- Публикувана: 25 юли 2007, 16:03 ч.
- Последно мнение: 9 фев. 2008, 16:05 ч.
Кой ви подкрепя за кърменето?
Ми май никой, с едно голямо изключение - Ива 
Ама след толкова време не ми и трябва друга подкрепа. Мъжът ми вече спря да ме пита докога ще я кърмя. Майка ми току казва да спирам, ама нея пък долу-горе в 3-ти клас престанах да слушам, така че си правя каквото си знам и не ми пука от роднини и т.н.
Ама след толкова време не ми и трябва друга подкрепа. Мъжът ми вече спря да ме пита докога ще я кърмя. Майка ми току казва да спирам, ама нея пък долу-горе в 3-ти клас престанах да слушам, така че си правя каквото си знам и не ми пука от роднини и т.н. 
Една анкетка да добавим?
Иначе категориите според мен са:
- всички
- никой (само кърмачето)
- само мъжът ми
- само най-близките
Или нещо такова.
За сега най-близките си знаят, че каквото реша това ще направя, та не се бъркат, а по-далечните дават всевъзможни съвети - от да кърмиш колкото е възможно повече до що не си спряла да кърмиш... Да добавя, че това "колкото е възможно повече" сякаш се измерва с 1 година 
Така че по-интересно ще е мнението и подкрепата след годинката ... ако още кърмя де
Така че по-интересно ще е мнението и подкрепата след годинката ... ако още кърмя де
Най-вече аз и бебките се подкрепяме. Мисля че нашето мнение е най-важно. Следва таткото, който на моя реплика някога когато бяха малки, как ще ме гонят да сучат, а аз ще бягам, отговори - А ти защо ще бягаш? Таке че всичко е ок. Роднините не смеят да се месят.
Скоро се наложи да защитавам една приятелка която кърми вече годинка и четири месеца и майка и я натиска да отбива. Защото неиния лекар казал че вече е не неполезно, а вредно... Няма да обяснявам как побеснях, а после вкъщи предъвквах какво съм казала в защита и ме е яд колко неща съм пропуснала.
По случая се зарових в сайта на СЗО, на главаната страничка за кърменето където изрично си пише че се препоръчва кърмене до две годинки и повече ако майката има желание. Отделно изключително кърмене до шест месеца. Сега съм решила да го преведа и да и го дам за да го покаже на майка си. Дано поне СЗО има повече тежест, все пак и България е член.
П.П Бу искаш ли да я пусна и тук статииката- тя наистина е само основните неща?
Скоро се наложи да защитавам една приятелка която кърми вече годинка и четири месеца и майка и я натиска да отбива. Защото неиния лекар казал че вече е не неполезно, а вредно... Няма да обяснявам как побеснях, а после вкъщи предъвквах какво съм казала в защита и ме е яд колко неща съм пропуснала.
По случая се зарових в сайта на СЗО, на главаната страничка за кърменето където изрично си пише че се препоръчва кърмене до две годинки и повече ако майката има желание. Отделно изключително кърмене до шест месеца. Сега съм решила да го преведа и да и го дам за да го покаже на майка си. Дано поне СЗО има повече тежест, все пак и България е член.
П.П Бу искаш ли да я пусна и тук статииката- тя наистина е само основните неща?
В началото всички ме подкрепяха. Сега - .... 
В началото ми задаваха въпроса : Кърмиш нали? Браво!
Сега, когато Марти е вече почти на годинка : Още ли кърмиш?
с учудване
Сигурно, когато той стане на година и половина ще ми зададат въпроса : Докога смяташ да кърмиш? И аз с удоволствие ще им отговоря - ДО ПЪРВИ КЛАС !!!
Мамчета наистина искам да кърмя докато детето реши. Не искам да го отбивам насилствено. Нека той сам се отбие. Дано така стане.
Посъветвайте ме как да се преборя с "натрапниците". Лошото е че и мъжът ми не е много за дългото кърмене и незнам как да го убедя. Дайте съвет.
В началото ми задаваха въпроса : Кърмиш нали? Браво!
Сега, когато Марти е вече почти на годинка : Още ли кърмиш?
с учудване Сигурно, когато той стане на година и половина ще ми зададат въпроса : Докога смяташ да кърмиш? И аз с удоволствие ще им отговоря - ДО ПЪРВИ КЛАС !!!
