Дойде ред и аз да се покажа

Не мога да отговоря на въпросите, само искам да отбележа че любовницата му сигурно е доста глупава жена.

За съжаление,ще трябва да се примириш с факта,че ако мъжът ти се задържи задълго при любовницата си,ще се наложи децата ти да общуват и с нея.Повярвай ми,минала съм през това,знам,че е тежко,но колкото по-бързо свикнеш с тази мисъл,толкова по-лесно ще ти бъде.Имах и аз моменти,в които си казвах-"да си изпратя децата там,при оная?!Никога!"Да,ама идва момент,в който и децата си казват думата...Когато те желаят да отиват на гости при баща си и не им пречи,че там живее и друга жена(надявам се,няма да пълниш главичките им с "тя е много лоша" и "тя е виновна за всичко")-ти няка как да се тръшкаш,че не ти харесва,нали?
   Опитай се да не приемаш трагично нещата-чудо голямо,разделили сте се,ами значи не сте били един за друг(аз така си казвах) Сега имаш нужда от кураж-давай си и сама...Ние сме тук и ще те подкрепяме!

Олеле и ти ли  сравнително от скоро съм в този форум, но теб специално съм те запомнила от една снимка на семейството ви, която беше постнала - едно много красиво и слънчево семейство, а сега...
Всеки път се изумявам какви са тия хора дето зарязват бременните си жени/приятелки, остави друго, ами всички сте много добре изглеждащи, умни и оправни жени - да се чудиш на тия мъже къде им е акъла , не мога да свикна с тая пуста "тенденция" и това е.   
Стискам ти палци нещата да се развият в най-добрата за теб и децата ти насока. 

Аз пък се изумявам коя нормална жена ще прибере такъв мъж вкъщи. 

Не искам да я плюя. Но като я видях - не е нормална. Жал ми е за него, че с такава се е хванал. Тя е малка, предполагам курвичка. Не е хубава, даже симпатична не е. Не ме плюйте, че я описах така - това е реалното, което видях с очите си. Жалко за сина ни и нероденото ни дете.

Мен за разлика от вас вече нищо не ме изненадва,а любовницата на истина трябва да е доста глупава жена за да прибере такъв мъж.С olimpiia не съм много съгласна-защо децата да не са наясно с ситуацията,но не да им пълниш главата с глупости ,а да им дадеш ясна представа за тази женаи баща им.Моите са на 9 и 11 и не стъпват при баща си,виждат се с него ,но не у тях именно заради нея.Знаят ,че тя беше причината за всичко което преживяхме,но никога не сме говорили с омраза за нея,просто я игнорирахме като жена ,за която неискаме нищо да знаем.След тази си постъпка той едва ли ще е от мъжете,които си виждата децата.Но сега просто се стегни за да преодолееш най -трудното,за другото после ще мислиш!ние сме тук за да ти даваме кураж.

Съжалявам да те срещна тук, макар да следя темите ти от няколко дена. Но след днешните разкрития май няма връщане назад.
За родителските права - не ти е съвсем коректно зададен въпроса. Реално правата се поделят и се определя режим за свиждане. За съжаление, ще зависиш от него при вземане на някои решения за децата. Не можеш да му забрааниш да води децата където и да е докато са с него.
На базата на това, че има любовница не можеш да му отнемеш правата. Права се отнемат ако докажеш че той вреди на децата психически или физически.

Предпоалгам, че не искаш да го виждаш и да е част от живота ти, но вероятно ще се наложи. По-добре се опитай да свикнеш с мисълта.

и аз така
ма явно ги има
има ги и то достааа.. очевидно

Сиси,чудесно знам за какво говориш(имам предвид как се чувстваш).Нормално е да не ти е симпатична.Но,моля те,не въвличай детето в тази омраза,то само ще си прецени,нищо,че е малко...
    Ако ще те успокои,ще ти покажа снимки на себе си и на жената,с която ме замениха-ти ще кажеш има ли разлика и в чия полза е.Не само на външен вид я превъзхождам(много ми трябваше,за да събера сили да произнасям подобна реплика-дълго не вярвах,че е така!).Няма какво да го съжаляваш него-проблема не е твой,а негов,той си е направил този избор.И аз се питах-какво толкова намери в нея??? Мина много време,докато проумея,че той просто ТАКАВА заслужава...

доста спокойно го приемаш
браво. поздравявам те. аз бях много зле. може би щото ми беше първо.

и на тебе браво 
съгласна съм с горното и ще добавя още едно - нас пък Господ ни пожалил и ни отървал

От кое се определя честота на срещите? За сега нямам намерение да се развеждам-ще чакам детето да се роди. Но до тогава как стоят нещата с правата? Не ме разбирайте погрешно - нямам намерение да му отмъщавам, но все пак постъпката му трябва да се накаже. Искам да е ограничен в правомощията си.
Има ли значение, че няма собствено жилище, родителите му на този етап го отхвърлиха  и заплатата, на която се води е 300лв?

Даже любовницата е на квартира. Как ще му дам детето за един уикенд например? Къде се предполага, че ще го заведе? Не ми се смейте - но докато няма развод не е ли незаконно да живее с любовница?

Въпросите с режима на свиждане се решават по време на развода. Така че няма нужда да ги мислиш (много) още от сега.
Преди развода -виждането с децата си го определяте сами - даваш ги когато ти решиш общо взето.

При условие че живее при любовницата си и тя е на квартира - трябва да е рядко прост, за да иска децата с преспиване. А и любовницата най-вероятно ще е против.
Така че и за това няма нужда чак толкова да се притесняваш. Пък и в най-лошия случай - ми все едно детето е на хотел (не от най-добрите). АКО го поиска с преспиване и АКО детето след това е разстроено - помисли тогава. Сега е рано.

Не мисля че е незаконно да живее при любовницата си. Евентуално можеш да решиш да искаш развод по вина, ама такова нещо май е само беля на главата. Но тук адвокат тр. да си каже мнението.

Може би,докато се установят правилата,трябва да се разберете,да речем,да ги вижда у вас?
   А за наказание-не си трови душата с такива мисли,един ден ще разбереш,че той просто сам се е наказал.Помни,че Господ гледа,не дръж толкова на това мъжът ти да разбере,че е от теб наказан...Знам,че сега такива приказки ти се струват странни и общи,но...просто се дръж достойно,не изпадай в т.нар. ексцесии пред него.Тук,във форума,при нас,може да си побеснееш-имаш рамото ни...

и аз да добавя,всеки си намира това което заслужава и всичко си има цена на този свят.И май наисстина взех да си мисля ,че Господ ни епожалил нас и децата ни!!!

Можеш да заведеш дело за постановяване на режим на свиждане и по време на делото за развода. Ако държиш разбира се да има точно установен график.
Помисли дали не можете да се разберете нормално и без това.
При по малки деца може да се постанови виждането да става в твое присъствие само. Твоето е вече по-голямо. За сметка на това пък можете да попитате и детето как иска.

до авторката на темата - Сиси82
мога да си представя какво ти е
аз видях само любовни смс-и бременна в 7-ми месец и знам как се чувстваш, въпреки, че нямам и идея колко ти е зле вече след раздялата
но моля те помисли над думите на Олимпия - тя те призовава да мислиш и за децата
не затваряй пътя на децата към баща им и неговия към тях
той може да преосмисли и да види грешката си! предполагам няма път към сърцето ти, но нека поне има добри взаимоотношения с децата
а мъжете уви не мислят с главите си, а с честта си често - и ако ти го натириш в мишия задник дето му е мястото - при развода - може да не си погледне децата
те ще изгубят - излишвно е да ти казвам че така или ниаче вече си потърпевша, по-лошо не може да стане, но поне дай шанс на нещата с децата
аз съм за това - ако той иска - да ги вижда, ако не предявява глупави и необосновани искания - защо да го лишиш от права родителски?

иначе мисля си, че можеш на 100% да спечелиш развод ПО ВИНА и тогава диктуваш много повече от правилата
но също така ако той ревне за развод - даваш развод по съгласие но също само при твоите правила
но помисли си да искаш разумни неща, а не само да му отмъстиш
повярвай след като ви е зарязал - надали въобще мисли сега за децата и правата...

и много съжалявам, ако имаш нужда като самотна бременна от нещо - дори от физическа и материална помощ пиши! все ще помогнем кой с каквото може!

Здравей,Сиси.Знам много добре как се чувстваш ,нашият татко не ме остави бремена,но с 5 месечна дъщеря.Няма да ти казвам ,че е гадно то сама го виждаш,само ще ти кажа за всичките си въпроси да пишеш на лични на Пела тя е адвокат и би могла професионално да ти отговори.

и по-лошо заслужават и ДВАМАТА - той че предава някого - тя, че приема предател
но напоследък като че лина хората не им пука какво прави половинката им - стига направеното дане засяга тях и техните деца - че еба...а някого и го лъже с години, че може би лъже и деца и роднини и ...
това че някой лъже другите явно не еникакъв морален недостатък в днешно време, че предава довеието на друг - също, че няма морални ценности като семейство и брак - също явно повечето и мъже и жени не ги е грижа...
честно направо съм потресена....но това е друга тема

  И ти ли ? Няма ли край. ТАзи година е много лоша в това отношение. На доста мои  познати се случи това, включително и на мен. Какво да ти кажа- подкрепям те в тоаи труден момент. Ако ти е много тежко и искаш да си поговориш с някой- пиши ми на лични. Знам какво е. До преди дни подлудявах форума със съобщения, защото ми беше много тежко и исках да си говоря с някой, да не се чувствам сама и в безизходица. Момичетата тук много ми помогнаха, така че е ред и аз да направя същото за някой. Важното е- запази спокойствие. 

И аз като Джема в началото пишех като бясна от безсилие и самота. Много ми помогна.
Пиши и ти, затова сме тук - да се подкрепяме в тези моменти и да споделяме хубавите, макар и редки.
Също така пиши, ако имаш нужда от нещо!
Прегръдка 

аз само ще добавя, че снощи си признах на една приятелка психоложка, че оцелявам психически, защото си чета един форум (нашия демек) и...си давам сметка колко всъщност може и по-зле да бъде и това (за съжаление) помага 

Не искам да ти казвам "добре дошла!", но сме насреща! 

Чудесно е, че описваш доста хладнокръвно ситуацията - значи лесно ще се справим! 

Дай адрес да пращаме бебешки неща - ние, дето имаме малки бебета, че то мъничето ще се появи посред зима - харчове големи, можем да помогнем!

И аз като много от момичетата ще ти кажа,че оцелявам психически(донякъде) с този форум.Тук съм от месец май,и много приятелки намерих.Дъщеря ми е на 8 месеца също като Траяна ти предлагам ;бебешка помощ;-ако имаш нужда от нещо .Тук сме за да си помагаме кой с каквото може.Прегръщам те!!!!

Ох....

Много съжалявам за това, което ти се е случило. Дори не мога да си представя как се чувстваш, макар че съм преживяла нещо подобно.

Не искам да звуча гадно, но ми позволи да ти дам няколко полезни съвета: Най-важно е детето ти, после нероденото, после си ти... в тази ситуация.

Не говори лошо на сина си за баща му. Предполагам, че бащата така се е отнесъл, че едва ли ще иска да вижда детето непрекъснато. Обясни му /на детето/ ситуацията с прости думи. Можеш да му спестиш туй онуй, но истината, истината и пак истината. Много важно е да му кажаш, че баща му е объркан, но го обича. Повярвай ми - сина ти ще си направи и сам изводите 'объркан' ли е баща му или просто безотговорен. Не му ги натрапвай ти.

Мисли за бебето - ако имаш нужда от нещо - казвай /Аз обаче всичко на Дариа съм раздала - една бебешка вещ нямам  /

Ти... пиши тук, плачи с приятелки, плачи сама, псувай го и го навиквай /когато сте двамата/, но никога дори и да не ти хрумва да му отмъщаваш ЧРЕЗ децата. Единственото, което ще постигнеш е да нараниш тях и да изглеждаш глупава...
Бъди благородна. Бог ще го накаже - повярвай ми.

