Злоядство и претенции

..не мож' я накара:)само ще си го превърнете в борба за надмощие и докато се обърнеш детето ще е с етикет "злоядо"; здраво дете от глад няма да умре,ако си легне гладна 2 вечери наред няма да и стане нищо,но пък на другия ден ще си помисли дали да мрънка;
аз у дома предлагам по макс 2 неща(рядко,по често е едно) ; ако искат-ядат; ако не-край на "храненето" и толкоз..знаят че това им е избор,ако не ядат вечеря друго няма..не се боря,не моля,не тикам лъжици-ако искат-ок,ако не-пак..но ядат сравнително структурирано,не хрупат какво ли не през деня и огладняват за вечеря...

И аз мисля, че децата не трябва да се насилват да ядат. Синът ми също имаше такъв период и то съвсем наскоро. Аз просто му спрях всички сладки - близалки, бонбончета, бисквитки и т.н. Разрешаваше се по един десерт след вечеря. Еми много бързо започна да си се храни нормално. Понякога не си даваме сметка, че една близалка може да засити детето и то наистина да не усеща глад. От там тръгва мрънкането и претенциите. Честно казано много ми се ще изобщо да забраня подобен род полуфабрикати, ама май с това не мога да се преборя напълно. У нас всички сме сладокусници.

Не познавам дете, което да предпочете манджа пред близалка, сладолед или нещо от този род. Синът ми вече е на 14 и ако зависи от него, ще яде само сандвичи, пици и спагети.
Те децата си искат, друг е въпросът дали някой им угажда. 

Айде бе. Не мога да повярвам, че и на вас ви се случи. Давидко редовно не вечеря - майка ми се чуди от де е живо това дете. И одеве вечеря 2 лъжички супа и 2 хапки хляб. А не е слаб както знаеш. И в яслата не яде. Кара само на закуска. Ама сладките неща са му ограничени до минимум - само по праници се позволяват. Бисквитки обикновени по 1-2 след ясла изяжда и това си му е.

Ако нямате тези неща вкъщи, значително ще улесниш нещата.
Казваш, че това е менюто и го оставяш на масата, като огладнее, ще го изяде, ако пропусна хранене- няма срашно. Но колкото повече угаждаш на претенциите, толкова по-злоядо ще става детето.



Да те запозная със София тогава м/у морков и шоколад, избира моркова 

Моят син е злояд откакто се е родил - не мож го накара да яде по никакъв начин нещо, което е решил, че няма да яде. Но и аз никога не съм го насилвала - ако иска да яде - да яде, ако не - да стои гладен, проблемът си е негов. Ако насилваш детето да яде, проблемът ще се задълбочи още повече, така че най-добре изчакай спокойно този му период да отмине. Сигурна съм, че съвсем скоро апетитът му ще се възвърне и нещата ще се нормализират. 

Децата минават през разни периоди. Мисля, че нежеланието им да ядат трябва да се уважава и да не се насилват, да не се молят, да не се прилъгват. Също така да не им се дават бисквити, шоколад, сладолед или каквито и да е други подобни, следвайки логиката:"Ама той нищо друго не е ял днес, поне това да хапне".
Аз предлагам обикновено едно нещо (това, което съм предвидила). Понякога Ива ми отказва и се почват номерата. В такъв случай просто обяснявам, че нямаме исканите неща/ че не е подходящ моментът да се ядат или какъвто е случаят и й взимам чинията с предупреждението, че щом не е гладна, няма да яде. Да видиш как писва тогава да си иска манджата и си изяжда после всичко, без да я карам.
На ден гледам да ядем не повече от едно сладко нещо, и то като десерт.Е, има и изключения, разбира се.
Не държа да си изяжда всичко, нито да яде първо, второ и десерт. Водя се от нея. Има дни, в които основните и хранения са 4, но има и такива, в които са най-много две. Не се кахъря много-много за яденето. Гледам храната и да е разнообразна, но не държа всеки ден да яде манджа, ако не иска.
Колкото повече се концентрираш над храненето и колкото повече го приемаш за проблем, толкова повече то ще се превръща в такова.

Моето дете беше злоядо до 2 годишна възраст.Не огладняваше никога.Бях настоятелна обаче поне малко да яде( разказвах приказки,разни истории за да набутам нещо в устата)А като малко бебе, не смукваше мляко когато е будна, но като заспи и доближа шишето си пиеше по малко млекце.Колко марки мляко смених, нищо не хареса.Много се притеснявах, но слава богу всичко мина.Сега ако не иска да яде гледам поне прясно изцедени сокове да пие за да си набави витамините.Вече мога да кажа ако не иска да яде много важно, защото все някога през деня огладнява.

