Какви жертви (НЕ) бихте направили за децата си?

  • 5 501
  • 105
  •   1
Отговори
14 юни 2007, 02:06 ч.
  • Мнения: 2 109
Темата се породи у мен заради един задуше(в)ен кърмачески спор, примесен с бира и цаца.

До колко си струва да се жертваме за децата си?  newsm78
Какво очаквате в замяна (когато станат възрастни, а ние престарели)?  smile3525 smile3511  fiuuuuuu finger
Какви жертви очаквате децата ви да правят за вас, още от сега?   newsm51 smile3502
Какво НЕ си струва да жертваме за децата? (безмислена жертва)  Naughty
Коя жертва е вредна за децата?  smile3534 newsm09
Коя жертва е задължителна?   angel008 smile3554
До колко отдаден или егоист да бъдеш в отношенията си с децата? newsm63 beer
лошо ли е да си егоист, и  НЕжертването на кое те прави такъв? с други думи: трябва ли тотално да се откажеш от себе си. къде е границата?

чувствате ли се жертва на семейството / децата?   bishop

На здраве и тук!  cheers

# 1 14 юни 2007, 02:12 ч.
  • Мнения: 27 524
Леле, това на колко бири го писа  Crazy Crazy Crazy
Замаях се от емотикони и задъхано четене  Crazy
Много съм го мразила този отговор в моя тема, но въпросите са наистина напълно излишни, а за трактат по темата е малко късно вече   Sunglasses

# 2 14 юни 2007, 02:17 ч.
  • Мнения: 2 109
само на една бира.
искаш да кажеш, че темата е много обсъждана и да ида да прочета архива ли? нещо не те разбрах ....
на който са му излишни въпросите, подминава темата.
на който му е късно, да си ляга  Mr. Green

# 3 14 юни 2007, 08:05 ч.
  • София
  • Мнения: 7 242
Ами не...Просто темата е необхватна и още много цаца и бира може да поеме. Еднозначни отговори няма....

Детето ми е на първо място, стремя се да правя всичко най-добро за него /според моите си разбирания/, като обаче не забравям, че и аз съм човек и рано или късно чавето ще отлети нанякъде, а аз ще остана или сама и пустееща или с приятелския си кръг и интересите и хобитата си.

# 4 14 юни 2007, 08:29 ч.
  • Мнения: 2 768
Калинко, запозната съм с въпросната тема, ама то по този въпрос се спори отдавна по различни поводи.  Peace

Кратко и систематично ще отговоря: правя за децата си всичко, което сметна, че е най-добро за тях НО без да губя собствената си самоличност като човек. Къде е границата - всеки сам я поставя.

Ще се повторя от една стара тема, ама ме е страх от жената в която ще се превърна, ако изцяло и безрезервно се отдам на децата си!

# 5 14 юни 2007, 08:41 ч.
  • Мнения: 7 821
Не очаквам никакви жертви от децата си след време, не смятам и че са нужни! Не съм ги раждала за да ни гледат на старини  Wink.
Очаквам от тях уважение, но не и признаване на някакви заслуги. Не се възприемам като жертва. Не правя излишни жертви за никого, ако съм решила да доставя удоволствие на хората, които обичам, правя го на добра воля и защото аз така съм решила. Колкото и клиширано да звучи, удоволствието от жестовете които правя е за мен, благодарност не очаквам, но забелязване - да. Ако някой системно не забелязва жестовете ми спирам да ги правя. Така процедирам със всички не само със съпруга и родителите си, но и с децата си.
Колкото до това коя жертва не е полезна за децата, ами тази за която ще очакваш благодарности, отплата, тази която ще натрапваш след време, тази с която ги обвързваш, с която ги дърпаш назад, тази която ти идва горница. Не си падам по мечешките услуги  Wink.
Къде е границата всеки сам си знае, за себе си.

# 6 14 юни 2007, 08:52 ч.
  • Мнения: 4 841
Ellypr го е формулирала прекрасно, просто няма какво повече да добавя  newsm10

# 7 14 юни 2007, 08:54 ч.
  • Мнения: 2 292
гледам да се чвства добре и да е усмихнато, да не е иzнервено zа дреболии (да се мърля, да счупи някоя играчка, да драска по ламината ... не му се карам, гледам да предотвратявам подобни случки, но си иzмислям начин беz да го иzнервя ) . Гледам да му е раzнообраzно с нас. Но не си напасвам живота към него, а гледам да напасна неговия живопт към нашия. Все пак zаедно ще живеем и то в доста дълго в нашия свят .
очаквам от него да zавърши добро обраzование и да си намери мястото в професионално отношение , което ще рече да не ми виси на дърти години в хола на дивана и да чака на мен.

# 8 14 юни 2007, 08:57 ч.
  • Мнения: 1 896
За мен гледането на децата не е някакъв жест към тях. Гледам ги, защото съм им майка и това е моята работа. То си ми идва отвътре.
Не знам как ще се чувствам на стари години, ама едва ли ще очаквам да ми пишат благодарствени писма на 8-ми март и на рождени дни или да правят нещо, за да "ми се отплатят" за грижите.
Надявам се също така до двайсет - двайсет и няколко годишни да са се изнесли и да имат самостоятелен живот, защото иначе ще се чудя къде съм сбъркала.
Но честно казано не разбирам тези сметки между родители и деца - кой какво е дал и какво е получил. Мисля, че ако родителят разсъждава така, и децата му ще попият същото отношение.

# 9 14 юни 2007, 09:10 ч.
  • Мнения: 1 426
Нито аз смятам, че правя жертва, като ставам в пет и половина сутринта да направя пица за закуска или пък като оставам до два през нощта да решаваме задачи за утрешното класно, нито - надявам се! - след години ще бъде жертва за децата ми да ми донесат хляб или да ме заведат до тоалетната.

Разбирам те какво имаш пред вид, просто думата жертва ми се струва не на място в отношенията между близки хора.

А иначе - имам една позната, много оправна жена на 65 години (толкова е оправна и добре изглеждаща, че не върви да й кажеш баба). Понеже се е развела, когато синът й е бил още бебе, винаги е била с чувството за вина спрямо него и винаги е смятала, че му дължи повече от това, което му дава. Е, детенцето й, което е родено през 1966 година, практически никога не е работило, защото всяка работа, която си е намирало, според мама е щяла да мори ръчичките му - та мама се пенсионира преди 10-ина години, но веднага след това си намери работа в една частна фирма, а сутрин чисти няколко входа... Освен това мама готви, мама чисти, мама пере на ръка, защото пералната й се повреди преди няколко години и детенцето обеща да намери майстор да я оправи...
Ето това е, което аз бих нарекла жертва, но не, че майката е жертвала себе си, защото майката прави това, което й носи морално удовлетворение. За мене жертва е синът й, когото тя напълно съзнателно е оставила без друга опора в този свят.

# 10 14 юни 2007, 09:24 ч.
  • UK/София
  • Мнения: 7 681
Целите са ми следните:
 1.Детето ми да получава от мен достатъчно обич и нежност.
 2.Да ми има доверие и да споделя с мен.
 3.Да го възпитам достатъчно добре.
 4.Да го пусна в обществото като осъзнат човек.
За тези 4 цели не виждам какви жерви за мен самата бих могла да правя.
 В замяна не очаквам нищо, надявам се да е щастлив!
 Жертва не очаквам да прави за мен, нито пък като сотареем с баща му да се обвърже да ни гледа!
  Вманиачаването на родителите спрямо децата и задушаването от грижи е вредно за тях според мен!
  До някъде съм егоист спрямо детето, признавам го!Но го правя за да имам разнообразие и аз, аз също съм човек!
 Не се чувствам като жертва на детето си!В никакъв случай!Радвам се, че имам точно такова детенце каквото е синът ми HugТ.е. моето гардже е най-доброто Wink
 Наздраве!Какво ли ще стане, ако някоя вечер обсъждате подобни теми на маса с ракийка Party
 
 

# 11 14 юни 2007, 09:28 ч.
  • София
  • Мнения: 1 775
Живея, така, че да се чувствам удобно. Жертви правя дотолкова, че да е ясно къде съм АЗ. Не знам след време как ще се държат децата, но нямам забележки към 10 годишният си син до този момент.  Приятели сме и го научих да си казва мнението, независимо, дали ми харесва или не. Мога да разговарям с него, и да разчитам на него, както и той на мен. И давам и очаквам, и той така. Не казвам, че е правилно. Когато бях с пареза на краката и не можех да стана, бях беззащитна. Тогава той ( на 4 годинки) ми носеше вода и слагаше обяда. Аз плачех от яд, че вместо детето да играе на вън, се занимава с тези неща. Плачех от болка, че съм безсилна да променя нещата. Но и това ме мотивира да се боря. Проходих, но изживяното ни сближи много.  Той разбра, че майка му не е робот и в живота не винаги става това, което искаш. Тежко за мен, но възпитателно за него. Знаем, че можем да разчитаме един на друг, защото обичта е взаимна.