Докато се разведете ти решаваш кога и дали ще си вижда децата, но те съветвам да оставяш сина си да го вижда.
Предполагам ти ще упражняваш родителските права по отношение на децата. Можеш да се разведеш с произнасяне на вина... но не те съветвам - по взаимно съгласие с добри условия за теб и децата е по-добър вариант.

Успех и 

Благодаря на всички за предлаганата помощ. Надявам се да се справя. Много хора обещаха да ми помагат.
На този свят има един съд - съвест. Аз съм убедена, че след месец най - много и този съд ще го съсипе.
Нито искам да го проклинам, нито му пожелавам нещо лошо - просто му пожелавам цял живот да е с мисълта, че е зарязал децата си.
И знаете ли, може малко годно да ви изглежда, но по - нататък искам да намеря човек, който ще стане баща на тези деца. А той просто безпомощно да стои и гледа отстрани, как децата му са възпитават от друг.
Това ще му е достатъчно.

самчо не откъсвай ТИ децата от бащата

Сиси, много нахъсана ми се виждаш да го нараниш чрез децата - недей така! Както са ти казали и момичетата по-горе - не си отмъщавай чрез тях, не ги използвай като оръжие срещу него.
Колкото и да боли, помни, че той е напуснал теб, а не тях и ще си остане техен баща.

Детето го покани на първия у4ебен ден, а той отказа, защото вси4ки щели на криво да го гледат. Но докато не се разведем съм категори4на - при друга няма да води моето дете. Не си настройвам детето - който каквото си направи сам, никой не може да му го направи.

Нашият татко също живее с друга и аз не искам да се запознават с детето, затова се виждат у нас, или навън.
Ама ще дойде на първия учебен ден утре де, твоя кой толкова ще го гледа особено, да не би госпожите да знаят, че се е изнесъл?
 

Мда, и аз когато прочетох писанието ти, Сиси, точно това исках да ти кажа. Седни и размисли, че проблемите между вас, различията, раздялата не значат и не трябва да значат, че децата трябва да се превърнат в оръжие помежду ви.

Боли те много и смяташ, че и него трябва да го боли. Не можеш да приемеш мисълта че само ти изпитваш такива чувства.
Ако си категорична, че с този човек никога повече няма да поискаш да се събереш, просто не мисли за него. Избрал е друг живот, това е негов проблем. Може да се окаже дори че така е по-щастлив. Това теб оттук нататък не те засяга. Мисли за себе си и децата, не за него. Той има определени задължения към тях, само това те интресува. Всичко друго би го поласкало, защото ще знае, че още го искаш и обичаш.

Няма да ви лъжа - отначало мислих да го оставя без да вижда детето, поне докато не се роди бебето. Но синът ми иска да го вижда, а аз не мога да му кажа не. Винаги съм искала детето ми да има истински баща. Но според вас дали този човек е такъв?
Да не говорим за нероденото - от него изобщо не се интересува.
Да ходи и да пръска пари по курви, а синът му какво ще яде не се интересува.

Не бъркай чувствата му към теб и към децата. Това са отделни неща.
Дали е истински баща или не, можеш да прецениш след време. Но не му пречи да бъде такъв. Защото от това ще загубят най-много децата.
Хората рядко правят това, което очакваме от тях. Но това не означава, че не дават всичко от себе си.

вярно!
гнева ти ще нарани само децата ти - него не!
така че помисли добре преди да предприемеш нещо! ще страдат децата а той дори след време ще се радва (че се е отървал! мъжете са така устроени че ряно илии късно им минава дори и за децанта им - сигурно е с цел продължаване на гена, знам ли, или ние лошо ги възпитаваме /щото и аз имам син/, знам ли но е факт
ще изгубят само децата

Прочетох почти всичко. Разбирам, че си много огорчена и наранена, но виждам, че изпитваш страхотен гняв, което е в реда на нещата. Но въпреки всичко и аз те съветвам: недей да си отмъщаваш на бащата чрез децата! Може би ще дойде ден в който той ще съжалява много, аз вярвам в това, че всичко на тоя свят се връща. Но децата не заслужават да се превръщат в оръжие. Казвам ти го като човек, чието дете страда от подобно нещо. Това е отвратително и да - нараняват ме и аз страдам, но страдам, защото детето го боли и то е потърпевшият.

Наистина разбирам какво ми казвате. Но на този етап съм слабо казано бясна. Добре ще преосмисля вси4ко. Все пак децата ми ще са най важното нещо и не искам да страдат. Не съм убедена, 4е вразката им с подобен 4овек ще има смисъл. Тои на никой не обясни какво става. Никой нищо не разбра. Сигурна съм, 4е няма 4увста към онази. Няма обяснение за неговото поведение. Майка му иска на психотерапевт да праща. Та за това дали ползата от срешите няма да е само за него. Живот и здраве ще видим.

Четох те и  вчера, но реших да пиша по-късно.
Няма да повтарям всичко казано по  нагоре, надявам се наистина да отделиш време да помислиш. НО! най-вече да си дадеш сметка, че той не е станал такъв за един ден. Щом е бил достатчъно добър баща, за да поискаш второ дете от него, значи е имал и вероятно все още има качества, които си заслужават. Няма оправдание за това да те остави бременна, но това все още не значи, че  е най-ужасният човек на света, а  още повече щом синът ти иска да го вижда - не го спирай.
Повярвай ми- няма нищо по тъжно от дете разпънато между родителите си!

Предполагам враждата между родителите само погубва децата. Вие имате по голям опит, а аз още съм много боса. И много 4увствам. Твърде вероятно е той да страда пове4е ако вижда спокойно децата си, има контакт с тях и може би ще осъзнае какво е загубил и какво е жертвал. А на този етап искам наистина да му е гадно. Може и да ви зву4и жестоко, но не заслужавах това след близо 10 години заедно. Даже обяснение не полу4их.

сиси и двамата ли искахте детето? да не би нещо да се е усъмнил в теб или пък знам ли - в детето което чакате?
ума ми не го побира как става така - хем искат дете, хем беж при друг
то и аз открих смс-и както ти писах, но нямаше и помен да ме зарязват и въобще имахме вина и двамата да се стигне до тези смс-и...а бебето ни беше случайно /пу-пу дан и е жива и здрава сега Мимката/
та затова те питам ....