Съгласна съм с всяка дума.

Момичета, много сте прави. Чак ме е срам, защото аз май следвам логиката "Е, тя нищо не е яла цял ден днес, добре ще и дам един сладолед щом иска" Какво да правя, жал ми става понякога че не е яа и си викам "По добре това отколкото нищо"
Ще сменя тактиката непременно.

Ами, просто я остави да огладнее.

Моята малка принцеска отказва да яде каквото и да било. За това, аз слагам разни неща на масата и ако прояви желание, си взима сама. Сладолед съм давала само да кусне, желирани мечета на 2 седмици няколко. Сладко, под формата на обикновени бисквити или плод.
Не я насилвам за нищо.

Сега видях темата за температурата    ... когато се разболяват децата спират да ядат ...понякога глада лекува ... пожелават ти до утре да е здрава 

secretgarden  е права. Много е вероятно да има връзка между болестта и липсата на апетит. Скорошно оздравяване!И не се притеснявай - децата знаят най-добре от какво имат нужда!

Защо не пробваш друго? Заявяваш твърдо: "Сладолед ще яде само този, който си изяде основното ядене!". И толкоз. Ако си изяде всичко обаче, даваш сладоледа. Няма къде да мърдаш. 
Десертът трябва да е награда, а не заместител на основното ядене. Естествено, може да има и изключения. Но изключения, не редовна практика.

Голямата ми дъщеря още от бебе беше супер злояда нищо не ядеше нищо не качваше    доста нерви си разбих  но нямяше никакъв ефект,а сега от около 2г кото започна да яде та вече се караме да НЕ ЯДЕ.А при малката беше точно обратно беше ящно бебе,а сега е само кожа и коколи нищо не яде но никой не я насилва-щом е здрава не се притеснявам. 
       

Не знам какви са условията у вас- има ли други възрастни или пък често посещава някоя баба или дядо.
При нас такъв проблем имаше, когато големият син за определено време беше при бабите си /сменяхме жилище, бяхме много заети/.
Когато се отделихме напълно самостоятелно просто започнах да слагам на масата яденето, което е еднакво за всички, не готвя отделно за никого и дори съм го оставяла гладен някой и друг път. Нищо няма да му стане, но в крайна сметка възрастните са тези, които следва да определят режима на децата си във всяко едно отношение /не говорим за бебета, все пак/. От Глада по- добър лечител на лиготията не съм намерила. В къщи и сега не купувам /и не мисля да снабдявам/ разни вафли, бисквитки, солетки и т.н.- за мен това не е храна и въобще пощипването по нещо ей- така между храненията е не само безсмислено, но и вредно. Не предлагам такива неща. Просто от личен опит знам, че действително развалят апетита, променят вкуса и предпочитанията и могат да нанесат големи вреди.
Малкият въобще гледам да не го свиквам от най- ранната му възраст. На разходка не купувам горепосоченото. Най- много да си носим по някой банан, сок и вода. Така той до сега не е отказвал да се храни с каквото и да било от предложената му истинска храна.
Това с предлагането на любимата храна като награда не съм съгласна. Чела съм и поддържам другото становище- не бива детето да възприема мисълта, че основната храна е нещо лошо и неприятно, което щом го преминеш ще получиш за награда вафлата, шоколада, сладоледа и т.н. Детето просто трябва да се научи, че основнатка храна, салатите и плодовете са наистина нещо добро и полезно. Навиците следва да се установят постепенно, но твърдо.

Ооооо, виж това съм го пробвала и то много пъти.
Но с нея на глава изобщо не се излиза. Това е истински инат!
Вика ми:Не, първо сладоледа, после яденето.
И така, ще се тръшка, ще реве и докато не стане на нейното не се предава.
Веднъж пробвах да видя дали ще си изпълни обещанието. Казах и "Добре, ще ти дам сладолед, но после ще си изядеш яденето"
Ами изяде го. Чак се учудих. Но повече не съм правила така. Все пак нали трябва да знае кой решава в къщи.
Това че отвреме на време и давам по някоя бисквита е само защото много ме е жал че нищо не е яла и да не си легне на гладен корем.

Точно затова в литературата, която съм чела и която съм възприела, се казва, че не бива яденето да бъде нито награда, нито наказание. Храната има само едно предназначение и то е да зареди организва с енергия и необходимите му вещества.

Остави я дя яде само сладолед. Полезен, хранителен. Моите деца главно с това израснаха.
Иначе минават през етапи. 2 г. ядяхя само мусака, после казаха, че не я обичат. 

Имаш предвид домашен сладолед ли?

