Нормалното семейство?

Нищо ненормално не виждам в изброените неща

 Не мисля, че материалните придобивки определят дали едно семейство е нормално или не. За мен семейството е най-малката градивна частица на обществото и е нормално когато в него намираш уют, подкрепа и разбиране.

Нормално семейство ли е семейството без дете/деца?

В което хората се чувстват семейство, независимо от това колко и какво имат.

Няма такова понятие като нормално семейство. Всеки си е малко или повече луд, а като се съберат двама луди в къща с басейн, деца и куче, че като вкарат майбаха в двора да смачка тревата и да обрули овошките.... нищичко нормално не остава от семейството.

С деца или без...щом е семейство, значи е семейство. Другото е общоприетата формула - картинка на щастливи мама и татко с две деца в къща с басейн, куче и кола.

Това е и моят отговор!

това ,в което искаш да се прибираш колкото се може по-бързо от работа,защото ти е домъчняло

Нормалното семейство за мен е това, което те кара да се чувстваш комфортно независимо дали си в къща с басейн или в апартамент с една стая..."място", където намираш себе си и си себе си и както каза pina "място", където искаш да се прибереш 

В семеиство, на което като отвориш вратата се чува смях!!!Независимо с майка  и татко или без ,с бабка и дядо или без с деца или без.трябва да се чувства щастлив и безгрижен смях.Моето семеиство е такова.Ние сме мама аз и двете ми ангелчета,и сме наистина 1 щастливо и истинско семеиство  

Какво значи нормално?  Нещо не разбирам точно въпроса. Нормално семейство. Има щастливи и нещастни семейства, ама нормални и ненормални...То май всички семейства с деца са ненормални, че като пощуреят малките откачаш, от време на време. 

Че какво има да му се разбира на въпроса.
Какво според теб е нормално семейство? Клише ли е?
Може би да, може би не. Защо една жена, един мъж, които не могат да имат дете, които няма да си купят кола, да отидат на море или на екскурзия и т.н. за да опитат да го имат (бебето), считат себе си за ненормално семейство?
Защото усещат натиск отвън, от общественото виждане за "нормално" семейство, или по друга причина?!

Ами най-вероятно, защото в техните глави нормалното семейство е семейство с деца и с кола. Де да знам. И аз така си предтсавям моето семейство. Преди да имаме деца съм се притеснявала, дали ще имаме, всяка жена май се протеснява за това. Като се раязвали колата откачам, защото с две деца е просто ад без кола...

Клише е, да. Но мисля, че дълбоко в себе си всеки един от нас си има някакъв мъничък идеал за семейство, към който се стреми. И този идеал за него е "нормалното семейство". Аз например възприемам всичките си приятели, които са двойки, като семейства, макар че повечето още нямат деца и не са сключили брак, някои може би изобщо няма и да сключат. Но някак си по подразбиране ми идва да си мисля, че някога ще имат дечица. Аз лично свързвам семейството с децата. Така го чувствам просто...Живях с мъжа ми години наред преди да се оженим, но пълното усещане, че вече съм семейна получих, когато родих. Не осъждам хората, които решават да нямат деца, разбира се, това всеки си го преценява според собствения си мироглед...Но след като питаш потребителите лично, моят отговор е - да, семейството включва и деца. Колкото повече - толкова повече
За имуществените елементи - не, не ги обвързвамс  понятието "нормално семейство". Нито пък това има ли подпис или не. Любовта - да, основен фактор е. Защото като минат  годинките и човекът отсреща започва все повече да ти лази по нервите, ако не го обичаш и уважаваш, за да са ти мили и недостатъците му, просто ставаш и си отиваш. Така че - любовта също е фактор.
И то в крайна сметка май дефиницията ми за нормално семейство се свежда до любов и дечица. Голямо съм клише, а

Липсата на благосъстояние (материално) не разваля ли идилията?
Парите дават ли възможност за преодоляване на определени ненормалности?

