Нормалното семейство?

# 90 6 юли 2007, 03:52 ч.

Мнения: X

Цитат на: mamaG в пт, 06 юли 2007, 03:09

Съгласна съм, че подписът в гражданското е една формалност и нищо повече. А кой казва, че дете, чиито родители не са подписали, ще го отгледат с по-малко любов? А иначе ценностите не се променят с времената.
А защо семейството като обществена единица страда - в световен мащаб се наблюдава тенденция да се води антисемейна, а не просемейна политика. И тя има много проявления - дори на езиково ниво се отразява. Приравняват се свободните връзки със семейството (в някои страни и в правно отношение), все повече вместо съпруг, се употребява "партньор". Узоконяване на хомосексуалните бракове, възможността им да осиновяват деца. Ето тук например едно нормално семейство, което иска да осинови е поставено наравно с една хомосексуална двойка - и в този случай нормалното семейство страда. Ако въобще страда е точната дума.

Напротив, променят се ценностите.
Вече децата, които се отглеждат без брак не ги наричаме с грозната дума "копеле", нито на разведена или неомъжена жена с дете се гледа с лошо око. Семейните ценности също се променят, защото половете вече са равноправни и бракът не е така необходим, за да се съхрани една двойка, а на жената и детето да е дадена финансова сигурност от мъжа. Защото, откъдето и да го погледнем, бракът винаги си е бил един вид договор, че създавайки една семейна клетка, двама души поемат ангажименти за определени неща. В тези отношения мъжът е бил по-силният, защото е осигурявал прехраната, а жената е била осигурената, за да отгледа поколение. Е, след като сега всеки може сам, този формален договор вече умира.

За хомосексуалните двойки и децата... Темата е доста обширна и се опасявам, че ще стигнем до спорове дали хомосексуализма е нормален. А не ми се иска. Laughing

# 91 6 юли 2007, 14:41 ч.

Мнения: 295

Това, което описваш, е по-скоро елемент на определени стереотипи на мислене, на обществено поведение и пр. Основните семейни ценности като да речем, любов, съпружеска вярност, взаимно уважение, стремеж за поддържане на общото благо и т.н. никога не се променят. И преди няколко века и днес - това се смята за най-важното в семейството. Доброто винаги остава добро, а злото - зло. Например никога няма изневярата да бъде приета за добро. Тя винаги е била, винаги ще я има, но никога няма да бъде приета за добро. Опростен пример, но мисля, че схващаш какво имам пред вид, когато казвам, че ценностната система не се променя с вековете.
За вярващия човек, църковният брак е нещо повече от обикновен договор.
Далеч съм от мисълта, че една самотна майка ще бъде лоша майка или че нейното дете ще бъде "копеле".
Примерът за хомосексуалните двойки го дадох само за да подчертая в каква линия върви глобалната антисемейна политика. Също не искам да се впускам в дискусии за това, тъй като не е това предмет на тази тема.

# 92 6 юли 2007, 15:20 ч.

густо майна Филибето
Мнения: 8 539

Всяко семейство е нормално, щом и двете страни правят нещо, за да го поддържат.

# 93 6 юли 2007, 15:44 ч.

София
Мнения: 8 348

Моята майка е родила две деца, защото такова е било времето. Мъж, апартамент, москвич и две деца.
Никога не е знаела как да се държи майчински или как да възпитава деца. Още не знае. При нея е показност и "Какво ще си помислят съседите."
С баща ми се караха непрекъснато и още си се карат.
Той живее в Русе през по-голямата част от седмицата, а тя в София.
Въпреки това са семейство и се смятат за нормални.

Аз съм разведена от сто години и живея сама със сина си. Той прекарва голяма част от дните през седмицата при баба си /онази същата, ама живот...../. И сме си нормално семейство.

Не мисля, че е важно дали сте женени, имаш ли изобщо мъж, имате ли с Него деца. Ако живееш с мъж и имате общ живот, значи сте семейство. Ако живееш с детето си, значи сте семейство. И със сестра си да живееш пак сте семейство. Без значение какво пише по тълковните речници.

Причина:

Причина: