Злоядство и претенции

Защо не пробваш друго? Заявяваш твърдо: "Сладолед ще яде само този, който си изяде основното ядене!". И толкоз. Ако си изяде всичко обаче, даваш сладоледа. Няма къде да мърдаш. 
Десертът трябва да е награда, а не заместител на основното ядене. Естествено, може да има и изключения. Но изключения, не редовна практика.

Голямата ми дъщеря още от бебе беше супер злояда нищо не ядеше нищо не качваше    доста нерви си разбих  но нямяше никакъв ефект,а сега от около 2г кото започна да яде та вече се караме да НЕ ЯДЕ.А при малката беше точно обратно беше ящно бебе,а сега е само кожа и коколи нищо не яде но никой не я насилва-щом е здрава не се притеснявам. 
       

Не знам какви са условията у вас- има ли други възрастни или пък често посещава някоя баба или дядо.
При нас такъв проблем имаше, когато големият син за определено време беше при бабите си /сменяхме жилище, бяхме много заети/.
Когато се отделихме напълно самостоятелно просто започнах да слагам на масата яденето, което е еднакво за всички, не готвя отделно за никого и дори съм го оставяла гладен някой и друг път. Нищо няма да му стане, но в крайна сметка възрастните са тези, които следва да определят режима на децата си във всяко едно отношение /не говорим за бебета, все пак/. От Глада по- добър лечител на лиготията не съм намерила. В къщи и сега не купувам /и не мисля да снабдявам/ разни вафли, бисквитки, солетки и т.н.- за мен това не е храна и въобще пощипването по нещо ей- така между храненията е не само безсмислено, но и вредно. Не предлагам такива неща. Просто от личен опит знам, че действително развалят апетита, променят вкуса и предпочитанията и могат да нанесат големи вреди.
Малкият въобще гледам да не го свиквам от най- ранната му възраст. На разходка не купувам горепосоченото. Най- много да си носим по някой банан, сок и вода. Така той до сега не е отказвал да се храни с каквото и да било от предложената му истинска храна.
Това с предлагането на любимата храна като награда не съм съгласна. Чела съм и поддържам другото становище- не бива детето да възприема мисълта, че основната храна е нещо лошо и неприятно, което щом го преминеш ще получиш за награда вафлата, шоколада, сладоледа и т.н. Детето просто трябва да се научи, че основнатка храна, салатите и плодовете са наистина нещо добро и полезно. Навиците следва да се установят постепенно, но твърдо.

Ооооо, виж това съм го пробвала и то много пъти.
Но с нея на глава изобщо не се излиза. Това е истински инат!
Вика ми:Не, първо сладоледа, после яденето.
И така, ще се тръшка, ще реве и докато не стане на нейното не се предава.
Веднъж пробвах да видя дали ще си изпълни обещанието. Казах и "Добре, ще ти дам сладолед, но после ще си изядеш яденето"
Ами изяде го. Чак се учудих. Но повече не съм правила така. Все пак нали трябва да знае кой решава в къщи.
Това че отвреме на време и давам по някоя бисквита е само защото много ме е жал че нищо не е яла и да не си легне на гладен корем.

Точно затова в литературата, която съм чела и която съм възприела, се казва, че не бива яденето да бъде нито награда, нито наказание. Храната има само едно предназначение и то е да зареди организва с енергия и необходимите му вещества.

Остави я дя яде само сладолед. Полезен, хранителен. Моите деца главно с това израснаха.
Иначе минават през етапи. 2 г. ядяхя само мусака, после казаха, че не я обичат. 

Имаш предвид домашен сладолед ли?

Не. От магазина, привърженик съм на сладоледа. Но съм правила и домашен - смлени плодове, захар и каквото си поискаш. 
Замразявала съм и сокове.

Големият ми маймун е злояд от кърмаче. Не искаше
да суче, после едва-едва ядеше каши и така до ден днешен. Дори нещата, които другите злояди деца ядат не иска - примерно пържени картофи. Виж, сладко може да хапне. 
Расте, не е мършав и ака всеки ден. Откъде се взима това ако (извинете) - това е въпросът.
Не го насилвам. Но ако иска да яде десерт, яде първо нормална храна. Проклина, но яде.
Вчера яде елда със зеленчуци. 
П.П. Всеки ден яде и по един плод. И на плодовете се мръщи. 

Василиса, вие сте жестока. Чак пък елда със зеленчуци. Какво толкова е направило детето. Набийте го като нормалните родители.

Аз пък все си мисля,че всичко идва от прекалено угаждане.Вижда ли ли сте гладно дете ,как лапа ,квото му сложиш .На скоро имах пред очите си такъв случай ,еее на поотраснало дете-тиинейджър ,ама милото си сипа три пъти по една пълна чиния и когато му казахме да внимава да не му стане тежко,отговора беше"на мене отдавна не ми е ставало тежко от храна"!!!

И двете ми деца са уникално капризни и злояди. Дори по едно време се успокоявах, че получават достатъчно калории от шоколад и не е необходимо да вечерят. Но употребих следната хитрина, за да ги карам поне веднъж дневно да ядат нормална храна. Започвам да готвя, когато са гладни - те надушват миризмата и се завъртат около печката и подпитват. Аз обяснявам, че тази манджа е за мен и баща им и като стане готова мога да им дам само да я опитат, за да остане достатъчно за нас. Когато яденето е готово, те вече са съвсем прегладнели и освирепели. Сипвам им в чинийки буквално по една лъжица. Нали такава е уговорката, а те после сами търчат да си просят още и още. Понякога наистина не остава за мен и таткото.
По цели месеци са били само на сладоледи, шоколади и солети, но оцеляха. Понякога пък огладняват за плодове и зеленчуци - не мога да им насмогна с доставките.
С една дума - шантава работа. Ами и те са хора като нас - понякога ни се яде нещо, друг път пък не ни се яде нищо и така...

у дома десертът не е награда ,ужасно грешна ми е тази концепция.. дава се след основното ядене защото човека не си е доял и иска още нещо; ако не се яде супа-ок,ма и десерт няма защото явно не си гладен/а..пусто не вярвам в злояди деца аз ...природата е много велико нещо и ако детето е здраво и не и пречим(на природата) зорлем ,този феномен (злоядството) ,според мен,не би съществувал..
виждала съм описаното от baibibi да работи с племеница една,до гимназия така караха..не ми харесва..нищо което е свързано метафорично казано със "самолетчето къде лети" и свързано с храната не приемам..
*
работя с хора със затлъстяване и с хранит.разстройства,90% + от тях говорят че тези или онези навици са им от ранно детство,много се стремя да градя здравословно отношение към храната,и темата е далеч по-сериозна за мен..

Да и ние сега сме на тема "изнудване".
Вчера мисъбра очите в точк алсед като опита за първи път лютеница и изяде 2 средички и то по никое време. Това дете не закусва след обед. Ядем пред филчета и аз храня и пак првим уговорки.

Точно това становище съм изразила и го подкрепям изцяло.
Като се привикне към мисълта, че храната е награда при всеки удобен случай хлапето и след това- възрастният ще се "награждават" по този начин. А за възрастният това определено не е никак трудно.
Храненето става на масата, с всички, с храната, с която се хранят всички. Не се яде пред телевизора, пред компютъра и т.н. Не става въпрос за хигиена. Става въпрос за здравословни навици, които се създават от най- ранна възраст.