Мамчета наистина искам да кърмя докато детето реши. Не искам да го отбивам насилствено. Нека той сам се отбие. Дано така стане.
Посъветвайте ме как да се преборя с "натрапниците". Лошото е че и мъжът ми не е много за дългото кърмене и незнам как да го убедя. Дайте съвет.
Бе като стигнете към втората година, пак ще си приказваме кой е останал в лагера на подкрепящите 
При мен - вече никой Даже и аз не се подкрепям на моменти, когато сукането ме изнервя - но продължаваме все така.
При мен - вече никой
Даже и аз не се подкрепям на моменти, когато сукането ме изнервя - но продължаваме все така.А, зависи. Аз така промих мозъка на баща й, че всъщност поне до три ме подкрепяше... и то защо - аз най-лесно я успокоявах и приспивах, нещо, което той не се беше научил да прави с други методи и направо викаше 'Аз не мога, ела ти!'... та така - ще подкрепя, къде ще ходи
Майка ми докъм 2,5-3 ме подкрепяше също - виждаше, че детето расте спокойно, здраво. После все по-често ми обясняваше, как 'никога няма да мога да я отбия', но с половин уста, защото сама виждаше как детето само разрежда суканията, докато останаха само приспивните, после и тях разреди и накрая - се отби. За съжаление триумфалното ми 'видя ли, че бях права!' не ми се получи много, ама както и да е
П.П Бу искаш ли да я пусна и тук статииката- тя наистина е само основните неща?
Ами и аз съм вече в подкрепените от самото кърмаче и от татито/че то и при нас това е панацеята,за успокояване на ревящо дете..пък и нали икономия му реализирам /....иначе и мен ме подпитват,ама отдавна не влизам в безмислени спорове-ясно е,че нито те нито аз ще си променим мнението.....Иначе бабите са почнали да ме работят с"ние искаме да го гледаме,ама с това кърмене..."...та поне съм и дала правдоподобно оправдание
/....иначе и мен ме подпитват,ама отдавна не влизам в безмислени спорове-ясно е,че нито те нито аз ще си променим мнението.....Иначе бабите са почнали да ме работят с"ние искаме да го гледаме,ама с това кърмене..."...та поне съм и дала правдоподобно оправдание 
Аз вече не кърмя, но да споделя...
В началото всички ме подкрепяха - педиатър, мъж, приятели, случайни ...До прекрасния момент в който на осем месеца кацнахме на родна земя. Майка ми беше доволна че кърмя, но като видя че ОСНОВНО кърмя а пюретата са по-скоро за забавление взе да мърмори. Свеки вдигна вежди. Рдонините и приятелите ми взеха акъла! Само няколко бисера :
"Ей, ама той като юнака що бозал 9 годин (осем месеца, ама нейсе)"
"Ама ти нали знаеш че след шестия месец кърмата става рядка и вредна!"
"Олелеее, ама ти и вън на пейката си го кърмиш, като циганките...."
"Не познавам интелигентна жена, която да се е справила с кърменето."
Когато стана на година и половина натиска стана неудържим, промиха мозъка на мъжа ми, подкокоросваха дядо ми (той е педиатър, автор на "Книга за майката") да ми "обяснява" - макар той да е твърдо ЗА кърменето, нямало нужда вече. Ама с него лесно се разбрахме - само го питах той докога е кърмен...
Така че незнам как точно да отговоря, но май накрая винаги си остават мама и дететнце най-големите фенове. И като се замисля колко осакатено поколение е това на нашите майки - 3те часа, водичката, сокове на един месец, пюре на три месеца....не ви ли ги "втълпяваха" и на вас?
В началото всички ме подкрепяха - педиатър, мъж, приятели, случайни ...До прекрасния момент в който на осем месеца кацнахме на родна земя. Майка ми беше доволна че кърмя, но като видя че ОСНОВНО кърмя а пюретата са по-скоро за забавление взе да мърмори. Свеки вдигна вежди. Рдонините и приятелите ми взеха акъла! Само няколко бисера :
"Ей, ама той като юнака що бозал 9 годин (осем месеца, ама нейсе)"
"Ама ти нали знаеш че след шестия месец кърмата става рядка и вредна!"
"Олелеее, ама ти и вън на пейката си го кърмиш, като циганките...."
"Не познавам интелигентна жена, която да се е справила с кърменето."
