- Публикувана: 25 юли 2007, 16:03 ч.
- Последно мнение: 9 фев. 2008, 16:05 ч.
Кой ви подкрепя за кърменето?
Най-вече от мъжа ми, майка ми и самото бебе/дете. 
Докато са съвсем бебета мога да кажа, че всеки подкрепя кърменето - дори непознатите по улицата, случайно заговорили се; включително педиатърката, приятели. Но (от опит с баткото) като наближи годинката и особено като се подмине и лекари, свекърви, че дори и приятели са вече в опозиция. Пък ако се случи и да забременееш докато кърмиш... Тогава вече само мъжът ми май ме подкрепяше и то защото виждаше, че детето си търсеше и най-вече защото уважава личното ми мнение. А пък като реших да дам на баткото да суче и след като родих малкия (баткото вече беше отбит) и мъжът ми не ме разбираше и подкрепяше, само съфорумките от Кърмаческия.
Докато са съвсем бебета мога да кажа, че всеки подкрепя кърменето - дори непознатите по улицата, случайно заговорили се; включително педиатърката, приятели. Но (от опит с баткото) като наближи годинката и особено като се подмине и лекари, свекърви, че дори и приятели са вече в опозиция. Пък ако се случи и да забременееш докато кърмиш... Тогава вече само мъжът ми май ме подкрепяше и то защото виждаше, че детето си търсеше и най-вече защото уважава личното ми мнение. А пък като реших да дам на баткото да суче и след като родих малкия (баткото вече беше отбит) и мъжът ми не ме разбираше и подкрепяше, само съфорумките от Кърмаческия.
За мен подкрепата се изразява в това, че никой не ми пречи. Родата така или иначе е на хиляди километри оттук, но от време на време докато си лафим по скайпа, с камерата, все пак виждат как голямото им внуче прицпва наглася се пред монитора в скута ми и си иска. Умиляват се уж, но подмятат едни такива уж закачливи реплики за Крали Марко и говорят на сина ми, не на мен, "Ама ти си голям батко вече, туй-онуй". Директно никой нищо не ми е казвал. И смее ли. 
До към 2 години обаче имаше много ентусиазъм от страна на майка ми. Сега е по-умерена. Съпружеското тяло напреки нищо не ми е казвал. Дори разправя на приятелите си как още съм кърмила. И се забавлява с реакциите им. 
Май единствено акушерката ми я гони див ентусиазъм още и беше домъкнала една стажантка, на която подробно обясняваше как съм кърмила докато съм бременна и още продължавам. Май повече като опитно зайче се почувствах. Няма много тука други като мен. Всъщност никой такъв не познавам.*
*Излъгах. Познавам всъщност една босненка, кърмила сина си до 3 години. Лекарка е.
До към 2 години обаче имаше много ентусиазъм от страна на майка ми. Сега е по-умерена. Съпружеското тяло напреки нищо не ми е казвал. Дори разправя на приятелите си как още съм кърмила. И се забавлява с реакциите им. Май единствено акушерката ми я гони див ентусиазъм още и беше домъкнала една стажантка, на която подробно обясняваше как съм кърмила докато съм бременна и още продължавам. Май повече като опитно зайче се почувствах. Няма много тука други като мен. Всъщност никой такъв не познавам.*
*Излъгах. Познавам всъщност една босненка, кърмила сина си до 3 години. Лекарка е.
Другите не ги броя. Ще видим кой до кога 
Мъжът ми, семейството ми и приятелите.
Голяма подкрепа получавам и от форума, ама това сте го пропуснали акто опция.
Мисля, че благодарение на подкрепата получена от този форум кърмя дъщеря си вече 10,5 месеца /а с първото ми дете кърмата ми спря когато той беше на 6,5 месеца поради порочни лекарски практики и липсата на осведоменост от моя страна/.
Голяма подкрепа получавам и от форума, ама това сте го пропуснали акто опция.
Мисля, че благодарение на подкрепата получена от този форум кърмя дъщеря си вече 10,5 месеца /а с първото ми дете кърмата ми спря когато той беше на 6,5 месеца поради порочни лекарски практики и липсата на осведоменост от моя страна/.