Нормалното днес е много различно понятие от идеално.
Повечето теми тук са израз на нормалните семейства в България. Мъже и жени, които не се помагат, изневеряват си ( интелектуално и физически), деца, които са тежест и задължение и т.н. Това е нормално в България. Не е нормално от едно семейство да не се чуват скандали, да нямат финансови проблеми и да не се заяждат просто ей така, защото вече всичко е вече изчерпано.

да

Да, парите дават възможност да се преодолеят разни неравности по пътя на семейството. Определено. Ако си толкова изнервен от финансови проблеми, може и най-вероятно, ще си го изкараш на най-близкия , т.е. на половинката. И ако това е системно, най-вероятно няма скоро да има семейство. Който не е попадал във финансова криза, той не знам за какво иде реч. особено ако има и деца за гледане по същото време. Има също така разни емоционални кризи, в които е по-добре да имаш някой лев, за да излезеш и да се разтовариш, а не да седиш и да гледаш тъпо в една точка вкъщи. Или в празния хладилник.

Е то големия проблем, че някои си се отказва от покупка на нова кола за да зачене дете. Ами аз също се отказвам от това за да продължи големият ми син образованието си, но не правя сайт да рева по-проблема. Никога няма да ми стане ясно защо тази държава не мисли малко повече за ВЕЧЕ родените деца.
И за какво семейство говорим когато липсват деца. Даже нейде из Библията имаше нещо по този въпрос.

Парите са хубаво нещо, дотолкова, доколкото е далеч по-забавно да изкараш уикенда на Боровец, отколкото вкъщи пред ТВ или печката, пържейки кюфтета. Но определено не са способ за справяне с ненормалностите Мога да давам много примери, но не ми се ще да пиша тъжни неща днес...

dmaria , недей така, по-внимателно.  Някой семейства НЕ МОГАТ да имат деца.

Семействата биват най-малко двучленни, като единият член обезателно е родител. По-малки количества се числят към ергени и стари моми, а всички с повече от трима членове са в категорията нормални, че дори идеални.
Библията да не я намесваме, тълкуването на праисторически текстове не ми е сила.

Я спрете да се размножавате! Докато не отгледаме тези които са налице вече - никакъв прираст!
 

Не съм съгласна.
Семейство са всеки 2-ма души, които се обичат, живеят заедно в 1 домакинство и имат общи планове, мечти и тревоги.
Независимо кои и какви са тези хора.
Всичко останало - брак, деца, дом, кола и т.н. са въпрос на личен избор, желание, възможности и възприятия.

Нормално и ненормално семейство няма.
Нормално за мен е както една двойка без брак, собствено жилище, кола и деца (вкл. и хомосексуална двойка), така и майка, татко, църковна венчавка, 10-тина дечица, къща, вила и кола.
Семейство са всички хора, които не са вторачени един в друг, а гледат в 1 посока (това беше нескопосан опит за цитат).

А това да се твърди, че двойка без деца (човек без деца) не е семейство (независимо дали съзнателно са избрали да нямат деца или не могат) е цинично!

Семействата които не могат да имат деца, имат доста много алтернативи! Друг е въпраса, ако не искат! Това е личен избор! Това обаче, не им пречи да са нормално семейство! Какво мисли обществото (за мен лично) е последна грижа! Ако се чувстваш добре, ако този твой избор ти харесва - значи всичко е наред! И моля, не ме нападайте - както се вижда от подписа ми, аз съм избрала друго. Просто не съм фанатична МАЙКА героиня и бих приела всеки избор - стига да идва от сърцето! Имаше една тема, която събра много негативизъм - една жена сподели, че не иска да има деца... Щом не иска - може би е по добре така! Нищо лошо не виждам, всеки е в правото си да живее както му харесва!
Колкото да въпроса - моето семейство не е нормално, поне според изброените клишета. Децата ми са три, нямаме куче, басейн... Смехът на пубера е рядкост, никога не е напълно подредено... Но за мен е най славното, най милото, най хубаво семейство. Мечтая за дома си, когато съм далеч... Никога не съм искала нещо друго!

