква е дефиницията за перфектна? Използвах една думичка "безусловно". Ти безусловно перфектна ли си? Едва ли!


ПП.ООООООО! Ама аз сега видях, че си "пеперудено влюбена..." това ми обяснява всичко!  Нямам повече претенции към нито едно от твърденията ти! Като ти мине може пак да поговорим

Ами на теб може да не ти пука /впрочем и на мен евентуално/, ама на този, дето е пуснал темата  явно му пука, та пита човека.... Що да не му се отговори?

Ако това е ирония и ще си разказваме хуморески, давай. Споделям личното си мнение и дискутирам това на околните. Нали не очакваш някой да приеме твоите теории за еднствена истина?
 Мила Кристал, колко време трае влюбването...имаш ли отговор? Аз от шест години не успявам да се откача, сигурно нещо ми има

О, аз му отговорих на човека отдавна. Темата просто се развива и нови въпроси се пораждат в движение.

Грам ирония няма! И аз също споделям своето мнение! И дискутирам това на околните. (ти си ми околна, доколкото забелязвам) Не може ли? Защо имам "де жа вю" (ако така се пише) или си въобразявам, че това не е първата тема, свързана с изневярата, в която ти се опитваш да ми кажеш да не се бъркам и че няма нужда от моето мнение? Влюбването, уважаема Kasidy, е със строго индивидуална продължителност и не е формирано от трайни показатели, и не е хронично явление!

Бъркаш . За първи път пиша в тема, в която вилнееш и ти. В словесни битки също не сме се засичали.

 В конкретната тема малко ме плашат постовете ти, чак диагностицирано стана понятието "изневяра". Мисля да приключа с темата и да си ида от нея влюбена и просотвато наивна

Слава Богу! Вилнея... харесва ми това определение! Не си ме виждала да вилнея!  Но като че ли подобно изказване би могло да се приеме за грубост или пък бъркам отново?
Иди си влюбена и щастлива, защо пък простовато наивна!? Простовато наивна го измисли ти! Никъде не съм споменавала подобно нещо. Но щом се чувстваш такава, коя съм аз да ти противореча!