Днес, съвсем се убедих, че малката, която е на 3 години, ме манипулира. Мога да се справя, ако баща й ми помогне. Той, обаче наистина вярва или не съм сигурна, че тя ме мрази. Когато се опитам да говоря с него, настава такава олелия и то често в нейно присъствие. Краят на "разговора" завършва с още няколко обиди, от ония дето остават за цял живот. Влиза в играта и майка ми и сина ми и работата ми. Ако, пък реша да се съглася, че е абсолютно прав и трябва да ни пусне да си вървим и да намери подходяшата, става още по-трагично. Всичко свършва след около два дена, когато аз се опитам да позабравя в името на детето и разума, получавам извинения и така до следващия път.
Само, че малката е запомнила и слушала много добре.
Снощи, въобще не ми разреши да я докосна и се наложи да спи при него, а днес не се отделя за секунда от мен. Гушка ме, целува ме. Естествено, него го няма.
Иска ми се да вярвам, че не го прави нарочно. Иска ми се да вярвам, че в старанието си да ме държи под контрол прави така.
Обаче, тъпче през сърцето ми и за съжаление ще плаща дъщеря ми.
Сабина, това най-много ме е ядосвало
Явно мъжът ти е голям манипулатор. Как е успял да завърти нещата, та ти да си виновната за всичко
Хем да работиш, хем обаче не прекарваш достатъчно време с дъщеря си...Умело...
Истината е, че ми се налага да работя, защото имам по-голям син и трябва да се грижа сама за него. Искам парите, които му давам да са спечелени с моя труд. Той е голямо момче. Трябва да има пример за жена.