Какви жертви (НЕ) бихте направили за децата си?

  • 5 518
  • 105
  •   1
Отговори
# 60
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Като Кифлата - не мога да очаквам благодарност за нещо, за което не те са решавали да се случи - появата им на този свят.
Колкото до жертвите, които правим за децата си - наистина ли си мислите, че жертваме от времето си за тях? Това е наш осъзнат избор, наша воля...

# 61
  • Мнения: 1 426
Да, права е Кифлата. Не съм правила жертви за децата си, правила съм компромиси, тоест между две неща съм избирала едното, но цената никога не е била такава, че да трябва да избирам между моето себеуважение и тяхното.

# 62
  • Мнения: 988
Мисля, че най-голямата жертва, най-трудната и единствено задължителната от страна на родителите, за да имат щастливо дете и щастливи отношения, е следната:

Уча се всеки ден, откакто се е родила, да жертвам представите и очакванията си, за да я оставя да бъде каквато иска и да се развива сама.

Май ще става все по-трудно като расте, а не по-лесно  Wink Но пък допълнителен бонус за мен се оказа, че покрай отношенията си с нея се уча доста по-успешно от преди да правя тази "жертва" и за всички останали, които обичам.

# 63
  • Мнения: 7 472
                      Нямам нерви да изчета всичко,но моето мнение е : Семейството НЕ Е бойно поле и на мен не ми се броят жертвите.Да не коментирам,че думата "жертва" не ми е любима. Mr. Green Защото ми писна от жертви под път и над път. Mr. GreenЕй,какви хора сме  newsm78 .Ако не се чувстваме някъде жертви не можем да живеем спокойно.  Mr. Green Така,че всеки сам решава дали да е жертва и кой да се жертва за него ,а през това време живота си живеят тези ,които не се замислят по въпроса за жертвите. Mr. Green  bouquet  bouquet  bouquet

# 64
  • Мнения: 1 470
       Всички така наречени жертви,които завършват със прегръдка,щастлива усмивка,или някакъв успех от страна на моите деца,си заслужават.Тях неги приемам точно като жертви!И съм пристрастена да ги правя,както съм пристрастена към щастието на децата си.
        А какво очаквам от тях на старини ли?!Да се гордея с тях,да бъдат човеци,да се борят със живота независимо на какво ниво,и да помагат на другите.Тяхното щастие,ще бъде моят стимул да живея собственният си живот,както ми подобава.И тогава да ни оставят със баща им да си покупонясваме на старини Laughing!!!

# 65
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Ми, незнам, не съм кърмила.
Осъзнавам, че съм само временно със сина си и има по-голям шанс да съм завинаги с мъжа си, отколкото със сина си, при равни други условия.
Аз правя, каквото трябва по моите критерии и ще бъда до него винаги,  Mr. Green дори и когато ме помоли.  Mr. Green
Но не ще прекъсна контактите си, не ще променя начина си на живот и пр.
Като станем пенсионери, живот и здраве, ще ни е време да гледаме себе си и внуци. И в тоя ред на мисли, ако ми допада, май е по-редно да гледам да си държа мъжа, отколкото детето  Mr. Green

Пък ако снахата умее да пържи картофи... предвиждам такъв живот  Sunglasses

# 66
  • София
  • Мнения: 6 999
Признавам, че не прочетох цялата тема.  Rolling Eyes

Не правя 'жертви' за детето си. Просто има неща, които не мога да правя, защото я има нея, но такава е ситуацията.
Като цяло съм егоист - ако тя е нахранена, облечена, щастлива и доволна... няма нужда от повече. Понякога съвсем съзнателно я пренебрегвам заради себе си, не смятам е ставайки майка съм загубила значението си на човек и жена...