Виж какво, когато единият напуска другият и особено ако този друг хабер си е  нямал, че ще го напускат, винаги страда много  и му е гадно. И със сигурност си казва" аз това не го заслужавах"... и може даже и да е така. Аз поне не познавам човек, на койот да му с еразпаднал брак или връзка и да каже" ми все щеше да стане "... Не, почти винаги жените казват "това ли заслужих", особено ако са били старателни и добросъвестни съпруги... Простата истина е, че много пъти този избор  не е свързан с тях конкретно, а с други липси в живота на  човека.   Аз все още не разбирам как стана тази тотална, генреална промяна в мъжът ти само за няколко месеца??? имаш ли обяснение за себе си поне??? Нямаше ли знаци,   нещо, което да подсказва разрив???

Само знам, че не е наред с нервите и се уплаши, че не може да се справи с финансите. Но на никой не обясни за какво става въпрос. Отдръпна се от всички близки и роднини. Само с един "приятел" основно контактуваше.
Но не е проблемът в жената според мен. Ще поживеем и ще видим.
А това, че не съм го заслужавала - предполагам, че всички така казват. Просто винаги съм му била опора. Няма оправдание за това, че ме изостави в този момент, а не и на последно място, че ми изневери с някаква курвичка.
Но това наистина се отнася до мен и то няма връзка с детето. А за другото дете - за сега нищо не е направил за него и в интерес на истината не се позаинтересова и за момент от бременността ми.

Не казваш дали тази бременност е била желана и от двамата или е случайна?..... това би могло да обясни много неща......

случайна е

ами тогава, върни се назад във времето, когато  сте решили (ако сте го решили заедно) да запазите бебето, спомни си разговорите, неговите реакции и може да успееш да видиш неща, които сега ти убягват. 
Ако между партньорите съществуват неизказани неща, ако се е трупало скрито напрежение, една случайна бременост рядко е катализатор за по-близки отношения. И ако ти сама и еднолично си взела решението  да запазиш бебето, то това може да е  причина за един такъв разрив между вас. Само си разсъждавам, а ти би могла много по-добре да  намериш  обяснение ...

Ако те смята за по-добрата половина на вашата двойка, ако  не изкарва много пари, ако не се  чувствал готов и не е искал второ дете (аз поначало смятам, че мъжете , също както и  жените имат право да искат или не искат дете и никак не съм склонна  да обявя за по-черен от дявола, мъж който не иска в определен момент да има дете)..  ако...Парадоксално е, но съм го чувала лично от мъж, че ако жената реши да запази едно бебе въпреки неговото желание( говорим за случайна бременност) той ще  смята това за предателство и издевателство над себе си... няма да го коментирам това изказване, само съм го чувала...та ето ти един тон причини....

Jaly, мъдрост струи от поста ти, но на мен ми се струва, че авторката на темата е прекалено бясна на мъжа си, за да се размисли...

Утрешния ден, не е обещан на никой /съжалявам за тъпия превод/, Сисси.
Аз съм убедена, че на мъжа ти му е гадно. Той знае, че всички сега него го обвиняват, а теб те съжаляват. Така че няма нужда да му отмъщаваш точно сега.

За бебето го решихме заедно. Даже не се знаеше още със сигурност бременна ли съм и той каза на сина ни - Ако сега няма бебе, тати ще направи.
Ще гледам да продължавам напред и да не се настройвам прекалено отмъстително. Доколко ще успея това е друг въпрос. А пък, че искам горко да съжалява и да се моли няма да отричам.
Но ми омръзна да търся вината в себе си, в обкръжението. Той си е виновен. Постъпката му няма оправдание.

вината при човещшките взаимоотношения е относителна
не мисля, че някой е виновен ако разлюби например
мъжа ти е виновен само че сега те зарязва
иначе аз никога не съм считала за вина ако някой в семейството разлюби другия и си иде
мъжа ми го обвинявах само за това, че искаше бебе пък си падна по друга...но пък вина имах и аз и си взех поука.....

Sissi_82, отмъщението е ястие, което най-добре се яде студено...  

catnadeen, абсолютно   

никога не съм мислила лошо - дори когато най-много ме болеше
мислех само със съжалление за себе си, за изгубените си мечти и вярата в партньора и май частично и в хората /колкото и банално да звучи/
ако гнева ти дава сила - дерзай, но ако те трови - по-добре опитай да го трансформираш в някакво друго чувство

много ми е тъжно, че на бебето му се налага да преживее това....и за теб ми е тъжно, но то е съвсем невинно и наистина не е виновно...
ако можеш заради него малко да се поуспокоиш....

и все пак помисли - няма ли нещо между вас дето е преобърнало каруцата...нещо дето да го отстраните и да продължите
как така отраз той не иска да говори с теб...нещо не е в ред тук - това не е нормално поведение дори на влюбен мъж.....

аз имах вина мъжа ми да си пада по друга когато носех неговото тъй желано бебе
вина имаше и той и все още има и пред дъщеря си и пред мен, но не мога да отрека, че ако аз бях постъпвала иначе ...може бли и той не би стигнал до там

вярно може и да нямаш вина
но пак има причина да се стигне до края и жената отсреща е само ПОВОД но не и причината да те изостави мъжа ти - след две деца и 10 години брак
все пак не сте от вчера заедно...
помисли - трябва да е имало някакави индикации че нещо не е наред...
ако не е имало - значи се е случило нещо извънредно, необичайнто...нещо в което си замесена ти и чувствата му към теб - за да ви забрави с бебето отраз след като дори е мислел ако не си бременна - да ти прави дете
пак ще те питам - той да не те подозира? и да не е убеден за бебето?

А дали няма да помогне, ако, колкото и трудно да изглежда, се опиташ да се дистанцираш малко от изяждащата те болка и огорчение? Имам предвид да се "накараш" да мислиш и за други неща. Точно защото, като те чета ( а и по собствени спомени), предполагам, че цялото ти същество, разум и мисъл са се съсредоточили върху случващото се. Знам, че е нормално, но и знам, че на някои им помага, ако успеят да си отвеят вниманието в друга посока от време на време. След това сякаш по-лесно се поглежда на болката и бедата под друг ъгъл. По-лесно се забелязват убягналите преди моменти.

