Не чакай благодарност от децата си.Децата не са благодарни.Децата са това,което най-много обичаме на този свят,повече от себе си ги обичаме.Един ден те просто си тръгват
- Публикувана: 14 юни 2007, 02:06 ч.
- Последно мнение: 29 юли 2007, 12:57 ч.
Какви жертви (НЕ) бихте направили за децата си?
Стефани, не съм разбрала добре одеве точно какво имаш пред вид. Така е, права си. Да, децата ни наистина няма да са винаги до нас, но обичта и чувството на съпричастност си остават винаги, разбира се.
И това беше от нещата, които се опитвах да кажа на Мила Мама: давай на детето си, но не запълвай целия си хоризонт само и единствено с него.
И това беше от нещата, които се опитвах да кажа на Мила Мама: давай на детето си, но не запълвай целия си хоризонт само и единствено с него.
малко извън темата,но понеже ме водите за "свеж "родител 
да напомня ,че авторката има дете на същата възраст, като моето а мислим различно
да напомня ,че авторката има дете на същата възраст, като моето а мислим различно
:Ми, може би един ден ще бъдем благодарни на децата си ако си заживеят някъде отделно от нас... 
Е,ще продължаваме да си ги обичаме ...и те нас!
Чак като жертва никога не съм се усещала. Правя за детето си, засега основното- гледам да е облечено, обуто, нахранено, да му осигурявам подходящите за възрастта му забавления, да го възпитавам, доколкото мога. Старая се да не допускам грешките на майка ми и, затова допускам други, свои. 
Пази Боже някога да чакам детето ми да ме гледа или да се пазя да имам други, та дъщеря ми да бъде единствената наследница на 109 квадрата и 15-годишно Рено. 
Не бих си позволила да зачеркна изцяло себе си, своите нужди и нуждите на мъжа ми, заради детето. Мисля, че е добре отрано да научи, че в едно семейство всеки е важен, всеки си има свои потребности, включително от собствено пространство и време. Общо взето, това е.
Пази Боже някога да чакам детето ми да ме гледа или да се пазя да имам други, та дъщеря ми да бъде единствената наследница на 109 квадрата и 15-годишно Рено. Не бих си позволила да зачеркна изцяло себе си, своите нужди и нуждите на мъжа ми, заради детето. Мисля, че е добре отрано да научи, че в едно семейство всеки е важен, всеки си има свои потребности, включително от собствено пространство и време. Общо взето, това е.
Мили момичета, благодаря на всички за отговорите. Накарахте ме да се замисля. И в резултат най-сетне се почуствах щастлива и майка.
за себе си разбира се имам отговори на всички въпроси, които зададох. за мен "жертва" е всичко, от което трябва/ е трябвало да се откажа, за да бъда майка. малки ежедневни неща. не ми се мисли за кошмарната бременност и раждане. Жертва не е непременно нещо тежко или нагнетяващо. просто е нещо, от което се отказваш съзнателно, макар и да не ти е кеф.
за повечето от вас може би думата е прекалено силна. В темата с бирата и кърменето доста често се чуваше коко е лошо майката да мисли и за себе си и да е егоистка, почти заклеймяващо. Тук виждам доста различно мнение и ми стана интересно... не се чувствам вече като рядък изчезващ вид.
Мила, между другото мисленето ми е от части така не заради опита ми на майка, а общуването ми с тийнейджъри. (от 10 + години вече съм с тях ежедневно). тези хора много ме отчайват. и брат ми, който заяви на майка ми, че не е имал детство, и не се е грижила за него, и как не видял ласка и нежност и тн.... (т наистина си жертва живота заради нас) много ме заболя за нея... а тя беше тотално съкрушена и съсипана. нищичко не и е останало в живота , освен децата, на които го е посветила...
не искам да изпадам в тази ситуация след време. не знам как да се предпазя. страх ме е....
за себе си разбира се имам отговори на всички въпроси, които зададох. за мен "жертва" е всичко, от което трябва/ е трябвало да се откажа, за да бъда майка. малки ежедневни неща. не ми се мисли за кошмарната бременност и раждане. Жертва не е непременно нещо тежко или нагнетяващо. просто е нещо, от което се отказваш съзнателно, макар и да не ти е кеф.
за повечето от вас може би думата е прекалено силна. В темата с бирата и кърменето доста често се чуваше коко е лошо майката да мисли и за себе си и да е егоистка, почти заклеймяващо. Тук виждам доста различно мнение и ми стана интересно... не се чувствам вече като рядък изчезващ вид.
Мила, между другото мисленето ми е от части така не заради опита ми на майка, а общуването ми с тийнейджъри. (от 10 + години вече съм с тях ежедневно). тези хора много ме отчайват. и брат ми, който заяви на майка ми, че не е имал детство, и не се е грижила за него, и как не видял ласка и нежност и тн.... (т наистина си жертва живота заради нас) много ме заболя за нея... а тя беше тотално съкрушена и съсипана. нищичко не и е останало в живота , освен децата, на които го е посветила...
не искам да изпадам в тази ситуация след време. не знам как да се предпазя. страх ме е....
Ами аз никакви жертви не съм правила до ден днешен, лишавала съм се от определени неща с ясното съзнание, че съм взела самостоятелно, отговорното решение да се грижа за живота на някой друг, който пък съм решила да родя. Децата ми са се появили на този свят заради моя избор, но не могат да бъдат задължени заради това, най-малкото защото те не са имали възможността да избират.
.... и брат ми, който заяви на майка ми, че не е имал детство, и не се е грижила за него, и как не видял ласка и нежност и тн.... (т наистина си жертва живота заради нас) много ме заболя за нея... а тя беше тотално съкрушена и съсипана. нищичко не и е останало в живота , освен децата, на които го е посветила...
не искам да изпадам в тази ситуация след време. не знам как да се предпазя. страх ме е....
не искам да изпадам в тази ситуация след време. не знам как да се предпазя. страх ме е....
Кали, децата не искат изцяло да им се посвещаваме, те имат нужда от родител-личност, от авторитет.
Уважението им няма да го заслужим като се превърнем в техен обслужващ персонал.
Кифличке, а от какво не би се лишила заради децата си?
(това ми е питането всъщност... )
(това ми е питането всъщност... )