Материализъм

Накарахте ме да се замисля и установих, че, да, станала съм материалист, откакто не съм в България. По онова далечно комунистическо време човек не знаеше какво да прави с парите - никога не са достатъчно много, че да стигат за нещо по-съществено. Случвало се е да вземам по някой по-голям хонорар и направо да се чудя какво да го правя: нито в банка да спестявяш, нито за жилищен влог достатъчни, не можеше да се пътува,  дрехи ли, бижута ли, козметика ли?... И си купувах книги, речници, картини, или организирах по някой купон.

Сега отношението ми към парите е коренно различно - човек може да планира как най-добре да ги вложи или похарчи, научих се наистина да ценя парите и материалните неща. И съм доволна от това - смятам го за постижение.

Напоследък се замислих дали аз съм се променила по отношение на парите, но по-скоро се научих да ценя изкараното ( в България също, ама там имаше кой да ми го харчи бързо-бързо  и не ми оставаше време да ценя ). Спомянм си като дойдох тук и му ударих едно лудо пазаруване. Сигурно,защото можех да си позволя да купувам толкова неща бе з да се замисля за сметки за ток и парно. Сега не бих пазарувала по този начин.

Иса спомена за бакшишите. Имах един случай  с една позната в България, която ми каза, че съм станала скръндзава, откакто съм в чужбина, защото не съм оставила на една сервитьорка да -ден бакшиш, а по-малък. Аз се опитах да й обясня, че ако всеки остава по толкова, колкото аз ( или поне 50%) то ще си изкара много добри пари. Хич, не ме разбра.

Отивайки в чужбина, човек в повечето случаи започва от нулата, затова има по-силна мотивация да работи, да си извоюва някакво положение и да се утвърди. Вече кой как го разбира това утвърждаване... ами доста хора го разбират като купуване на еди-каква си кола, еди-каква си къща, абе - стандарт! За някой това става цел, други не се ограничават дотам, но то си е до човека.
Освен това, в България си част от някаква социална мрежа, чрез която се определяш като човек. В чужбина няма такива неща, там си такъв, какъвто сам се направиш.

И не съм съгласна, че ако човек работи много, непременно е материалист. Ето мъжът ми примерно (не-българин, така че не е съвсем по темата) се скъсва да работи, а е абсолютен не-материалист. Работи за чисто удовлетворение от работата, а това колата, къщата и прочее, кучета ги яли, той е над тия неща! 

eddita
Наскоро се замислих,че наистина в доста неща съм се променила откакто съм заминала и ми стана едно такова  смешно като си спомних например в БГ каква кокона-примадона го раздавах.А това на колело да се кача ми се струваше нелепо .Е тук и тези неща промених,вече го карам по-естествено  но ми е и по-спокойно някак си.

Искам първо да ви кажа... 4е толкова сродни ду6и колкото сре6там в този форум сигурно не съм сре6тала на куп през живота си...   

4естно, аз винаги съм била здраво стъпила на земята и аморфните не6та никога не са били моята материя ... материализъм.... може би, аз му викам реализъм...
Иса, много съм съгласна за бак6и6ите, то4но така си е...
... в БГ доходите май ве4е са на друго ниво, ситуацията не е "парите нито стигат за хар4ене, нито за спестяване"... но примерно виждам много примери в който 70/100 лв. могат да се дадат като ни6то за една ве4ер на кръ4ма, но в никакъв слу4ай за примерно пенсионно осигуряване...

А какво 6те кажете за плоския данък от 10%...? Цял месец в новините за този плосък данък ставаме и лягаме... и кой 6тял да загуби 18лв. и кой 14лв. А това как 6те се отрази на цялостната икономика... май никой ни6то, това, 4е може би най после доходите 6те запо4нат да излизат на 4исто, 4е хората най после 6те запо4нат да се се6тат, 4е 6те стават пенсионери някой ден... тези не6та явно не са важни... важно е май кой колко 6те има за кръ4ма този месец.

Абсолютно съм съгласна с това мнение.
 

Един пресен пример от мен.

Вървим си с приятелката ми  и си говорим на български, по едно време на светофара се доближава до нас едно момче и започва разговор ,след встъпителните думи - как се казвал,откъде е и къде работел започна с въпросите към нас: ами откъде сте , от колко време сте тук ,какво правите?
  На отговора,че сме аз от близо 5 год. , тя от 10 и сме омъжени за италианци ни намига в знак на разбиране.
  Като казахме , че в момента не работим , коментара беше - "Абе дерете ги тия макаронджии"..
  Попита и каква кола караме , когато приятелката ми каза , че няма кола (понеже няма и книжка) , момчето учудено я погледна "Че за 10 год. една кола ли не си могла да си купиш"...
  На раздяла поиска номерата на телефоните ни, приятелката ми директно отряза с думите, че няма телефон.
  Момчето коментира : "Много  евтино им излизате на тея ,бе...за какво ли сте в чужбина " 
 
 

Astrea, този е абсолутен прототип... На мен 4естно казано ми е омръзнало от такова "смигане", за6то смятата тия хора, 4е им е ясна цялата ситуация ... не знам. Но в БГ сре6там не по малко "абе кво ти пука, нали си взима6 гражданството и си остава6 на "запад"... или "добре си се уредила ти, хванала си норвежец" ... ами какво 6те кажете за тези на6енци, който мизерстват по цяла година за да могат да си идет за месец в БГ и да покажат как се живее като "бей"...? Траги4но... Имам една позната която яде по цял месец само боб който си носи от БГ... ужас. А работи тук, нормална работа за нормални пари... спестява по4ти вси4ко.
А ми се е слу4вало в БГ да възкликват като видят снимка на мъжът ми "а ама той млад бе..." демек, о4аквали са 4е аз 6те взема някой пенсионер примерно... Полу4их преди няколко дни ел. по6та от един приятел в която се говоре6е само за това колко много пари изкарва ве4е и как си е купил 4исто нова кола... а съ6тия този преди няколко години бе6е готов да се ожени фиктивно за една босненка с US паспорт за да иде там... Като тегля 4ертата сре6там много пове4е мъже, които са готови да се продадат от колкото жени.
A моите познати много оби4ат да гледат в мойта паница, ама хи4 не искат да знаят колко пла6там по ипоте4ния си заем всеки месец и колко за това и онова... как ходим на кръ4ма един път на не знам колко време, за6тото просто има други не6та който са ни приоритет. Като 4е ли не си дават сметка, 4е 4ужденците и БГрите от 4ужбина които идват в БГ, идват на по4ивка с план да си изкарат добре, а остатъка от годината е ба4кане и ежедневие.

Mомичета,къде ги срещате тези хора?Никой не ми гледа на мен в  паницата.Може да се коментира разликата в стандарта на живота но това мисля е напълно нормално.Някой много обичат да изкарват тези,които живеят в България,че едва ли не ядат доматите с колците или поне с такова впечатление аз оставам от някои коментари.За останалото как някой се засяга от факта,че се прави връзка между брак "на запад" и гонене на интереси-няма какво да коментирам,защото наистина  има голяма доза истина в това.

Milika, мисля 4е Астреа каза къде... на светофара, а аз примерно в таксито (6офъора, който обикновено разпитва, какъв в тоз 4ужденец) или разни съседи на на6ите примерно... А аз ли4но не мисля, 4е хората в БГ ядат доматите с колците а по скоро, 4е отказват да си разберат, 4е живота на всякъде е труден и масово си мислят, 4е не6то ги баламосва6, но ако не сре6та6 такива хора нито в БГ нито в НЛ мога само да се радвам за теб.
Аз пък "женени по сметка" сред българките тук и не мога да кажа 4е виждам, от моя гладна то4ка в това няма истина по никой на4ин.

Аз много добре прочетох къде са станали случките,въпросът ми беше по-скоро риторичен.
За женените по "сметка"ами то не очаквам и никой да си каже.Интересен факт  обаче е тенденцията да сме омъжени за западноевропейци или северно американци.Как пък по някаква случайност това не са страните с най-висок страндарт.В което разбира се не виждам нищо лошо,само където не мога да рабера защо като се повдигне подобен въпрос и повечето скачат като ущипани моми.

Milika, правилно си мислех специално да уто4ня, 4е отговарям майтап4ийски, мислех "6те се сети6" ама карай.
А пък не знам дали трябва да откриваме топлата вода, ама 6том трябва... та по добре е: възпитан, висок, рус, млад, здрав и с хубава работа от колкото нисък, 4ерен, мазен, необразован продава4 на дЮнер кебап (примерно). Та за това, не за друго.
И между другото, по4ва да става заяждане. Предлагам да спрем.

Вчера бях изписала сума ти и по тая тема, после го изтрих без да искам, ядосах се и спрях.

Накратко: опасявам се, че майка ти е права, Калинче. Какво имам предвид: не това да си правиш сметката на парите. Което считам за положително качество. Не, говоря за желанието на хората да имат повече от това, което може да си позволят. И за това, че понякога въпреки всичко си го купуват, точно, притиснати от обществото. Погледни рекламите по телевизията: Лейн от Фризия дава пари на младото семейство. Но не за да си купи жилище, в което да живее. А за да си купи нова кухня, нова баня, нова кола. Не неща, които наистина им трябват, а неща, които просто искат да имат, понякога (други реклами) и защото съседът си е купил такава кухня, баня, кола и т.н.

Самата аз на моменти се усещам, че почвам да мисля като тях. (имай предвид, че мнението ми е, че българите са много по-малко материалисти от самите чужденци). Например, ние живеем в село с висок стандарт. Хубави къщи, огромни имения (за тук). Идват приятелчета на сина у нас и ми казват "Леле, каква ви е малка къщата", при условие, че къщата ни не е малка, нормална е. Само дето и аз на моменти се замислям за по-голяма къща, въпреки че 1. не ни трябва, 2. не можем да си я позволим. Слава богу, винаги се свалям на земята със спомена как сме живяли на 50 кв.м. 4 човека и никой не е имал собствена стая, така че и за децата ми това не трябва да е проблем. Но има хора, които няма какво да ги свали на земята, те взимат по-голяма ипотека, сдухват се от работа, стресират се, и т.н.

Надявам се да е ясно какво имам предвид. Като общо мисля, че хората имат много повече от това, от което имат наистина нужда, и все пак се почти винаги недоволни. Не е лошо да имаш стимул в живота, стига обаче да не ти се превръща в самоцел, а това често става.

SaraJK,
Може и да си права, но аз не познавам такива хора тук. Със сигурност ги има, но все пак се радвам, че не чувам подобни мераци за материални неща.

Това, което пишеш за теб опровергава майка ми, че ако отидеш в чужбина непременно започваш да мислиш за материални неща, защото и хората край теб само за това мислят. Иначе щеше досега да си си купила къща на 3 ката 

И ако приемем от част от мненията, че някои държат да имат такава кухня и такива удобоства и т.н., то идва следващият риторичен въпрос: къде е границата, когато би бил определен като материалист?