Злоядство и претенции

Анетте, и за мен този проблем не съществува. Но ми казват - Ти не си виждала злояди деца.
Виждала съм. Седнали сме с приятелка на кръчма с децата. Носят яденето. И тя вресва - Докато не го изядеш това кебапче, няма да станеш от масата.

Карали се поне 1 седмица на сладолед. Ми хубаво.

Пържените картофи - вкъщи не се готвят. Затова навън само това ядяха. Не мисля, че толкова ще им навреди. Е, побърквах се на 1 море - на обяд в капанчето - пържени картофи. Вечерта на ресторант, манджи всякакви. Какво ще ядете - пържени картофи. Ми хубаво, сега ви е паднало.

Съгласна съм с написаното, но с имам и изключение - ако се огладнее между храненията, или някой е много гладен, а остава половин час преди яденето да е готово давам плод или зеленчук. Ябълка, банан, домат, краставица - каквото има под ръка в хладилника.

Уф......
Това нейното е по-скоро каприз от колкото злоядство.
Има си някакви нейни идеи за това кое как трябва да бъде и варда варда човек нещо да измени......ще ореве махалата.
Например цветовете. Като каже, че еди кво си трябва да е бяло та така. И по никакъв начин не можеш да и дадеш морков например. Днес ми заяви, че иска жълто ядене. Разделя храната. На чинията нищо не трябва да допира другите неща. Нищо не трябва да се смесва. Сама си комбинира яденето, незнам по какви критерии- май по цветове най вече... Ми не съм я учила аз така. Някаква мания я е обхванала явно. Преди няколко деня пищя, че спагетите не били бели, ами леко жълтиникави. Не ги изяде. Стояха на масата доста време, друго не и дадох. Не ги изяде и това е.  Абе много странна работа.

Торнерозе, да не е болест. Не искам да те плаша. Това с отделянето на нещата.

А иначе - така е. Опитвам се да сложа морков в картофеното пюре. Веднага им заоранжевява.
Чувала съм и от други майки - супата трябва да е бяла.

А мога да споделя и собствен опит за потърпевшия от другата страна на бариерата. Родителите ми бяха маниаци на тема здравословно хранене - непрекъснато се брояха калории, витамини и въобще храната се съобразяваше с цял куп критерии, които превръщаха яденето в огромна тегоба. Вкъщи нямаше сладкиши, шоколади, плодови млека, колбаси, чипсове и въобще всичко онова, което се харесва на децата. След като излязох от опеката на домашния диарбекир, вече 20 годни не мога да си насмогна на натрупания глад за такива храни, при това небрежно дъвкани пред телевизора, а не на масата! Мога да изям цяла торта, един шоколад никога не ми е достатъчен /винаги посягам към втори/, мога да карам на сухоежбина месеци наред - яде ми се луканка и това е! Затова не обяснявам на децата си кое е вредно или полезно - просто се опитвам да съчетавам от всичко по малко, за да няма пристрастяване към забранения продукт.

Аутизъм или нещо от разновидностите.  Но за такова малко дете, не знам. Съвсем спокойно може да е каприз.

уф...вече незнам...

Как ми се дояде шоколад сегааааааа........мноооого отдавна не съм яла.
Иначе и аз съм същото прасе.
И у нас не се ядяха такива неща. Когато бях на около 15 години събрахме пари с една моя приятелка и си купихме една торта. Теглихме една черта по средата, грабнахме по една лъжица и ........................
Луда работа, баш като не видели. Хубоу че млади бяхме тогава и не ни се трупаше. Пък сега и аз съм длъжна да си броя калориите...

Не оставям детето без да съм направила всичко възможно да се нахрани, без да стигаме до крайност, ако каже категорично не, значи не, но полагам доста усиля, да я убедя, че манджата си заслужава, защото е такава и такава. Когато усетя, че не-то и въртенето на глава е просто игра я забаламосвам и я храня. Яде много малко като количество и само 4 пъти на ден - едно бурканче от пюре и е максимума, а често остават по пръст - два на дъното.
И понеже сме още във възраст, в която разумните доводи не важат, а и все още не се храним самостоятелно, просто отвличам внимание. Забелязала съм, че при нас първата лъжица е критична, ако успея да я убеда да я лапне, после се залисва и забравя за откази от ядене.
Но ядем пред компа, докато пеем и пляскаме с ръце, на терасата, докато берем цветя, поливаме, плискаме ръце в басейна, докато си човърка нещо, докато гледаме и храним птичетата.
На масата и на плота не иска да яде, там иска да ни храни и е невъзможно да й създам навици да се храни на определените за това места.
Празните калории ги почнахме късно, но гледам да ги ограничавам, даже не ходя често в претрупани градинки с кафета, където всяко е грабнало по някое пликче и само се дразнят, винаги в чантата за разходки имам солети или бони-бон, но давам не цялата опаковка а 2-3 бонбона или 4-5 солетки, после отвличам вниманието й.
Но си минава през фази - в жегите искаше само таратор, домат и диня и всичките ми опити да уплътня нещата с манджичка или месце останаха напразни, отказваше даже бисквити, сега обаче си хапва, даже сама си дроби

минах и през период, в който съм чупила чаши и чинни в яда си, че не мога да накарам детето да се храни. ..
сега слагам чинията пред него, ако не яде, слиза от стола и не му се полага нищо повече. оставям го гладен, след около час винаги се примъква и си изяжда всичко, не предлагам друга храна... понякога режимът му не съвпада с нашия.