Не очаквам нищо да получа от дъщеря си, когато остарея... Надявам се всичко необходимо да съм си го осигурила сама. Да си седя на някой плаж и да си пия коктейлите най-вече.  Sunglasses  Mr. Green Mr. Green Mr. Green

Е, ще й се обаждам чат-пат, за да й казвам колко зле си възпитава децата и колко добър родител съм била аз, но това е всичко  Laughing

# 67
  • Мнения: 1 404
Е, ще й се обаждам чат-пат, за да й казвам колко зле си възпитава децата и колко добър родител съм била аз, но това е всичко   
 
 
 Joy Joy Joy

# 68
  • Мнения: 967
Доста трудна тема - опитвам се детето ми да получава дотатъчно обич и внимание като в същото време аз си запазя статута на пълноценен и свободен човек - е понякога трудно успявам и се стига до  #2gunfire, но като цяло нещата смятам са в прилични норми. За мен важното е, не просто детето да е облечено и нахранено, а да се чувства уютно и обичано - надявам се че го постигам, но НЕ правя жертви със собствната с идентичност - напр. върнах се на работа, защото по природа не мога да живея без да общувам с много хора и средата около мен да е крайно динамична - знам, че на него щеше да му е най-добре с мама, но и мама е човек и реших, че по-добре спокойна и щастлива работеща мама, отколкото стояща си в къщи депресирана и истрясала мама. Лишавам се разбира се от много неща, защото са несъвместими с детето, но всяко нещо си има цена - това да имаш дете също. Важното е и майката и детето да са щастливи - против крайностите съм. Винаги най-добра е златната среда

# 69
  • Мнения: 2 891
Не правя жертви, а и не мисля, че жертва е точната дума. Правя компромиси. Не ми се иска да поставям на една нога детето и думичката "жертва".

# 70
  • Мнения: 2 109
дали мнението ви би се променило, ако 15-годишната ви дъщеря си изключи телефона, спре да ходи на училище и спре да си идва вечер у дома (за неопределено време), защото е заета с някой 30 годишен батко или 40 годишен чичко? а ако ви вдигне скандал в училище пред другите, защото и правите забележка? или ви каже как и проваляте живота и какви смотаняци стее? (въпреки, че сте грижовни, умни и преуспели хора).

тогава компромисите стават ли жертви? това в противоречие ли е с "нищо не очаквам от тях, когато пораснат" ?

случката не е измислена. не коментирам как и защо се е стигнало до тук.
коментирам чувствата на родител в тази ситуация.

# 71
  • Мнения: 2 891
Калина, когато се стигне до подобна случка, много преди това ще съм жертва на самоубийство.

# 72
  • Мнения: 2 242
По принцип за мен ‘очаквам’ е егоцентрично желание на това да получа нещо така както аз го разбирам и естествено в повечето случаи води до разочарование. За това избягвам очакванията – к’от дал господ Mr. Green
Жертви е много силна дума –правя компромиси... въпрос на гледна точка Wink

Хич не си падам по типичният БГ модел на взаимоотношения родители/деца. Родителите поставят децата на първо място за дълги години, очакват това да се ‘оцени’ и съответно тяхната саможертва да бъде върната след време (последното родителя отрича до дупка ... идело реч за уважение и поне един тел разговор веднъж седмично  hahaha) .... и така до късна пенсионна възраст...

Калина случката звучи малко крайна (в смисъл тенденциозно разказана) и не бих я коментирала – но моят принцип надявам се да си остане – Всеки трябва да направи своите грешки! И аз няма да съм маминката дето търчи след 15годишното си ‘дете’ да му оправя бъкийте, да си скубе косите и да му крещя в училище пред съучениците....

# 73
  • Мнения: 2 109
слави, случката се случи преди 3 дни. и не е първата подобна, на която ставам свидетел. не знам какво разбираш под тенденциозна. за мен тя е реална. в моя живот (дъщерята не е мойта дъщеря, но ми е доста близка, ако може така да се определят отношенията ни).
крясъцуте в училище не бяха на майката, а на дъщерята. девойката направи майка си на 2 стотинки пред 2ма директори. това беше преди няколко месеца.

# 74
  • София
  • Мнения: 6 999
kalina na kayo, аз не схванах каква е връзката с жертвите които се правят/не се правят за децата и поведението на девойката?  newsm78

Бих казала, че за тази конкретно девойка родителите са правили прекалено много жертви мда...  Whistling

А иначе още са ни малки децата, но ако ми се случи подобно нещо ще приема, че съм се провалила тотално като родител и без значение какво съм правила или не съм - ще го сметна за грешка /чукам на дърво да не ми се наложи/  Praynig

Общи условия

Активация на акаунт