Публикувана: 13 септ. 2007, 14:01 ч.
Последно мнение: 4 окт. 2007, 09:55 ч.

Дойде ред и аз да се покажа

7 056
101
1

# 90 28 септ. 2007, 16:08 ч.

Мнения: 2 327

Опитай се наистина да не оставяш тези чувства в теб.
Ако щеше всеки път като ти стане супер гадно се обаждай на бившия и го псувай. Просто дайвай израз на емоциите си към хората, които са ги предизвикали.
Обаче пред детето трябва да си разумна и уравновесена.
Не го съжалявай, защото така и той ще се съжалява. Приеми, че и само с теб ще е щастлив и той ще бъде. Същото важи и за бебето като се роди.

Гневът отминава. Това е естесвен етап при подобно преживяване. Но от теб зависи да не продължи прекалено дълго.

# 91 28 септ. 2007, 16:29 ч.

Мнения: 2 336

Имам нужда от това да бъда върната в реалността, да бъда трезва и разумна.
Винаги съм гледала да съм обективна и действията ми да са за благото на детето.
Просто аз съм израснала в дом с прекрасни родители и винаги съм искала и Христо да има такива. Ама това, че аз искам не значи, че става така.
Това е първото, което трябва да проумея.
Искам вече да се усмихвам. На детето си, на бебето вътре в мен. А не да съм нацупената бременна комплексарка.

# 92 28 септ. 2007, 17:36 ч.

DE
Мнения: 967

Сиси, изпращам ти моята подкрепа!!! bouquet

# 93 28 септ. 2007, 18:43 ч.

Мнения: 515

Просто аз съм израснала в дом с прекрасни родители и винаги съм искала и Христо да има такива. Ама това, че аз искам не значи, че става така.
Sissi_82 ,ти си го казала вече-ДЕЦАТА ТИ ИМАТ ВЕЧЕ ПРЕКРАСНО СЕМЕЙСТВО!!!!!!!Защо смяташ,ч е трябва да е непременно от майка и баща за да е идеялно.Имаш сигурно ппекрасни родители които стоят зад теб и ецата.Стегни се бе.След година ще се присмиваш на себе си и тези терзания.Аз имах само майка и имах прекрасно семейство с любящи баба и дядо и аз и брат ми сме станали чудесни хора.Не си мисли ,че един безотговорен баща ще даде на децата ти повече отколкото те

# 94 2 окт. 2007, 00:35 ч.

Мнения: 2 336

Знаете ли какво забелязах? Когато БНД дойде в петък уж да види детето това виждане беше за много кратко и изобщо не беше така емоционално както аз си мислих ,че ще бъде. Все пак не бяха се виждали две седмици. Няма как да знам какво става в душата на бащата, но като питах сина си: Ти гушна ли татко ти?, той ми каза - не.
Защо го попитах аз. Ами не знаел.
Днес пак дойде. Пак за минутки. И пак нито детето, нито той проявиха някаква емоционалност.
Преди не беше така. А пък и Ицко (детето ми) е страшно любвеобилен. Не мога да си го обясня.

# 95 2 окт. 2007, 13:27 ч.

Мнения: 2 863

Напротив, съвсем нормална е реакцията му. Децата се отчуждават- хем искат липсващият родител, хем не могат да покажат емоцията, много е важно възрастният да им помогне , той първи да потърси близост, но малко мъже го могат, особено без помощ и подсещане.
Освен това децата разбират и усещат повече, отколкото им казваме... така, че той е объркан- вижда т,е че страдаш иска да е солидарен с теб, но обича и баща си и карйният резултат е лека отчужденост.

# 96 2 окт. 2007, 13:36 ч.

Мнения: 515

ТАКА Е!!!Леката очужденост после става все по дълбока и осъзната.Моите вече не го прегръщат ,не го целуват ,казват че не им липсва,НЕ ГО ТЪРСЯТ КАКТО ПРЕДИ.Не искам да е така,но това е живота им го натрапва.Той се държи стях като с чужди деца.вече неиска дори и да ги види.Казва ,че го прави да не ги раздвоява-той така и неразбра ,че децата пораснаха и вече много добре разбират всичко,пък и аз съм човек който всичко им споделя и разговарям с тях като с равни.