Оффф, не знам дали успях да го обясня или стана прекалено объркано  

Простичко казано: наистина да се ангажираш с други различни неща, нямащи нищо общо с личната ти драма. Не че тя ще изчезне, но може по-леко и обективно да я прецениш, да си намериш лек и да продължиш напред по най-добрия за теб начин.  

Абе мъдрост... опитвам се да потуша огъня в душата й, малко да я охладя,  малко да я бутна накъдето и да е, само не към озлобление.. много лошо чувство е това, много пагубно.... Аз не вярвам във внезапните  промени... нещо се   е случвало, нещо е къкрило дълго време....
Напълно съм съгласна с Катнадийн... трябва да има причина и някъде дълбоко в теб ти я знаеш.. потърси я....

Преживях го и аз .. подобно.
Помощ няма да ти предлагам конкретно - освен с вещи не мога да помогна за момента, т.к. все още съм доста притисната, както виждам са ти предложили момичетата.
Разчитай на приятелите си. На родителите си. Ще ти помогнат много.
Финансово, емоционално. Справянето с децата оставям на трети план, то се получава малко по-лесно от другите две. Вярвай в хората. В приятелите, в познатите си, във форума. Тези като мъжа ти са изключение. Вярвай. Ще получиш помощ, подкрепа, света не е това място, което е в момента в съзнанието ти. Той е по-добър.
Много сила ти желая. Но мисля, че я имаш. И знай, ще ставаш все по-силна и все по-достойна. Трудно е, но благодарно.
Стига ти да видиш възхищението само в един поглед "Тя успява" и ще знаеш - да, аз съм правата, да, не съм грозна, дебела, нито детето ми е нежелано, аз мога и съм наравно с всички, а не съм идиота, който нищо не заслужава....Само малко търпение ти пожелавам. Само малко. Другото става само. 

ехееее - пак ще се подпиша под това
липсваше ни във форума..сори за офф-а ... обичам когато чета неща, които самата аз не успявам да измисля
Чак се изкуших да болдна по-специални за мен елементи...

ей ся ще изръкопляскам вече
 
направо се изпълних посреднощ 
Сиси, слушай модераторката.
Офф - Стан - тебе нещо музата ти е дошла напоследък. Все умнотии ръсиш..  то ти си си такава де, ма идвай по-често да ни навестяваш, не ни забравяй покрай семейния живот.
Рядко се възхищавам аз на постинги. Извинявам се на авторката за офф-а.
Още нещо различно смея да кажа, от позицията на бивша самотна бременна жена.
Децата си ги давай да ги вижда - те няма да страдат. Ясно е , че ще страдаш ти - ти за децата си ще дадеш всичко и ще се отречеш от себе си, те ще са щастливи, ако ти им го дадеш, ощетената си ти. Опитвам се да ти кажа неща, които ще помогнат на теб, да се чувстваш по-добре, а като ти си добре, децата ти ще са на 200% добре, ние сме майки и го умеем. Опитай да се грижиш добре за себе си. Да се храниш, да спиш, да запазиш връзки, приятели, познанства, дори и много да ти коства, после ще ти се върне в пъти. Околните няма да те оставят.
За това как Господ ги наказва тях, следи другите теми. Както някой каза, те получават това, което ЗАСЛУЖАВАТ. А може би не те заслужават теб.
Каквото и да направиш, децата след време ще разберат - кой крив кой прав.
а да търсим причините е излишно. Освен ако ти не би си го взела обратно. Мисля, че случая не е такъв. Станалото - станало. Гледай напред. Заслужаваш го. Освен това като гледам си и млада.

А според мен в една такава ситуация няма нужда да се търсят причините.
Имало да става - станало.
Може цялата вина да е в мъжа - все едно, това няма да промени ситуацията.

Няма значение кой крив, кой прав, нормално е една жена, зарязана с дете и бременна, да се чувства наранена!!!
Естествено, че боли!!!!

Така че, Sissi_82, добре е по някакъв начин да успееш да извадиш наяве този гняв - крещи, викай, оплаквай се (както те посъветва Isa). А също и:


А и си имсля, че ти все още не си приела раздялата. Все още си мислиш, че той би могъл да се върне и да те моли, примерно...
Просто още е много рано, вероятно се е случило много скоро...
Така че просто знай, че ние сме с теб! И че времето лекува всичко!

Успех и късмет!!!

Каси, ще те черпя

Ама нищо мъдро не съм казала. Просто така се случва.
При сериозно сътресение обичайно се минава през няколко етапа, първите са отричане и гняв.
Когато човек спре да си задава въпроси защо така е станало и после защо на него се е случило тогава може да продължи напред. Докато рови миналото се самоизмъчва. Само че сме така устроени, че малко трудно се отказваме от това. А всъщност сами си причиняваме болка. И ни отнема много време да започнем да мислим позитивно.

Не че искам да ти опонирам, ама...
Нашият "тати" пет пари не дава и не се тормози, че си е зарязал детето.
Ходи си по курорти, кръчми, живее си живота.
НЯКОИ ХОРА НЯМАТ СЪВЕСТ!
Ама ти си го познаваш, де...

И понеже съм прекарала почти цялата си бременност сама и плачеща, искам да ти кажа, че много ти съчувствам и аз ти предлагам помощта си- колкото мога, но от сърце! 

Може и съвест да няма. Днес дойде да си вземе забравено шише уиски... 
Да ходи да купонясва... или да си пие с който си иска.
А това уиски щяхме да го пазим да черпи след раждането. 

ужас
обаче аз пак ще си кажа - не ми се връзва до ей сега прекрасен и безпроблемен баща и мъж
и хоп - отраз ейй така за месец се променя
такъв филм НЯМА
или авторката нещо се е самозълягвала или и аз не знам

и още нещо - ИМА смисъл дасе РОВИ миналото - защото там са нашинте грешки и нашата надежда друг път да не ги повторим
ако всеки път махваме с ръка и просто си продължаваме - как ще си научим урока?

И аз не вярвам, че някой изведнъж се обръща на 180 градуса. По-скоро ние виждаме само това, което ни се иска да видим. Или си позволяваме, заради част от картинката, да правим твърде голям компромис с това, от което наистина имаме нужда, само че натрупването в годините, към някой момент прави компромиса твърде непосилен и го обезмисля, защото преставаме да получаваме и малкото, заради което сме започнали да го правим.

Обаче...не съм много съгласна, че има смисъл да се рови в миналото, има смисъл миналото да се помни, както и да се помни точно до какво ни е довело - това, евентуално, би предпазило от същите грешки за бъдещи периоди, не ровенето. Ровенето, прекаленото анализиране на миналото (когато то наистина е вече минало), връщането към ситуации и "какво би било ако", за мен води само до зацикляне.

Не съм казвала, че е бил прекрасен и безпроблемен. Но бяхме семейство. Беше си себичен, но се съобразяваше с нуждите на другите. Явно му е омръзнало да се "жертва".

Сиси, а случайно да си подготвена за вариант "Б"?
Според мен, човекът ще долети обратно много бързо.
Как ще реагираш в тази ситуация?

Малко е вероятно. По скоро е невероятно да го  направи. Ами на този етап искам поне за децата да си помисли.

Много си объркана. Нормално е.
Искаш да мисли за децата, в други теми питаш как да го лишиш от родителски права...
Ами не стават и двете неща едновременно.

Може и да се върне.
Казвам го от личен опит.
Аз бях от другата страна. Бременна в пети месец.
Той се върна при семейството си, даже имат трето детенце.
Аз останах сама.
Така, че не се тормози. Мисли за бебчето! 
Ако си от София, ела на срещата!

Според мен е излишно да  се коментира и нищи кой какво и защо  е направил. Истината е, че в една връзка вина има и в двете страни, всеки е потърпевш за себе си.
Да се рови в миналото има смисъл дотолкова, доколкото да си направим самоанализ, който ще ни е полезен в бъдеще.
Мъжът на Сиси82 трябва поне да се погрижи за децата си и жена си, поне до раждането- според мен.

Това, че искам да се погрижи за детето значи не да търчи постоянно или пък да му звъни. Детето ми е страшно стресирано от всичко - започна да сънува, че баща му се опитва ме убие. Гледам максимално да го изолирам, но той вече е голям и няма как да скрия какво става. А пък и всички наоколо започнаха да говорят за това.
От друга страна си личи, че иска да вижда баща си, а аз не мога да му откажа. Знам, че е страшно рано да си вадя заключения за бъдещето им общуване. Но на този етап фактът, че "съпругът" ни остави без пари и с неплатени сметки говори достатъчно ясно за фактическата заинтересованост като баща.
Вярвайте, много ми е болно да гледам детето как страда. 

Опитай се да не показваш пред него чувствата си.Забрани на хората около него да говорят за всичко това.Не плюй по мъжа си,седни и поговори с него нормално.Обесни му спокойно ,че сина ти страда.Няма родител който да не се трогне от това и моя син правеше такива нещ,поговорих с баща му,оставихме ги да го търсят винаги, когато искат да го чуят(друг е въпросът ,че те вече не искат),но тогава беше добра идея.

поговори с детето и му обясни че вашата раздяла не значи че бащата не го обича
че така се случва ине сте първите, че ти ще се справиш и вие заедно ще продължите, но че баща му винаги ще е до него когато трябва да му помага
че баща му може теб да не обича вече, но обича него и винаги ще го обича
дай на детето си шанс да се справи като му представиш нещата така, че да не мрази баща си /въпреки че ще е трудно предвид действията на баща му
но това е което тормози детето най-много - той обича баща си, а сега изведнъж е принуден да го намрази почти....
някак му представи нещата така, че частично да разбере /не че и ние разбираме де/ и поне да не му се налага да го мрази...
а с бащата също поговори - обясни му колко страда детето....поне опитай - нищо не губиш

Няма полза да говоря с баща му. Той знае колко е чувствителен сина ни, но дойде и без никакъв такт заяви всичко. Сега наистина гледам да опазя малкия от приказките на хората. Но него му стига да чува бабите и дядовците как говорят. И едните и другите, макар че гледат да се съобразяват му действат. За това реших и да продължа да живея сама. Но факторите са много - комшии, децата пред блока.
Започва да говори за баща си и се сепва и почва да се извинява, защото си мисли че ме наранява. Колкото и да му говоря, че това си му е татко, той идеално схваща за какво става въпрос. Особено, че през времето заедно и честите липси на баща му, когато уж беше на работа и изкарваше пари.
Детето колело не може да кара, защото нямаше кой да му го изкара и кой да тича след него. 

Моята дъщеря аз я научих да кара колело (както и всичко длуго). Тя искаше поне да се похвали на баща си. И като се видяха започна оживено да му разказва, а той : "А, добре!". И продължи да спори с мен. За нещо си. Това беше, когато все още си говорихме. А детенце после ме попита: "Защо тати не се радва, че мога да карам колело?"

Има си такива бивши, с които диалог просто НЯМА. Дано твоят не е от тях. Но с такива "поговори с мъжа си" не върши никаква работа, за жалост.

Важно е обаче да дадеш на детето възможност да изрази чувствата си по отношение на баща си. Тъй като и с моят бивш никога не можахме да стигнем до споразумение някакво, по едно време просто взех да я оставям да се наплаче, да я изслушвам, да разбера как се чувства относно казани от чужди хора думи...

И   аз мисля.че докато не се изясни миналото бъдеще не може да има,не може да се живее в лъжи,защото ако нещо не е изчистено,то миналото вонаги ще те застига а и каква поука ще сме си взели,никаква наистина.

Сега нашият татко напуска работа и доколкото знам няма намерена друга. Остава само с допълнителната.

