Ясно е, че не можем да променим мнението на хората и разбирането им за нормално. Само се надявам тук да не четат жени, които не могата да имат деца, защото ми се стува жестоко да останат с убеждението, че никога няма да имат нормално семейство. 
- Публикувана: 3 юли 2007, 10:47 ч.
- Последно мнение: 6 юли 2007, 15:44 ч.
Нормалното семейство?
Честно казано, всичко, което произлиза от разбиранията на самия човек, съобразено е с неговите желания, вкусове и възможности и му носи положителни емоции; плод е на собствения му избор или физически капацитет, е нормално.
Ненормално е да се слагат квалификации.
Ненормално е да се слагат квалификации.
Забелязала съм, че тези теми, които започват с добър, лош, нормален, ненормален и т.н. по-по-най изваждат най-лошото от характера на човек.
Какъв е смисълът да коментираме тогава нормалното семейство?
По тази логика всички са нормални.
За хората, които не могат да имат деца - това е лична трагедия.
Относно семейството, което коментирах - сега са повече семейство от преди, независимо, че нямат дете.
По тази логика всички са нормални.
За хората, които не могат да имат деца - това е лична трагедия.
Относно семейството, което коментирах - сега са повече семейство от преди, независимо, че нямат дете.
Разясни, моля те. Какъв е смисълът да коментираме тогава нормалното семейство?
По тази логика всички са нормални.
За хората, които не могат да имат деца - това е лична трагедия.
Относно семейството, което коментирах - сега са повече семейство от преди, независимо, че нямат дете.
По тази логика всички са нормални.
За хората, които не могат да имат деца - това е лична трагедия.
Относно семейството, което коментирах - сега са повече семейство от преди, независимо, че нямат дете.
Разясни, моля те.Нормално ли е семейство, в което повечето членове са подложени на всекидневен тормоз от някой от семейството, само защото такива са неговите възгледи?
За мен не е нормално да не искам дете, защото ще ми бъде обръщано по - малко внимание. Това е егоизъм.
Често срещано е, обаче семейство да не може да има дете. Липсата на дете не прави едно семейство нормално или ненормално.
На никого не пожелавам да иска, а да не може да има дете. Но имам чувството, че понякога сами си предизвикваме нещастието
Мдаааа.
Мисля си и за другия вариант. Ако пък имаш повече от "нормата", тогава сигурно пак си "ненормален".
Мисля си и за другия вариант. Ако пък имаш повече от "нормата", тогава сигурно пак си "ненормален".
Да, още помня темата за една жена с 9 деца и как тук всички "нормални" я анатемосваха, че не е наред. И то, защото не се вписваше в нечии разграфените с клишета и норми душички.
Така, че с тия норми нормален и ненормален, ми лъха повече но селския манталитет на малкия провинциален град, отколкото на някаква оценка, която си заслужава.
Не е думата за провинциалност, но уви.
Всеки прави квалификации, волно, неволно, справедливо или не.
Аз се дразня, че има хора, които си стъжняват сами живота, като се мислят за ненормални, защото нямали деца. Семейството не са само деца, не на всяка цена или с цената на всичко.
Тук някой очакваше нещо от държавата - ще си почака.
Сиси, различно е да кажеш категорично "това семейство е нормално, а това е ненормално" и съвсем друго е "моята представа за семейство е ..."
И недей да определяш личният избор на хората за "ненормален", когато е различен от твоя.
За тормоз, липса на съгласие, скандали и т.н. не става дума, защото тогава е по-скоро проформа "семейство", защото го няма най-важното условие - хората да са щастливи от връзката.
Но един съзнателен избор и на двамата партньори - независимо какъв е той - е най-нормалното нещо на света, дори и другите да не приемат този избор.
И по-нормално ли е да родиш деца, които не желаеш или не можеш да отгледаш? Или да родиш "н" на брой деца и да ги гледаш до кофите за боклук?
И недей да определяш личният избор на хората за "ненормален", когато е различен от твоя.
За тормоз, липса на съгласие, скандали и т.н. не става дума, защото тогава е по-скоро проформа "семейство", защото го няма най-важното условие - хората да са щастливи от връзката.
Но един съзнателен избор и на двамата партньори - независимо какъв е той - е най-нормалното нещо на света, дори и другите да не приемат този избор.
И по-нормално ли е да родиш деца, които не желаеш или не можеш да отгледаш? Или да родиш "н" на брой деца и да ги гледаш до кофите за боклук?
Така, че с тия норми нормален и ненормален, ми лъха повече но селския манталитет на малкия провинциален град, отколкото на някаква оценка, която си заслужава.
Не е думата за провинциалност, но уви.
Всеки прави квалификации, волно, неволно, справедливо или не.
Аз се дразня, че има хора, които си стъжняват сами живота, като се мислят за ненормални, защото нямали деца. Семейството не са само деца, не на всяка цена или с цената на всичко.
Тук някой очакваше нещо от държавата - ще си почака.
Бет, нещо ме обърка - от първите ти постове останах с впечатление, че ти също приемаш семейство без деца и без определени материални придобивки за "ненормално".
Или е било, за да "налееш масло в огъня"
.По-хубаво от децата няма, но в 1 семейство те са само временно допълнение към самото семейство + положителни емоции и много екшън
- раждат се, порастват и после създават свои семейства (децата не са придатък към родителите си, все пак).
Кое в постовете ми те накара да мислиш, че имам присъда за (не)нормално, азаф?
Задавах въпроси, защото чета разни неща, виждам, че повечето жени и мъже тук си падат по квалификации - бързи и окончателни. Аз не се опитвам да съдя никого. Исках да видя колкото може повече отговори - клишета, нетрадиционни, заядливи, всякакви.
Задавах въпроси, защото чета разни неща, виждам, че повечето жени и мъже тук си падат по квалификации - бързи и окончателни. Аз не се опитвам да съдя никого. Исках да видя колкото може повече отговори - клишета, нетрадиционни, заядливи, всякакви.
...Семействата биват най-малко двучленни, като единият член обезателно е родител. По-малки количества се числят към ергени и стари моми, а всички с повече от трима членове са в категорията нормални, че дори идеални.
...
...
Ето това.
Т.е. приемаш семейство от 2-ма, когато единият обезателно е родителят.
А пък семейство от 3-ма определяш за "идеално".
А какво мислиш за семейство от 2-ма (мъж и жена, примерно) или от 4-ма, 5-ма, 6-ма?
Сподели твоето мнение, като автор на темата.
И пак ще се повторя - едно е да питаш "кое е нормално и кое не" и друго е да питаш какви са нашите представи за това какви семейства искаме или как сме си планирали/устроили своите семейства.
Не знам дали го обяснявам правилно, но се надявам, че разликата се усеща.
. Исках да видя колкото може повече отговори - клишета, нетрадиционни, заядливи, всякакви.
Ааа, агент-провокатор, значи!
Вързахме се, но сега ще те изядем. 
Според мен, нормално семейство / по удачно ми се струва определението успешно семейство/, са двама души с общи мечти и общи планове. Ако мечтаят за дом- нека го имат, в началото може и да е гарсониера, после може да мечтаят за къща...
Ако искат деца- правят всичко възможно да ги има. Ако мечтаят да остареят заедно- също бавно и мъдро откриват невидимите бръчки на човека до себе си. Но както и да живеят, колкото и коли и къщи да имат, ако ще цял отбор деца да са си народили, един ден остават двамата сами. И това е момента на равносметката, дали са били семейство през цялото време. Ако не им е скучно сами, ако основната тема за разговор не са само децата и тяхна липса в дома, / защото децата са поели по своя път/ , ако все още помнят, че са заедно, то те са едно успешно семейство.
Но това всичко, дето го написах се доказва с времето. Така, че ще се радвам за себе си, ако успея да го направя реалност един ден като остарея...
Ако искат деца- правят всичко възможно да ги има. Ако мечтаят да остареят заедно- също бавно и мъдро откриват невидимите бръчки на човека до себе си. Но както и да живеят, колкото и коли и къщи да имат, ако ще цял отбор деца да са си народили, един ден остават двамата сами. И това е момента на равносметката, дали са били семейство през цялото време. Ако не им е скучно сами, ако основната тема за разговор не са само децата и тяхна липса в дома, / защото децата са поели по своя път/ , ако все още помнят, че са заедно, то те са едно успешно семейство.
Но това всичко, дето го написах се доказва с времето. Така, че ще се радвам за себе си, ако успея да го направя реалност един ден като остарея...