Последна редакция: чт, 14 юни 2007, 09:39 от Lovi

# 12 14 юни 2007, 09:36 ч.
  • Мнения: 2 292
Лови, прекрасно дететнце имаш и е прекрасно, че така добре е раzбрал ситуацията  Wink

# 13 14 юни 2007, 09:43 ч.
  • Мнения: 1 134
Приемеш ли, което и да е от "родителстването" за жертва, спукана ти е работата...

# 14 14 юни 2007, 09:49 ч.
  • София
  • Мнения: 7 242
И тук важи поговорката "За да те уважават, първо ти трябва да се уважаваш" т.е. жертви дотолкова, доколкото те не противоречат на здравия разум, като случаят описан от Nevada.

Lovi, аз също няколко месеца трябваше да лежа и детето много ми помагаше. Не ми е било жал за него /може би защото знаех, че е временно/. Приемам за нормално да правя каквото мога за дъщеря си, както и тя, каквото може и иска - за мен. Това още повече ни сближи и направи детето по-самостоятелно и по-разумно. Сега с учудване откривам, че за много неща разчитам на него и го уважавам.

За вбъдеще не очаквам нищо и не смятам, че някой трябва или може да ми "върне" за всичките безсънни нощи, страхове, съмнения.... Както и никой не може след време да ми даде нещо повече от любовта и щастието на детето ми сега. Това, което децата получават от родителите си, го "връщат" на децата си. Такъв е кръговрата на живота.

# 15 14 юни 2007, 10:14 ч.
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 828
Мисля, че от една възраст насетне е редно "жертвите" да са взаимни. Не приемам отглеждане на детето до четирдесет години...
Взаимно уважение и зачитане на правата - децата, от малки до отрастнали до пълнолетие, имат права, а родителите също са хора.

# 16 14 юни 2007, 10:31 ч.
  • Мнения: 3 423
бих направила всичко за сина ми
сложила съм го над мен и не очаквам нищо в замяна
стига ми да е здрав и щастлив Praynig

# 17 14 юни 2007, 10:35 ч.
  • София
  • Мнения: 7 242
Цитат на: Mila mama в чт, 14 юни 2007, 10:31
бих направила всичко за сина ми
А не се ли замисляш, че някои от нещата, които би направила и които синът ти би искал от тебе, всъщност само биха му навредили в цялостен план?

# 18 14 юни 2007, 10:39 ч.
  • Мнения: 3 423
Цитат на: Лекси в чт, 14 юни 2007, 10:35
Цитат на: Mila mama в чт, 14 юни 2007, 10:31
бих направила всичко за сина ми
А не се ли замисляш, че някои от нещата, които би направила и които синът ти би искал от тебе, всъщност само биха му навредили в цялостен план?
в момента съм със зверска мигрена и малко по трудно мисля
не мога да си представя подобна ситуация-ако можеш бъди по конкретна

# 19 14 юни 2007, 10:43 ч.
  • Мнения: 24 467
Не бих направила всичко за децата си, тъй като ако живея за тях това би им донесло повече вреди, отколкото ползи. Това, което бих направила най- вече е да ги науча на самостоятелност и ред, да мислят, преди да действат и да поемат отговорност за постъпките си.
Не бих се жертвала излишно, напр. не бих зарязала работата си, която е част от собствената ми личност, не бих вършила тяхната работа, техните задължения, не бих взимала решения вместо тях, не бих поела тяхната отговорност за тяхното поведение. Не бих поемала върху себе си вината за провалите им. Не бих им бърсала сълзите, когато виждам, че ситуацията не го изисква и че могат и сами да се справят с нея.
Какво очаквам от децата си- не пиша подробно, тъй като темата е друга. Бих очаквала това, на което се опитвам да ги науча и което съм посочила в началото на постинга си. На чувтства не ги уча и не изисквам такива, определени от мен, тъй като чувствата не са обект на обучение и не можеш да държиш някой да ги изпитва към теб. С уважението е пак така- то не се дължи, а се заслужава. Ако успея да го заслужа- добре, свършила съм си работата. Ако не успея- не са ми виновни хлапетата.

# 20 14 юни 2007, 10:47 ч.
  • Мнения: 1 426
Цитат на: Mila mama в чт, 14 юни 2007, 10:31
бих направила всичко за сина ми
сложила съм го над мен и не очаквам нищо в замяна
стига ми да е здрав и щастлив Praynig
Не го слагай над тебе, сложи го до тебе! И не прави всичко - прави само нещата, които биха го направили щастлив. Него, а не тебе.

# 21 14 юни 2007, 10:49 ч.
  • София
  • Мнения: 7 242
Mila mama, имам познати с големи деца /5 - 6 годишни/, които все още ги хранят, носят им всичко, вместо да им кажат сами да си си вземат каквото желаят, къпят ги, вместо да ги оставят сами да свършат тази работа, купуват им каквото си поискат и т.н. С една дума пълно обслужване - децата са доволни и разглезени, родителите, смятат, че са перфектни, т.к. правят наистина всичко за детето си. Общо взето разните му битовизми имам предвид, но пък на мен ми е паднало кръвното и също трудно мисля Wink

Nevada, много хубаво казано "Не го слагай над тебе, сложи го до тебе!", но с другото не съм съгласна  "прави само нещата, които биха го направили щастлив". По-скоро нещата, които биха го направили стойностен и самостоятелен, уверен в себе си човек.

# 22 14 юни 2007, 10:53 ч.
  • Мнения: 1 426
Да де, Лекси, точно това, което казваш, имам предвид под щастлив - стойностен и самостоятелен, уверен в себе си човек! И с открито сърце към другите.

# 23 14 юни 2007, 11:18 ч.
  • Мнения: 2 700
Самият факт, че си решил да ставаш родител, задължително води до жертване ако не на друго, то поне на свобода. Друг е въпросът, че това е плод на наше желание, а не на принуда.
Задължителни са тези жертви, които осигуряват доброто физическо и психическо здраве на детето и които формират личността му. Безмислена/вредна е тази жертва, която води до обезличаване или на родителите, или на самото дете.
Конкретно в замяна не очаквам нищо, но ако детето ми стане завършена личност, способна да се оправя сама с живота и да се раздава при нужда, значи съм постигнала целта си.
Засега не се чувствам жертва на семейството си – компромиси съм правила по своя преценка и усмотрение и смятам, че не съм сбъркала.

Nevada, "Не го слагай над теб, сложи го до теб!" - наистина това е разковничето   bouquet.

# 24 14 юни 2007, 11:31 ч.
  • Мнения: 1 761
Не бих спряла да мисля и за себе си само заради факта,че имам дете.Мисля,че е много страшна тази перспектива.Един ден то ще е голямо,ще има свой живот, а аз ще изкукуригвам и ще му тровя живота, ако нямам нищо ,останало от самата мен.

Надявам се сина ми да се научи как да се справя,когато мама е заета или я няма у дома.А ако има нужда от мен за по-сериозни неща- ще съм до него.

# 25 14 юни 2007, 11:35 ч.
  • под жаркото слънце
  • Мнения: 2 565
До колко си струва да се жертваме за децата си?  - до там, че те да се чувстват обичани и защитени.
Какво очаквате в замяна (когато станат възрастни, а ние престарели)?  - да се гордея с тях и да не ме карат да се чувствам лоша майка !
Какви жертви очаквате децата ви да правят за вас, още от сега?  - защо да го правят?
Какво НЕ си струва да жертваме за децата? (безмислена жертва) - индивидуалността си, превръщайки се в домакиня, създаваща уют вкъщи и дотам, забравяйки хобита, интереси, приятели в името "на детето да му е чисто, изпрано и т.н."
Коя жертва е вредна за децата? - обсебването и треперенето над тях.
Коя жертва е задължителна?  - Мнооооого време, отдадено да покажеш колко го обичаш, да го учиш на различни неща, да играеш с него....
До колко отдаден или егоист да бъдеш в отношенията си с децата? - аз съм по-скоро отдадена, достатъчно егоизъм видях от родителите си...
лошо ли е да си егоист, и  НЕжертването на кое те прави такъв? с други думи: трябва ли тотално да се откажеш от себе си. къде е границата? - не знам, честно....

чувствате ли се жертва на семейството / децата?  - не, работя от 18годишна и сега, почивайки си вече 3години, посветена на семейството, се чувствам добре (друг е въпросът докога)

На здраве и тук!  - Наздраве!  Laughing
[/quote]

# 26 14 юни 2007, 11:39 ч.
  • Мнения: 2 818
Честно казано, като се замисля всичко бих направила за децата си, ако се налага. Обаче твърде често не се налага, понякога дори сами си измисляме жертви, от които децата нямат нужда и  им правим мечешки услуги... Аз съм убедена, че никое същество не иска от друго да спре да съществува, като индивид и да стане негова функция. Затова и не мога да се почувствам жертва на децата си. За мен това е най-благодарната работа, макар и да няма парични отражения тя носи такава душевна заплата, каквато никоя друга работа не би могла да носи. Конпромиси с моите желания правя, но в чисто времево, така или иначе правя това, което искам.
Когато пораснат очаквам да нямат нужда от мен, но да имат желание да общуваме.