# 97 3 окт. 2007, 20:58 ч.

Мнения: 2 336

Сега, когато разбирам, че е крил пари от нас (изпусна се за размера на заплатата), т.е. крал е от семейството. Сега, когато лъжите му излизат една по една. Сега, когато гледам как няма кой да изведе детето му да порита. Сега, когато осмислих факта, че за малко да си изгубя бебето заради неговите изпълнения. Сега, когато не е отделил и лев да плати част от сметките дори за периода докато беше с нас. Сега, когато трябва да моля този да ми помогне финансова за едно, друг за друго, защото този, който трябва да поеме отговорността избяга. Сега, когато всичко се вижда наяве ви питам:
Вие, момичета, казахте ли на този, който се изгаври с вас какво мислите за него.
Аз до сега и дума не съм му казала. Нищо. Нито съм искала обяснение, нито съм обвинявала, нито съм викала. Просто нищо. Имам да излея цялата си болка, огромното унижение, да изхвърля всичката злоба, която трови душата ми.
Да го направя ли? Ще ми олекне ли?
Знам, че нищо няма да спечеля. Това ми е ясно. Просто искам да помисля за себе си. Не знам обаче дали няма да ме натовари психически.
По достойно ли е пълното пренебрежение според вас?

# 98 3 окт. 2007, 21:43 ч.

Мнения: 5

Сиси разбирам те добре първият ми съпруг ме остави с новоородено бебе на ръце. Но 4месеца след това срещнах настоящия си съпруг който обожава Моника и я приема като своя собствена дъщеря. Ще срещенеш няко който ще обича децата ти както свой.

# 99 3 окт. 2007, 22:20 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: Sissi_82 в ср, 03 окт 2007, 20:58

Да го направя ли? Ще ми олекне ли?

Знаеш ли кое й е хубаво на раздялата? ...

Това, че трябва да ти спре да ти пука за това какво ще си помисли другия, ако.../кажеш, направиш, помислиш/. С други думи - прави каквото ти се прави. Ако бившия се обиди или попита: "Ама защо..." или "Как можа, не е истина...". Кажи, че така си решила или така си искала и толкова.

В момента, в който взех решението /в себе си/, че този път няма да се върна назад аз отказах каквото и да било обсъждане с бившия по въпроса кой крив, кой прав, кой кого е наранил... За мен нямаше смисъл.

# 100 3 окт. 2007, 22:21 ч.

Мнения: 2 274

Сиси, не се хаби- особено в твоето положение. Едно такова "признание" може да доведо до непредвидима ситуация, а ти трябва се пазиш. Щом съпругът не е разбрал нещата досега, едва ли ти ще му отвориш очите.
Аз на моя също нищо не съм му казала..само му пожелах никога да не осъзнае какво е загубил.

# 101 4 окт. 2007, 09:55 ч.

Мнения: 911

И аз така мисля - няма какво да му обясняваш сега. Може би след години - ако още се помните.

Аз когато си заминах окончателно и за сетен път му звъних (поне кръвната си група да ми каже), а той не вдигна, му написах смс - "един ден като си стар, болен и САМ, да не се сетиш, че съм ти родила дете."
Толкова

А всичко останало, което съм си мислила за него и което се оказа, че всъщност е - какво да се тормозиш! Особено в това си състояние. И аз бях много бременна като си тръгнах. И много наранена, и много ядосана, обидена, ....но реших, че не заслужава повече от 1 смс. Даже и това му беше много.

Пази се за детенцето и за бебето!
Говори с приятели - нареви се пред тях! Сигурно ще ти олекне

Прегръдка! bouquet

Препоръчани теми

Бракоразводен адвокат гр .Бургас

Нормален размер за издръжка

Консултации с адвокат

Издръжка със задна дата

Причина:

Причина: