защо изневеряваме и каква е правилната реакция

  • 12 311
  • 190
  •   1
Отговори
# 105
  • София
  • Мнения: 62 595
Може на всеки да се случи.
Имала съм възможности, колкото искаш. Но съм си задавала въпроса: А после? Заслужава ли си?
И накрая излиза, че не мога да си сложа такава тежест на душата, защото после ще трябва едно да се оправям със съвестта си, и друго, да внимавам да не се издам или да не ме изпорти някой.
Абе, както и да го въртя, не ми излиза сметката.

# 106
  • Far away from here...
  • Мнения: 1 305
Изводът, до който лично аз стигнах след толкова много страници е, че на всеки може да се случи.Или греша? Thinking
Е ти до голямо прозрение стигна Wink

Ами, надявах се аз да съм изключението... Wink Или пък си търся оправдание?  Wink Mr. Green

# 107
  • София
  • Мнения: 399
Вие разнищихте поредната тема за изневери,а къде ли е авторът.След като му загоряха спагетите изчезна. newsm78

# 108
  • Мнения: 10 659
Изводът, до който лично аз стигнах след толкова много страници е, че на всеки може да се случи.Или греша? Thinking
Е ти до голямо прозрение стигна Wink

Най-лошото е, че наистина може да се случи на ВСЕКИ и то когато нещата са ИДЕАЛНИ или поне няма скандали, катаклизми и грубо незачитане на партньора. Това е, което най-много ме притеснява мен лично. Гаранция няма, дори когато полагаш услия да поддържаш и разнообразяваш връзката.

# 109
  • Мнения: 17 546
Ами не стигаме ли тогава до извода, че това са нещата от живота. Те просто се случват и са поредното изпитание на сърцето, ума и тялото. Преживяват се, преодоляват се, колкото и безкомпромисни да изглеждаме в собствените си очи. Просто разговорите на тази тема ще помогнат на тези, на които още не се е случило (а дано и се отложи във времето, пък и да пропусне да се случи - всичко е възможно, макар и в малка степен) да се отърсят от убедения си, непоклатим идеализъм и да разберат че това се случва и в най-добрите семейства! Да не ги боли толкова много, защото винаги боли, като се сетят че някога някъде са прочели, че неизбежно се случва. Пожелавам ви да ви подмине, ако може, но не се надявайте особено много!  Peace

# 110
  • Мнения: 1 250
Ами не стигаме ли тогава до извода, че това са нещата от живота. Те просто се случват и са поредното изпитание на сърцето, ума и тялото. Преживяват се, преодоляват се, колкото и безкомпромисни да изглеждаме в собствените си очи. Просто разговорите на тази тема ще помогнат на тези, на които още не се е случило (а дано и се отложи във времето, пък и да пропусне да се случи - всичко е възможно, макар и в малка степен) да се отърсят от убедения си, непоклатим идеализъм и да разберат че това се случва и в най-добрите семейства! Да не ги боли толкова много, защото винаги боли, като се сетят че някога някъде са прочели, че неизбежно се случва. Пожелавам ви да ви подмине, ако може, но не се надявайте особено много!  Peace
И след няколко дни, до седмица, някой  пак ще открие топлата вода и ще ни пита, аджеба, що е то изневяра и има ли почва у нас.   bouquet

# 111
  • Far away from here...
  • Мнения: 1 305
Ами не стигаме ли тогава до извода, че това са нещата от живота. Те просто се случват...

Което не дава отговор на въпроса "защо". Неверни сме по природа или един ден се събуждаме такива?

# 112
  • Мнения: 17 546
И след няколко дни, до седмица, някой  пак ще открие топлата вода и ще ни пита, аджеба, що е то изневяра и има ли почва у нас.   bouquet
Ами нищо! Хората не порастват, поумняват и остаряват едновременно. Защо да ни дразни, че някой друг открива нещата от живота тогава, когато за нас те вече са преживени? А и човек се учи докато е жив!

Което не дава отговор на въпроса "защо". Неверни сме по природа или един ден се събуждаме такива?
Ако някой може да отговори на всички подобни въпроси, които човек си задава, то той няма да е обикновен човек. Ще е някой постигнал такова ниво на познанието, което не е присъщо за нашия свят. А пък ако има отговори на всички въпроси живота ни няма да е интересен за живеене. Така смятам аз и не ангажирам никого с моето мнение.

# 113
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Ами не стигаме ли тогава до извода, че това са нещата от живота. Те просто се случват...

Което не дава отговор на въпроса "защо". Неверни сме по природа или един ден се събуждаме такива?
Според мен е биологичен истинкт за оцеляване, т.е. по природа сме такива. "Насилствено" си налагаме моногамията.

# 114
  • Мнения: 1 250
Ами нищо! Хората не порастват, поумняват и остаряват едновременно. Защо да ни дразни, че някой друг открива нещата от живота тогава, когато за нас те вече са преживени? А и човек се учи докато е жив!
Тук съм сигурна, че голяма част от пишещите няма да се съгласи. Как беше? Не изневерява и не й изневеряват.

# 115
  • Far away from here...
  • Мнения: 1 305
Според мен е биологичен истинкт за оцеляване, т.е. по природа сме такива. "Насилствено" си налагаме моногамията.

Което ме навежда на друга мисъл. Thinking Убедени ли сте, че за всеки човек на света съществува само една, единствена духовна, емоционална, сексуална и не знам си още каква половина, та само тя и никоя друга не би била в състояние да го допълни до неговата цялост (въпросния човек,де  Wink ?

# 116
  • Мнения: 17 546
Тук съм сигурна, че голяма част от пишещите няма да се съгласи.
Това слабо, да не кажа никак, ме вълнува! Просто ще поживеят и ще видят...

Убедени ли сте, че за всеки човек на света съществува само една, единствена духовна, емоционална, сексуална и не знам си още каква половина, та само тя и никоя друга не би била в състояние да го допълни до неговата цялост (въпросния човек,де  Wink ?
Да, убедена съм! Половината е само една. Всички останали са емоции и позиви на плътта. Най-хубаво е когато намериш половината си и знаеш, че каквото и когато и да се случи ти няма да я замениш за нищо на света!

# 117
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Според мен е биологичен истинкт за оцеляване, т.е. по природа сме такива. "Насилствено" си налагаме моногамията.

Което ме навежда на друга мисъл. Thinking Убедени ли сте, че за всеки човек на света съществува само една, единствена духовна, емоционална, сексуална и не знам си още каква половина, та само тя и никоя друга не би била в състояние да го допълни до неговата цялост (въпросния човек,де  Wink ?

Аз не мисля, въпреки, че чувството на влюбеност е точно това- смяташ, че това е единственият човек. Но това чувство с времето отслабва, а се засилва обичта и привързаността.

# 118
  • Far away from here...
  • Мнения: 1 305
Кристал, Рени, благодаря за отговорите! Hug
Сега още повече се обърках. ooooh!

# 119
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Кристал, Рени, благодаря за отговорите! Hug
Сега още повече се обърках. ooooh!
С времето всеки сам открива своята истина Peace

Общи условия

Активация на акаунт