Когато стана на година и половина натиска стана неудържим, промиха мозъка на мъжа ми, подкокоросваха дядо ми (той е педиатър, автор на "Книга за майката") да ми "обяснява" - макар той да е твърдо ЗА кърменето, нямало нужда вече. Ама с него лесно се разбрахме - само го питах той докога е кърмен...
Така че незнам как точно да отговоря, но май накрая винаги си остават мама и дететнце най-големите фенове. И като се замисля колко осакатено поколение е това на нашите майки - 3те часа, водичката, сокове на един месец, пюре на три месеца....не ви ли ги "втълпяваха" и на вас?
дядо ми (той е педиатър, автор на "Книга за майката") да ми "обяснява" - макар той да е твърдо ЗА кърменето, нямало нужда вече. Ама с него лесно се разбрахме - само го питах той докога е кърмен...
Запознах се с него на Кръглата маса за кърменето в Пловдив 2005. Много приятно се впечатлих, че възрастен педиатър от старата генерация подкрепя не само кърменето, но и дългото кърмене. 
Все още получавам подкрепа от всички. Педиатърката ме нарича майка-героиня и не е наясно как го правя това чудо (да имам кърма), но също ми се радва. Съпругът ми е основен стожер на кърменето; родители, приятели, съседи, полупознати, непознати...всички ми се радват и поне официално ме подкрепят.
дядо ми (той е педиатър, автор на "Книга за майката") да ми "обяснява" - макар той да е твърдо ЗА кърменето, нямало нужда вече. Ама с него лесно се разбрахме - само го питах той докога е кърмен...
Запознах се с него на Кръглата маса за кърменето в Пловдив 2005. Много приятно се впечатлих, че възрастен педиатър от старата генерация подкрепя не само кърменето, но и дългото кърмене.дядо ми (той е педиатър, автор на "Книга за майката") да ми "обяснява" - макар той да е твърдо ЗА кърменето, нямало нужда вече. Ама с него лесно се разбрахме - само го питах той докога е кърмен...
Запознах се с него на Кръглата маса за кърменето в Пловдив 2005. Много приятно се впечатлих, че възрастен педиатър от старата генерация подкрепя не само кърменето, но и дългото кърмене.За сравнение - на мен млякото ми "слезе" чак на петия ден, но всички ме насърчаваха, теглех бебето преди и след всяко кърмене за да виждам с очите си как кърмата ми се увеличава. На първото кърмене бебо беше изпил 4 грама и аз исках да се хвърля от прозореца, но акушерката така възторжено взе да ме хвали все едно са били 400!Обясниха ми и как безопасно да кърмя легнала и да предлагам на поискване.И никой не се чуди на кърмени деца над годинка, и в магазините навсякъде има стаи за кърмачки...
На този етап само мъжа ми (сина едва ли има отношение по въпроса, но е положително настроен по принцип).
Честно казано в началото мотивацията беше само моя, мъжа ми беше доволен че се старая, но семейството не смятам че е имало някакви претенции по въпроса, с две думи все тая. Сега обаче ме гледат странно и подпитват, даже баба ми (на 80г) снощи ме пита Ива не се ли подрисква сега като пие бременно мляко, щото веднъж пили мляко от бременна коза и цялото семейство дежурили
Честно казано в началото мотивацията беше само моя, мъжа ми беше доволен че се старая, но семейството не смятам че е имало някакви претенции по въпроса, с две думи все тая. Сега обаче ме гледат странно и подпитват, даже баба ми (на 80г) снощи ме пита Ива не се ли подрисква сега като пие бременно мляко, щото веднъж пили мляко от бременна коза и цялото семейство дежурили
За сравнение - на мен млякото ми "слезе" чак на петия ден, но всички ме насърчаваха, теглех бебето преди и след всяко кърмене за да виждам с очите си как кърмата ми се увеличава. На първото кърмене бебо беше изпил 4 грама и аз исках да се хвърля от прозореца, но акушерката така възторжено взе да ме хвали все едно са били 400!Обясниха ми и как безопасно да кърмя легнала и да предлагам на поискване.И никой не се чуди на кърмени деца над годинка, и в магазините навсякъде има стаи за кърмачки...
Това къде?
