какво да правя?

@радини
И как се оправяте така - семейство в две къщи?
Правилно ли разбрах че малката живее в апартамента на баща си?
А големия ти син живее в твоя апартамент?
А ти къде живееш? Редуваш двете къщи ли?
А майка ти как е гледала детето?
И защо не пробвате да я дадете на градина малката?

Ние проведохме кратък и съдържателен разговор. Разбира се в името на детето.
- "Ти си виновна"
- "Не съм казвал това".
- "Това не е вярно. Това са глупости".

Мислих много какво да правя. Да рано или късно детето ще разбере и ще ме съжалява много.  Аз не съм първа младост и не бих могла да започна отново. Ако трябва да приема неуважението ще го приема, но не искам да бъда тъжна от това, че татко й я печели за моя сметка.
Няма да започна надпревара за нейното "необичам мама". Просто ще бъда до нея и ще я обичам.
Ще си създам собствен свят, където ще пускам когото и когато си поискам.
Благодаря Ви от все сърце за разбирането. Днес, когато водихме разговора, много от Вашите мнения ми идваха наум и знаете ли просто не спорех.

Пантер, само да ти отговоря.
В никакъв случай няма да я дам да живее в друг апартамент. Майка ми и децата ми си живеят при мен.
През лятото, обаче се събираме на едно място, където има няколко малки апартамента и затова говоря, че я взема при него, в неговия апартамент.
ГОЛЯМА САПУНКА НАЛИ?

Виж сега, не е сапунка, има много по  тежки случай, което едва ли те успокоява
Чета  те,  чета  те и виждам, че вървиш на грешен път.
Няма начин тая битка да я спечелиш по тоя начин. Изясни си нещата с мъжа, няма лошо,че живете в отделни къщи, това дори в някакъв смисъл е добре, дори за детето не е толкова лошо, НО! се налага според мен да разясниш на мъжа, че не може да печели любовта на дъщеря ви за твоя сметка, че не може и няма да й обяснява как си я зарязала и че ако го прави, ти няма да го позволиш. Няма от какво да се страхуваш, тоя филм "не съм първа младост" не го прожектирай, поне не го прави основен аргумент за понасяне на  нечия арогантност. Дори и той  да има своите основания да ти връща за нещо,  да намери друг начин, не чрез детето.
Тая саможертвена постановка- "ще съм до нея и ще я обичам" би свършила работа при много други условия , но не и при такива, в който на детето ежедневно някой му промива мозъка,  че не я обичаш.
Правила си  грешки и продължаваш да ги правиш. Изчети какво сме ти писали, хубаво помисли и направи промени, но сега веднага и ги следвай. Дръж детето при себе си, постави условия и ги следвай. Детео си е тове, обичаш го, гледаш го какво можш инамериш за добре.
Ако някой иска да е близо до детето, това влючва безусловен респект към майката- ако не може да го схване- не присъства. Аз имам две деца от двама бащи- това  е условието  ми- номер едно, за да могат да са близо до децата си. Никога да не ми правят забележки пред децата, да не ме критикуват и ако не са сългласни с нещо- ако обичат да ми го казват по време, когато детето не присъства. Изобщо не съм идеална, но съм идеалната майка за моите деца- при това единствената, не давам дума да се  каже против мен- аз ги гледам, аз отнасям целия  зор- значи аз  имам абсолютното право да знам кое и кога е добро за децата ми.
Пожелавам ти от сърце да намериш начин да се справиш

Това ще да е второто твое творение, дето трябва да си го разпечатам в голям формат!   

За бъдеще време де...ако все пак някой се сбърка да прояви интерес 

край на цитата!

Ако трябва, както казва Сабина, разпечатай си го, за да си го четеш написаното от Джали като молитва на лягане и ставане!

И откъде накъде като не сме на 18, ами на 2х18, това да е причина да се примиряваме с нечие мерзавство!

Наистина трябва да проявиш повече смелост. Този човек ти е набил ужасни комплекси!

Нека да кажа пак и аз:
Човека изглежда като да има някакъв проблем, но както каза Стън - това може да се отстрани.
Ако има подобни случки занапред- да ти подрива авторитета пред детето - говори с човека веднага и си изяснявайте нещата (не пред детето естествено).
Старай се да мислиш позитивно, не се настройвай че си жертва.
Не се примирявай но и не се настройвай за конфликт - просто изяснявай позицията си на момента, а не чакай.
Човека може да е правил грешки в миналото, но нещата още могат да се оправят.

Сабина, Траяна, стига сте ми вяли вятър- ще изстина

Човека може би наистина има огромен проблем, щом не разбира колко важна за едно дете е майка му!!! Факт, че по всякакъв начин се старае да пречи на връзката майка- дъщеря, факт че ти по някакви абсурдни и неясни за нас причини  решаваш да  "опиташ пак"- но какво- аз не разбрах, както и не разбрах защо е толкова важно да обичаш този човек, заради дъщеря ти???
Пиши, опитай се да обясниш и някъде по пътя на обясненията, може би ще разбереш сама себе си

С "краткия и съдържателен разговор" исках точно това да обясня. След стократния път когато се  изясняваме "що е то обич и уважение и има ли то почва у нас", съм стигнала до извода, че няма смисъл. Аз винаги съм виновна.
Затова реших да не обръщам внимание и да се прибера в мой си свят. Това не означава, че няма да се боря за уважението, което ми дължи пред детето. Бих могла да се справя по-добре, когато сме "заедно", отколкото ако не сме.
Може и след някой друг ден това да ми се струва пълна глупост и да се проклинам, че съм отстъпила, но засега ми изглежда добра възможност да опитам още веднъж, преоценявайки някои приоритети.
Например, ще поспра да работя и ще почна да мисля за по-вече разходки с детето и за хубавия си външен вид. /по съвет на Надето/
Jaly, ти много хубаво си ми ги казала нещата и аз смятам, че си абсолютно права. Нищо обаче не е само черно или само бяло.
Щеше да бъде лесно, ако той не се интерисуваше от малката или щеше да бъде безкрайно щастлив да се отърве от ангажименти и да плаща там 50 лева на месец.
Проблемът е, че той няма да я остави нито за миг, ще звъни сутрин обед и вечер, ще пита яла ли е, спала ли е, ще идва да провери по-няколко пъти на ден климатика работи ли, накъде духа и колко градуса е температурата през зимата. После уж случайно ще звънне да каже нещо, което е забравил, но то ще е да провери да не  съм излязла с някой и да съм зарязала детето.
Е, няма ли да е по-добре да съм по-наблизо.

Това, че искам да го обичам, имам в предвид, че много мъчно се живее с някого без обич. Заради дъщеря ми разбира се, нали заради нея искам да живея с тоя човек и се надявам тайничко да променя нещата.

  Първо: пак няма да е лесно,ако "той не се интересува и плаща там петдесетина лева"...
  Второ: той непрекъснато щял да звъни и да проверява накъде духа климатика-този човек грам доверие ли ти няма?! Очевидно е така,и точно за това става дума,той почти е успял да те накара да мислиш,че е идеален баща,по-добър от всяка майка на този свят,ама не е-изпаднал е в другата крайност,което е също толкова лошо,колкото и ако беше се "покрил"...И е успял да те накара да се чувстваш "втора ръка",което пък хич,хич не му прави чест...Ти си знаеш,но в жертвата,която си замислила да сториш,къде стои големият ти син?! Не е ли нечестно спрямо него,няма ли един ден да те упрекне,че не си помислила как той се чувства? Да не мислиш,че му е хубаво да наблюдава "всеотдайните" грижи на бащата на сестра си,как ти търпиш,за да осигуриш на малката покой,ами за него покой?! Пак помисли...

Radini, това, че на тия години не можеш да почнеш отначало(което не е така), не означава, че трябва да продължаваш като до сега.
Наистина се бори за уважението му. Споровете не водят до нищо добро. Ако той спори оставяй го сам да си говори и повдигай въпроса пак когато е спокоен, докато схване.
Прецени каква е алтернативата ти, ако не си с него. Помисли за всичките и предимства. Настрой се положително и към този изход от ситуацията. И с тези мисли в главата можеш да преговаряш и да изискваш.
Не ставай жертва! Детето няма нужда от това.

olimpiia, Големият ми син става на 18 години след 2 месеца и вече е завършил средното си образование.
Сега е решил да става самостоятелен, да работи. Имаме уговорка с баща  му, след 18 години да живее в нашето, "бивше" жилище.
Не, че са ми свършили ангажиментите към него, но той вече е голям.
Стънче, Благодаря ти

    А колко време би издържала ТАКА НАБЛИЗО??????

Незнам Ех, ако имаше такива хапчета "майната му", "не ми пука" и други щях да съм по-сигурна.