# 27 14 юни 2007, 11:52 ч.
  • Мнения: 236
Аз мога, за сега да отговоря само от гледната точка на дете. Цитирам част от мой пост в друга тема, за да не пиша отново:

Гледана съм като писано яйце. Шоколадите и бананите (в "онова" време) майка ми не ги беше и опитвала "Да има за децата". Завиваха ме по цели нощи, пъхаха ми кърпичка в гърба, когато съм се изпотила, не ми възлагаха никакви задължения (да се наиграя сега, че като порасна какво ме чака...
Ами като пораствах бях всичко друго, но не и благодарна на майка си. Завършен егоист и мързел, наслушал се на приказки "Ама виж колко си разсеяна, ще си загубиш главата" и постоянни скандали вкъщи между баща ми и майка ми - не се разведоха заради децата...

Мисля, че всяка жена се стреми да дава на своите деца това, което не е получила от собствените си родители и й е липсвало. От тази гледна точка, бих казала, че ще се опитам да дам малко повече самостоятелност и отговорност. А иначе смятам, че всяка майка очаква поне нещо (колкото и мъничко да ето) в замяна на положените грижи и отдадена любов, независимо дали го осъзнава.
Много боли, когато станеш на 50 г. и се усетиш, че си загубил самоличността си. Това за мен е страшно, защото ме боли ужасно като гледам как страда майка ми. Надявам се да не си го причиня и на себе си. Sad

# 28 14 юни 2007, 13:49 ч.
  • София
  • Мнения: 3 064
Цитат на: MamaZ в чт, 14 юни 2007, 09:43
Приемеш ли, което и да е от "родителстването" за жертва, спукана ти е работата...

Абсолютно подкрепям!  Колкото до "отплатата", мисля, че ако съм отгледала и възпитала детето си добре, то ще ме обича и уважава, ако не - ще търся причините в себе си и никъде другаде.

# 29 14 юни 2007, 14:08 ч.
  • Мнения: 5 475
Цитат на: Ellypr в чт, 14 юни 2007, 08:41
Не очаквам никакви жертви от децата си след време, не смятам и че са нужни!
Очаквам от тях уважение, но не и признаване на някакви заслуги.
 Не се възприемам като жертва. Не правя излишни жертви за никого, ако съм решила да доставя удоволствие на хората, които обичам, правя го на добра воля и защото аз така съм решила. Колкото и клиширано да звучи, удоволствието от жестовете които правя е за мен, благодарност не очаквам, но забелязване - да. Ако някой системно не забелязва жестовете ми спирам да ги правя. Така процедирам със всички не само със съпруга и родителите си, но и с децата си.
Колкото до това коя жертва не е полезна за децата, ами тази за която ще очакваш благодарности, отплата, тази която ще натрапваш след време, тази с която ги обвързваш, с която ги дърпаш назад, тази която ти идва горница. Не си падам по мечешките услуги  Wink.
Къде е границата всеки сам си знае, за себе си.

подкрепям изцяло   Peace

# 30 14 юни 2007, 14:27 ч.
  • Мнения: 790
Нищо от това, което правя за детето си, не приемам като жертва.   
 Не мога и да твърдя какво бих или не бих направила за него - всичко зависи от конкретната ситуация.
Не очаквам някакви конкретни жертви.
В един филм синът казваше на баща си - "....... това което ти наричаш "всичко", аз наричам "нищо" ...."  - ето така не искам да се получи и при мен.

# 31 14 юни 2007, 15:14 ч.
  • Мнения: 3 423
Лекси Hugпримерито които си дала не мисля,че бих правила-не е нормално да храня в устата 5 годишно дете
аз имам предвид ,че и сега правя неща които не са добре за мен а са добре за малкия
например в момента не взимам лекарство за мигрената си ,защото го кърмя
(знам,че навярно пак някой ще ме подиграе за това с кърменето -моля да не си прави труда,не ми пука)
също не ям шоколад,мляко ,сирене и т.н. пак защото кърмя а малкия има склонност към алергии
в същото време аз не очаквам да ми е благодарен и даже съм сигурна,че няма да е
но в същото време ми стига това,че знам ,че правя най доброто за здравето му(поради скл.към алергии е препоръчително да се кърми по дълго)
ето поставям неговото здраве над моето
също никога не оствям малкия да плаче въпреки умората си и неговите 12 кг,го нося на разходките
за щастие от скоро не го приспивам на ръце но и това правех
това да се чувства той добре ми е по важно от това аз да съм добре
също например не бих отишла на почивка без него
вижда ми се егоистично
въпреки,че бих си починала повече без него аз прдпочитам да го взема ,защото почивките се отразяват много добре на децата и наистина не съжалявам за това защото сега като пътувахме с него ,сина ми сякаш буквално дръпна в развитието си,порасна

Последна редакция: чт, 14 юни 2007, 15:42 от Mila mama

# 32 14 юни 2007, 23:54 ч.
  • София
  • Мнения: 1 775
Цитат на: Лекси в чт, 14 юни 2007, 09:49
Lovi, аз също няколко месеца трябваше да лежа и детето много ми помагаше. Не ми е било жал за него /може би защото знаех, че е временно/. Приемам за нормално да правя каквото мога за дъщеря си, както и тя, каквото може и иска - за мен. Това още повече ни сближи и направи детето по-самостоятелно и по-разумно. Сега с учудване откривам, че за много неща разчитам на него и го уважавам.
Да уточня, че не ми беше жал за него, а яд, че сме поставени в тази ситуация. Беше лято, навън се чуваше смехът на приятелчетата му, а той стоеше до мен и се занимаваше с не дотам детски занимания. Виждах в очите му желанието да излезе при тях, а бях безсилна. При мен не се знаеше изобщо, дали ще се възстановя. Всичко си има и добрата страна, както каза и ти, много е отговорен и наистина това сближава.

Така, сега по темата.
До колко си струва да се жертваме за децата си? До толкова, че да не ни е в тежест и да не го чувстваме, като бреме.
Какво очаквате в замяна (когато станат възрастни, а ние престарели)? Да се радвам на спокойни старини, самостоятелни и оправни деца.
Какви жертви очаквате децата ви да правят за вас, още от сега? ooooh!
Коя жертва е вредна за децата?   Да изземваме функциите им и да ги правим зависими.
Коя жертва е задължителна?  Не знам дали е жертва, но да допуснеш детето до себе си.
До колко отдаден или егоист да бъдеш в отношенията си с децата? Колкото по- малко, толкова по- добре. И двете крайности са вредни.

# 33 15 юни 2007, 08:52 ч.
  • Мнения: 500
Не мисля,че каквото и да направя в името на детето си е някаква жертва.За мен тя е на първо място и всичко останало не е толкова важно,поне за мен.Но в никакъв случай не съм забравила своите желания и нужди!Просто поставям нея преди всичкои всички-това е!А що се отнася до моите старини...ми като съм я раждала,не съм мислела дали ще ме гледа или не-не съм я създала за това.Нека да расте жива и здрава,пък ако може само и тогава да ме обича,както сега Heart Eyes

# 34 15 юни 2007, 09:01 ч.
  • Мнения: 1 426
Мила мама, ти просто още си съвсем прясна майка! И още свежестта и благодарността за майчинството са ти прекалено силни.
Ще ти кажа за себе си, а и другите майки ще го потвърдят. Когато родих и мина първото напрежение от неизвестното, в един момент ме налегна такова благоговейно щастие, че във всеки миг си казвах: истина ли е или сънувам, с какво заслужих това щастие  най-прекрасното дете на земята да ми се падне именно на мене.
Разбира се, твоето дете винаги ще си е най-прекрасното за тебе, но постепенно еуфорията ще изчезне и ще ти остане истинската обич, която е още по-хубава.

