Какви жертви (НЕ) бихте направили за децата си?

Признавам,не прочетох по-горе написаните отговори.....
За много от хората около мен се жертвам,но аз мисля,че просто правя това,което трябва,а именно това,което ме прави щастлива!
Не ,че няма да ми е кеф да се излягам по цял ден из плажовете с Бейлис и водичка в ръката(не ,че имам нужда от тен де ),но и това омръзва.Общо взето бих направила всичко за детето си(и аз съм луда кърмачка и едно детенце.Естествено първо ),а в замяна очаквам просто обич и уважение.Моля не ме разбирайте погрешно!Очаквам един ден синът ми да има семейство и то да е на 1во място.Просто не искам да бъда забравена като много възрастни хора напоследък....Поне очаквам да ми се обаждат по телефона от време на време.Нищо повече  Колкото повече очакваш,толкова по-малко получаваш

П.П.Вмъкнала съм малко разсъждения върху мои лични наблюдения,за което се извинявам(ако мисълта ми е малко объркана)

Понеже на няколко пъти се намесиха кърмачките-реших да дам мнение и на една кърмачка.
В предходната тема ставаше дума за кърмене на съвсем малко бебе-аз подкрепям мнението, че първите няколко месеца от живота на малкото бебе то седи на първо място. Затова има отпуски по майчинство, и е прието майката и бебето да са заедно през цялото време. Не мисля, че бебе под 6 месеца може да се разглези или да се възпитава. В същото време, усилията, които се налага да се направят първите месеци ( в случай, че майката реши да кърми) си заслужават. В следващите месеци, кърменето се превръща в най-мързеливия начин за гледане на бебе
Т.е. аз съм от майките, дето биха ти написали, че бебето е на първо място..... през първата си година. И без да си противореча, да кажа, че аз самата така си бях организирала живота, че бях непрекъснато с бебето, гледах го сама и си живеех мнооооого добре! За мен първите месеци на малкия бяха рай! Страхотна почивка за мен, с много приятни разходки, разговори, кафета, абе, всичко което си поискам можех да правя.
Няма да извеждам някакви принципи, само ще кажа, че се надявам така да си организирам живота с детето/децата, че хем на мен да ми е добре-хем на него/тях. Винаги има начин нещо да се измисли, някак да се съчетаят нещата така че всички да са доволни. Аз съм го искала това дете много и ми е много приятно да съм с него, така че засега жертва (ама че силна и гадна дума) ми се струва по-скоро това, че се върнах на работа, ама като няма кой да ми дава пари без да работя...

Идея нямам какво точно влагаш в двете думи, но може и не само може, но и се прави искаш или не.

От първия му ден се възпитава детето. 

Май си права
По-скоро искам да кажа, че първите 6 месеца целта ми е била да науча бебето си, че може да разчита на мен и че когато има нужда от храна, гушкане, смяна на памперс-ще ги получи. И че живота е хубаво нещо, весело и приятно

Бих жертвала работа и кариера, не бих - личното си пространство, личният си живот и време.

не че има пряка връзка, но ми стана интересно - какво работиш?

да разбирам ли, че за теб кърменето не е било жертва? защото ти е било лесно и приятно?

Работя по-малко, т.е. не на пълен работен ден, неперспективна и нископлатена работа - именно това е жертва за мен. Така обаче имам много свободно време за детето си, което няма да имам ако работя нещо сериозно. По този начин никога няма да направя кариера, каквато и да било, за което ако нямах дете щях да имам възможност (т.к. имам образование и желание за работа и реализация).

С жертвите стигам до тук обаче, друго не.

а преди бебето какво си работила?

  нищо, родих в средата на втори курс на висшото, и нямах друг стаж. Усещам, че имаш някаква насока с тези питания, дай ми съвет, не се притеснявай - много обичам да се вслушвам в хората. 

Калина, в началото като се появи бебето ми беше едно странно-трудно-криво, защото нямах никаква идея какво е да имаш дете. Тогава кърменето ми тежеше-аз едва ли не очаквах да родя и да хукна на някъде. Обаче пък въпреки че беше по-трудно, отколкото очаквах, беше и по-хубаво отколкото мислех
Аз обаче винаги съм мислила, че е въпрос на организация и на психика да успееш да си създадеш комфорт и да се чувстваш добре в дадена ситуация.
И направих така, че кърменето да ми е приятно и лесно.
Плюс, че от няколко години за първи път не работя по 10-15 часа на ден, без почивен ден, и открих, че е хубаво да си навън, да се разхождаш, да се наспиш, да си гушкаш бебето, да си клюкариш с други мами и т.н.

Аз не обичам да правя жертви-ако нещо се налага да направя и не мога да го избегна-или търся начин да ми е приятно. или просто го върша и толкова.

Не знам дали бих кърмила ако го приемах за жертва, не знам дали въобще бих родила детето си, ако смятах, че ще жертвам нещо заради него.
Аз приемам раждането на детето просто като промяна в живота ми, промяна към по-добър живот за мен и семейството ми. Приемам, че на моменти ще ми е трудно, но хубавите моменти го компенсират. Не очаквам живота ми да е същия както преди, не го и искам, но и нямам намерение да се отказвам от всички неща, които обичам. Приела съм обаче, че първата една-две години детето ще е доста зависимо от мен и някои неща ще ги отложа. Без това да е жертва-миговете ми с малкия са вълшебни и не бих ги заменила за нищо на света, искам да си ги изживея

На първо място - не се чувствам жертва на семейството, защото сама съм си избрала този път и се чувстващ щастлива именно с този мъж и детето, а и двете, които са на път.

За сега жертвам всичко в името на децата. Не очаквам нищо от тях, като пораснат. Искам да са здрави и щастливи. Не ги раждам, за да ме гледат на старини - това е ужасно според мен!

Естествено, че с малки деца покрай нас имаме много по-малко време за нас, но с всеки изминал ден те растат и ще имаме повече свободно време.  

нямаш проблем, така че нямаш и нужда от съвет. избрала си най-доброто за себе си.

насоката в питанията ми.... има разбира се.
в твоя случай отказвайки се от кариера, жертваш нещо, за което само си мечтала или планирала, но реално не си имала и не си дала много, за да го постигнеш. жертваш идея, а не съществуващ стил на живот. (което не казвам, че е лошо. просто е факт). тоест, в този смисъл не си изоставила кариера, с която си стигнала до някъде. по-скоро си отложила старта за по-късно.
супер е, че не ти се налага да работиш повече и това не те тормози. мъничко ти завиждам даже.

Права си да, абсолютно - чакам да се почувствам уверена, че ще се справя, и да предприема търсене на добра работа. Може би дори стана по-добре при мен, че родих много преди да започна да работя - каквото и да си говорим едно дете дърпа много назад откъм работа/кариера. 

Благодаря за насоката, полезна ми е. 

ако не ти се налага, нямаш психологическа потребност и мъжът ти няма да те кара да злоупотребява с това, че си финансово зависима от него, по-добре не се захващай даже. прекалено обвързващо е. децата ни ще имат винаги нужда от нас.
аз не мога да спра вече.