Поне помага ли Ви финансово откакто си е обрал крушите,как може да има такива жалки мъже незнам направо  ,натисни го да да плаща,не го съжалявай,че няма работа сега,като няма кво дири любовници да търси и да си зарязва бременната жена и момченцето,ако мога да те успокоя и аз съм така,и мен ме заряза бременна в 8 я месец тъкмо влизах.Пак заради друга жена,писали си бяха смс-си аз докато му помагам там в работата пред мене,без аз изобщо да си го помисля,че може такова нещо да направи,на всичкото  отгоре тая овца и аз я познавам и винаги ми е била неприятна,обаче тя не му обърна накрая особенно вниамние и си се ожени за този за който щеше да се жени преди всички тези глупости да се случат,и сега моят хахах увисна отвсякъде,от два стола не земята най гадно е пада.Така,че споко има Господ,той вижда всичко,ти не му мисли лошото на тоя човек има кой да го накаже.
АКО ИМАШ НУЖДА ОТ НЕЩО СВИРКАЙ:)

Той няма пари себе си да гледа. Постъпките му вече ме плашат. Просто не знаем какво става с него. Вчера го насолих едно хубаво, после се наревах. Днес му казах да диша и спокойно да си стъпи на краката. Не  искам да го оправдавам. Той постъпи по най - подлия начин с мен, все едно ми заби нож в гърба след близо 10 години заедно. Но това, което прави няма обяснение.  Ако иска да живее, да навкса пропуснатото ще му трябват пари. А и бебе чака. Не знам, просто не знам - явно е в някаква страшна дупка и затъва все повече.

Sissi_82,нямаш си на представа колко те разбирам и нашият е така,много зле финансово в момента,въпреки всичко бях готова да му простя,да му помогнаа го подкрепя,да го обичам пак,ама той не каза нито един път като идваше да ни види Обичам те,сгреших много прости ми,само ме обиждаше и се държеше адски гадно и студено.Помолих го да застава зад нас не зад онази е не го направи,все защитраваше нея,не ме питай какво ми е било тогава,някакъв ад,най близкият ти човек да се обърни срешу тебе и детето си да защитава някаква к.....а,на която дори не и пука за  него, е няма такъв идиотизъм.Аз сщо си мислих,че нама по добър човек от него и по всеотдаен,ама на виж какъв номер ми скрои,така,че няма гаранция,всеки може да стане лош
Уби ми вярата в мъжете тоя човек,аз така го обичах,а той не нож а САТЪР МИ ЗАБИ ОТЗАД В ГЪРБА,когато бях най уязвима и най имах доверие в него и най имах нужда от него и обич,голям шок преживях,но сега си мисля,че така е трябвало да стане,всяко зло за добро
Когато една врата се затвори се отварят много други....

Уф, ако знаеш колко добре те разбирам...
Дано ни се подредят нещата в бъдеще, не може все лошо да е, нали? 

Честно да ви кажа просто много искам този човек да прави всичко, защото му се живее, защото му се ходи по курви или защото не ни обича. Но може би и защото е прекалено прясно всичко аз мисля, че не са точно така нещата.  Става въпрос за голямо дете - на 7 години, за бебе, което чака. Такова безотговорие на фона на всичко, което направи преди е слабоказано ненормално. Не искам да ви разказвам надълго за голямата ни любов, за трудностите, за това как ме е издържал финансово за да завърша средно, висше и после магистратура. Аз в нито един момент не подценявам това, което е направил за нас до сега. Точно по тази причина не мога да си обясня поведението му последните месеци. Аз бях почти на 100 % сигурна, че той не може да ми причини това с другата. Сега съм почти толкова %, че изобщо няма чувства към нея. Никой от познатите и приятелите не можеше да повярва, че той постъпва така в този момент.
Надявам се да греша и той просто да търси живота, да търси тръпка и разнообразие, да иска живее.
Защото според мен за децата ми е по - добре да имат един безотговорен баща, отколкото такъв, който да не знае какво и защо прави.

И аз непрекъснато се питах именно това>ЗАЩО!!!!!защо след толкова години тих семеен живот,завършени образования,две прекрасни пораснали деца и все още нямам отговор на този въпрос,така и не стигнах до разумно решение.БЕЗОТГОВОРЕН това е най-точното за него,но не към мен ,а към децата му ,към тези ,които чакаше с толкова много любов.ние никога не сме му били в нещо спирачка,никога не сме му давали повод  да ни остави.Просто човека се влюби в другата-сега разбирам ,че не е била най-подходящата ,но човек си пати за грешките си.И аз бях 100% сигурна ,че това няма да се случи на моето семей тво,но се случи ,за няколко месеца целият ми живот се преобърна с главата надолу.и накрая и аз като теб взех решението ,че е по добре да нямат баща отколкото да имат безотговорен човек до себе си. Оставих ги сами да намерят подхода към него и да решат как да се държат с него.

Ами явно моят спучай не е толкова уникален. За мен обаче си е цяла трагедия. Именно заради това, че така и не осъзнах за какво става въпрос.
Дано му се живее на човека, че да мога да се освободя от товара, който нося. Искам да го забравя и да не ми пука какво става с него. Да погледна на действията му така, както излиза реално. А не да търся причини да го оправдавам. Искам да е лекето, което се показва. И да продължа напред. Предполагам, че скоро ще си проличи.

Днес БНД (за пръв път използвам това съкращение, макар че дори и то не му приляга в този момент) се обади да каже, че ще мине да види детето си. Даже на него обеща. После обаче звънна и каза, че ще пътува извън града и след това ще дойде. Е, познайте как дойде...
Съжалявам за детето, което се оглеждаше: Тати да не дойде?

Съжалявам да го чуя...
Ами добре е да си психически подготвена за такива простотии, ама дечко?

Уф, детето се прибра към 7 и половина от игра на вън. По пътя крещеше: тати кога ще дойде да ме разходи? Аз му викам : Качвай се горе, а той пак същото. Как сега да обясня на детето? Искаше да гледаме филмовата програма на кината - че баща му на кино да го водел. Гадна работа.
Ама поне взех да се ядосвам на БНД. Това май е хубаво.

