На какъв език говорите?

Ако има как не бих и говорила с тях, но живеем под един покрив и няма как

...

Касиди, това все едно съм го писала аз.Само че за свекървата. Да права си обидите не се забравят. И просто в момента на никакъв език не и говоря и така не чувам обиди.

Изобщо не поддържаме отношения.

С майка му си говорим предимно за детето, от време на време и звъня да я питам за някоя рецепта (готви страхотно), със сестра му не разговарям, но ако вземем, че се засечем някъде някой ден "общуването" ни определено ще излезе от рамките на добрия тон.

Със свеки не споделям нищо - не знае точно какво работя /знае къде/, не знае нищо за приходно-разходната част на семейния бюджет, не знае нищо за децата/освен кой клас са/, ако я попитат какво тренират, ще се замисли. Имах желание поне за тях да я информирам, все пак им е баба, но тя показа, че освен от сериали не се вълнува. Пък като й отидем на гости за месеца, да си говори поне със сина си.

Имам сериозни основания да отказвам всякаква комуникация с тях.

Едно време се опитвах да говорим,сега мълча и изглеждам секси

Никога не съм се карала със свекър ми и свекърва ми, но и за 7 години не успяхме да немерим общ език. Някак си врачанския манталитет не  е по вкуса ми.
Не ми пречат хората, не се месят в семейството ни, но и нямаме общ език.

Години наред преди да се оженим не искаха и да чуят за мен, камо ли да им стана снаха. Имам здравословен проблем и не искаха "болна " жена за сина си, но той не се отказа, вярваше силно в мен и ме обича. От няколко месеца сме семейство и живеем с тях/на отделни етажи/, а откакто съм и бременна няма по-хубава от мен. Аз естествено спазвам добрия тон, но не мога да ги обича те ме нараниха, макар  и отдавна. Заради мъжа ми съм лицемерна към тях, но не могат да са ми близки...

 Бях споделила проблема си, но го изтрих минути след като го написах Ще разкажа, защото много ми тежи.
 Баща му не ме харесва още от самото начало. Тогава, нещата не бяха много сериозни и макар да чувах обиди по свой адрес ми минаваше през едното и ми излизаще през другото. Когато обаче заживяхме заедно, този човек започна да демонстрира едно бих казала фалшиво отношение към мен, направо безумна симпатия, което ми беше ясно че е цирк. Траех си, за всеобщия мир. Започнаха да ни идват на гости, баща му пускаше понякога тъпи бъзици уж на шега и аз пак траех, но истината както предполагах лъсна съвсем скоро. При едно от последните гостувания, след обилно количество алкохол ме обиди много и то съвсем в прав текст. За мен, един мизерно интелигентен човек не би могъл да си позволи да каже подобно нещо при все че е в моя дом, храни се на моята маса и живея със сина му. Стана скандал, голям...Този човек, макар волското търпение което демонстрирах към него до ден днешен не намери начин да ме дръпне и да ми се извини за казаното преди години, че на всичкото отгоре си позволява и в собствения ми дом да продължава да ме обижда. Чудя се сега, дали да одобря намерението на партньора ми да го изолира от семейството ни заради нелепото му държание, което явно няма да се промени към мен никога или да го разубедя да го прави по простата причина, че иначе отношенията им ще се скъсат. Много съм смотана, самарянка някаква Предполагам, че разсъжденията ми са ненормално добронамерени при стеклите се обстоятелства

Касиди ти си му жена, ти сега си неговото семейство и виждам че и той така мисли след като
 иска да развали отношенията си с баща си. С това отношение баща му показва че не уважава не само теб
а и него, за това аз лично изобщо не бих го спряла да прекрати отношенията си с него.

Баща му е един ужасен манипулатор. След въпросния скандал му звъни постоянно да го привиква да си поговорели, защото цитирам " си отивал от този свят ". Как може да има такива хора, просто мозъка ми не го побира. Радвам се поне, че партньора ми се усеща за какво става въпрос, защото на нито една от "прощалните" срещи не ходи

А ако наистина утре "си отиде от този свят"...