На какъв език говорите?

Нямам проблеми в комуникацията с родителите
на мъжа ми. Говорим за всичко без притеснения.
Включително за килограми, флиртове, дрога, секс.

аз предпочитам по-скоро дистанцираните отношения, намирам ги по-малко въвличащи.

--сат

Извинявай, но това в какъв смисъл?

ох..

ами то е малко субективно, поне в случая с приятеля ми и по-конкретно с неговите родители. малко е сложно да го обясня, там ситуацията е особена. майка му е доста шумен и своенравен човек, странна и  безкрайно бъбрива. няколко пъти ме е оставял сама с нея /по моя инициатива/ за няколко часа и тя просто не спира да ми надува главата с това президента колко бил такъв, царя как бил онакъв, пък иван костов не знам какво си... обяснява, как всичките ще ги  , после за сестра си, с която не си говорят не знам от кога, блаблабла... пред него е същата работа де, та просто е такова... кречетало /съжалявам, че го казвам/... ако взема да й опонирам или съгласявам, или изобщо реагирам, може да се стигне до конфликт или де да знам. та идеята е, че докато аз съм там, трябва САМО да слушам и по възможност да не се обаждам. това означава, че аз освен да кимам, друго не е препоръчително да правя, съответно освен да са ни тихи и хладни отношенията, друго не е препоръчително.

--сат

В моя случай най-удачна се оказа дистанцията. "Добро утро" и дотам.

  Много обичам да ми разказва за детството си, радвам се, че и тя го разбра и там си говорим на един език. Всички останали теми са на италиански със силен немски акцент, т.е., слухът тъгува, така че вече ги избягваме. Намерете си една честота на която се чувате добре. Ако може.

мерси, сладка мю съм, не ню

--сат

С братчеда ще следим отговорите.
Той заложи (9:1) за нахуатъл (или гуарански, или кечуа).
Просто не си спомни откъде е глухонемият индианец в "Полет над кукувиче гнездо".

Като знам как рисуват семейните си гнезда снахите в този форум и с какъв език говорят в него, не ми се мисли за гнездата им...

Не че има чак такава аналогия с темата (пък и колко ли ще се сетят какво точно значи  "кукувиче гнездо"), но не е зле да се направи леко диференциране на снахи у дома на свекървите си и такива у собствения си дом. Езикът им понякога зависи главно от това. 

Аз се държа на дистанция, не ги чувствам близки.

Говорим си за всичко, без най- интимните неща, естествено. Виждам, че и е приятно да си споделяме ежедневните проблеми- по- скоро приятелски.

Говорим си аз на Вие, те на ти, моля, а се познаваме от 6-7 години. Хората са много извисени - вълнува ги кибернетика, диференциални уравнения, физика, философия, история на античността и нищо друго. За толкова години още търся обща тема с тях, хахаха.

Аз пък винаги казвам това, което мисля.
Понякога може да е голям проблем, щото казвам каквото ми е на сърце в момента, а после може и да си променя мнението, като се размисля по - дълбоко.
А ако някой ми се бърка или ми се репчи - направо го отрязвам.
И когато ми се иска да съм по - мека, пак така става. Характер!!!
Та съм такава с всички, родителите на партньора ми не правят изключение, уви.

Имам си само свекърва, но тя е много мил и деликатен човек, от една кръвна група сме. Говоря си с нея с удоволствие, но това е, защото си пасваме. Харесвам ли си някой, мога да бъда много всеотдайна.

Така че, зависи си от човека. Наруши ли ми личното пространство, сигурно няма да се стърпя...

Не живеем заедно, да поясня.

Много интересна тема..Каси,как се сети?
Мойте свекита са с около 50 години по-стари от мен.Съответно,преди да се роди детето,освен за времето нямахме за квко толкова да си говорим.А и аз тогава още не говорех добре холандски и ми беше супер изгодно само да вдигам рамене,ако свекито почне нещо да ми говори.Ама сега вече няма накъде-говоря добре и си приказваме- ту с единия, ту с другия...

