защо изневеряваме и каква е правилната реакция

защо изневеряваме и каква е правилната реакция - моят отговор е:Човек изневерява когато партньорът не му дава всичко нужно,когато нещо липсва.В такъв случай за мен правилната реакция е РАЗДЯЛА,защото едва ли би могло нещо да се промени,той или тя винаги ще търси "нещото" някъде другаде -А ЗАЩО ТРЯБВА ДА СЕ ПРИЧИНЯВА БОЛКА?!
А такова нещо като скрита изневяра няма -винаги истината излиза на яве.
Това е моето мнение

Правилната реакция е да кацнеш и да споделиш тук, с нас - отбрана, малка групичка от добри приятели с правилни възгледи за живота и висок морал...

Всички ние когато сме започвали семейния си път сме вярвали в светлото бъдеще заедно и голямата любов. Всеки от нас, с течение на годините, ще се убеди, че това е една голяма истина. Някои се убедихме вече... Французите казват, че изневярата заздравява брака. Ако обаче тази изневяра не е породена от незаличими разриви в една връзка! Иначе е точно така. Никого не искам да убеждавам в своите наблюдения по въпроса, само споделям моето мнение. Има много видове изневяра, от гледна точка на причините, предизвикали я. Съществуват семейства, в които не липсва разбирателство, но хората по характер са несигурни в себе си и постоянно търсят доказателство за това, че са харесвани и все още са способни да предизвикат пламък в нечие друго сърце, освен отдаденото им за цял живот. Бих ги нарекла тип "завоеватели", но те навярно са комплексирани хора. Причините за всичко това според мен, се крият в детството. Другия тип са половите спортисти. Техният лозунг е "Всичко в името на спорта!" и вършеят наред, доказват на себе си и на околните колко са способни. Друг вид е изневярата, която се прави защото у дома нещо липсва осезаемо - няма нежност, няма разбирателство, има грубост, тирания - все неща от този род. Друг вид изневеряващи са тези, които са толкова сексуални натури, че един превърнал се в рутинен сексуален живот в семейното легло, не им носи необходимото удовлетворение. Те го правят, за да задоволят хормоналните си нужди и не го приемат като нещо нередно, защото към това не ги води нищо друго освен нагон, а това понякога вероятно не може да се контролира.  Стана цяла статия и спирам вече! Само да кажа на тези, които са толкова млади и щастливи още, че живота е едно голямо училище, но познанието за него идва с възрастта и опита. Затова като човек, който не е от най-младите във форума и с достатъчен семеен стаж и щастлив брак, мога да кажа само, че никога никой не бива да се зарича, че с него няма да се случи, защото когато се сблъска с действителността, ако все още вярва в идеали, ще бъде наранен в значително по-голяма степен. Разбира се това не означава да чакаме изневярата, защото тя непременно ще се случи, но не мислете, че сте толкова съвършени в любовта си към другия човек, че това е абсолютна гаранция, че вас ще ви подмине! 

В предишният си постинг отговорих на автора на темата, в този ще отговоря на Кристал.
Мисля, че възгледите ти за изневярата почиват на старателно втълпяване на клишета. Имаш ли личен опит? Била ли си мъж? Това за нагона кой ти го каза? Ти имаш ли нагон? А със секса как си? Би ли отказала добър секс? Защо? А би ли се съгласила?

Специално обърнах внимание на това, че всичко, което казвам в поста си,  е само мое мнение! На въпросите поред на номерата:
1. Да.
2. Не. (само за мъжката изневяра ли иде реч в темата?  )
3. Трябва да ми го каже някой ли? Допускаш ли, че вероятно имам мозък и той функционира, дори и  това, което мисли да не ти харесва?
4. Имам и още как! Искаш ли да го видиш?
5. Чудесно, благодаря!
6. Да не съм луда! Та това е истинско богатство!
7. Както споменах вече не съм луда, затова.
8. Ти какво предлагаш? Трябва да знам, за да дам съгласието си или не!

Аз съм от моралистите. Не съм изневерявала. Изневериха ми. В последствие се разбра и стана много циркаджийска цялата работа.
Не мисля, че когато си с някого трябва да отскачаш до нечие друго легло. Като го искаш - казваш и прав ти път. За мен беше голямо унижение да разбера, че са ме редували с няква курва.
Така че нещата стоят така - изневеряваш, признавш си, а пък от там нататък каквото сабя покаже.
Така е честно.