Именно. И защо постоянно трябва да се вкарваме в някакви клишета?
 Защото в американските филми и рекламите показват идеалното семейство: мама, татко, детенце и кученце  в прекрасна дървена къщурка с два автомобила отпред?
Библията няма да я коментираме...

Друг е въпросът ако авторката се интересува от личните ни представи - от това каква е нормата, която ние приемаме за собствените си семейства.
Така става, защото всеки човек е различен и има различни представи за живота си.

Но да се клишира, поставя рамка, да се назидава и заклеймява всичко различно от някакви "обществени норми" - ето това ми се струва ненормално на мен.

За нормалното семейство останалите изброени неща са без значение, стига да има: Деца (колкото и да са) и Любов

И пак питам: нима хората, които (по една или друга причина) нямат деца не са семейство  ?

Неее. Те са двойка влюбени егоисти.

  Ако това изказване е опит за ирония - не се е получил 
Ако е реалното мнение на авторката - нямам думи 

Виж имотикона и горното мнение на tanky.
Ирония е.

Познавам хора, които отлагаха бебеправенето, защото нямало да имат свободно време и родителите им щели вече да обръщат повече внимание на бебето, отколкото на тях.
По ирония на съдбата сега вече втора година се борят да си имат дете.

Спокойно. Ирония е. Цитирам всъщност едно мнение, на което  което попаднах наскоро. Бях шокирана и ми стана смешно, че попаднах след това и на такава тема.
Ако си прочела по-нагоре щеше да разбереш, че мисля като теб.

  Сори, грешката е моя.   

А те семейство ли са???
И изобщо какво е общото с темата?
Или просто трябва хората без деца да бъдат публично порицани???

Спомням си подобни теми и за това колко ненормално е да имаш и повече от 1-2 деца  .

Защо е необходимо да има норма???

 

По отношение на парите и материалните неща - няма как да не се съглася с Белинда.

То не останаха нормални люде по таз Земя, вие за нормално семейство говорите...

Ами нали това е темата - нормалното семейство.
Че са семейство - семейство са. Но за мен не нормално. Това имах предвид.

 

Никак не харесвам наложените клишета и измислените норми. Дай, като всички имат къщи, деца, кучета и коли, и ние да имаме, че иначе не сме нормални.

Виждала съм двойки с по едно дете, завряни в квартирка от 20кв.м., които са били много повече семейство от всичките му самодоволни пръдльовци с по 2-3 деца, огромни къщи и семейни коли.

Виждала съм бездетни семейства, в които жените са били съпруги, за които някои мъже могат само да мечтаят, някога да им се случат в живота.

Виждала съм семейства в огромни къщи, с басейни, по 3 семейни коли и с по едно нещастно дете, на което няма кой да обърне внимание, защото мама и тати са заети от приеми и партита да се приберат у дома.

Кое е нормално? Няма нормално - има живот, който избира всеки човек. Аз никога не съм позволявала някой да ми каже как да живея и кое е нормално за мен. Защото всички семейства са еднакво щастливи и нещастни по своему. Не може да дойде някой и да ми каже - айде и ти деца, без кучета, тристайната панелката в Дружба, семейната кола и си нормална. Също така това трябва да те прави щастлива. Да, ама не. Никой не ми живее живота, за да ми каже дали е нормален. Така, че с тия норми нормален и ненормален, ми лъха повече но селския манталитет на малкия провинциален град, отколкото на някаква оценка, която си заслужава.

Ясно е, че не можем да променим мнението на хората и разбирането им за нормално. Само се надявам тук да не четат жени, които не могата да имат деца, защото ми се стува жестоко да останат с убеждението, че никога няма да имат нормално семейство.

Мдаааа.

Мисля си и за другия вариант. Ако пък имаш повече от "нормата", тогава сигурно пак си "ненормален". 

Честно казано, всичко, което произлиза от разбиранията на самия човек, съобразено е с неговите желания, вкусове и възможности и му носи положителни емоции; плод е на собствения му избор или физически капацитет, е нормално.

Ненормално е да се слагат квалификации.

Какъв е смисълът да коментираме тогава нормалното семейство?
По тази логика всички са нормални.
За хората, които не могат да имат деца - това е лична трагедия.
Относно семейството, което коментирах - сега са повече семейство от преди, независимо, че нямат дете.

По-точно мнение отдавна не съм чела.    Забелязала съм, че тези теми, които започват с добър, лош, нормален, ненормален  и т.н. по-по-най изваждат най-лошото от характера на човек.

Не те разбирам. Или си противоречиш или аз изпускам нещо.  Разясни, моля те.

Ще се опитам да бъда кратка.
Нормално ли е семейство, в което повечето членове са подложени на всекидневен тормоз от някой от семейството, само защото такива са неговите възгледи?
За мен не е нормално да не искам дете, защото ще ми бъде обръщано по - малко внимание. Това е егоизъм.
Често срещано  е, обаче семейство да не може да има дете. Липсата на дете не прави едно семейство нормално или ненормално.
На никого не пожелавам да иска, а да не може да има дете. Но имам чувството, че понякога сами си предизвикваме нещастието

Да, още помня темата за една жена с 9 деца и как тук всички "нормални" я анатемосваха, че не е наред. И то, защото не се вписваше в нечии разграфените с клишета и норми душички.

Не е думата за провинциалност, но уви.
Всеки прави квалификации, волно, неволно, справедливо или не.
Аз се дразня, че има хора, които си стъжняват сами живота, като се мислят за ненормални, защото нямали деца. Семейството не са само деца, не на всяка цена или с цената на всичко.
Тук някой очакваше нещо от държавата - ще си почака.

Сиси, различно е да кажеш категорично "това семейство е нормално, а това е ненормално" и съвсем друго е "моята представа за семейство е ..."
 

И недей да определяш личният избор на хората за "ненормален", когато е различен от твоя.

За тормоз, липса на съгласие, скандали и т.н. не става дума, защото тогава е по-скоро проформа "семейство", защото го няма най-важното условие - хората да са щастливи от връзката.
Но един съзнателен избор и на двамата партньори - независимо какъв е той - е най-нормалното нещо на света, дори и другите да не приемат този избор.

И по-нормално ли е да родиш деца, които не желаеш или не можеш да отгледаш? Или да родиш "н" на брой деца и да ги гледаш до кофите за боклук?

Бет, нещо ме обърка - от първите ти постове останах с впечатление, че ти също приемаш семейство без деца и без определени материални придобивки за "ненормално".
Или е било, за да "налееш масло в огъня"  .


По-хубаво от децата няма, но в 1 семейство те са само временно допълнение към самото семейство + положителни емоции и много екшън  - раждат се, порастват и после създават свои семейства (децата не са придатък към родителите си, все пак).

Кое в постовете ми те накара да мислиш, че имам присъда за (не)нормално, азаф?
Задавах въпроси, защото чета разни неща, виждам, че повечето жени и мъже тук си падат по квалификации - бързи и окончателни. Аз не се опитвам да съдя никого. Исках да видя колкото може повече отговори - клишета, нетрадиционни, заядливи, всякакви.

Ето това.
Т.е. приемаш семейство от 2-ма, когато единият обезателно е родителят.
А пък семейство от 3-ма определяш за "идеално".
А какво мислиш за семейство от 2-ма (мъж и жена, примерно) или от 4-ма, 5-ма, 6-ма?
Сподели твоето мнение, като автор на темата.

