- Публикувана: 25 юли 2007, 16:03 ч.
- Последно мнение: 9 фев. 2008, 16:05 ч.
Кой ви подкрепя за кърменето?
На този етап само мъжа ми (сина едва ли има отношение по въпроса, но е положително настроен по принцип).
Честно казано в началото мотивацията беше само моя, мъжа ми беше доволен че се старая, но семейството не смятам че е имало някакви претенции по въпроса, с две думи все тая. Сега обаче ме гледат странно и подпитват, даже баба ми (на 80г) снощи ме пита Ива не се ли подрисква сега като пие бременно мляко, щото веднъж пили мляко от бременна коза и цялото семейство дежурили
Честно казано в началото мотивацията беше само моя, мъжа ми беше доволен че се старая, но семейството не смятам че е имало някакви претенции по въпроса, с две думи все тая. Сега обаче ме гледат странно и подпитват, даже баба ми (на 80г) снощи ме пита Ива не се ли подрисква сега като пие бременно мляко, щото веднъж пили мляко от бременна коза и цялото семейство дежурили
За сравнение - на мен млякото ми "слезе" чак на петия ден, но всички ме насърчаваха, теглех бебето преди и след всяко кърмене за да виждам с очите си как кърмата ми се увеличава. На първото кърмене бебо беше изпил 4 грама и аз исках да се хвърля от прозореца, но акушерката така възторжено взе да ме хвали все едно са били 400!Обясниха ми и как безопасно да кърмя легнала и да предлагам на поискване.И никой не се чуди на кърмени деца над годинка, и в магазините навсякъде има стаи за кърмачки...
Това къде?
баба ми (на 80г) снощи ме пита Ива не се ли подрисква сега като пие бременно мляко, щото веднъж пили мляко от бременна коза и цялото семейство дежурили
Изцяло ме подкрепя мъжът ми, винаги е бил до мен и в най-трудните моменти от началото на кърменето и сега с гордост заявява ,че се кърмим. А другите малко скептично гледат на това, само май сестра ми и баба ми се радват на кърменето освен той. Ама аз съм горда ,че продължавам 
Ей, момичета, какви мъже имате! Моя не е много настоятелен засега, обаче от време на време се изказва, че вече трябва да отбивам детето (а то е на 6 месеца), че да ходим на почивка някъде. Ама то и аз съм си виновна, защото някой път като ми писне от всичко и разправям как ще спра да кърмя и ще го връча на баба му и дядо му да го гледат 
. Така че най-много ме подкрепя Макс, много успокоително му действа кърменето
. Така че най-много ме подкрепя Макс, много успокоително му действа кърменето 
всички ме подкрепиха. Съпружеството, родителите ми, сестра ми, педиатърката ми... ние се кърмихме до 1 годинка и Пепи самичък се отказа. Буташе и не искаше да суче. Макар да имаше известно мрънкане от страна на майка ми, че не захраних по рано, след като поговорихме абсолютно ме подкрепи за захранване след 6 месец... не съм срещала проблеми при близки и познати. Ако не се беше отказал можеше и до сега да си се кърмим.
Аз си се подкрепям сама . Никой не ми пречи обаче...засега 
Като се замисля, никой да не ти пречи си е своеобразна подкрепа
Аз си се подкрепям сама . Никой не ми пречи обаче...засега
Като се замисля, никой да не ти пречи си е своеобразна подкрепа
повече отколкото някой може да си представи
вече само мъжът ми, за съжаление..., но го прави на 100%, така че бързо ми минава раздразнението след някоя уж случайно пусната роднинска реплика
дребосът, разбира се, няма к`во да го броя, той има дни когато само на кърма кара
до скоро и майка ми и баща ми клатеха одобрително глави и се радваха, но изглежда 1 годинка се оказа психологическата им граница - от няколко дена ме "обработват" да съм намаляла това кърмене, че детето да можело да се храни по-добре
да съм го запишела на детска кухня също, а и да им обясня защо не може да опита от пържените кюфтета на баба 
за "другите" баба и дядо изобщо няма да говоря, никога не са били в "кърмаческия лагер" - ред, дисциплина и режим във всяко начинание е девизът им
дребосът, разбира се, няма к`во да го броя, той има дни когато само на кърма кара
до скоро и майка ми и баща ми клатеха одобрително глави и се радваха, но изглежда 1 годинка се оказа психологическата им граница - от няколко дена ме "обработват" да съм намаляла това кърмене, че детето да можело да се храни по-добре
да съм го запишела на детска кухня също, а и да им обясня защо не може да опита от пържените кюфтета на баба за "другите" баба и дядо изобщо няма да говоря, никога не са били в "кърмаческия лагер" - ред, дисциплина и режим във всяко начинание е девизът им
Моля да ме извините, ако ви се вижда тривиална темата, но за мен е интересно.
И то защото - в началото всички ме подкрепяха, а сега - само мъжът ми.
(Бебокът ми е почти на година и половина).
И то защото - в началото всички ме подкрепяха, а сега - само мъжът ми.
(Бебокът ми е почти на година и половина).
