Дойде ред и аз да се покажа

  • 7 055
  • 101
  •   1
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 6 999
Jaly, мъдрост струи от поста ти, но на мен ми се струва, че авторката на темата е прекалено бясна на мъжа си, за да се размисли...

Утрешния ден, не е обещан на никой /съжалявам за тъпия превод/, Сисси.
Аз съм убедена, че на мъжа ти му е гадно. Той знае, че всички сега него го обвиняват, а теб те съжаляват. Така че няма нужда да му отмъщаваш точно сега.

# 46
  • Мнения: 2 336
За бебето го решихме заедно. Даже не се знаеше още със сигурност бременна ли съм и той каза на сина ни - Ако сега няма бебе, тати ще направи.
Ще гледам да продължавам напред и да не се настройвам прекалено отмъстително. Доколко ще успея това е друг въпрос. А пък, че искам горко да съжалява и да се моли няма да отричам.
Но ми омръзна да търся вината в себе си, в обкръжението. Той си е виновен. Постъпката му няма оправдание.

# 47
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
вината при човещшките взаимоотношения е относителна
не мисля, че някой е виновен ако разлюби например
мъжа ти е виновен само че сега те зарязва
иначе аз никога не съм считала за вина ако някой в семейството разлюби другия и си иде
мъжа ми го обвинявах само за това, че искаше бебе пък си падна по друга...но пък вина имах и аз и си взех поука.....

# 48
  • София
  • Мнения: 6 999
Sissi_82, отмъщението е ястие, което най-добре се яде студено...  Wink

catnadeen, абсолютно   bouquet

# 49
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
никога не съм мислила лошо - дори когато най-много ме болеше
мислех само със съжалление за себе си, за изгубените си мечти и вярата в партньора и май частично и в хората /колкото и банално да звучи/
ако гнева ти дава сила - дерзай, но ако те трови - по-добре опитай да го трансформираш в някакво друго чувство

много ми е тъжно, че на бебето му се налага да преживее това....и за теб ми е тъжно, но то е съвсем невинно и наистина не е виновно...
ако можеш заради него малко да се поуспокоиш....

и все пак помисли - няма ли нещо между вас дето е преобърнало каруцата...нещо дето да го отстраните и да продължите
как така отраз той не иска да говори с теб...нещо не е в ред тук - това не е нормално поведение дори на влюбен мъж.....

# 50
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
аз имах вина мъжа ми да си пада по друга когато носех неговото тъй желано бебе
вина имаше и той и все още има и пред дъщеря си и пред мен, но не мога да отрека, че ако аз бях постъпвала иначе ...може бли и той не би стигнал до там

вярно може и да нямаш вина
но пак има причина да се стигне до края и жената отсреща е само ПОВОД но не и причината да те изостави мъжа ти - след две деца и 10 години брак
все пак не сте от вчера заедно...
помисли - трябва да е имало някакави индикации че нещо не е наред...
ако не е имало - значи се е случило нещо извънредно, необичайнто...нещо в което си замесена ти и чувствата му към теб - за да ви забрави с бебето отраз след като дори е мислел ако не си бременна - да ти прави дете
пак ще те питам - той да не те подозира? и да не е убеден за бебето?

# 51
  • София
  • Мнения: 1 752
А дали няма да помогне, ако, колкото и трудно да изглежда, се опиташ да се дистанцираш малко от изяждащата те болка и огорчение? Имам предвид да се "накараш" да мислиш и за други неща. Точно защото, като те чета ( а и по собствени спомени), предполагам, че цялото ти същество, разум и мисъл са се съсредоточили върху случващото се. Знам, че е нормално, но и знам, че на някои им помага, ако успеят да си отвеят вниманието в друга посока от време на време. След това сякаш по-лесно се поглежда на болката и бедата под друг ъгъл. По-лесно се забелязват убягналите преди моменти.

Оффф, не знам дали успях да го обясня или стана прекалено объркано  Confused

Простичко казано: наистина да се ангажираш с други различни неща, нямащи нищо общо с личната ти драма. Не че тя ще изчезне, но може по-леко и обективно да я прецениш, да си намериш лек и да продължиш напред по най-добрия за теб начин.  Peace

# 52
  • Мнения: 2 863
Jaly, мъдрост струи от поста ти, но на мен ми се струва, че авторката на темата е прекалено бясна на мъжа си, за да се размисли...
Утрешния ден, не е обещан на никой /съжалявам за тъпия превод/, Сисси.
Аз съм убедена, че на мъжа ти му е гадно. Той знае, че всички сега него го обвиняват, а теб те съжаляват. Така че няма нужда да му отмъщаваш точно сега.
Абе мъдрост... опитвам се да потуша огъня в душата й, малко да я охладя,  малко да я бутна накъдето и да е, само не към озлобление.. много лошо чувство е това, много пагубно.... Аз не вярвам във внезапните  промени... нещо се   е случвало, нещо е къкрило дълго време....
Напълно съм съгласна с Катнадийн... трябва да има причина и някъде дълбоко в теб ти я знаеш.. потърси я....

# 53
  • Мнения: X
Благодаря на всички за предлаганата помощ. Надявам се да се справя. Много хора обещаха да ми помагат.
Преживях го и аз .. подобно.
Помощ няма да ти предлагам конкретно - освен с вещи не мога да помогна за момента, т.к. все още съм доста притисната, както виждам са ти предложили момичетата.
Разчитай на приятелите си. На родителите си. Ще ти помогнат много.
Финансово, емоционално. Справянето с децата оставям на трети план, то се получава малко по-лесно от другите две. Вярвай в хората. В приятелите, в познатите си, във форума. Тези като мъжа ти са изключение. Вярвай. Ще получиш помощ, подкрепа, света не е това място, което е в момента в съзнанието ти. Той е по-добър.
Много сила ти желая. Но мисля, че я имаш. И знай, ще ставаш все по-силна и все по-достойна. Трудно е, но благодарно.
Стига ти да видиш възхищението само в един поглед "Тя успява" и ще знаеш - да, аз съм правата, да, не съм грозна, дебела, нито детето ми е нежелано, аз мога и съм наравно с всички, а не съм идиота, който нищо не заслужава....Само малко търпение ти пожелавам. Само малко. Другото става само.  Hug

# 54
  • Мнения: X
Боли те много и смяташ, че и него трябва да го боли. Не можеш да приемеш мисълта че само ти изпитваш такива чувства.
Ако си категорична, че с този човек никога повече няма да поискаш да се събереш, просто не мисли за него. Избрал е друг живот, това е негов проблем. Може да се окаже дори че така е по-щастлив. Това теб оттук нататък не те засяга. Мисли за себе си и децата, не за него. Той има определени задължения към тях, само това те интресува. Всичко друго би го поласкало, защото ще знае, че още го искаш и обичаш.
ехееее - пак ще се подпиша под това
липсваше ни във форума..сори за офф-а ... обичам когато чета неща, които самата аз не успявам да измисля Hug
Чак се изкуших да болдна по-специални за мен елементи...