за роднини няма да коментирам, а мъжът ми само сумтеше, че заради това кърмене не можем никъде да излезем 
и куп още щуротии
Най-безрезервно ме подкрепят майка ми и кръстницата на малката. Майка ми все ми повтаря как едно време жените носели бебето на гърба и водели малкото дете за ръка "па чучне та накърми и едното и другото" 
Кръстницата ни е разкошен човек, много грижовна и привърженик на дългото кърмене. Тя самата кърми почти до 2 годинки и винаги ме е окуражавала.
Таткото ни също ме подкрепя, но повече от уважение към силната ми мотивация и желание. Смята, че е желателно детето да се кърми до годинка, а в рамките на годинка и половина-две да се отбие (но при условие, че самото кърмене не е съпътствано с някакви големи драми). Той самият не е привърженик на кърменето на всяка цена, съпътствано от нечовешки усилия от страна на майката.
Педиатърката също ме подкрепяше в началото и въпреки че първия месец качихме само 330 гр и дума не даде да се издума за дохранване. Когато види готовност от страна на майката за късно захранване също насърчава за изключително кърмене до 6-тия месец. След годинката обаче не смята че е чак толкова зор да се кърми.
В началото ме подкрепяха и всичките ми приятели, и се радваха на успехите. Сега част от тях вече смятат, че е време за отбиване.От това, което виждам май за повечето хора 1 годинка е срокът, след който е време за отбиване. В добрия случай може да отпуснат до годинка и половина, но повече...трудна работа. А вуйна ми направо ми заяви, че кърмата ми вече била токсична
стига толкова 
Кръстницата ни е разкошен човек, много грижовна и привърженик на дългото кърмене. Тя самата кърми почти до 2 годинки и винаги ме е окуражавала.Таткото ни също ме подкрепя, но повече от уважение към силната ми мотивация и желание. Смята, че е желателно детето да се кърми до годинка, а в рамките на годинка и половина-две да се отбие (но при условие, че самото кърмене не е съпътствано с някакви големи драми). Той самият не е привърженик на кърменето на всяка цена, съпътствано от нечовешки усилия от страна на майката.
Педиатърката също ме подкрепяше в началото и въпреки че първия месец качихме само 330 гр и дума не даде да се издума за дохранване. Когато види готовност от страна на майката за късно захранване също насърчава за изключително кърмене до 6-тия месец. След годинката обаче не смята че е чак толкова зор да се кърми.
В началото ме подкрепяха и всичките ми приятели, и се радваха на успехите. Сега част от тях вече смятат, че е време за отбиване.От това, което виждам май за повечето хора 1 годинка е срокът, след който е време за отбиване. В добрия случай може да отпуснат до годинка и половина, но повече...трудна работа. А вуйна ми направо ми заяви, че кърмата ми вече била токсична
стига толкова
В началото всички ме подкрепяха.
Когато детето стана на 4 м и се започнаха вече подмятанията ,че е време за отбиване.Щото разбирате ли то в кърмата ми вече няма нищо полезно и няма витамини.
Сега най -силните застъпници за кърменето са : мъжа ми и мойте близки.Но в същото време ми се налага доста често да "изнасям лекции" защо продължавам да си кърмя детето.И аз все обяснявам мило и любезно , но вече ще започна с по-твърд тон.Защото ми писна от подигравателните изказвания : "Ама не е добре толко да четеш и да се вманиачаваш" или пък върха е "Сега е излезла мода да се кърми и ти дай да се правиш на модерна."
Когато детето стана на 4 м и се започнаха вече подмятанията ,че е време за отбиване.Щото разбирате ли то в кърмата ми вече няма нищо полезно и няма витамини.
Сега най -силните застъпници за кърменето са : мъжа ми и мойте близки.Но в същото време ми се налага доста често да "изнасям лекции" защо продължавам да си кърмя детето.И аз все обяснявам мило и любезно , но вече ще започна с по-твърд тон.Защото ми писна от подигравателните изказвания : "Ама не е добре толко да четеш и да се вманиачаваш" или пък върха е "Сега е излезла мода да се кърми и ти дай да се правиш на модерна."
В самото начало ме подкрепяха всички, педиатърката, роднини, приятели, познати и непознати. След годинката майка ми и свекърва ми се надяват тайно да отбивам вече, че не е необходимо, но все още зад гърба ми е таткото и голямото пристрастено кърмаче! За статистиката бебата е на 1 година, 2 месеца и малко!