Каси, не знам от какво естество е проблема в общуването ти със свекитата,но е нормално да има разминаване в поколенията.Дори да са били много добри хора и всеотдайни родители, с възрастта хората се променят.Ти не си ги познавала като млади,жизнени,забавни,интересни,изпълнени с енергия,секси,готини и мили,дори да са били точно такива.Ако си заварила двама пенсионери, които непрекъснато се оплакват и говорят за болести-нормално е да ти се прииска да избягаш.Ако има къде,де.
На мен ми беше много трудно ( и понякога все още ми е) да общувам със свекърва ми.Изобщо да стоя в компанията на свекитата,ако мъжа ми го няма с мен си беше направо наказание.Те самите са много различни един от други според мен отдавна са си казали всичко и са си омръзнали.Ако свекър ми има вестник и канал с новини-нищо друго не му е нужно.Откакто родих започна да ми изрязва статии за бебета и да ми ги дава да ги чета,което намирам за мило-някои са интересни.Но никога не ми задава въпроси,ако това, което иска да каже не е наистина важно.С часове мога да стоя с него и да гледам телевизия.Единсвеният ми проблем е,че свекър ми е малко глух и телевизора е пуснат толкова силно,че сякаш водещия новините ми се кара на мен за войната в Ирак....
Свекърва ми е малко припряна жена, не обича да чете, не е сръчна и ръкоделия и плетене не я влекат.Най-голямата и радост е сина ми,когото непрекъснато иска да учи на нещо,въпреки,че е само на година и два месеца.Ако той обаче не е съгласен и се скрие зад някой диван, тя си намира друг слушател-мъжа ми или мен.И понеже мъжа ми знае,че не обичам да слушам майка му,отрязва я много бързо.Когато него го няма и давам да разглежда снимки-тогава поне е тиха.

Има хора, които нямат нужда от непрекъсната комуникация с околните,за да се чувстват добре.Не е нужно да те мразят,за да мълчат-просто си имат техен свят, в който се чувстват уютно и не искат да бъдат обезпокоявани от ненужна информация,която само ги натоварва.

Не споделям със свекърите си как се чувствам,какво мисля и какво правя.Това не е тяхна работа.Моят живот е различен от техния и те няма да разберат защо съм си купила нови ботуши за половин заплата или защо не готвя пържени храни.И аз не ги разбирам за много неща от техния живот,но това не е моя работа и аз нито имам право, нито желание да се меся.

със свекито се разбираме, много земна жена е. Пък и вече тренирана, аз съм й втора снаха 
Свекъра много не го разбирам, но не се и опитвам, той си е чешит. Само внимавам да не му взема любимата вилица, че става олелия 
Но при всички случаи недоизказани неща няма. От мен към тях, де. Каквото не ме кефи намирам начин да го кажа ако го намрам за важно.

  Като отидем у свекитата, аз сядам на 1 стол, свекитата от 2-те ми страни и започват да ми говорят едновременно- свекъра за подобренията и плановете за вилата например, свекървата- за цените на доматите на пазара Борово в сранение с Красно село например... По-лошият вариант е, ако той ми говори за книги и автори, а тя - как малкия поняса детската кухня и не е ли по-добре да готвя поне обяда му. В този случай аз трябва да взема отношение и по 2-те теми... След 15-20 минути вече съм готова да си тръгна, ако ще да ида и да копая 10 дка на полето.  Добре, че детето вече е по-голямо и като отидем поне едниния свеки е зает с него, та вече не слушам стерео.
Когато се виждаме само с един от тях- нямам тези проблеми. 
Въпреки всичко дистанция в отношенията и разговорите ни има- изключително от моя страна. И като много започнат да навлизат в личното ми пространство / семейството ми, аз спирам да говоря, заковавам една усмивка на лицето си и като няма диалог- и те спират да говорят.
Между другото най-интересните житейски женски истории съм чула от свекърва ми. Много е сладкодумна. А и са обиколили цял свят, живяли са в екзотични държави по сума години- просто няма по-истински и увлекателни разкази от нейните.

Приела съм, че всеки човек има свой начин на изразяване и е необходимо да го хванеш. Със свекър ми не се виждаме, но на свекърва ми се старая да и показвам постоянно любов, да и показвам, че ме интересуват постоянните и болежки, макар, че сравнени с тези на моите родители са си направо смешни, но не и го показвам. Държа винаги да ме е информирала за важните неща около нея. Е с нея се срещаме веднъж месечно, така, че не е толкова трудно да се търпи, но и тя си държи да си има свой живот. И двете знаем, че за нас най-доброто е дипломацията, но аз съм се научила да говоря за нещата които нея я интересуват, и почти по начина по който тя се изразява. Е разногласия имахме как се гледат деца, като стоя две седмици с децата и ме докара до истерия, но не и го показах, помолих я да ме изслуша и тя замълча и твърдо и обясних, как държа да се гледат децата...е тя после пак си направи каквото тя си знае, но не се скарахме и това не попречи на понататъшните ни взаимоотношения. Мисля, че дори и да се виждахме по-често не бих имала проблеми, тя знае до къде е границата и аз си зная моята, в същото време тя знае, че е обичана и някой се интересува за нея...

На различен.
И е естествено според мен- делят ни 40+ години, разлика в доходите, начина на живот, та дори ако щете и схващанията за него. Нямаме нищо общо.
Не се кахъря обаче- както пише Др Спок човек намира много приятели през живота си, но родителите са ни само едни и би било грешка да ги приемаме като приятели. Та в този ред на мисли приемам родителите на мъжа ми точно като такива-отнасям се към тях с уважение, отговарям като ме питат нещо, подарявам им подаръци, но не бих споделила с тях нещо лично.

Не ...не ми се налага да се съобразявам как и какво говоря пред тях ...близки сме по отношения и се разбираме .

Определено не говорим на един език, когато се наложи говоря със свекърва ми го правя колкото да мине номера!
Не я харесвам като човек, и тя сигорно вече го е разбрала, старая се да избягвам контактите с нея или да ги огранича до минимум!
Изобщо не ме вълнува тя какво мисли за мен и дали ме харесва, аз не и се бъркам в живота и очаквам същото от нея!

Труден. Родителите на мъжа ми бяха доста възрастни, единственото, което вълнуваше свекърва ми е дали сме облечени топло, да не сме гладни случайно и това непрекъснато. Изобщо не можах да намеря за какво да си говоря с нея, отговарях на въпроси и до там. Свекърът беше по-добре, но, ако трябваше да остана сама с тях повече от 1/2 час, се натоварвах ужасно. Иначе бяха много добродушни и ме обичаха искрено.

Поставили сме си граница, която устройва всички ни.
Говорим си за всичко, но не като приятели.
Не си споделяме лични проблеми, те ги споделят със сина си, той обикновено ги споделя с мен.

Опитахме в началото да си бъдем много близки - е оплетохме конците, все пак те имат едно дете и това не съм аз. Затова разумната дистанция е ОК за цялата група

Баща му почина, с майка му от пет месеца не разговарям 

Свекърът ми почина преди година и половина за съжаление.Беше много добър човек, приемаше ме като дъщеря и аз го приемах като баща/моят баща почина, когато бях на 6г/Свекърва ми е женена втори път, те са разведени от 25 години, така че имам втори свекър, но него не мога да го приема като близък и разговорите ни са някак изкуствени и кухи, а с нея проблеми нямам, тя е много земен човек е малко си пада интригантка, но ние не живеем заедно и вече съм се научила как да я отсвирвам

С моята вече въобще не разговарям. Тя е много ограничен човек и щом започнех да водя разговор неминуемо се стигаше до обиди от нейна страна- за семейството ми за мен, за детето ми и така си разбих нервната система. Но вече -не

Говорим на български 
Не си спестяваме нищо, но и то няма негативизъм между нас.. Обичаме се със свекитата 

Харесвам родителите на съпруга си, но никога не мога да се отпусна пред тях докрай. Меря си приказките, затова и често майка ми нарича речника на дъщеря си /моя де/ с най-различни "лоши " думички, а свекърва ми  изобщо не е на нейното мнение...

Каси...немога ти дам съвет нито мога ти отговоря на въпроса!
Родителите на моят съпруг съм ги виждала веднъж като се женихме с него и още два пъти за по половин 4ас....Не ги знам хорицата,нито си говорим...Първо,защото-говорим на разли4ни езици!Ама буквално!
Каквото и да ми говорят..не ги разбирам...от скоро схващам нещата мам се прая на 4укната!
Тъй е по добре за мен.....да говорим разли4ни езици за да не се караме! 

С баща му се разбирам по-добре от колкото с моя собствен, с майка му се ограничаваме до "Здравей" и "Чао" - не я понасям и чувствата ни са взаймни, та не страдаме от липсата на комуникация, напротив . . .

Колко идеален би бил този вариант за мен... За съжаление разбирам всяка една казана дума.
Благодаря Джейн

Ами... след 12г. познанство все още се въздържам да им разказвам нецензурни вицове, но пари давам да присъствам в деня, когато дъщеря ми ще го направи .
Иначе не живеем заедно, виждаме се относително рядко и за кратко, та повече си говорим, отколкото се слушаме.