# 55
  • Мнения: X
Дали е истински баща или не, можеш да прецениш след време......
Хората рядко правят това, което очакваме от тях. Но това не означава, че не дават всичко от себе си.
ей ся ще изръкопляскам вече
 smile3501
направо се изпълних посреднощ  Wink
Сиси, слушай модераторката.
Офф - Стан - тебе нещо музата ти е дошла напоследък. Все умнотии ръсиш..  Wink то ти си си такава де, ма идвай по-често да ни навестяваш, не ни забравяй покрай семейния живот.
Рядко се възхищавам аз на постинги. Извинявам се на авторката за офф-а.
Още нещо различно смея да кажа, от позицията на бивша самотна бременна жена.
Децата си ги давай да ги вижда - те няма да страдат. Ясно е , че ще страдаш ти - ти за децата си ще дадеш всичко и ще се отречеш от себе си, те ще са щастливи, ако ти им го дадеш, ощетената си ти. Опитвам се да ти кажа неща, които ще помогнат на теб, да се чувстваш по-добре, а като ти си добре, децата ти ще са на 200% добре, ние сме майки и го умеем. Опитай да се грижиш добре за себе си. Да се храниш, да спиш, да запазиш връзки, приятели, познанства, дори и много да ти коства, после ще ти се върне в пъти. Околните няма да те оставят.
За това как Господ ги наказва тях, следи другите теми. Както някой каза, те получават това, което ЗАСЛУЖАВАТ. А може би не те заслужават теб.
Каквото и да направиш, децата след време ще разберат - кой крив кой прав.
а да търсим причините е излишно. Освен ако ти не би си го взела обратно. Мисля, че случая не е такъв. Станалото - станало. Гледай напред. Заслужаваш го. Освен това като гледам си и млада.

Последна редакция: сб, 15 сеп 2007, 02:17 от Анонимен

# 56
  • Мнения: 193
А според мен в една такава ситуация няма нужда да се търсят причините.
Имало да става - станало.
Може цялата вина да е в мъжа - все едно, това няма да промени ситуацията.

Няма значение кой крив, кой прав, нормално е една жена, зарязана с дете и бременна, да се чувства наранена!!!
Естествено, че боли!!!!

Така че, Sissi_82, добре е по някакъв начин да успееш да извадиш наяве този гняв - крещи, викай, оплаквай се (както те посъветва Isa). А също и:

Простичко казано: наистина да се ангажираш с други различни неща, нямащи нищо общо с личната ти драма. Не че тя ще изчезне, но може по-леко и обективно да я прецениш, да си намериш лек и да продължиш напред по най-добрия за теб начин.  Peace

А и си имсля, че ти все още не си приела раздялата. Все още си мислиш, че той би могъл да се върне и да те моли, примерно...
Просто още е много рано, вероятно се е случило много скоро...
Така че просто знай, че ние сме с теб! И че времето лекува всичко!

Успех и късмет!!!

# 57
  • Мнения: 2 327
Каси, ще те черпя Simple Smile

Ама нищо мъдро не съм казала. Просто така се случва.
При сериозно сътресение обичайно се минава през няколко етапа, първите са отричане и гняв.
Когато човек спре да си задава въпроси защо така е станало и после защо на него се е случило тогава може да продължи напред. Докато рови миналото се самоизмъчва. Само че сме така устроени, че малко трудно се отказваме от това. А всъщност сами си причиняваме болка. И ни отнема много време да започнем да мислим позитивно.

# 58
  • Мнения: 1 732
Нито искам да го проклинам, нито му пожелавам нещо лошо - просто му пожелавам цял живот да е с мисълта, че е зарязал децата си.
И знаете ли, може малко годно да ви изглежда, но по - нататък искам да намеря човек, който ще стане баща на тези деца. А той просто безпомощно да стои и гледа отстрани, как децата му са възпитават от друг.
Това ще му е достатъчно.
Не че искам да ти опонирам, ама...
Нашият "тати" пет пари не дава и не се тормози, че си е зарязал детето.
Ходи си по курорти, кръчми, живее си живота.
НЯКОИ ХОРА НЯМАТ СЪВЕСТ!
Ама ти си го познаваш, де... Rolling Eyes

И понеже съм прекарала почти цялата си бременност сама и плачеща, искам да ти кажа, че много ти съчувствам и аз ти предлагам помощта си- колкото мога, но от сърце!  bouquet

# 59
  • Мнения: 2 336
Може и съвест да няма. Днес дойде да си вземе забравено шише уиски...  newsm78
Да ходи да купонясва... или да си пие с който си иска.
А това уиски щяхме да го пазим да черпи след раждането.  Sick

Общи условия

Активация на акаунт