ами обясняваш, без да обвиняваш:
 " обеща ти, но аз няма как да знам защо не дойде... следващ път като го видиш го попитай- той може би ще ти обясни"
...така редиш ги равно, без много емоции.. стига го съжалява деттео- не можеш от всичко да го овардиш.. моите се разведоха като бях на 10 - жива и здрава съм, че даже съм горе-долу близка с баща си, който не че е бил кой знае колко до мен...  в живота всичко се върти, а и днешните деца са още по -адаптивни от вчерашните.. вече много често децата живеят с разделени родители или с друга връзка или брак на гледащият го родител, твоето няма да е някакво изумително изключение... просто това вече се случва много, много  често.
Знам че не ти е до това сега, но  най-добре спри да го ожалваш детето си- само ще разбере как са нещата, е, ще пострада, но  ще се справи... имай му повече доверие.
Липсата на бащата не е твой провал- запомни го и не се товари с чужди вини.

Предполагам, че е така. Но все пак като става въпрос за моето дете ми е страшно гадно. Казах му, че аз утре ще го заведа на кино, а пък татко му друг път може и така. Казах му, че съжалявам, че не е излязъл с баща си днес и че не си получи така чакания телефон. Че аз не знам защо е станало така.
Предполагам, че децата са чувствителни, но моето е страшно ранимо и чувствително. Не го казвам като майка, а защото и от градината са ни го казвали и мога реално да сравня тези неща. Не че сега поради стеклите се неща е такова дете, от преди е така. За това за него ми е най - мъчно.
Но не мога да направя нищо. 

Сиси, не ти ги пиша тия неща като страничен  наблюдател, преживяла съм го със синът ми. Децата се справят, плащат някаква цена разбира се, но в живота така или иначе безплатно няма, не е толкова страшно да го научат от рано.
Така се е случило. Бъди до него, утешавай го и го обичай- не ги дръж тия гневни , лоши чувства в себе си.... ще се нареди всичко- може би не веднага, но ще се нареди по някакъв начин.

Това най-много болеше.Лъжите"ще дойда ви видя"и никога не дойде  навреме,винаги на другияили по другия ден ,а понякога след месец.Мразя тези мигове в които стояха и го чакаха-в училище ,в къщи.облечени,обути и..........оставаха пак разплакани при мен.Винаги съм им казвала,че няма страшно,че и аз съм пораснала без татко,че ще мине и няма да ги боли толкова много.Е.....мина и замина.Сега никой вече не го иска ,не го чака,не се тормози.ТОЙ забрави за нас.Правилно ти го е казала  Jaly Липсата на бащата не е твой провал- запомни го и не се товари с чужди вини.така е ,остави за това да се погрижи времето!!!!!

Благодаря ви, момичета за трезвите думи. Вие сте го преживели и знаете как е. Аз тепърва се сблъсквам с подобно нещо. За мен не е нормално такова поведение към собственото дете. Предполагам, че на другото ептен няма да обърне внимание.
Истината е, че и да се ядосвам полза няма. Най - много да изнервя детето покрай моите депресивни състояния.
Как обаче да спра?

Sissi_82, колкото и да ти е тежко - трябва да си внушиш да не се поддаваш на гняв, отчаяние и подобни... Да спреш да съжаляваш детето си и да се държиш с него все едно всичко е в реда на нещата. Тати и мама вече не се обичат и това е НОРМАЛНО. Тати живее с друга жена и това е НОРМАЛНО...

Иначе ще внушиш ужасен комплекс на детето си и ще промениш живота и светогледа му за винаги. Казвам го, защото аз съм дете на разведени родители и самата аз съм самотен родител...

За дъщеря ми обаче всичко е нормално /слава Богу бабите и дядо й само вдигат от време на време неодобрително вежди, но не коментират пред нея лудото ни поведение с бившия/. Онзи ден носеше куклата си и каза, че това е нейното дете и когато се омъжва за Ясен /приятеля от детската/ детето й ще й е шафер.

Повярвай - само от теб зависи как ще приемеш ситуацията, в която си се озовала и до коло ще се възползваш. Един развод може и много положително да се отрази на детето ти. 

Опитай се наистина да не оставяш тези чувства в теб.
Ако щеше всеки път като ти стане супер гадно се обаждай на бившия и го псувай. Просто дайвай израз на емоциите си към хората, които са ги предизвикали.
Обаче пред детето трябва да си разумна и уравновесена.
Не го съжалявай, защото така и той ще се съжалява. Приеми, че и само с теб ще е щастлив и той ще бъде. Същото важи и за бебето като се роди.

Гневът отминава. Това е естесвен етап при подобно преживяване. Но от теб зависи да не продължи прекалено дълго.

Имам нужда от това да бъда върната в реалността, да бъда трезва и разумна.
Винаги съм гледала да съм обективна и действията ми да са за благото на детето.
Просто аз съм израснала в дом с прекрасни родители и винаги съм искала и Христо да има такива. Ама това, че аз искам не значи, че става така.
Това е първото, което трябва да проумея.
Искам вече да се усмихвам. На детето си, на бебето вътре в мен. А не да съм нацупената бременна комплексарка.

Сиси, изпращам ти моята подкрепа!!! 

Просто аз съм израснала в дом с прекрасни родители и винаги съм искала и Христо да има такива. Ама това, че аз искам не значи, че става така.
Sissi_82 ,ти си го казала вече-ДЕЦАТА ТИ ИМАТ ВЕЧЕ ПРЕКРАСНО СЕМЕЙСТВО!!!!!!!Защо смяташ,ч е трябва да е непременно от майка и баща за да е идеялно.Имаш сигурно ппекрасни родители които стоят зад теб и ецата.Стегни се бе.След година ще се присмиваш на себе си и тези терзания.Аз имах само майка и имах прекрасно семейство с любящи баба и дядо и аз и брат ми сме станали чудесни хора.Не си мисли ,че един безотговорен баща ще даде на децата ти повече отколкото те

Знаете ли какво забелязах? Когато БНД дойде в петък уж да види детето това виждане беше за много кратко и изобщо не беше така емоционално както аз си мислих ,че ще бъде. Все пак не бяха се виждали две седмици. Няма как да знам какво става в душата на бащата, но като питах сина си: Ти гушна ли татко ти?, той ми каза - не.
Защо го попитах аз. Ами не знаел.
Днес пак дойде. Пак за минутки. И пак нито детето, нито той проявиха някаква емоционалност.
Преди не беше така. А пък и Ицко (детето ми) е страшно любвеобилен. Не мога да си го обясня.