аз предпочитам по дистанцирано отношение, така със сигурност няма да ми се месят в семейсвото

Говорим на сърдечен език.Свекърва ми изглежда доста префърцунена на пръв поглед,но с мен е била винаги естествена.И аз с нея.Няма какво да делим.Не се съревноваваме.Не се натиска да ми гледа децата,но когато й се обадя винаги е насреща.А аз я ангажирам извънредно рядко.но никога не ми е отказвала да погледа внучките си,за да мога аз да отида да си почина някъде за няколко дни.Не ми влиза в личното пространство,ако не е поканена.Какво да искам повече от тази жена?

Свекърва ми е така. И в пряк, и в преносен смисъл. Не е нужно да обяснявам това колко дразни...

Свекърва ми почина още преди да ми стане такава, т.е. не бяхме женени , а със свекър ми се виждаме веднъж в годината на Коледа и се чуваме 2 пъти по телефона за неговия и моя рожден ден, освен ако не се обърка да звънне.

много добре се разбираме, говорим на един език

Добре се разбираме (със свекървата), сега се виждаме по-рядко, понеже мъжът ми е близо до мен, но преди известно време бяхме задно почти през ден и определено не ми се отразяваше добре.Все пак имаме 30 години разлика и дори майка да ми беше, бих си искала свободата.
Уважавам си ги, но мисля, че е хубаво да сме на известна дистанция.
Таа, говорим за едни и същи неща, но с поглед през поколение, ако мога да се изразя така...


И ти си права, Холограма.

Както с майка ми така  със свеърва ми си говорим за всичко.Често си пием кафето заедно или пък ходим на фризйор и масажи и там е най-забавно.повчват се едни типично по женски клюки и майтапи ,чак забрвям ,че сме роднини.С майка ми е същото положение ,а пък те двете на куп...............тогава е вече много забавно.
Да не забравя и свекър ми ,по голям шегаджия от него не познавам.Чуството му за хумор е много специфично ,малко черно ,но пък  умее да се саморонизира ,абе въобще случила съм на хора но най-благодарна съм им за това ,че са възпитали такъв син  

Дистанция голяма, 'приближа' ли се страдам винаги аз,....колкото по рядко е визуалния контакт, толкова по добри са взаимоотношенията с мъжа ми в къщи....'хванахме' и 'цаката'.....мъжа ми не ме оставя сама с нея в стаята....пред него тя е мека или просто 'мълчи'

Не говоря много с тях. Общи приказки. Не обичам да оставам сама в една стая с тях.

Винаги аз съм им говорила на "вие", а те на мен на "ти".
Иначе няма теми табу. Дори и при спорове, нещата винаги са се назовавали с точните им имена.

Ако има как не бих и говорила с тях, но живеем под един покрив и няма как

...

Касиди, това все едно съм го писала аз.Само че за свекървата. Да права си обидите не се забравят. И просто в момента на никакъв език не и говоря и така не чувам обиди.

Изобщо не поддържаме отношения.

С майка му си говорим предимно за детето, от време на време и звъня да я питам за някоя рецепта (готви страхотно), със сестра му не разговарям, но ако вземем, че се засечем някъде някой ден "общуването" ни определено ще излезе от рамките на добрия тон.

Със свеки не споделям нищо - не знае точно какво работя /знае къде/, не знае нищо за приходно-разходната част на семейния бюджет, не знае нищо за децата/освен кой клас са/, ако я попитат какво тренират, ще се замисли. Имах желание поне за тях да я информирам, все пак им е баба, но тя показа, че освен от сериали не се вълнува. Пък като й отидем на гости за месеца, да си говори поне със сина си.

Имам сериозни основания да отказвам всякаква комуникация с тях.

Едно време се опитвах да говорим,сега мълча и изглеждам секси

Никога не съм се карала със свекър ми и свекърва ми, но и за 7 години не успяхме да немерим общ език. Някак си врачанския манталитет не  е по вкуса ми.
Не ми пречат хората, не се месят в семейството ни, но и нямаме общ език.

Години наред преди да се оженим не искаха и да чуят за мен, камо ли да им стана снаха. Имам здравословен проблем и не искаха "болна " жена за сина си, но той не се отказа, вярваше силно в мен и ме обича. От няколко месеца сме семейство и живеем с тях/на отделни етажи/, а откакто съм и бременна няма по-хубава от мен. Аз естествено спазвам добрия тон, но не мога да ги обича те ме нараниха, макар  и отдавна. Заради мъжа ми съм лицемерна към тях, но не могат да са ми близки...

 Бях споделила проблема си, но го изтрих минути след като го написах Ще разкажа, защото много ми тежи.
 Баща му не ме харесва още от самото начало. Тогава, нещата не бяха много сериозни и макар да чувах обиди по свой адрес ми минаваше през едното и ми излизаще през другото. Когато обаче заживяхме заедно, този човек започна да демонстрира едно бих казала фалшиво отношение към мен, направо безумна симпатия, което ми беше ясно че е цирк. Траех си, за всеобщия мир. Започнаха да ни идват на гости, баща му пускаше понякога тъпи бъзици уж на шега и аз пак траех, но истината както предполагах лъсна съвсем скоро. При едно от последните гостувания, след обилно количество алкохол ме обиди много и то съвсем в прав текст. За мен, един мизерно интелигентен човек не би могъл да си позволи да каже подобно нещо при все че е в моя дом, храни се на моята маса и живея със сина му. Стана скандал, голям...Този човек, макар волското търпение което демонстрирах към него до ден днешен не намери начин да ме дръпне и да ми се извини за казаното преди години, че на всичкото отгоре си позволява и в собствения ми дом да продължава да ме обижда. Чудя се сега, дали да одобря намерението на партньора ми да го изолира от семейството ни заради нелепото му държание, което явно няма да се промени към мен никога или да го разубедя да го прави по простата причина, че иначе отношенията им ще се скъсат. Много съм смотана, самарянка някаква Предполагам, че разсъжденията ми са ненормално добронамерени при стеклите се обстоятелства

Касиди ти си му жена, ти сега си неговото семейство и виждам че и той така мисли след като
 иска да развали отношенията си с баща си. С това отношение баща му показва че не уважава не само теб
а и него, за това аз лично изобщо не бих го спряла да прекрати отношенията си с него.

Баща му е един ужасен манипулатор. След въпросния скандал му звъни постоянно да го привиква да си поговорели, защото цитирам " си отивал от този свят ". Как може да има такива хора, просто мозъка ми не го побира. Радвам се поне, че партньора ми се усеща за какво става въпрос, защото на нито една от "прощалните" срещи не ходи

А ако наистина утре "си отиде от този свят"...

Всички ще си отидем някога от този свят. Факта, че "тръгна да си ходи" точно в този момент го тълкувам по съвсем конкретен начин, явно собствения му син също.

Наистина са. Ненормално добронамерени.
Я си отпусни душата.
Какво, като е баща на мъжа ти?
Държал се е зле с теб, продължава да се държи така, уважението трябва да е двустранно.
Признавам и на мен би ми било много кофти в такава ситуация, като теб се връзвам много и бих си казала: ама баща му е все пак!
Ако е нормален баща, ще иска сина му да е щастлив!!!

Щом мъжа ти е взел решението да го изолирате, не виждам защо страдаш.

Не страдам. Минах през различни фази-на обида, на яд, на огорчение и все си мислех, че нещата може би ще се оправят. Предполагах,че един човек на 50 години притежава що годе житейска мъдрост и философия, но уви. Честно казано не виждам след серията плювни и последната изцепка как дори и да бъде допуснат до дома ни отново ще успея да се държа нормално. Той, че е циркаджия стана ясно, но аз такива гимнастики чак...няма как да инсценирам.

Относно фазите те разбирам. Според мен е нормално да се чувстваш така.
Все пак хора сме и ни се иска да се разбираме.
Ама с някои просто не става. Направила си всичко възможно, имала си желание, това е добре.
Не е станало, защото не зависи от теб!
Забрави го, продължавай нататък!
Оттук насетне проблема си е само негов (на свекър ти). Така си е послал.

Не се държа абсолютно свободно пред тях, но и не се притеснявам да изразявам мнението си.

С моите свекьр и свекьрва се виждам 1пьт в годината.Сьс свекьр ми мога много да си говоря,и мнооооого си го кльопам.Виж сьс свекито сьм на другия полюс всичко е поза-по задьлжение

Ами на нормален човешки език си говорим, уважавам ги и ги чуствам близки като родители  

И аз бих искала...Но при стеклите се обстоятелства едва ли някога ще се получи. Говоря само за единия му родител, с майка му съм в прекрасни отношения.

говоря им на Вие, не се отпускам и не се разкривам пред тях.