Ама го има моментът за предварителната уговорка в двойката.
Ако са споразумели - "прави, каквото искаш, ама да не разбера" - траеш и така.

Хей, Кристал. ами така, стори ми се клиширано, затова бяха тия въпроси, за да чуя Ти какво мислиш. Аз това за неувереността и самодоказването - до гуша ми е дошло да го чета по книгите и пак не го вярвам. Пък остави моите бледни изневери, ами все се намира някой да ми се изповяда. И никакъв нагон не съм видяла дотук да е причина за изневяра. Тъй.

Категорично заставам зад тези думи. И какво значи "клиширано",  когато става въпрос за нещата от живота? Да, като е млад и наивен човек, мята лозунги, слага етикети, има принципи....С времето нещата се размиват...Човек прощава много неща, камо ли една изневяра.
А реакцията каква да е - ами покажи си - боли ли те, обиден ли си, пука ли ти изобщо..В такава ситуация да се прави цирка в няколко представления няма нужда . 

Ц, не съм чела книжки на тази тема. Не ми се е появила необходимост до сега иначе няма лошо - помагат сигурно, на хора в нужда. За сега сексуалния ми живот е богат и ползотворен   Това, което написах не беше изповед! Ако ти се изповядам, ще се самоубиеш, защото вероятно няма да го понесеш, затова никога няма да го направя! Ти не си ми сторила нищо! Ми да те поканя, ама е необичайно и някак си нарушава интимността на момента. Може да съм всякаква, но пред публика... не ме влече!

Има много видове причини и последици от изневярата.
На тях трябва/не трябва да се реагира според зависи, не на самата изневяра.

Понеже винаги потребностите на единия надвишават тези на другия има зневяра която само допълва семейния живот и задоволява  тези потребности които идват в повече. В този случай си траеш от която истрана да си. Практически никой нее ощетен и никой не си е сменил приоритетите- партньорът и семейството са си фърст както и преди. Няма пострадали - няма проблем.
Има изневяла която е стъпка към раздяла, но направена малодушно от страх да \не останеш сам- презирам я. Тогава другия първо си е сменил приоритетите, оставил те ев пета хлуха и сега се опитва да си подреди живота но и да те използва допоследно, като те държи в неведение. Както и да му скъсиш живота на този/тази - не е достатъчно.
Има изневяра защото другия те притиска, обсебва или системно ицеленасочено се опитва да те моделира по свой вкус.Тази изневяра е нещо като бунт и отстояване на себе си - глътка въздух и връщане на себеуважението когато си проявил мекошавост пред давлението на другия.
правилната реакция- или оставяш другия да диша и да бъде какъвто е или се разделяш с него защото лъжеш и себе си и него и това не  е връзка с щастливо бъдеще.


Сигурно има още видове - допълвайте, който се сеща... на 30г. без да съм изневерявала и да са ми изневерявали...толкова от мене.

 Много сте ми интересни като ви чете с тези  " видове изневяра " . Пука ми на мен каква видите ли била причината да ми изневери...евентуално. Перфектна ли съм била?! Перфектна! Хайде сега дай и да анализирам кое на мен не и е наред, че е тръгнал да си го слага наляво-надясно.

Ами ти вероятно не си съвсем перфектна! Не знам някой да е напълно и безусловно перфектен!  Но няма как и ти да го знаеш, пък и едва ли някой може да те убеди, че не си, ако все пак не си, щом по принцип се смяташ за перфектна. Така че - винаги очаквай всичко! Пък ако те подмине ще е чудесно!

Да, Кристал. Когато преценя, че си струва Съм перфектна.

Ти си на път да постигнеш съвършенство!    Каква е дефиницията за перфектна? Използвах една думичка "безусловно". Ти безусловно перфектна ли си? Едва ли!


ПП.ООООООО! Ама аз сега видях, че си "пеперудено влюбена..." това ми обяснява всичко!  Нямам повече претенции към нито едно от твърденията ти! Като ти мине може пак да поговорим