# 35 15 юни 2007, 09:16 ч.
  • Мнения: 3 423
Цитат на: Nevada в пт, 15 юни 2007, 09:01
Мила мама, ти просто още си съвсем прясна майка! И още свежестта и благодарността за майчинството са ти прекалено силни.
Ще ти кажа за себе си, а и другите майки ще го потвърдят. Когато родих и мина първото напрежение от неизвестното, в един момент ме налегна такова благоговейно щастие, че във всеки миг си казвах: истина ли е или сънувам, с какво заслужих това щастие  най-прекрасното дете на земята да ми се падне именно на мене.
Разбира се, твоето дете винаги ще си е най-прекрасното за тебе, но постепенно еуфорията ще изчезне и ще ти остане истинската обич, която е още по-хубава.
звучи интересно,сякаш описваш любовна връзка в която след еуфорията на влюбването идва по спокойната обич
но аз мисля,че любовта към детето е по силна
поне при баба ми например(на която всички мислят,че приличам като характер)тази еуфория по сина и(баща ми)още и държи Hug

# 36 15 юни 2007, 09:23 ч.
  • София
  • Мнения: 7 242
Наистина си прясно майче Grinning Детенцето ти е съвсем малко и всички жертви, които правиш си струват и си заслужават. Но скоро ще ти се наложи да направиш още една, може би по-голяма жертв: да започнеш да го оставяш по малко да бъде самостоятелен Wink /което наистина е трудно и болезнено понякога/

# 37 15 юни 2007, 09:42 ч.
  • Мнения: 2 768
Цитат на: Лекси в пт, 15 юни 2007, 09:23
Наистина си прясно майче Grinning Детенцето ти е съвсем малко и всички жертви, които правиш си струват и си заслужават. Но скоро ще ти се наложи да направиш още една, може би по-голяма жертв: да започнеш да го оставяш по малко да бъде самостоятелен Wink /което наистина е трудно и болезнено понякога/

Точно това се опитвах да кажа в една друга тема, но тогава Mila mama се засегна. Сега искам да кажа, че не е било с лоши чувства Peace

# 38 15 юни 2007, 10:16 ч.
  • Мнения: 1 426
Любовта към детето винаги е много силно чувство.
Но тази любов никога не трябва да те заслепява и да е по-силна от любовта ти към света, към природата, която ти е дала това дете.

# 39 15 юни 2007, 10:29 ч.
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
За децата си мост правя, за да минат по него...
И за мен са го правили.

Обаче границата си я знам. Осъзнах я, преди няколко години, а след като родих 2-рото си дете, съвсем ясно.
ОЧаквам да продължаваме да се обичаме и уважаваме и след 100г, все още, както ние с брат ми сме с нашите.  Heart Eyes Hug
А какво точно ще се случи е толкоз относително...

# 40 15 юни 2007, 11:58 ч.
  • Мнения: 8 999
Аз не правя жертви - просто си гледам децата и, от чисто егоистични подбуди, искам да са щастливи, здрави и весели. От тях не очаквам никакви жертви, ако това означава да отнемат от собственото си щастие, здраве и веселост. Раждането на децата ми е било удовлетворяване на силна моя потребност да ги имам до себе си и не отчитам като жертва нищо от онова, което правя за тях - според мен това е едно добре оползотворено време и някой ден, като остарея и се обърна назад, ще си кажа доволно "Ето това е един добре живян живот!"

# 41 15 юни 2007, 12:37 ч.
  • Мнения: 6 315
Цитат на: Биляна в чт, 14 юни 2007, 09:24
Целите са ми следните:
 1.Детето ми да получава от мен достатъчно обич и нежност.
 2.Да ми има доверие и да споделя с мен.
 3.Да го възпитам достатъчно добре.
 4.Да го пусна в обществото като осъзнат човек.
За тези 4 цели не виждам какви жерви за мен самата бих могла да правя.
 В замяна не очаквам нищо, надявам се да е щастлив!
 Жертва не очаквам да прави за мен, нито пък като сотареем с баща му да се обвърже да ни гледа!
  Вманиачаването на родителите спрямо децата и задушаването от грижи е вредно за тях според мен!
  До някъде съм егоист спрямо детето, признавам го!Но го правя за да имам разнообразие и аз, аз също съм човек!
 Не се чувствам като жертва на детето си!В никакъв случай!Радвам се, че имам точно такова детенце каквото е синът ми HugТ.е. моето гардже е най-доброто Wink
 Наздраве!Какво ли ще стане, ако някоя вечер обсъждате подобни теми на маса с ракийка Party 

Мнението ми напълно съвпада с твоето Simple Smile.

# 42 15 юни 2007, 13:01 ч.
  • Мнения: 3 146
Няма жертва, която не бих сторила. Отговарям, въпреки че въпросът ми се струва неуместен.

# 43 15 юни 2007, 13:59 ч.
  • Мнения: 3 423
малко извън темата,но понеже ме водите за "свеж "родител Joy да напомня ,че авторката има дете на същата възраст, като моето а мислим различно

# 44 15 юни 2007, 14:14 ч.
  • Мнения: 1 564
Цитат на: Ellypr в чт, 14 юни 2007, 08:41
Не очаквам никакви жертви от децата си след време, не смятам и че са нужни! Не съм ги раждала за да ни гледат на старини  Wink.
Очаквам от тях уважение, но не и признаване на някакви заслуги. Не се възприемам като жертва. Не правя излишни жертви за никого, ако съм решила да доставя удоволствие на хората, които обичам, правя го на добра воля и защото аз така съм решила. Колкото и клиширано да звучи, удоволствието от жестовете които правя е за мен, благодарност не очаквам, но забелязване - да. Ако някой системно не забелязва жестовете ми спирам да ги правя. Така процедирам със всички не само със съпруга и родителите си, но и с децата си.

Къде е границата всеки сам си знае, за себе си.
newsm10  smile3501 newsm10

# 45 15 юни 2007, 14:34 ч.
  • Мнения: 3 268
Не чакай благодарност от децата си.Децата не са благодарни.Децата са това,което най-много обичаме на този свят,повече от себе си ги обичаме.Един ден те просто си тръгват

# 46 15 юни 2007, 14:59 ч.
  • Мнения: 1 426
Защо, Стефани? Аз съм благодарна на моите родители. И не съм си тръгнала... Започнала съм свой живот, но не съм ги изличила от съзнанието си.

# 47 15 юни 2007, 15:08 ч.
  • Мнения: 3 268
Аз също ги обичам,но съм на 300 км от тях и ги виждам рядко.Чувам ги всеки ден по телефона,но това не спасява нещата.Един ден децата винаги си тръгват и така е редно.Този ден скоро ще настъпи при мен,синът ми е на 17 години.

# 48 15 юни 2007, 15:22 ч.
  • Мнения: 1 426
Стефани, не съм разбрала добре одеве точно какво имаш пред вид. Така е, права си. Да, децата ни наистина няма да са винаги до нас, но обичта и чувството на съпричастност си остават винаги, разбира се.
И това беше от нещата, които се опитвах да кажа на Мила Мама: давай на детето си, но не запълвай целия си хоризонт само и единствено с него.

# 49 15 юни 2007, 15:31 ч.
  • Мнения: 3 423
Невада,благодаря-мила си  bouquet

# 50 15 юни 2007, 15:44 ч.
  • Мнения: 2 109
Цитат на: Mila mama в пт, 15 юни 2007, 13:59
малко извън темата,но понеже ме водите за "свеж "родител Joy да напомня ,че авторката има дете на същата възраст, като моето а мислим различно

v edin den sa rodeni daje (ako ne se lyja)

# 51 15 юни 2007, 15:45 ч.
  • Мнения: 550
Сега си мисля и ми идва на ум една мисъл newsm78:Ми, може би един ден ще бъдем благодарни на децата си ако си заживеят някъде  отделно от нас... LaughingЕ,ще продължаваме да си ги обичаме ...и те нас!

# 52 15 юни 2007, 15:47 ч.
  • Мнения: 1 426
Всъщност всяка от нас дава на децата си най-доброто от себе си... и се надява това добро да е наистина за добро.

# 53 18 юни 2007, 21:05 ч.
  • Мнения: 2 784
Чак като жертва никога не съм се усещала. Правя за детето си, засега основното- гледам да е облечено, обуто, нахранено, да му осигурявам подходящите за възрастта му забавления, да го възпитавам, доколкото мога. Старая се да не допускам грешките на майка ми и, затова допускам други, свои. Twisted Evil Пази Боже някога да чакам детето ми да ме гледа или да се пазя да имам други, та дъщеря ми да бъде единствената наследница на 109 квадрата и 15-годишно Рено. Rolling Eyes Sick
Не бих си позволила да зачеркна изцяло себе си, своите нужди и нуждите на мъжа ми, заради детето. Мисля, че е добре отрано да научи, че в едно семейство всеки е важен, всеки си има свои потребности, включително от собствено пространство и време. Общо взето, това е.

# 54 19 юни 2007, 00:26 ч.
  • Мнения: 2 109
Мили момичета, благодаря на всички за отговорите. Накарахте ме да се замисля. И в резултат най-сетне се почуствах щастлива и майка.

за себе си разбира се имам отговори на всички въпроси, които зададох. за мен "жертва" е всичко, от което трябва/ е трябвало да се откажа, за да бъда майка. малки ежедневни неща.  не ми се мисли за кошмарната бременност и раждане.  Жертва не е непременно нещо тежко или нагнетяващо. просто е нещо, от което се отказваш съзнателно, макар и да не ти е кеф.

за повечето от вас може би думата е прекалено силна. В темата с бирата и кърменето доста често се чуваше коко е лошо майката да мисли и за себе си и да е егоистка, почти заклеймяващо. Тук виждам доста различно мнение и ми стана интересно... не се чувствам вече като рядък изчезващ вид.