И пак ще се повторя - едно е да питаш "кое е нормално и кое не" и друго е да питаш какви са нашите представи за това какви семейства искаме или как сме си планирали/устроили своите семейства.
Не знам дали го обяснявам правилно, но се надявам, че разликата се усеща.

Ааа, агент-провокатор, значи!  Вързахме се, но сега ще те изядем.

Според мен, нормално семейство  / по удачно ми се струва определението успешно семейство/, са двама души с общи мечти и общи планове. Ако мечтаят за дом- нека го имат, в началото може и да е гарсониера, после може да мечтаят за къща...
Ако искат деца- правят всичко възможно да ги има. Ако мечтаят да остареят заедно- също бавно и мъдро откриват невидимите бръчки на човека до себе си. Но както и да живеят, колкото и коли и къщи да имат, ако ще цял отбор деца да са  си народили, един ден остават двамата сами. И това е момента на равносметката, дали са били семейство през цялото време. Ако не им е скучно сами, ако основната тема за разговор не са само децата и тяхна липса в дома, / защото децата са поели по своя път/ , ако все още помнят, че са заедно, то те са едно успешно семейство.
Но това всичко, дето го написах се доказва с времето. Така, че ще се радвам за себе си, ако успея да го направя реалност един ден като остарея...  

Всъщност в колкото по-малка общност е възпитаван един човек, толкова повече норми и клишета спазва. Спазва някакъв измислен и наложен стандарт - на 20 да се ожени, да му купят кола и апартамент, до 1 година да има първо дете /иначе проблем/, да работи нещо си там и да трупа семейно имущество, след някоя друга година да има още едно дете. Това е най-стандартното клише на малкия град, най-строгите цензори са роднините и съседите - този затворен и малък кръг. Почти всички ние израстнахме в стандартни апартаменти с големи секции и фикуси, родителите ни не се развеждаха, макар и нещастни, за да не ги отритнат, всеки се бореше за тъпа Лада и апартамент за детето. Всичко извън тази норма беше анатема или ненормалност. 

Прави ми впечатление, че хора, които почти не са пътували по света, лепят най-много етикети и спазват най-строго клишета. Няма как да обясниш на такъв човек, че да имаш деца на или около 30 е въпрос на личен избор, защото преди това си искал да се утвърдиш в работата, да пътуваш, да се образоваш. И това, че имаш съпруг, който споделя тази ти страсти е нещо прекрасно. А децата са нещо прекрасно, но те идват и отлитат някой ден. Може да се разведеш, да създадеш ново семейство, да си събереш децата с други... Можеш да останеш сама с детето си и да имаш приятел... Това ненормален ли те прави? Защото в тези години, това е най-нормалното нещо на света.

Най-нормалното е да създадеш семейство, такова каквото ти го чувстваш и те прави щастлив.
Между другото, не искам да засягам темата за бездетните семейства, защото при тях 50% от болката и нещастието е точно заради набитите стереотипи, че семейство без деца не е нормално. Просто е жалко прекрасни жени да се чувстват непълноценни и нещастни, защото има някаква норма, че жена без дете, не е жена...

Азаф, това което е цитирано е заключение от пост на друг потребител.
Заключение, което не е лишено от ирония.
Моето мнение съм го споделила, не искам да изпадам в интертекстуалност.



Да! И за всичко друго също да. Само искам да допълня, че и от малките градове, както и от големите се пръкват всякакви индивиди...

ОК, значи не съм схванала иронията.

Ikol, много ми допада написаното   .

Нормално е ако се чувстваш щастлива,че го имаш.Осъзнаваш,че не можеш без него .Материалното,не е толкова важно.Стечение на времето ,може да осъществиш мечтите си ,но важно е да имаш подкрепа и опора от хората около теб.А децата са едно щастие.Който не може да си роди, ако много иска-да си осинови.Мисля,че ако дадеш дом и обич на едно такова дете , животът ти ще бъде благословен.

