Имат ли си село децата ви?

Има. За съжаление на близо 600 км от тук. Чак Шабла. Свекърва ми отсега ме тормози да й го оставям за цялото лято, но се оправдавам с това, че е много малък. Но като порасне вече не знам с какво ще се оправдавам. Въпросът е, че дори с майка ми не бих го оставила толкова дълго далеч от мен.

Аз нямам. Всичките ми баби и дядовци са софиянци. Не съм усещала много липсата, защото по онова време живеехме в къща и имахме един отделен двор за игра и пълен с дървета и храсти. За щастие децата ми имат село по бащина линия. Прекарват там голяма част от ваканциите си. Доволни сме всички, и ние, и те, и баба им, и дядо им и браточетка им. Лошото е, че това лято свеки ще ходи в чужбина и моите момчета са обречени на Голямо Софийско Лято, с изключение на десетина дена на море.

През цялото си детство от сърце съм мечтаела да имам село... Боже,толкова исках! Поне да имах баба в друг град!Сега синът ми няма село,но едната му баба е в друг град и това доста ще го разнообразява 

Много пъти ми се е искало да се върна в Радомир (на 40 км. от София) или на село (50 км.) или на другото (70 км.), но не става. Градини, Университет, работа и пустия му навик.
А иначе август девойката заминава в радомир, където са и двете баби и двамата дядовци + прабаба и дядо, така че има къде, само да сме живи и здрави.

Аз също много страдах, че нямам село. А и баби и дядовци нямах.....Кофти работа и завиждах на децата през лятото....Веднъж даже се присламчих към детето на колежка на майка ми - и двамата на село...Ааааа голям купон, още го помня!
А малката има не точно село, а малък град на около 80 км от София. Ама като се сложи, че баба и дядо имат вила извън града - ееее, почти село си става. Сега чакаме градината да изпадне ваканция и поне за седмица ще отиде при баба и дядо "на вила".

Да за късмет има село и моето момиче. Тя много обича да ходи там и сега чака с нетърпение ваканцията и да офейка.Слава богу бабите и дядовците са още на лице. Аз също много обичам да ходя там човек се откъсва за малко от досадното ежедневие.

За съжаление си няма село.  Имаме обаче вила съвсем близо до София, та през деня ще ходим там, но вечер ще сме си вкъщи

Нито аз,нито детето ми има село. А като малка ( а и все още) много исках да има къде да отида, па макар и за 2 седмици само.

Има,но не бих я завела-камо ли оставила там.Без баня и тоалетна,без топла вода-не е за мен.и то не само сега като бебка-и после ме съмнява ако няма човешки условия-може да ходим за час и два,но не и да се спи там.

и двамата сме си на село 

Нито аз нито децата ми имат село.... Казвам го с огромно съжаление  Като малка винаги завиждах на съучениците които бяха за по 2 - 3 седмици при баба и дядо  На моите деца също ще им е мъчно предполагам  Но това е положението - една баба в града и една в Гърция .. Няма варианти за селски приключения 

Моите деца имат баба на Златни пясъци  така е във Варненско.
Сега съм разквартировала голямата там.

Не и аз и баща му се си от града и няма къде да ходи на село.

Майка ми си живее на село.Миналата година Боби и гостува една седмица,и въобще не му се прибираше.
Селото не е кой знае,колко голямо,но не е и много малко.Цяло лято е пълно със деца,на където  ида се обърнеш,все гостенчета при баби и дядовци.
Така,се случи напоследък че мъжът ми ходи да взема на Боби дядо му сутрин и вечер го връща,та синът ми с радост без никой да го буди,когато има ходене до село баща му скача още в 6,30 часа и е готов за село.
Днес беше един от тези дни.Преди мъничко се прибраха,а Боби започна да пита ,кога отново ще иде при баба си.

Тъй като майка ми ще се озори доста със двамата ще ги пращам на почивки,първо Боби,че съм му обещала а после и Преслава,въпреки,че за нея не е сигурно,защото в момента в който стъпим там,става цялата на пъпки.
Ние особено през лятото още от петък вечерта сме там и изкарваме до неделята.
Направо се раждам там а и децата са безумно щастливи.
Дядо им им направи в двора умалена детска площадка специално за децата с люлки пързалки,пясъчници и т.н.
Най са радостни като си нарамят две малки кофички и тръгнат двамата из градината да брат ягоди и малинки.

Връщам се във спомените си,като ги гледам и си представям ,как и аз с нетърпение,чаках лятната ваканция,как до среднощ с едно раздрънкано колело балканче,обикаляхме цялата тайфа селските улици,как сутрин се събуждах от аромата на току що готови понички(eй тези мамини понички така и не се научих да ги правя,а се топят в устата направо),как сме ходили в близката гора на реката на пикник,как се прибирахме късно улисани в игрите и как ядяхме шамарите,ама сладки шамари бяха.
Ехххххххххх,спомени.сега гледам децата си и се радвам,че и те ще разберат,що е ваканция на село.