Не. От магазина, привърженик съм на сладоледа. Но съм правила и домашен - смлени плодове, захар и каквото си поискаш. 
Замразявала съм и сокове.

Големият ми маймун е злояд от кърмаче. Не искаше
да суче, после едва-едва ядеше каши и така до ден днешен. Дори нещата, които другите злояди деца ядат не иска - примерно пържени картофи. Виж, сладко може да хапне. 
Расте, не е мършав и ака всеки ден. Откъде се взима това ако (извинете) - това е въпросът.
Не го насилвам. Но ако иска да яде десерт, яде първо нормална храна. Проклина, но яде.
Вчера яде елда със зеленчуци. 
П.П. Всеки ден яде и по един плод. И на плодовете се мръщи. 

Василиса, вие сте жестока. Чак пък елда със зеленчуци. Какво толкова е направило детето. Набийте го като нормалните родители.

Аз пък все си мисля,че всичко идва от прекалено угаждане.Вижда ли ли сте гладно дете ,как лапа ,квото му сложиш .На скоро имах пред очите си такъв случай ,еее на поотраснало дете-тиинейджър ,ама милото си сипа три пъти по една пълна чиния и когато му казахме да внимава да не му стане тежко,отговора беше"на мене отдавна не ми е ставало тежко от храна"!!!

И двете ми деца са уникално капризни и злояди. Дори по едно време се успокоявах, че получават достатъчно калории от шоколад и не е необходимо да вечерят. Но употребих следната хитрина, за да ги карам поне веднъж дневно да ядат нормална храна. Започвам да готвя, когато са гладни - те надушват миризмата и се завъртат около печката и подпитват. Аз обяснявам, че тази манджа е за мен и баща им и като стане готова мога да им дам само да я опитат, за да остане достатъчно за нас. Когато яденето е готово, те вече са съвсем прегладнели и освирепели. Сипвам им в чинийки буквално по една лъжица. Нали такава е уговорката, а те после сами търчат да си просят още и още. Понякога наистина не остава за мен и таткото.
По цели месеци са били само на сладоледи, шоколади и солети, но оцеляха. Понякога пък огладняват за плодове и зеленчуци - не мога да им насмогна с доставките.
С една дума - шантава работа. Ами и те са хора като нас - понякога ни се яде нещо, друг път пък не ни се яде нищо и така...

у дома десертът не е награда ,ужасно грешна ми е тази концепция.. дава се след основното ядене защото човека не си е доял и иска още нещо; ако не се яде супа-ок,ма и десерт няма защото явно не си гладен/а..пусто не вярвам в злояди деца аз ...природата е много велико нещо и ако детето е здраво и не и пречим(на природата) зорлем ,този феномен (злоядството) ,според мен,не би съществувал..
виждала съм описаното от baibibi да работи с племеница една,до гимназия така караха..не ми харесва..нищо което е свързано метафорично казано със "самолетчето къде лети" и свързано с храната не приемам..
*
работя с хора със затлъстяване и с хранит.разстройства,90% + от тях говорят че тези или онези навици са им от ранно детство,много се стремя да градя здравословно отношение към храната,и темата е далеч по-сериозна за мен..

Да и ние сега сме на тема "изнудване".
Вчера мисъбра очите в точк алсед като опита за първи път лютеница и изяде 2 средички и то по никое време. Това дете не закусва след обед. Ядем пред филчета и аз храня и пак првим уговорки.

Точно това становище съм изразила и го подкрепям изцяло.
Като се привикне към мисълта, че храната е награда при всеки удобен случай хлапето и след това- възрастният ще се "награждават" по този начин. А за възрастният това определено не е никак трудно.
Храненето става на масата, с всички, с храната, с която се хранят всички. Не се яде пред телевизора, пред компютъра и т.н. Не става въпрос за хигиена. Става въпрос за здравословни навици, които се създават от най- ранна възраст.

Анетте, и за мен този проблем не съществува. Но ми казват - Ти не си виждала злояди деца.
Виждала съм. Седнали сме с приятелка на кръчма с децата. Носят яденето. И тя вресва - Докато не го изядеш това кебапче, няма да станеш от масата.

Карали се поне 1 седмица на сладолед. Ми хубаво.

Пържените картофи - вкъщи не се готвят. Затова навън само това ядяха. Не мисля, че толкова ще им навреди. Е, побърквах се на 1 море - на обяд в капанчето - пържени картофи. Вечерта на ресторант, манджи всякакви. Какво ще ядете - пържени картофи. Ми хубаво, сега ви е паднало.

Съгласна съм с написаното, но с имам и изключение - ако се огладнее между храненията, или някой е много гладен, а остава половин час преди яденето да е готово давам плод или зеленчук. Ябълка, банан, домат, краставица - каквото има под ръка в хладилника.

Уф......
Това нейното е по-скоро каприз от колкото злоядство.
Има си някакви нейни идеи за това кое как трябва да бъде и варда варда човек нещо да измени......ще ореве махалата.
Например цветовете. Като каже, че еди кво си трябва да е бяло та така. И по никакъв начин не можеш да и дадеш морков например. Днес ми заяви, че иска жълто ядене. Разделя храната. На чинията нищо не трябва да допира другите неща. Нищо не трябва да се смесва. Сама си комбинира яденето, незнам по какви критерии- май по цветове най вече... Ми не съм я учила аз така. Някаква мания я е обхванала явно. Преди няколко деня пищя, че спагетите не били бели, ами леко жълтиникави. Не ги изяде. Стояха на масата доста време, друго не и дадох. Не ги изяде и това е.  Абе много странна работа.

Торнерозе, да не е болест. Не искам да те плаша. Това с отделянето на нещата.

А иначе - така е. Опитвам се да сложа морков в картофеното пюре. Веднага им заоранжевява.
Чувала съм и от други майки - супата трябва да е бяла.

А мога да споделя и собствен опит за потърпевшия от другата страна на бариерата. Родителите ми бяха маниаци на тема здравословно хранене - непрекъснато се брояха калории, витамини и въобще храната се съобразяваше с цял куп критерии, които превръщаха яденето в огромна тегоба. Вкъщи нямаше сладкиши, шоколади, плодови млека, колбаси, чипсове и въобще всичко онова, което се харесва на децата. След като излязох от опеката на домашния диарбекир, вече 20 годни не мога да си насмогна на натрупания глад за такива храни, при това небрежно дъвкани пред телевизора, а не на масата! Мога да изям цяла торта, един шоколад никога не ми е достатъчен /винаги посягам към втори/, мога да карам на сухоежбина месеци наред - яде ми се луканка и това е! Затова не обяснявам на децата си кое е вредно или полезно - просто се опитвам да съчетавам от всичко по малко, за да няма пристрастяване към забранения продукт.

Аутизъм или нещо от разновидностите.  Но за такова малко дете, не знам. Съвсем спокойно може да е каприз.

уф...вече незнам...

Как ми се дояде шоколад сегааааааа........мноооого отдавна не съм яла.
Иначе и аз съм същото прасе.
И у нас не се ядяха такива неща. Когато бях на около 15 години събрахме пари с една моя приятелка и си купихме една торта. Теглихме една черта по средата, грабнахме по една лъжица и ........................
Луда работа, баш като не видели. Хубоу че млади бяхме тогава и не ни се трупаше. Пък сега и аз съм длъжна да си броя калориите...

Не оставям детето без да съм направила всичко възможно да се нахрани, без да стигаме до крайност, ако каже категорично не, значи не, но полагам доста усиля, да я убедя, че манджата си заслужава, защото е такава и такава. Когато усетя, че не-то и въртенето на глава е просто игра я забаламосвам и я храня. Яде много малко като количество и само 4 пъти на ден - едно бурканче от пюре и е максимума, а често остават по пръст - два на дъното.
И понеже сме още във възраст, в която разумните доводи не важат, а и все още не се храним самостоятелно, просто отвличам внимание. Забелязала съм, че при нас първата лъжица е критична, ако успея да я убеда да я лапне, после се залисва и забравя за откази от ядене.
Но ядем пред компа, докато пеем и пляскаме с ръце, на терасата, докато берем цветя, поливаме, плискаме ръце в басейна, докато си човърка нещо, докато гледаме и храним птичетата.
На масата и на плота не иска да яде, там иска да ни храни и е невъзможно да й създам навици да се храни на определените за това места.
Празните калории ги почнахме късно, но гледам да ги ограничавам, даже не ходя често в претрупани градинки с кафета, където всяко е грабнало по някое пликче и само се дразнят, винаги в чантата за разходки имам солети или бони-бон, но давам не цялата опаковка а 2-3 бонбона или 4-5 солетки, после отвличам вниманието й.
Но си минава през фази - в жегите искаше само таратор, домат и диня и всичките ми опити да уплътня нещата с манджичка или месце останаха напразни, отказваше даже бисквити, сега обаче си хапва, даже сама си дроби

минах и през период, в който съм чупила чаши и чинни в яда си, че не мога да накарам детето да се храни. ..
сега слагам чинията пред него, ако не яде, слиза от стола и не му се полага нищо повече. оставям го гладен, след около час винаги се примъква и си изяжда всичко, не предлагам друга храна... понякога режимът му не съвпада с нашия.