Наистина е пропуск от моя страна - да това е мое мнение.
Виждала съм семейства, в които жената е малтретирана, но е щастлива с мъжа си. За тях е естествено когато тя сгреши той да я накаже.  
Но щом вие казвате щом са щастливи - всичко е нормално.
Относно децата - не намирама за нормално ( аз не го намирам за нормално) жена да не иска да ражда, защото ще развали фигурата си, защото ще изгуби личната си свобода. И мъжът и да я подкрепя.
Нека са си щастливи. Да са живи и здрави.  
Пак си казвам - това си е моето мнение.

Прилагам цитата само в подкрепа на идеята си, че на всеки се налага да се сблъсква с квалификации. Според роднините на тази потребителка, тя нямаше да има нормално семейство, ако не беше подписала в гражданското.
Не ми пука дали ще споделите вашия идеал, дали ще споделите виждането на микрообществото, в което живеете или друго.
За мен темата е проблем, ако от него би страдал някой, а има и такива, които страдат заради стреотипите, заради роднините, приятелите, общественото мнение.

Ами тук опираме и до зрелостта на един човек да се противопостави на стереотипите и да се чувства щастлив. Аз съм имала случаи да ме поучават хора, че трябва да се разпиша и да родя вече деца, защото те са се оженили и на 22 са ди родили вече. Проблемът обаче е, че от спазването на тия стереотипи тези хорица са чувстват някак прецакани и нещастни и като не могат да се противопоставят, започват да се самоубеждават, че са нормални и да блеят и те с общия хор.

Съгласна съм за всичко с теб на 100%, но само с това не мога да се съглася, защото моето семейство влиза в някакви определени клишета на "микрообществото", но пък аз самата не приемам клишета, защото фактът, че аз имам семейство с брак (вкл. църковен), 2 деца (мечтаем за 3-то), 3 апартамента, 2 къщи, 3 коли (едната обаче е Лада  ), 2 кучета, 1 котка, 3 рибки, малко райграс, малко овошки, 2 баби, 1 дядо и 1 прабаба... не прави семействата на мои приятели (които са извън клишетата) по-малко семейства.
Защото имам познати семейства с брак и без брак, с деца и без деца, "бракували се" на 20 и на 40 г., със собствени жилища и такива под наем, дори имам приятели, които са хомосексуално семейство (и да, семейство са по моите представи, но според много други хора тяхното съжителство е еди-какво-си).
Та има разлика, защото (за жалост) твърде много хора в БГ (и не само) още робуват на различни предразсъдъци.

 

Azaf, малко множко са ти животните. Извинявай, ама това не е нормално.
3а другото - ставаш. 

Тук всички си стиснахме ръцете. Последните мнения много ми допадат. Отивам да спамя друга тема. Ако има нещо интересно - викайте.

Мани ги животните  .
Наскоро чух, че като родя някой ден Номер 3 ще съм луда, та и в това отношение ще излезем от "канона". 
Сакън.

Въх, недей тъкмо мислех, че си нормална, а то...

 

Моят също!

Не само ще си луда, ами и нискополовокултурна! Следващия задължителен въпрос е - стигат ли ви помощите от общината! А, когато отговоря, че не получавам такива и дори не знам колко са детските надбавки - ме мислят и за тъпа! Как никой не чу, че родих номер 3 по лично мое желание! Че не се нуждая от "помощи" и че съм щастлива....

При бездетните семейства болката не идва толкова от набитите стереотипи, а от естественото желание, заложено у всеки човек да продължи рода си. Кой как се справя с тази болка - друг въпрос.
Семейството има не само обществено, но и морално измерение - и там се крие неговият "стереотип". Семейството е всичко това, което, венчавайки се, "обещаваш да спазваш, докато смъртта ни раздели". Защото съпружеството е тайнство.

Понеже засегнахте темата за малкия град-тук семейството е нормално ,ако непрекъснато е в устите на хората, когато около него спрат да се случват интересни неща /клюки/, да речем пример-тази година няма да ходим на море в чужбина, а ще почиваме на язовир- чувам , че сме "луди", децата ми ще имат почти 11 години разлика-пак сме луди....-семейстото става ненормално.  Влезте в някоя семейна тема във форума -като се пощипваме там излиза, че всеки  /почти/ говори за собственото си семейство за нормално,а останалите с радост биха му връчили жълта книжка. Според мен семейството е нормално, ако вътре в него всеки си е малко луд,а материалното може да е само за удобство на лудостта им...

мамаГ, съпружеството е тайнство, но ако двама души не са се венчали и обещали-пред-свещеник (посредник на Бог)-семейство-кумове-приятели, това прави ли ги по-малко семейство, ненормално семейство ли би било това?
ПАК: Не се опитвам да засягам бездетни (по една или друга причина) или многодетни родители (че какво по-хубаво от това), а просто коментирам плоското обобщение "нормално семейство".

Хехе, не се засягам - цитирам реплики от "нормални семейни хора".
Съгласна съм с казаното по горе - въпреки стереотипа, всеки смята своето семейство за нормално и всички останали за обратното. Явно колкото семейни (независимо с или без брак) двойки - толкова и нормални семейства!

Честно казано, аз не съм имала нужда да се венчавам и публично да обещавам да спазвам нещо.
За себе си, аз имам много по-хубаво семейство от много хора, пък било то и без подпис и обещания. Според църквата съпружеството е тайнство, в което много се вричат, ама после какви не особено морални неща вършат, не ми се говори. Та според стереотипа аз не съм семейна, сигурно ще бъда и самотна майка. Нещата обаче не са така черно-бели в действителност.

Нормалното семейство за мен е да има любов и разбирателство между двама души.  Н. Йорданов беше казал в едно стихотворение
"...а има ли значение когато , на света се гледа с четири очи?
Тогава радостта е двойно по-голяма, а мъката наполовин горчи!"
п.п. Не е точен цитата, но смисъла го схващате.
п.пп. Когато всичко се прави с любов и желание, се постига всяка цел - по един или друг начин.

Следя темата! Дадох мнение по-горе, но сега не ме свърта да обобщя, че нормално е това семейство, което счита себе си за нормално!  Ако спре да се мисли за нормално, семейството вече не е нормално!! 

Без да засягам някого конкретно - това, че някой живее с някого, има дете от него, още не го прави семейство. Не случайно езикът използва за този тип безбрачни връзки израза "живея на семейни начала". И това, че някой се е венчал в църква, също не го прави по-морален от този, който не е. Това е въпрос на вяра, а не само на морал.
Българският тълковен речник подава следната дефиниция за семейство: съпрузи с децата и най-близките роднини.
И за да не ме разбирате погрешно - не осъждам тези, които са избрали да живеят на семейни начала - това си е техен избор. Но преди да се обсъжда какво е нормално семейство, редно е по-напред да се определи какво е семейство. Тъй като това не е въпрос само на объркване на понятията. В световен мащаб се наблюдава подмяна на ценностната система и това се отразява именно върху семейството като такова.

мамаГ, време беше някой да даде дефиниция за семейство.
Чудя се защо така тази популярна в миналото институция, днес не се радва на особен интерес? Или пък може би се радва?! Факт е, че все повече хора живеят на "смейни начала". Но защо семейството да страда? С какво страда, в какво се изразява страданието му? А някога, когато държавата не е била толкова активна в живота на хората, но те пак са се събирали и са правели деца, тогава те семейства ли са били или не?

Времената се менят, ценностите също, май и тълковните речници ще трябва да се променят.
Според мен, един подпис е формалност, която прави едно семейство част от официалната статистика, нищо повече. Ако излезем извън правните понятия и тълкуванията на речниците, едно дете, отгледано "на семейни начала" не е ли израстнало в семейство, само защото родителите му не са се подписали някъде?