баба ми (на 80г) снощи ме пита Ива не се ли подрисква сега като пие бременно мляко, щото веднъж пили мляко от бременна коза и цялото семейство дежурили
Изцяло ме подкрепя мъжът ми, винаги е бил до мен и в най-трудните моменти от началото на кърменето и сега с гордост заявява ,че се кърмим. А другите малко скептично гледат на това, само май сестра ми и баба ми се радват на кърменето освен той. Ама аз съм горда ,че продължавам 
Ей, момичета, какви мъже имате! Моя не е много настоятелен засега, обаче от време на време се изказва, че вече трябва да отбивам детето (а то е на 6 месеца), че да ходим на почивка някъде. Ама то и аз съм си виновна, защото някой път като ми писне от всичко и разправям как ще спра да кърмя и ще го връча на баба му и дядо му да го гледат 
. Така че най-много ме подкрепя Макс, много успокоително му действа кърменето
. Така че най-много ме подкрепя Макс, много успокоително му действа кърменето 
всички ме подкрепиха. Съпружеството, родителите ми, сестра ми, педиатърката ми... ние се кърмихме до 1 годинка и Пепи самичък се отказа. Буташе и не искаше да суче. Макар да имаше известно мрънкане от страна на майка ми, че не захраних по рано, след като поговорихме абсолютно ме подкрепи за захранване след 6 месец... не съм срещала проблеми при близки и познати. Ако не се беше отказал можеше и до сега да си се кърмим.
Аз си се подкрепям сама . Никой не ми пречи обаче...засега
Като се замисля, никой да не ти пречи си е своеобразна подкрепа
Аз си се подкрепям сама . Никой не ми пречи обаче...засега
Като се замисля, никой да не ти пречи си е своеобразна подкрепа
повече отколкото някой може да си представи
вече само мъжът ми, за съжаление..., но го прави на 100%, така че бързо ми минава раздразнението след някоя уж случайно пусната роднинска реплика
дребосът, разбира се, няма к`во да го броя, той има дни когато само на кърма кара
до скоро и майка ми и баща ми клатеха одобрително глави и се радваха, но изглежда 1 годинка се оказа психологическата им граница - от няколко дена ме "обработват" да съм намаляла това кърмене, че детето да можело да се храни по-добре да съм го запишела на детска кухня също, а и да им обясня защо не може да опита от пържените кюфтета на баба
за "другите" баба и дядо изобщо няма да говоря, никога не са били в "кърмаческия лагер" - ред, дисциплина и режим във всяко начинание е девизът им
дребосът, разбира се, няма к`во да го броя, той има дни когато само на кърма кара
до скоро и майка ми и баща ми клатеха одобрително глави и се радваха, но изглежда 1 годинка се оказа психологическата им граница - от няколко дена ме "обработват" да съм намаляла това кърмене, че детето да можело да се храни по-добре
да съм го запишела на детска кухня също, а и да им обясня защо не може да опита от пържените кюфтета на баба за "другите" баба и дядо изобщо няма да говоря, никога не са били в "кърмаческия лагер" - ред, дисциплина и режим във всяко начинание е девизът им
Моля да ме извините, ако ви се вижда тривиална темата, но за мен е интересно.
И то защото - в началото всички ме подкрепяха, а сега - само мъжът ми.
(Бебокът ми е почти на година и половина).
И то защото - в началото всички ме подкрепяха, а сега - само мъжът ми.
(Бебокът ми е почти на година и половина).
Засега всички около мен, но знам от опит с първата ми дъщеря, че като мине годинката и подкрепящи не остават
ааа, не е вярно! и сега си ме подкрепят по същия начин
. само едната ми баба се изказва неподготвена от време на време (че храня детето с тая застояла кърма като се върна от работа 
), но с нея се справям набързо. Моля да ме извините, ако ви се вижда тривиална темата, но за мен е интересно.
И то защото - в началото всички ме подкрепяха, а сега - само мъжът ми.
(Бебокът ми е почти на година и половина).
И то защото - в началото всички ме подкрепяха, а сега - само мъжът ми.
(Бебокът ми е почти на година и половина).
Честни казано не ми е пукало кой ме е подкрепял - в нещо което съм убедена, че е правилно не ми трябва "подкрепа". Но не съм имала противници де
майка ми,(която е кърмила и мен и сестра ми до 1г.)
мъжът ми,(който е на мнение,че е наложително кърмене поне до 6м.)