Мила, между другото мисленето ми е от части така не заради опита ми на майка, а общуването ми с тийнейджъри. (от 10 + години вече съм с тях ежедневно). тези хора много ме отчайват.  и брат ми, който заяви на майка ми, че не е имал детство, и не се е грижила за него, и как не видял ласка и нежност и тн.... (т наистина си жертва живота заради нас) много ме заболя за нея... а тя беше тотално съкрушена и съсипана. нищичко не и е останало в живота , освен децата, на които го е посветила...
не искам да изпадам в тази ситуация след време. не знам как да се предпазя. страх ме е....

# 55 19 юни 2007, 00:43 ч.
  • Мнения: 2 792
 Ами аз никакви жертви не съм правила до ден днешен, лишавала съм се от определени неща с ясното съзнание, че съм взела самостоятелно, отговорното решение да се грижа за живота на някой друг, който пък съм решила да родя. Децата ми са се появили на този свят заради моя избор, но не могат да бъдат задължени заради това, най-малкото защото те не са имали възможността да избират.
 
 

# 56 19 юни 2007, 00:53 ч.
  • Мнения: 2 109
Кифличке, а от какво не би се лишила заради децата си?
(това ми е питането всъщност... )

# 57 19 юни 2007, 07:42 ч.
  • Мнения: 2 768
Цитат на: kalina na kayo в вт, 19 юни 2007, 00:26
....  и брат ми, който заяви на майка ми, че не е имал детство, и не се е грижила за него, и как не видял ласка и нежност и тн.... (т наистина си жертва живота заради нас) много ме заболя за нея... а тя беше тотално съкрушена и съсипана. нищичко не и е останало в живота , освен децата, на които го е посветила...
не искам да изпадам в тази ситуация след време. не знам как да се предпазя. страх ме е....


Кали, децата не искат изцяло да им се посвещаваме, те имат нужда от родител-личност, от авторитет.
Уважението им няма да го заслужим като се превърнем в техен обслужващ персонал.

  bouquet

# 58 19 юни 2007, 11:11 ч.
  • Мнения: 2 792
Цитат на: kalina na kayo в вт, 19 юни 2007, 00:53
Кифличке, а от какво не би се лишила заради децата си?
(това ми е питането всъщност... )
Ами аз от нищо не бих се лишила заради децата, не мога да погледна на нещата от тази плоскост. Случвало се е да отлагам неща за себе си, защото децата са ми били приоритет в този случай, но не го приемам като лишение, просто в живота винаги има възможност да избираш, да имаш приоритетети и те да се степенуват.Като майка се чувствам длъжна да съм до тях, да съм на среща когато имат нужда, но не й да жертвам себе си с цената на всичко, уважавам ги като личности (защото наистина са страхотни хора) и се надявам и те да ме уважават.
 

# 59 19 юни 2007, 12:25 ч.
  • София, център
  • Мнения: 3 455
Четох наскоро една мисъл, забравих от кого, доста е цинична, но си мисля, че тук мога да я споделя:

"Да не очакваме благодарност от децата си,
да се надяваме, че някой ден могат и да ни простят"

# 60 19 юни 2007, 13:28 ч.
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Като Кифлата - не мога да очаквам благодарност за нещо, за което не те са решавали да се случи - появата им на този свят.
Колкото до жертвите, които правим за децата си - наистина ли си мислите, че жертваме от времето си за тях? Това е наш осъзнат избор, наша воля...

# 61 19 юни 2007, 13:34 ч.
  • Мнения: 1 426
Да, права е Кифлата. Не съм правила жертви за децата си, правила съм компромиси, тоест между две неща съм избирала едното, но цената никога не е била такава, че да трябва да избирам между моето себеуважение и тяхното.

# 62 24 юни 2007, 18:13 ч.
  • Мнения: 988
Мисля, че най-голямата жертва, най-трудната и единствено задължителната от страна на родителите, за да имат щастливо дете и щастливи отношения, е следната:

Уча се всеки ден, откакто се е родила, да жертвам представите и очакванията си, за да я оставя да бъде каквато иска и да се развива сама.

Май ще става все по-трудно като расте, а не по-лесно  Wink Но пък допълнителен бонус за мен се оказа, че покрай отношенията си с нея се уча доста по-успешно от преди да правя тази "жертва" и за всички останали, които обичам.

# 63 24 юни 2007, 19:26 ч.
  • Мнения: 7 395
                      Нямам нерви да изчета всичко,но моето мнение е : Семейството НЕ Е бойно поле и на мен не ми се броят жертвите.Да не коментирам,че думата "жертва" не ми е любима. Mr. Green Защото ми писна от жертви под път и над път. Mr. GreenЕй,какви хора сме  newsm78 .Ако не се чувстваме някъде жертви не можем да живеем спокойно.  Mr. Green Така,че всеки сам решава дали да е жертва и кой да се жертва за него ,а през това време живота си живеят тези ,които не се замислят по въпроса за жертвите. Mr. Green  bouquet  bouquet  bouquet

# 64 24 юни 2007, 22:44 ч.
  • Мнения: 1 470
       Всички така наречени жертви,които завършват със прегръдка,щастлива усмивка,или някакъв успех от страна на моите деца,си заслужават.Тях неги приемам точно като жертви!И съм пристрастена да ги правя,както съм пристрастена към щастието на децата си.
        А какво очаквам от тях на старини ли?!Да се гордея с тях,да бъдат човеци,да се борят със живота независимо на какво ниво,и да помагат на другите.Тяхното щастие,ще бъде моят стимул да живея собственният си живот,както ми подобава.И тогава да ни оставят със баща им да си покупонясваме на старини Laughing!!!

# 65 24 юни 2007, 23:06 ч.
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Ми, незнам, не съм кърмила.
Осъзнавам, че съм само временно със сина си и има по-голям шанс да съм завинаги с мъжа си, отколкото със сина си, при равни други условия.
Аз правя, каквото трябва по моите критерии и ще бъда до него винаги,  Mr. Green дори и когато ме помоли.  Mr. Green
Но не ще прекъсна контактите си, не ще променя начина си на живот и пр.
Като станем пенсионери, живот и здраве, ще ни е време да гледаме себе си и внуци. И в тоя ред на мисли, ако ми допада, май е по-редно да гледам да си държа мъжа, отколкото детето  Mr. Green

Пък ако снахата умее да пържи картофи... предвиждам такъв живот  Sunglasses

# 66 25 юни 2007, 01:35 ч.
  • София
  • Мнения: 6 999
Признавам, че не прочетох цялата тема.  Rolling Eyes

Не правя 'жертви' за детето си. Просто има неща, които не мога да правя, защото я има нея, но такава е ситуацията.
Като цяло съм егоист - ако тя е нахранена, облечена, щастлива и доволна... няма нужда от повече. Понякога съвсем съзнателно я пренебрегвам заради себе си, не смятам е ставайки майка съм загубила значението си на човек и жена...

Не очаквам нищо да получа от дъщеря си, когато остарея... Надявам се всичко необходимо да съм си го осигурила сама. Да си седя на някой плаж и да си пия коктейлите най-вече.  Sunglasses  Mr. Green Mr. Green Mr. Green

Е, ще й се обаждам чат-пат, за да й казвам колко зле си възпитава децата и колко добър родител съм била аз, но това е всичко  Laughing

# 67 25 юни 2007, 14:29 ч.
  • Мнения: 1 404
Е, ще й се обаждам чат-пат, за да й казвам колко зле си възпитава децата и колко добър родител съм била аз, но това е всичко   
 
 
 Joy Joy Joy

# 68 25 юни 2007, 15:00 ч.
  • Мнения: 967
Доста трудна тема - опитвам се детето ми да получава дотатъчно обич и внимание като в същото време аз си запазя статута на пълноценен и свободен човек - е понякога трудно успявам и се стига до  #2gunfire, но като цяло нещата смятам са в прилични норми. За мен важното е, не просто детето да е облечено и нахранено, а да се чувства уютно и обичано - надявам се че го постигам, но НЕ правя жертви със собствната с идентичност - напр. върнах се на работа, защото по природа не мога да живея без да общувам с много хора и средата около мен да е крайно динамична - знам, че на него щеше да му е най-добре с мама, но и мама е човек и реших, че по-добре спокойна и щастлива работеща мама, отколкото стояща си в къщи депресирана и истрясала мама. Лишавам се разбира се от много неща, защото са несъвместими с детето, но всяко нещо си има цена - това да имаш дете също. Важното е и майката и детето да са щастливи - против крайностите съм. Винаги най-добра е златната среда

# 69 25 юни 2007, 15:05 ч.
  • Мнения: 2 891
Не правя жертви, а и не мисля, че жертва е точната дума. Правя компромиси. Не ми се иска да поставям на една нога детето и думичката "жертва".