Малко мишленце, има и такива хипотези. Едно мое гадже казваше, че ако не се ожениш все едно детето ти нямало майка и баща. Сега разбирам защо е бивше гаджето. Но все още не разбирам от къде това тесногръдие.

Семейни обременености. 

Съгласна съм, че подписът в гражданското е една формалност и нищо повече. А кой казва, че дете, чиито родители не са подписали, ще го отгледат с по-малко любов? А иначе ценностите не се променят с времената.
А защо семейството като обществена единица страда - в световен мащаб се наблюдава тенденция да се води антисемейна, а не просемейна политика. И тя има много проявления - дори на езиково ниво се отразява. Приравняват се свободните връзки със семейството (в някои страни и в правно отношение), все повече вместо съпруг, се употребява "партньор". Узоконяване на хомосексуалните бракове, възможността им да осиновяват деца. Ето тук например едно нормално семейство, което иска да осинови е поставено наравно с една хомосексуална двойка - и в този случай нормалното семейство страда. Ако въобще страда е точната дума.

Напротив, променят се ценностите.
Вече децата, които се отглеждат без брак не ги наричаме с грозната дума "копеле", нито на разведена или неомъжена жена с дете се гледа с лошо око. Семейните ценности също се променят, защото половете вече са равноправни и бракът не е така необходим, за да се съхрани една двойка, а на жената и детето да е дадена финансова сигурност от мъжа. Защото, откъдето и да го погледнем, бракът винаги си е бил един вид договор, че създавайки една семейна клетка, двама души поемат ангажименти за определени неща. В тези отношения мъжът е бил по-силният, защото е осигурявал прехраната, а жената е била осигурената, за да отгледа поколение. Е, след като сега всеки може сам, този формален договор вече умира.

За хомосексуалните двойки и децата... Темата е доста обширна и се опасявам, че ще стигнем до спорове дали хомосексуализма е нормален. А не ми се иска. 

Това, което описваш, е по-скоро елемент на определени стереотипи на мислене, на обществено поведение и пр. Основните семейни ценности като да речем, любов, съпружеска вярност, взаимно уважение, стремеж за поддържане на общото благо и т.н. никога не се променят. И преди няколко века и днес - това се смята за най-важното в семейството. Доброто винаги остава добро, а злото - зло. Например никога няма изневярата да бъде приета за добро. Тя винаги е била, винаги ще я има, но никога няма да бъде приета за добро. Опростен пример, но мисля, че схващаш какво имам пред вид, когато казвам, че ценностната система не се променя с вековете.
За вярващия човек, църковният брак е нещо повече от обикновен договор.
Далеч съм от мисълта, че една самотна майка ще бъде лоша майка или че нейното дете ще бъде "копеле".
Примерът за хомосексуалните двойки го дадох само за да подчертая в каква линия върви глобалната антисемейна политика. Също не искам да се впускам в дискусии за това, тъй като не е това предмет на тази тема.

Всяко семейство е нормално, щом и двете страни правят нещо, за да го поддържат.

Моята майка е родила две деца, защото такова е било времето. Мъж, апартамент, москвич и две деца.
Никога не е знаела как да се държи майчински или как да възпитава деца. Още не знае. При нея е показност и "Какво ще си помислят съседите."
С баща ми се караха непрекъснато и още си се карат.
Той живее в Русе през по-голямата част от седмицата, а тя в София.
Въпреки това са семейство и се смятат за нормални.

Аз съм разведена от сто години и живея сама със сина си. Той прекарва голяма част от дните през седмицата при баба си /онази същата, ама живот...../. И сме си нормално семейство.

Не мисля, че е важно дали сте женени, имаш ли изобщо мъж, имате ли с Него деца. Ако живееш с мъж и имате общ живот, значи сте семейство. Ако живееш с детето си, значи сте семейство. И със сестра си да живееш пак сте семейство. Без значение какво пише по тълковните речници.