съседка-акушерка,(която дойде в къщи още пэрвият ден след изписването да ми покаже как да кърмя и често идва да ме окуражава,когато съм на ръба да се откажа-при болки в зърната или пореден мастит)
На всички други им е безразлично,дори педиатърката смята,че не си заслужавало да се мъча,на пазара имало доста добри АМ(добре,че съм си ината и поне за сега не се отказвам)
мъжът ми,(който е на мнение,че е наложително кърмене поне до 6м.)
съседка-акушерка,(която дойде в къщи още пэрвият ден след изписването да ми покаже как да кърмя и често идва да ме окуражава,когато съм на ръба да се откажа-при болки в зърната или пореден мастит)
На всички други им е безразлично,дори педиатърката смята,че не си заслужавало да се мъча,на пазара имало доста добри АМ(добре,че съм си ината и поне за сега не се отказвам)
... и то защо - аз най-лесно я успокоявах и приспивах, нещо, което той не се беше научил да прави с други методи и направо викаше 'Аз не мога, ела ти!'... та така - ще подкрепя, къде ще ходи
И при нашия татко, това е силен мотив
.Иначе, съвсем в началото,тогава, когато имах най-голяма нужда, от една мила приятелка /видна форумска кърмачка
/ и от бебка - тя просто си засука и никога не ми е създавала грижи. За сега не срещам неодобрение, пък за после ще видим. 
Я да актуализирам - на 3г подкрепящите са още по-малко, отколкото на 2г
Таткото твърдо се изнервя вече, макар че дребната суче основно вечер за заспиване, спокойно минава и по 2-3 дни без сучене (т.е. не ни пречи да ходим някъде сами, ако решим) - явно вече си е стигнал предела, пък и му пречи постоянната съпоставка, че баткото е кърмен месец и нещо, а с дребната съм се уливала вече
Бабите само клатят глава потресено-удивено и коментират няма ли да я отбивам вече и дори не се впечатляват от факта, че тя си се отбива съвсем сама. Кърменият ми до 3,5 г баща на моменти се умилява, че внучката ще го задмине - но като цяло е в отбора на бабите
Дребната и тя вече не е много в собствения си отбор - напоследък е взела да обяснява важно `аз съм вече голяма и не мучкам мимки`, това е мантрата през деня, но вечер надава боен вик и сучене трябва да има, независимо че е 5 секунди, само от келешлък
Такава е картинката на подкрепящите около мен
Таткото твърдо се изнервя вече, макар че дребната суче основно вечер за заспиване, спокойно минава и по 2-3 дни без сучене (т.е. не ни пречи да ходим някъде сами, ако решим) - явно вече си е стигнал предела, пък и му пречи постоянната съпоставка, че баткото е кърмен месец и нещо, а с дребната съм се уливала вече
Бабите само клатят глава потресено-удивено и коментират няма ли да я отбивам вече и дори не се впечатляват от факта, че тя си се отбива съвсем сама. Кърменият ми до 3,5 г баща на моменти се умилява, че внучката ще го задмине - но като цяло е в отбора на бабите
Дребната и тя вече не е много в собствения си отбор - напоследък е взела да обяснява важно `аз съм вече голяма и не мучкам мимки`, това е мантрата през деня, но вечер надава боен вик и сучене трябва да има, независимо че е 5 секунди, само от келешлък
Такава е картинката на подкрепящите около мен
Аз засега май продължавам да имам подкрепата на таткото. Другите отдавна са наясно, че нищо не зависи от тях. Вчера направиха 1,6 г малките, мисля че някъде до втората годинка таткото е ок, защото е чел все пак препоръките на СЗО 
Но след това ще видим, то да си призная и на мен май ще ми дойде вече в повечко след 2-та годинка, но никак не си представям аз да ги отбивам, все ми се иска сами да го направят
Но след това ще видим, то да си призная и на мен май ще ми дойде вече в повечко след 2-та годинка, но никак не си представям аз да ги отбивам, все ми се иска сами да го направят 
Моля да ме извините, ако ви се вижда тривиална темата, но за мен е интересно.
И то защото - в началото всички ме подкрепяха, а сега - само мъжът ми.(Бебокът ми е почти на година и половина).
И то защото - в началото всички ме подкрепяха, а сега - само мъжът ми.(Бебокът ми е почти на година и половина).