# 70 26 юни 2007, 01:46 ч.
  • Мнения: 2 109
дали мнението ви би се променило, ако 15-годишната ви дъщеря си изключи телефона, спре да ходи на училище и спре да си идва вечер у дома (за неопределено време), защото е заета с някой 30 годишен батко или 40 годишен чичко? а ако ви вдигне скандал в училище пред другите, защото и правите забележка? или ви каже как и проваляте живота и какви смотаняци стее? (въпреки, че сте грижовни, умни и преуспели хора).

тогава компромисите стават ли жертви? това в противоречие ли е с "нищо не очаквам от тях, когато пораснат" ?

случката не е измислена. не коментирам как и защо се е стигнало до тук.
коментирам чувствата на родител в тази ситуация.

# 71 26 юни 2007, 09:48 ч.
  • Мнения: 2 891
Калина, когато се стигне до подобна случка, много преди това ще съм жертва на самоубийство.

# 72 26 юни 2007, 11:04 ч.
  • Мнения: 2 242
По принцип за мен ‘очаквам’ е егоцентрично желание на това да получа нещо така както аз го разбирам и естествено в повечето случаи води до разочарование. За това избягвам очакванията – к’от дал господ Mr. Green
Жертви е много силна дума –правя компромиси... въпрос на гледна точка Wink

Хич не си падам по типичният БГ модел на взаимоотношения родители/деца. Родителите поставят децата на първо място за дълги години, очакват това да се ‘оцени’ и съответно тяхната саможертва да бъде върната след време (последното родителя отрича до дупка ... идело реч за уважение и поне един тел разговор веднъж седмично  hahaha) .... и така до късна пенсионна възраст...

Калина случката звучи малко крайна (в смисъл тенденциозно разказана) и не бих я коментирала – но моят принцип надявам се да си остане – Всеки трябва да направи своите грешки! И аз няма да съм маминката дето търчи след 15годишното си ‘дете’ да му оправя бъкийте, да си скубе косите и да му крещя в училище пред съучениците....

# 73 26 юни 2007, 20:52 ч.
  • Мнения: 2 109
слави, случката се случи преди 3 дни. и не е първата подобна, на която ставам свидетел. не знам какво разбираш под тенденциозна. за мен тя е реална. в моя живот (дъщерята не е мойта дъщеря, но ми е доста близка, ако може така да се определят отношенията ни).
крясъцуте в училище не бяха на майката, а на дъщерята. девойката направи майка си на 2 стотинки пред 2ма директори. това беше преди няколко месеца.

# 74 26 юни 2007, 22:54 ч.
  • София
  • Мнения: 6 999
kalina na kayo, аз не схванах каква е връзката с жертвите които се правят/не се правят за децата и поведението на девойката?  newsm78

Бих казала, че за тази конкретно девойка родителите са правили прекалено много жертви мда...  Whistling

А иначе още са ни малки децата, но ако ми се случи подобно нещо ще приема, че съм се провалила тотално като родител и без значение какво съм правила или не съм - ще го сметна за грешка /чукам на дърво да не ми се наложи/  Praynig

# 75 26 юни 2007, 23:28 ч.
  • Мнения: 2 109
най-пряката връзка е разочарованието и отчаянието на майката на девойката (тя има 3 деца)

питах ви за жертвите/компромисите/лишенията и очакванията, защото човек като дава, все пак донякъде го прави с очакване.
докато децата ни са малки, сладки, добрички и правят сладки белички, изискват много грижи и жертви.... и понеже са толкова страхотни и най-добри, жертвите не са жертви.  казваме си колко е лошо майките да са егоистични (да мислят за собствените си нужди, да се грижат И за себе си).
и нищо не очакваме в замяна.
но какво правим, когато ни пораснат сладките дечица.
аз съм учителка, преподавам на тийнеджъри и виждам и чувам потрисащи неща. понякога имам трудности в съчетаването на грижите за сладкото бебе и 15-годишните, които по някакъв начин са и мои деца. и като си помисля, че моят син също ще минава през 15-годишнината си... как ще оцелея? донякъде се надявам да ми дадете здрав разум по въпроса. понякога се отчайвам. (това е защото работя по много и спя по малко Wink )
освен това брат ми се държи гадно с родителите ни, въпреки че са се грижили много за него.
всичките тези противоречия са ми интересни, и исках да знам какво мислите по въпроса и вие.

ох... сори...пак пих бира...... Simple Smile Simple Smile Simple Smile

# 76 27 юни 2007, 10:25 ч.
  • Мнения: 1 584
Аз имам един модел за поведение (засега) учителката ми по немски тук. Поне по разказите на приятели в бг и нейните (когато се запознахме преди 5 г - дъщерята беше на 14, синът на 11) намирам огромна разлика в поведението.

Тя самата печели много добре, мъжът й е доста важен в Даймлер-Крайслер. С 2 думи - в никаъв случай не се борят за оцеляване. Та дъщерята получаваше джобни пари 30е на месец. Като имате предвид, че чаша кока-кола в заведение е 3Е смятайте за какво става дума.  Получаваше от родителите си необходимото облекло и помагала за училище. Допълнително 2 пъти в годината по 280е на сметка. Тя решава какво да си купи с тях. И си прави сметка дали ще ги даде за 2 панталона по 100е, или ще си купи повече модерни дрешки.

Децата искат телефон - няма проблеми. Родителите плащат таксата - децата плащат сами сметките си от джобните пари Peace

Това са само 2 примера, но според мен това е вярната посока .. Даваш отговорност,а не само заповеди и ограничения Peace

Дъщерята прави 2 практики вече, защото не беше сигурна какво иска да учи след като завърши - нямало е никакъв натиск от страна на родителите за избор на едната или дугата професия. Сега след завършването на гимназия е решила и заминава за 1г в Канада - ще работи в старчески дом. Без голяма заплата - осигуряват и престоя там и малко джобни....
Ще има 4 седмици отпуска лятото - и познайте какво каза майка и - да не е луда да се връща в Германия през отпуската - трябва да използва да пътува и разглежда там Peace

Май съм малко офф от темата за жертвите, ама понеже се засегна и въпроса с възпитанието да примера ми изникна пред очите Simple Smile

# 77 27 юни 2007, 10:33 ч.
  • София
  • Мнения: 6 999
Цитат на: kalina na kayo в вт, 26 юни 2007, 23:28
казваме си колко е лошо майките да са егоистични (да мислят за собствените си нужди, да се грижат И за себе си).
и нищо не очакваме в замяна.

Аз определено не казвам и не мисля така. Не пренебрегвам нуждите си в името на детето.

Цитат на: kalina na kayo в вт, 26 юни 2007, 23:28
донякъде се надявам да ми дадете здрав разум по въпроса. понякога се отчайвам. (това е защото работя по много и спя по малко Wink )
освен това брат ми се държи гадно с родителите ни, въпреки че са се грижили много за него.
всичките тези противоречия са ми интересни, и исках да знам какво мислите по въпроса и вие.

Повечето тук имаме малки деца и не бихме могли да ти дадем 'здрав разум' от собствен опит. Баща ми е отгледал и възпитавал 5 /пет/ деца и на последното търпи тотален провал /не само по негово, но и по мое мнение/. Та броя на децата не е показателен. А и децата са толкова различни... за всяко подхода е различен.

# 78 27 юни 2007, 11:57 ч.
  • Мнения: 2 109
Цитат на: Isa в ср, 27 юни 2007, 10:33
Цитат на: kalina na kayo в вт, 26 юни 2007, 23:28
казваме си колко е лошо майките да са егоистични (да мислят за собствените си нужди, да се грижат И за себе си).
и нищо не очакваме в замяна.

Аз определено не казвам и не мисля така. Не пренебрегвам нуждите си в името на детето.

Може би трябваше да пусна темата и в кърмаческия. Там преобладаващото мнение е малко по-различно.

# 79 27 юни 2007, 12:08 ч.
  • София
  • Мнения: 6 999
Цитат на: kalina na kayo в ср, 27 юни 2007, 11:57
Може би трябваше да пусна темата и в кърмаческия. Там преобладаващото мнение е малко по-различно.

Може...аз не съм кърмила - явно от чиста проба егоизъм и нежелание да се грижа за нуждите на детето си  Thinking Whistling

# 80 27 юни 2007, 12:15 ч.
  • Мнения: 2 792
  Някак си неясна ми се струва плоскостта на размишленията ти, доколкото разбирам, трябва да приемем, че майката забравя за себе си в името на детето и се превръща в някакво подчинено същество на собственото си дете(може би не толкова пресилено, но нещо такова). От децата си винаги съм искала да ме възприемат, като пълноправен човек и да имаме взаимното си уважение. Да отговорността за повечето неща в началото е на майката, но постепенно и детето получава собствениете си отговорности, които трябва да спазва.
   Връзката действие и последвалата отговорност от следствията е нещо, което детето трябва да научи в процеса на израстването си и за това са родителите. Не способността, едно дете до направи такава причиноследствена връзка е   по вина на родителя, не зависимо дали той си мисли, че е направил големи жертви и саможертви, явно е допуснал грешка във възпитанието.
  Никой не е застрахован от подобни грешки, но при явни такива, ми се струва по разумно да се опиташ да ги оправиш, а не да ги вменяваш на детето си като негова лична отговорност.
  В тази плоскост разсъждавам аз.

