Всички ще си отидем някога от този свят. Факта, че "тръгна да си ходи" точно в този момент го тълкувам по съвсем конкретен начин, явно собствения му син също.
- Публикувана: 18 септ. 2007, 20:00 ч.
- Последно мнение: 25 септ. 2007, 16:04 ч.
На какъв език говорите?
Предполагам, че разсъжденията ми са ненормално добронамерени при стеклите се обстоятелства 
Наистина са. Ненормално добронамерени.
Я си отпусни душата.
Какво, като е баща на мъжа ти?
Държал се е зле с теб, продължава да се държи така, уважението трябва да е двустранно.
Признавам и на мен би ми било много кофти в такава ситуация, като теб се връзвам много и бих си казала: ама баща му е все пак!
Ако е нормален баща, ще иска сина му да е щастлив!!!
Щом мъжа ти е взел решението да го изолирате, не виждам защо страдаш.
Не страдам. Минах през различни фази-на обида, на яд, на огорчение и все си мислех, че нещата може би ще се оправят. Предполагах,че един човек на 50 години притежава що годе житейска мъдрост и философия, но уви. Честно казано не виждам след серията плювни и последната изцепка как дори и да бъде допуснат до дома ни отново ще успея да се държа нормално. Той, че е циркаджия стана ясно, но аз такива гимнастики чак...няма как да инсценирам.
Не страдам. Минах през различни фази-на обида, на яд, на огорчение и все си мислех, че нещата може би ще се оправят. Предполага се че един човек на 50 години притежава що годе житейска мъдрост и философия, но уви.
Относно фазите те разбирам. Според мен е нормално да се чувстваш така.
Все пак хора сме и ни се иска да се разбираме.
Ама с някои просто не става. Направила си всичко възможно, имала си желание, това е добре.
Не е станало, защото не зависи от теб!
Забрави го, продължавай нататък!
Оттук насетне проблема си е само негов (на свекър ти). Така си е послал.
И аз бих искала...Но при стеклите се обстоятелства едва ли някога ще се получи. Говоря само за единия му родител, с майка му съм в прекрасни отношения.