Не, че не ме подкрепят в решенията ми, но то е защото ставам зла, като започнат да ми дават много акъл
Но истински само мъжът ми и...2-годишното бебе
Мъжът ми, педиатърката, родителите ни питат само, отвреме - навреме още ли суче, аз казвам да, и толкова. Нито подкрепят, нито пречат. Никой досега не се е чудил чак толкова. Не знам и аз докога ще изкараме. Преди да родя, мислех няколко месеца, после - айде до година, после... докато иска, ама има моменти, в които ми писва, та се замислям за безболезнено постепенно отбиване. Но и това не е сигурно
Най-вече от мъжа ми, майка ми и самото бебе/дете. 
Докато са съвсем бебета мога да кажа, че всеки подкрепя кърменето - дори непознатите по улицата, случайно заговорили се; включително педиатърката, приятели. Но (от опит с баткото) като наближи годинката и особено като се подмине и лекари, свекърви, че дори и приятели са вече в опозиция. Пък ако се случи и да забременееш докато кърмиш... Тогава вече само мъжът ми май ме подкрепяше и то защото виждаше, че детето си търсеше и най-вече защото уважава личното ми мнение. А пък като реших да дам на баткото да суче и след като родих малкия (баткото вече беше отбит) и мъжът ми не ме разбираше и подкрепяше, само съфорумките от Кърмаческия.
Докато са съвсем бебета мога да кажа, че всеки подкрепя кърменето - дори непознатите по улицата, случайно заговорили се; включително педиатърката, приятели. Но (от опит с баткото) като наближи годинката и особено като се подмине и лекари, свекърви, че дори и приятели са вече в опозиция. Пък ако се случи и да забременееш докато кърмиш... Тогава вече само мъжът ми май ме подкрепяше и то защото виждаше, че детето си търсеше и най-вече защото уважава личното ми мнение. А пък като реших да дам на баткото да суче и след като родих малкия (баткото вече беше отбит) и мъжът ми не ме разбираше и подкрепяше, само съфорумките от Кърмаческия.
За мен подкрепата се изразява в това, че никой не ми пречи. Родата така или иначе е на хиляди километри оттук, но от време на време докато си лафим по скайпа, с камерата, все пак виждат как голямото им внуче прицпва наглася се пред монитора в скута ми и си иска. Умиляват се уж, но подмятат едни такива уж закачливи реплики за Крали Марко и говорят на сина ми, не на мен, "Ама ти си голям батко вече, туй-онуй". Директно никой нищо не ми е казвал. И смее ли. До към 2 години обаче имаше много ентусиазъм от страна на майка ми. Сега е по-умерена. Съпружеското тяло напреки нищо не ми е казвал. Дори разправя на приятелите си как още съм кърмила. И се забавлява с реакциите им. 
Май единствено акушерката ми я гони див ентусиазъм още и беше домъкнала една стажантка, на която подробно обясняваше как съм кърмила докато съм бременна и още продължавам. Май повече като опитно зайче се почувствах. Няма много тука други като мен. Всъщност никой такъв не познавам.*
*Излъгах. Познавам всъщност една босненка, кърмила сина си до 3 години. Лекарка е.
До към 2 години обаче имаше много ентусиазъм от страна на майка ми. Сега е по-умерена. Съпружеското тяло напреки нищо не ми е казвал. Дори разправя на приятелите си как още съм кърмила. И се забавлява с реакциите им. Май единствено акушерката ми я гони див ентусиазъм още и беше домъкнала една стажантка, на която подробно обясняваше как съм кърмила докато съм бременна и още продължавам. Май повече като опитно зайче се почувствах. Няма много тука други като мен. Всъщност никой такъв не познавам.*
*Излъгах. Познавам всъщност една босненка, кърмила сина си до 3 години. Лекарка е.
Мъжът ми, семейството ми и приятелите.
Голяма подкрепа получавам и от форума, ама това сте го пропуснали акто опция.
Мисля, че благодарение на подкрепата получена от този форум кърмя дъщеря си вече 10,5 месеца /а с първото ми дете кърмата ми спря когато той беше на 6,5 месеца поради порочни лекарски практики и липсата на осведоменост от моя страна/.
Голяма подкрепа получавам и от форума, ама това сте го пропуснали акто опция.
Мисля, че благодарение на подкрепата получена от този форум кърмя дъщеря си вече 10,5 месеца /а с първото ми дете кърмата ми спря когато той беше на 6,5 месеца поради порочни лекарски практики и липсата на осведоменост от моя страна/.
за роднини няма да коментирам, а мъжът ми само сумтеше, че заради това кърмене не можем никъде да излезем 
и куп още щуротии
Най-безрезервно ме подкрепят майка ми и кръстницата на малката. Майка ми все ми повтаря как едно време жените носели бебето на гърба и водели малкото дете за ръка "па чучне та накърми и едното и другото" Кръстницата ни е разкошен човек, много грижовна и привърженик на дългото кърмене. Тя самата кърми почти до 2 годинки и винаги ме е окуражавала.
Таткото ни също ме подкрепя, но повече от уважение към силната ми мотивация и желание. Смята, че е желателно детето да се кърми до годинка, а в рамките на годинка и половина-две да се отбие (но при условие, че самото кърмене не е съпътствано с някакви големи драми). Той самият не е привърженик на кърменето на всяка цена, съпътствано от нечовешки усилия от страна на майката.
Педиатърката също ме подкрепяше в началото и въпреки че първия месец качихме само 330 гр и дума не даде да се издума за дохранване. Когато види готовност от страна на майката за късно захранване също насърчава за изключително кърмене до 6-тия месец. След годинката обаче не смята че е чак толкова зор да се кърми.
В началото ме подкрепяха и всичките ми приятели, и се радваха на успехите. Сега част от тях вече смятат, че е време за отбиване.От това, което виждам май за повечето хора 1 годинка е срокът, след който е време за отбиване. В добрия случай може да отпуснат до годинка и половина, но повече...трудна работа. А вуйна ми направо ми заяви, че кърмата ми вече била токсична стига толкова 
Кръстницата ни е разкошен човек, много грижовна и привърженик на дългото кърмене. Тя самата кърми почти до 2 годинки и винаги ме е окуражавала.Таткото ни също ме подкрепя, но повече от уважение към силната ми мотивация и желание. Смята, че е желателно детето да се кърми до годинка, а в рамките на годинка и половина-две да се отбие (но при условие, че самото кърмене не е съпътствано с някакви големи драми). Той самият не е привърженик на кърменето на всяка цена, съпътствано от нечовешки усилия от страна на майката.
Педиатърката също ме подкрепяше в началото и въпреки че първия месец качихме само 330 гр и дума не даде да се издума за дохранване. Когато види готовност от страна на майката за късно захранване също насърчава за изключително кърмене до 6-тия месец. След годинката обаче не смята че е чак толкова зор да се кърми.
В началото ме подкрепяха и всичките ми приятели, и се радваха на успехите. Сега част от тях вече смятат, че е време за отбиване.От това, което виждам май за повечето хора 1 годинка е срокът, след който е време за отбиване. В добрия случай може да отпуснат до годинка и половина, но повече...трудна работа. А вуйна ми направо ми заяви, че кърмата ми вече била токсична
стига толкова
В началото всички ме подкрепяха.
Когато детето стана на 4 м и се започнаха вече подмятанията ,че е време за отбиване.Щото разбирате ли то в кърмата ми вече няма нищо полезно и няма витамини.
Сега най -силните застъпници за кърменето са : мъжа ми и мойте близки.Но в същото време ми се налага доста често да "изнасям лекции" защо продължавам да си кърмя детето.И аз все обяснявам мило и любезно , но вече ще започна с по-твърд тон.Защото ми писна от подигравателните изказвания : "Ама не е добре толко да четеш и да се вманиачаваш" или пък върха е "Сега е излезла мода да се кърми и ти дай да се правиш на модерна."
Когато детето стана на 4 м и се започнаха вече подмятанията ,че е време за отбиване.Щото разбирате ли то в кърмата ми вече няма нищо полезно и няма витамини.
Сега най -силните застъпници за кърменето са : мъжа ми и мойте близки.Но в същото време ми се налага доста често да "изнасям лекции" защо продължавам да си кърмя детето.И аз все обяснявам мило и любезно , но вече ще започна с по-твърд тон.Защото ми писна от подигравателните изказвания : "Ама не е добре толко да четеш и да се вманиачаваш" или пък върха е "Сега е излезла мода да се кърми и ти дай да се правиш на модерна."
В самото начало ме подкрепяха всички, педиатърката, роднини, приятели, познати и непознати. След годинката майка ми и свекърва ми се надяват тайно да отбивам вече, че не е необходимо, но все още зад гърба ми е таткото и голямото пристрастено кърмаче! За статистиката бебата е на 1 година, 2 месеца и малко!