Засега не съм кръшвала, но ако някога ми се случи, не бих си признала и посмъртно, каквото и да става 
- Публикувана: 10 окт. 2007, 20:34 ч.
- Последно мнение: 15 ян. 2008, 22:03 ч.
защо изневеряваме и каква е правилната реакция
Изневерявала съм, когато съм се чувствала Не-обичана. Стигало ли се е до такъв момент, нито съм имала скрупули да го правя, нито бих имала ако ми се наложи отново. Живея един живот и никой, който не ме е ценил, не е и заслужавал да ме има само за себе си.
Изневерите могат да бъдат при различни обстоятелства-когато имаш семейство (най-вече деца) нещата с това дали искаш да продължиш с един човек напред или не не са толкова прости, като да си събереш парцалките и да те няма! Иначе и аз цял живот съм била идеалист, че любовта е завинаги, намериш ли точния човек. Оказва се, че не е така......
[/quote]
Абсолютно е така. А какво става, когато се появи човек, който те кара да се чувстваш постоянно обичана и ценена, за разлика от този, с който си създал семейство и си спрял да го обичаш, поради това , че те кара да се чувстваш не-обичана и неценена? Когато се сблъскват желанието за лично щастие и убеждението, че семейството е ценност и не трябва да се руши.
[/quote]
Абсолютно е вярно. Може да имаш всичко: дом, семейство, деца..И въпреки това да не се чувстваш обичан и желан...и ежедневието да те е затрупало със сивотатата си..И, ако се появи човек, който отново да те накара да се чувстваш жив и желан...Според мен живота е един..и истински хубавите мигове са толкова малко, че трябва да се изживеят с пълна сила...без, разбира се да се нараняват хората около и с теб...Но това НЕ означава да спреш да живееш....
Не може ли тая откровенност да е преди да се изкльощи някой от двамата ? Защо трябва като се обърне колата да се търсят пътища и камъни ???
Може, но като всяко друго в брака и откровеността трябва да се осъзнае като нещо полезно, а не застрашаващо. Огледай постовете нагоре
. Според мен до изневяра се стига когато липсва нещо в семейството - любов, внимание, разбирателство, с една дума, когато има някакъв проблем.Ако човек се чувства добре с човека до себе си и той/тя му дава всичко едва ли ще хукне да търси друг/а. Стигне ли се до изневяра обаче, трябва много да обичаш,за да простиш (или пък да нямаш друг избор,ако си зависим по някакъв начин и не можеш да си позволиш да разкараш половинката).
По принцип мисля , че обобщаване на причините за изневярата не е възможно. Едни изневеряват защото нещо им липсва в семейството , други защото са се напили като кучета , трети - ей така за спорта , четвърти защото е въпрос на криворазбран "престиж " пред приятелите и т.н. и т.н. Всеки ден ни се налага да вземаме някакви решения - едни правилни , други не. При изневярата е същото.При мен правилната реакция е: ако изневярата е факт , как да сведем отрицателните последствия до минимум .
Едно време си мислих, че разбера ли, че приятелят ми (вече съпругът ми) ми е изневерил, следва раздяла. Естествено вече не мисля така. Не зная как ще реагирам,защото не ми се е случвало все още, но със сигурност не съм толкова категорична. И все пак като имаш деца, не можеш да създаваш и прекъсваш връзки по 100 пъти. Темата е много дълга и едва ли ще мога да изкажа мнението си, за това скоро ще е добре да пусна и аз своите въпроси анонимно. 
Но като цяло мнението ми е, че за да е щастлива една двойка, трябва да имат еднакви възгледи за изневярата. 1ви вариант-и двамата да са моногамни- нямат нужда от извънбрачна връзка (секс) 2ри- да са се разбрали предварително, че всеки може да има извънбрачни връзки 3ти- да не са се разбирали, но да са наясно, че ги има, но за това да не се говори и всеки да си има личен живот
Ако двойката не попада в горните варианти, един от двамата ще е потърпевш:
1ви вариант- само единия изневерява- другият е потърпевш 2ри вариант- единият партнъор има потребност от извънбрачна връзка, но се въздържа, заради партнъора си, който е моногамен- в този случай потърпевш е въздържателя.
Стига за сега, ще допълвам по нататък.
Но като цяло мнението ми е, че за да е щастлива една двойка, трябва да имат еднакви възгледи за изневярата. 1ви вариант-и двамата да са моногамни- нямат нужда от извънбрачна връзка (секс) 2ри- да са се разбрали предварително, че всеки може да има извънбрачни връзки 3ти- да не са се разбирали, но да са наясно, че ги има, но за това да не се говори и всеки да си има личен живот
Ако двойката не попада в горните варианти, един от двамата ще е потърпевш:
1ви вариант- само единия изневерява- другият е потърпевш 2ри вариант- единият партнъор има потребност от извънбрачна връзка, но се въздържа, заради партнъора си, който е моногамен- в този случай потърпевш е въздържателя.
Стига за сега, ще допълвам по нататък.
Аз пък мисля,че много по- важна е причината за изневярата, защото от причината зависи реакцята.
Ако е за да си начешеш его-то, то е еднократно и като видиш, че няма нищо ново под слънцето, връщаш се.
Ако е защото си хлътнал, тогава е сложно, започваш да мразиш партньора си и нещата не вървят на добре.
Ако е защото ти е писнало от дом, деца, семейство и прочие, изчакваш да ти мине и дори ставаш по- зрял партньор.
А за това как да реагираме- сърцето ми казва да го убия, душата ми иска да е по- толерантна...
Ако е за да си начешеш его-то, то е еднократно и като видиш, че няма нищо ново под слънцето, връщаш се.
Ако е защото си хлътнал, тогава е сложно, започваш да мразиш партньора си и нещата не вървят на добре.
Ако е защото ти е писнало от дом, деца, семейство и прочие, изчакваш да ти мине и дори ставаш по- зрял партньор.
А за това как да реагираме- сърцето ми казва да го убия, душата ми иска да е по- толерантна...
Аз пък мисля,че много по- важна е причината за изневярата, защото от причината зависи реакцята.
Ако е за да си начешеш его-то, то е еднократно и като видиш, че няма нищо ново под слънцето, връщаш се.
Ако е защото си хлътнал, тогава е сложно, започваш да мразиш партньора си и нещата не вървят на добре.
Ако е защото ти е писнало от дом, деца, семейство и прочие, изчакваш да ти мине и дори ставаш по- зрял партньор.
А за това как да реагираме- сърцето ми казва да го убия, душата ми иска да е по- толерантна...
Ако е за да си начешеш его-то, то е еднократно и като видиш, че няма нищо ново под слънцето, връщаш се.
Ако е защото си хлътнал, тогава е сложно, започваш да мразиш партньора си и нещата не вървят на добре.
Ако е защото ти е писнало от дом, деца, семейство и прочие, изчакваш да ти мине и дори ставаш по- зрял партньор.
А за това как да реагираме- сърцето ми казва да го убия, душата ми иска да е по- толерантна...