# 81 27 юни 2007, 13:03 ч.
  • Мнения: 2 109
Цитат на: Кифлата в ср, 27 юни 2007, 12:15
  Някак си неясна ми се струва плоскостта на размишленията ти, доколкото разбирам, трябва да приемем, че майката забравя за себе си в името на детето и се превръща в някакво подчинено същество на собственото си дете(може би не толкова пресилено, но нещо такова). ...

Кифла, за кои точно размишления говориш?
В тази тема повечето мами като че ли са против забравянето за себе си (за разлика от предходната тема, която породи тази... там се говореше за лоши майки егоистки)

# 82 27 юни 2007, 13:10 ч.
  • Мнения: 7 821
Цитат на: kalina na kayo в ср, 27 юни 2007, 11:57
Цитат на: Isa в ср, 27 юни 2007, 10:33
Цитат на: kalina na kayo в вт, 26 юни 2007, 23:28
казваме си колко е лошо майките да са егоистични (да мислят за собствените си нужди, да се грижат И за себе си).
и нищо не очакваме в замяна.

Аз определено не казвам и не мисля така. Не пренебрегвам нуждите си в името на детето.

Може би трябваше да пусна темата и в кърмаческия. Там преобладаващото мнение е малко по-различно.
В кърмаческия повечето майки са с по едно дете и то им е първото, а и е още бебе. Така че това какво мислят те най-вероятно с времето ще претърпи известна промяна. От друга страна, ако възприемаш кърменето като жертва за която ще искаш отплата, то по-добре мини на АМ  Wink. Знаем как съжаляват "горките некърмени дечица" с лошите майки, майките кърмачки и какво от това на мен не ми пука. Моите деца не са "горки" и аз не се възприемам както егоистка!
Всички разбира се сме "жертвали" по нещо за децата си, но въпроса е дали това което сме направили е жертва за нас самите. За мен ставането през нощта, не излизането вечер и т.н. не са жертви, а нещо което съм очаквала и с което съм се примирила, още с решението да имам деца. За мен е жертва разнасянето по цял ден на ръце и поради тази причина, аз никога не съм го практикувала с децата си и на другите не съм позволявала  Wink. Но за някой майки и разнасянето на ръце и приспиването и кърменето до 3 г не е жертва, хора всякакви. Щом нещо обаче за теб е жертва, за която очакваш дори само признание после, то не я прави.

# 83 27 юни 2007, 13:39 ч.
  • Мнения: 2 792
Цитат на: kalina na kayo в ср, 27 юни 2007, 13:03
Кифла, за кои точно размишления говориш?
В тази тема повечето мами като че ли са против забравянето за себе си (за разлика от предходната тема, която породи тази... там се говореше за лоши майки егоистки)
  Ами основното зададено като тема или поне както аз я разбирам-за жертвите в майчинството. Далеч съм от създаването на концепцията за перфектната майка, не знам коя е предишната тема, попаднах на тази и в нея си разсъждавам.
  За мен е неприемливо да се гледа на майчинството като някаква крайност, обвързана с жертви, може би защото съм далеч от обобщаващите и гръмки фрази, не ми допада подобен подход към живота.
 

# 84 27 юни 2007, 14:30 ч.
  • Мнения: 2 109
съвсем нарочно се старая да задавам въпроси, а не да казвам моето си мнение, защото ми е интересно какво мислите ВИЕ. така че гледам размишленията да не си ги споделям. може би затова не са ти ясни. ?! нз...
"Жертва не е непременно нещо тежко или нагнетяващо. просто е нещо, от което се отказваш съзнателно, макар и да не ти е кеф. " цитирам сe Mr. Green

това е другата тема:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=196580.0

# 85 27 юни 2007, 14:47 ч.
  • Мнения: 2 792
Цитат на: kalina na kayo в ср, 27 юни 2007, 14:30
"Жертва не е непременно нещо тежко или нагнетяващо. просто е нещо, от което се отказваш съзнателно, макар и да не ти е кеф. " цитирам сe Mr. Green

   По твоята формулировка излиза, че всяка проява на отговорно и зряло поведение е жертва, защото зрелостта изисква точно това да взимаме решенията спрямо отговорностите си, а не според кефа си. За мен зрялост и жертва не са еквивалент.
  Когато човек задава въпрос е хубаво да казва и собственото си мниние, за да тече нормален диалог.
  Сега ще погледна и другата тема.
 
   
 

# 86 27 юни 2007, 14:57 ч.
  • Мнения: 2 109
не искам да влияя на вашето. наистина ми е интересно.

# 87 27 юни 2007, 17:05 ч.
  • Мнения: 2 242
Калина 'тенденциозна', защото това е историята разказана от гледната точка на родителя и със сигурност ще звучи доста различно, разказана от дъщерята Wink Laughing

А колкото до саможертвата/лишенията/компромисите и кърменето -  аз не намирам никаква връзка?
Кърмила съм първото си дете. Ще кърмя и второто и ... никога не съм мислила по този начин.

Въпреки че имах здравословни проблеми решението да кърмя беше мое, не го направих в името на детето, а защото АЗ така съм преценила за най-добре... виждаш ли разликата? Аз поемам отговорност за моите действия и те не са защото някой или нещо ги изисква/очаква. Когато, както и защото аз преценя. По същият начин ще гледам на действията на децата си след време – когато, както и защото те преценят. Решенията не са на база друг субект, било то и детето. Така излиза че един родител наистина ще диша в името на детето си (без дори да има представа защо го прави) и после ще очаква то да направи същото.
Спрях да кърмя, когато здравето ми се влоши и кърменето не беше добро решение нито за мен нито за детето.

Отношението ми към компромисите и лишенията, е изградено още преди да родя – според мен е въпрос на мироглед и отношение към възпитанието по принцип... не разбирам как кърменето ще изгради нещо толкова сложно и важно  Wink... освен ако не е проява на закъсняло съзряване или заместване на някакви комплекси.

# 88 27 юни 2007, 17:41 ч.
  • София
  • Мнения: 1 076
Не се жертвам, правя каквото трябва.
Жертвата означава пренебрегване на себе си в полза на нещо. Мисля, че, както и в брака, отношенията с децата изобщо не трябва да са с усещане за жертви от нечия страна.

# 89 5 юли 2007, 20:15 ч.
  • Мнения: 988
Цитат на: Ellypr в ср, 27 юни 2007, 13:10
Цитат на: kalina na kayo в ср, 27 юни 2007, 11:57
Цитат на: Isa в ср, 27 юни 2007, 10:33
Цитат на: kalina na kayo в вт, 26 юни 2007, 23:28
казваме си колко е лошо майките да са егоистични (да мислят за собствените си нужди, да се грижат И за себе си).
и нищо не очакваме в замяна.

Аз определено не казвам и не мисля така. Не пренебрегвам нуждите си в името на детето.

Може би трябваше да пусна темата и в кърмаческия. Там преобладаващото мнение е малко по-различно.
В кърмаческия повечето майки са с по едно дете и то им е първото, а и е още бебе. Така че това какво мислят те най-вероятно с времето ще претърпи известна промяна.

 Shocked
 Joy

Девойчета мили, убихте ме  Grinning имате почерпка от една мноого, мноого развеселена кърмачка  Whistling

# 90 26 юли 2007, 21:55 ч.
  • Мнения: 1 503
Признавам,не прочетох по-горе написаните отговори.....
За много от хората около мен се жертвам,но аз мисля,че просто правя това,което трябва,а именно това,което ме прави щастлива!
Не ,че няма да ми е кеф да се излягам по цял ден из плажовете с Бейлис и водичка в ръката(не ,че имам нужда от тен де hahaha),но и това омръзва.Общо взето бих направила всичко за детето си(и аз съм луда кърмачка и едно детенце.Естествено първо Laughing),а в замяна очаквам просто обич и уважение.Моля не ме разбирайте погрешно!Очаквам един ден синът ми да има семейство и то да е на 1во място.Просто не искам да бъда забравена като много възрастни хора напоследък....Поне очаквам да ми се обаждат по телефона от време на време.Нищо повече  bouquetКолкото повече очакваш,толкова по-малко получаваш Naughty

П.П.Вмъкнала съм малко разсъждения върху мои лични наблюдения,за което се извинявам(ако мисълта ми е малко объркана)

# 91 28 юли 2007, 11:36 ч.
  • Мнения: 2 829
Понеже на няколко пъти се намесиха кърмачките-реших да дам мнение и на една кърмачка.
В предходната тема ставаше дума за кърмене на съвсем малко бебе-аз подкрепям мнението, че първите няколко месеца от живота на малкото бебе то седи на първо място. Затова има отпуски по майчинство, и е прието майката и бебето да са заедно през цялото време. Не мисля, че бебе под 6 месеца може да се разглези или да се възпитава. В същото време, усилията, които се налага да се направят първите месеци ( в случай, че майката реши да кърми) си заслужават. В следващите месеци, кърменето се превръща в най-мързеливия начин за гледане на бебе Grinning
Т.е. аз съм от майките, дето биха ти написали, че бебето е на първо място..... през първата си година. И без да си противореча, да кажа, че аз самата така си бях организирала живота, че бях непрекъснато с бебето, гледах го сама и си живеех мнооооого добре! За мен първите месеци на малкия бяха рай! Страхотна почивка за мен, с много приятни разходки, разговори, кафета, абе, всичко което си поискам можех да правя.
Няма да извеждам някакви принципи, само ще кажа, че се надявам така да си организирам живота с детето/децата, че хем на мен да ми е добре-хем на него/тях. Винаги има начин нещо да се измисли, някак да се съчетаят нещата така че всички да са доволни. Аз съм го искала това дете много и ми е много приятно да съм с него, така че засега жертва (ама че силна и гадна дума) ми се струва по-скоро това, че се върнах на работа, ама като няма кой да ми дава пари без да работя... Simple Smile

# 92 28 юли 2007, 12:09 ч.
  • София
  • Мнения: 6 999
Цитат на: yanast в сб, 28 юли 2007, 11:36
Не мисля, че бебе под 6 месеца може да се разглези или да се възпитава.

Идея нямам какво точно влагаш в двете думи, но може и не само може, но и се прави искаш или не.

От първия му ден се възпитава детето.  Peace

# 93 28 юли 2007, 13:05 ч.
  • Мнения: 2 829
Цитат на: Isa в сб, 28 юли 2007, 12:09
Цитат на: yanast в сб, 28 юли 2007, 11:36
Не мисля, че бебе под 6 месеца може да се разглези или да се възпитава.

Идея нямам какво точно влагаш в двете думи, но може и не само може, но и се прави искаш или не.

От първия му ден се възпитава детето.  Peace

Май си права Grinning
По-скоро искам да кажа, че първите 6 месеца целта ми е била да науча бебето си, че може да разчита на мен и че когато има нужда от храна, гушкане, смяна на памперс-ще ги получи. И че живота е хубаво нещо, весело и приятно Grinning

# 94 28 юли 2007, 13:38 ч.
  • Мнения: 5 577
Бих жертвала работа и кариера, не бих - личното си пространство, личният си живот и време.

# 95 28 юли 2007, 14:08 ч.
  • Мнения: 2 109
Цитат на: МърГулия. в сб, 28 юли 2007, 13:38
Бих жертвала работа и кариера, не бих - личното си пространство, личният си живот и време.
не че има пряка връзка, но ми стана интересно - какво работиш?

# 96 28 юли 2007, 14:11 ч.
  • Мнения: 2 109
Цитат на: yanast в сб, 28 юли 2007, 11:36
......
да разбирам ли, че за теб кърменето не е било жертва? защото ти е било лесно и приятно?

# 97 28 юли 2007, 14:23 ч.
  • Мнения: 5 577
Цитат на: kalina na kayo в сб, 28 юли 2007, 14:08
Цитат на: МърГулия. в сб, 28 юли 2007, 13:38
Бих жертвала работа и кариера, не бих - личното си пространство, личният си живот и време.
не че има пряка връзка, но ми стана интересно - какво работиш?

Работя по-малко, т.е. не на пълен работен ден, неперспективна и нископлатена работа - именно това е жертва за мен. Така обаче имам много свободно време за детето си, което няма да имам ако работя нещо сериозно. По този начин никога няма да направя кариера, каквато и да било, за което ако нямах дете щях да имам възможност (т.к. имам образование и желание за работа и реализация).

С жертвите стигам до тук обаче, друго не.

# 98 28 юли 2007, 14:29 ч.
  • Мнения: 2 109
а преди бебето какво си работила?

# 99 28 юли 2007, 14:32 ч.
  • Мнения: 5 577
Цитат на: kalina na kayo в сб, 28 юли 2007, 14:29
а преди бебето какво си работила?

 Blush нищо, родих в средата на втори курс на висшото, и нямах друг стаж. Усещам, че имаш някаква насока с тези питания, дай ми съвет, не се притеснявай - много обичам да се вслушвам в хората.  Hug

# 100 28 юли 2007, 14:49 ч.
  • Мнения: 2 829
Калина, в началото като се появи бебето ми беше едно странно-трудно-криво, защото нямах никаква идея какво е да имаш дете. Тогава кърменето ми тежеше-аз едва ли не очаквах да родя и да хукна на някъде. Обаче пък въпреки че беше по-трудно, отколкото очаквах, беше и по-хубаво отколкото мислех Heart Eyes
Аз обаче винаги съм мислила, че е въпрос на организация и на психика да успееш да си създадеш комфорт и да се чувстваш добре в дадена ситуация.
И направих така, че кърменето да ми е приятно и лесно.
Плюс, че от няколко години за първи път не работя по 10-15 часа на ден, без почивен ден, и открих, че е хубаво да си навън, да се разхождаш, да се наспиш, да си гушкаш бебето, да си клюкариш с други мами и т.н.

Аз не обичам да правя жертви-ако нещо се налага да направя и не мога да го избегна-или търся начин да ми е приятно. или просто го върша и толкова.

Не знам дали бих кърмила ако го приемах за жертва, не знам дали въобще бих родила детето си, ако смятах, че ще жертвам нещо заради него.
Аз приемам раждането на детето просто като промяна в живота ми, промяна към по-добър живот за мен и семейството ми. Приемам, че на моменти ще ми е трудно, но хубавите моменти го компенсират. Не очаквам живота ми да е същия както преди, не го и искам, но и нямам намерение да се отказвам от всички неща, които обичам. Приела съм обаче, че първата една-две години детето ще е доста зависимо от мен и някои неща ще ги отложа. Без това да е жертва-миговете ми с малкия са вълшебни и не бих ги заменила за нищо на света, искам да си ги изживея Simple Smile

# 101 28 юли 2007, 14:52 ч.
  • Мнения: 2 950
На първо място - не се чувствам жертва на семейството, защото сама съм си избрала този път и се чувстващ щастлива именно с този мъж и детето, а и двете, които са на път. Grinning

За сега жертвам всичко в името на децата. Не очаквам нищо от тях, като пораснат. Искам да са здрави и щастливи. Не ги раждам, за да ме гледат на старини - това е ужасно според мен! Naughty

Естествено, че с малки деца покрай нас имаме много по-малко време за нас, но с всеки изминал ден те растат и ще имаме повече свободно време.  Hug

# 102 28 юли 2007, 15:13 ч.
  • Мнения: 2 109
Цитат на: МърГулия. в сб, 28 юли 2007, 14:32
Цитат на: kalina na kayo в сб, 28 юли 2007, 14:29
а преди бебето какво си работила?

 Blush нищо, родих в средата на втори курс на висшото, и нямах друг стаж. Усещам, че имаш някаква насока с тези питания, дай ми съвет, не се притеснявай - много обичам да се вслушвам в хората.  Hug

нямаш проблем, така че нямаш и нужда от съвет. избрала си най-доброто за себе си.

насоката в питанията ми.... има разбира се.
в твоя случай отказвайки се от кариера, жертваш нещо, за което само си мечтала или планирала, но реално не си имала и не си дала много, за да го постигнеш. жертваш идея, а не съществуващ стил на живот. (което не казвам, че е лошо. просто е факт). тоест, в този смисъл не си изоставила кариера, с която си стигнала до някъде. по-скоро си отложила старта за по-късно.
супер е, че не ти се налага да работиш повече и това не те тормози. мъничко ти завиждам даже.

# 103 28 юли 2007, 15:26 ч.
  • Мнения: 5 577
Цитат на: kalina na kayo в сб, 28 юли 2007, 15:13
...

Права си да, абсолютно - чакам да се почувствам уверена, че ще се справя, и да предприема търсене на добра работа. Може би дори стана по-добре при мен, че родих много преди да започна да работя - каквото и да си говорим едно дете дърпа много назад откъм работа/кариера.  Confused

Благодаря за насоката, полезна ми е.  Hug

# 104 28 юли 2007, 18:46 ч.
  • Мнения: 2 109
ако не ти се налага, нямаш психологическа потребност и мъжът ти няма да те кара да злоупотребява с това, че си финансово зависима от него, по-добре не се захващай даже. прекалено обвързващо е. децата ни ще имат винаги нужда от нас.
аз не мога да спра вече. Confused

# 105 29 юли 2007, 12:57 ч.
  • София
  • Мнения: 1 783
Скоро по повод на  моя приятелка и семейството и се бях замислила за вече порастналите деца - защо има родители, които са готови да легнат за да минат децата им върху тях и що за деца са тези, които приемат такива жертви? Защо смятат, че щом някой е минал 50-те, няма какво друго да прави освен да чака да умре от старост, че след тази възраст нямаш нужда от комфорт, пътувания, любов или друг нормален кеф.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата