Изпратете вашите истории за кърмене!

 Явно разранените зърна,хипарлактацията и т н сме ги минали всички,затова аз ще дам няколко съвета от личен опит.При много мляко оставете бебнцето ви да папа на воля.Така кърмата ще се регулира според неговите нужди.Използването на помпа само усложнява нещата.Мажете с омекотяващ мехлем,а преди кърмене си правете топъл душ,така,част от кърмата изтича сама.....успех.

Здравейте, не ми стана ясно къде да изпратя моята история и затова ще я напиша тук....
Преди да родя по цял ден четях форума за нормално раждане и бях толкова сигурна, че искам естествените неща, че не прочетох нищо за кърменето голяма грешка и за секциото. Е, наложи се да родя секцио по спешност и кошмарите ми започнаха. Първо при заспиването и събуждането- бях с пълна упойка, не можех да дишам, което добавено със страха, че не ми беше казано и обяснено нищо, направи раждането ми ужасно. Няма да забравя и сестрата на анестезиолога, която направи коментара " Е, това вече пък е превземане" когато ме местиха от масата и много, ама много ме болеше и си мрънках от болка. Както и да е- Мила се появи в 1ч през нощта и на следващата сутрин в 10ч. станах да я видя, през деня несъзнателно изпих повече от 2 литра вода и вечерта гърдите ми бяха повече от напращели- почваха ми буквално от гърлото. Едното ми зърно беше плоско, каналите явно запушени, до сутринта положението беше още по-кошмарно, гърдите ме боляха много, а детенце не искаше да захапе. Помощ от никъде- сестрите се бяха отказали да ми помагат, понеже детенце пищеше и ме успокоиха, че "тия с големите гърди не кърмят повече от месец-два". Давах й АМ в болницата и исках час по-скоро да се прибера вкъщи. Докато ни изпишат смених три помпи, цедях се през три часа денонощно, след инжекция окситоцин поне каналите се отвориха, но бебето не захапваше. И точно в деня на изписването чудото стана- успях да излъжа Мила да захапе и тя засука- това беше моята малка победа. Прибрахме се вкъщи и аз реших, че ще кърмя безпроблемно вече и не купихме АМ. Първият ден добре, но втория рева беше безспирен  и "благодарение" на майка ми почнахме да дохранваме. Вече имах възможност да чета форума и благодарение на него след седмица махнах адаптето и кърмих успешно година, десет месеца и половина. Началото беше трудно наистина, но всичко си струваше. Времето, което прекарах с дъщеря ми докато я кърмя, погледите изпълнени с любов догато сучеше, засмукването придружено с обръщане на очите като наркоманче- всичко това е една магия , която изпълни живота ми. Нямаме снимки, понеже това си бяха само нашите мигове, но хилядите моменти остават завинаги в душата ми.
От седмия-осмия месец започна другата борба: отстояване на кърменето. Най-вече бабите на Мила даваха акъли да я отбивам, които се засилиха около годинката. Майки в градинката, баби, семейни приятели- всички недоумяваха защо още кърмя. Тогава спрях да се хваля, защото оставах неразбрана, а на въпроса докога ще кърмя отговарях:" Докато почне да води полов живот" и коментарите спираха. Благодарна съм на мъжа ми, че единствено той ме подкрепяше, макар и не винаги, но аз устоях. Решението за отбиване беше изцяло мое.
То си дойде естествено и самото отбиване се случи постепенно и безболезнено и за двете. Оттук взех идеята за лепенките и я използвах за спиране на дневните кърмения. Тук трябва да отбележа и разбирането от страна на Мила, тя се държа като едно наистина голямо момиче. Постепенно останаха само нощните кърмения, които намаляха и когато станаха едно -две ми костваше няколко събуждания и обяснения придружени с много гушкане и ето вече от седмица моето слънчице не е кърмаче. Вчера поиска да види циците, целува ги, гушка ги, много им се радва, но каза, че е кака и ги прибрахме да спят.
Това е моята история, просто исках да я споделя и с вас!

Здравейте,
имам бебе на месец и си го кърмя от самото начало.Съответно вечер не спи повече от 4-5 часа.Порових се из форумите и до колкото ми стана ясно ,когато  е на кърма бебчето яде на малки интервали и съответно не прави голяма нощна пауза.Идеята ми е - какво би станало ако преди лягане му дам адаптирано мляко, а през деня си го кърмя. Дали би имало ефект за по-дълъг сън? Защото когато му дам да суче повечко кърма то повръща.Оставам с впечатлението че кърмата е по-нехранителна (но не и по-малко полезна) от изкуствените млека;те са с повече протеини или не знам с какво точно, и засищат за по-дълго време.
Какво мислите за "теорията" ми?




Съжалявам....грешката е моя. Първо написах съобщението си и след това прочетох цялата тема. Определено не е за тук моето питане....съжалявам отново.

Здравейте.
Доста често посещавам този форум и бих желала да споделя моята кърмаческа история с вас.
Докато бях бременна, не бях съвсем наясно дали ще кърмя, колко ще кърмяще давам ли АМ. Повечето от хората край мен даваха добавки и не ми се е виждало кой знае какво. Случайно се заговорих с една виртуална позната и тя беше категорична, че ще кърми бебето си каквото и да й коства. Тогава се насочих към четене в този форум. Даже нямах регистрация, четях всичко за раждане и кърмене /кой знае защо и за захранване, което ми се струва ужасно объркващо и сложно  /. После моята позната роди преди мен 2 месеца и ми каза, че кърми успешно дъщеричката си и е адски доволна от това. Страшно много се амбицирах, ходих даже на курс за бъдещи родители в Окръжна болница.
Да, обаче действителността е доста различна от очакванията, които имах.
Родих секцио. 10 дни преди термин. Бебето ми го донесоха за да го видя на следващия ден след операцията. Видях го за минута и го отнесоха  . Бях много изморена и изобщо не реагирах, но пожелах да ме изведат от реанимация и да се кача на етажа с родилките. Детето ми го донесоха на 3 ден от операцията. Малко спящо вързопче  . Акушерката - много мило момиче - ми стисна зърното /зверски ме заболя / и потече капка коластра. Гърдите ми бяха меееки и нямаше признаци, че ще пуснат нещо. Сложи бебето на коленете ми и се опита да напъха зърното в устата му. Добре, че то има много силен сукателен рефлекс. Адски много ме болеше като сучеше - ужас просто. Превита след операцията, на това неудобно легло /защо нямаше столове да седне човек  /, с празни гърди и бебе, което се опитва да издърпа нещо от тях - просто беше кошмар. Добре че носеха АМ, изпиваше го за секунди. През нощта ревеше от глад и се молех да ми дават още добавка, защото аз нямах нищо. Тогава ме смъмриха,че нощем не бива да го храня, ама той огласяше болницата без спир.
Просто щях да откача - едновременно с всичко ме налегна следродилна депресия и беше малък ад за мен.
Прибрах се на 6 ден в къщи. Гърдите ми бяха все така меки, но аз бях твърдо решена да кърмя. Първата вечер се повтори реването от болницата и моя мъж  . Направих добавка и му дадох. И това беше последната добавка, която дадох. Кърмата постепенно "слезе". Зърната не успяха много да се разранят, но имах голям проблем с едната ареола - беше подута, болеше ме и по-рядко давах от тази гърда /дясната/. Лявата що годе нормално, но ме болеше, защото каналите не бяха така "разработени". Бях започнала да съжалявам, че се стимулирах, а не съм дала АМ. Бебето висеше на гърдите ми постоянно. Особено при кризите вечер, това беше единственото, което го успокояваше за малко. Ареолите ми бяха червени от смукане, боляха, не понасях допир на дрехи. И разбира се дясната гърда се зачерви и напипах бучка. Веднага прочит в библиотеката и консултация с две приятелки. Ами сега? Как ще се цедя с тази помпа? Една приятелка ми даде помпа "спринцовка" - ама тя бая силен вакуум правеше и не ми се беше налагало да я ползвам. Успях! Преборих подутината за 3 дни. Много благодаря на Хедра - много адекватна и отзивчива   
Успях да се справя с подутата ареола. Дажа цеденето с помпа много ми хареса, особено като "тръгна" кърмата.
Кърмя на поискване, без да гледам час. Понякога иска само да усети, за да го приспя. Спя с него и нощем не ставам, а само му подавам да суче без да е буден - успявам да се наспя чудесно.
Престраших се да кърмя навън - удобно е и веднага.
Разбрах магията на кърменето и съм благодарна на всички,които ми помогнаха.

След всички трудни и тежки истории ми се иска малко да разведря фронта 
Една съвсем кратичка (като описание  ) и простичка история е нашата. Бях се посветила много на подготовката за раждането, а за кърменото си бях взела само 2 книги. Едва седмица преди термина попрегледах едната и горе-доле хванах най-важното - кърмене на поискване, ранно (по възможност веднага) поставяне на гърда, без вода и добавки, поне 8-12 пъти за денонощие, да следя изхожданията и какви са признаците, че бебето е гладно, преди да е надало рев. Понеже нещата си зависеха само от мен, първата ми работа след като се роди бебето беше да го сложа на гърда . Не знам какво е сукал, но го правеше добре  , по-късно през деня вече забелязах капчици коластра... Следях за признаците на глад и предлагах винаги. На третия ден сутринта се появи и кърмата, първият месец-два течах като фонтан, къде от топъл душ, къде без нагледна причина  Имах мощен рефлекс, който изкарваше струя на 15-20 см и направо задавяше бебето, но с малко цедене преди кърмене и това мина. имахме обаче проблеми с изхождането - до 40 дни вместо поне по веднъж на ден, бебето акаше през 2-3, понякога 4 дни, но пък за 3 седмици беше качил 1200 гр над рожденното си тегло, та очевидно проблемът не беше в недостига на кърма. Оттам натък една стачка, една криза и 3 запушвания са всичките ни кърмачески неволи до ден-днешен. Тях ги оправих благодарение на този подфорум!    Истирията си е недовършена с тенденция да го докараме поне до 2,5 г...

Ако знаете колко исках да кърмя дълго време, но уви не успях. Кърмата ми си тръгна както трябва, нищо че родих секцио. Но три седмици след като родих изживях отвратителен кошмар и стрес и просото една сутрин станах без капчица кърма. Какво ли не правих какво ли не пих но ефекта беше няколко капки след което тръгна кръв. Голям рев му дръпнах, ама накрая просто го приех.

преди да родя сина си, не бях чела абсолютно нищо за кърменето, нямах и достъп до интернет, нямах и приятелки около мене с малки бебета и не бях ходила на никакви курсове за бремени. Някой може да си помисли, тая пък от небето ли е паднала, не просто стечения на обстоятелствата.....Единственото, което бях чула и явно недоразбрала беше, че родиш ли със секцио е равно на - няма да кърмиш и въпреки всичко, когато ми го донесоха Алекс за 1ви път да го храня беше 24 часа след операцията. Показаха ми как да го сложа на гърдата си и аз докато се наместя и начудя как да го хвана той беше захапал и сучеше яко и така до 9тия месец не я пусна тая цицка. На цицка се си заспиваше на цицка се събуждаше, точно поради въпросното кърмене на поискване бяхме на крак през 2часа денонощно. Е накрая ме беше писнало да се разхождам като самнобул до кошчето му  и си го прибрах при нас на леглото и той мина на самообслужване. Спеше гушнат до мене и щом тръгнеше да писне подавах му цицката и така успях да си почивам малко от малко. Но тоя номер го приложих чак след 2рия месец след като бях пред прага на пълното изтощение. Със Софи пък беше точно обратното, имах инфо отвсякъде, имах опита с Алекс, но я кърмих само 20 дена.....Причините според мене бяха 2. Едната , че тогава живеехме 100 души в един малък апартамент, мъжа ми остана без работа и от непрви и притеснения.....А другата, защото имах приятелка, която директно мина на АМ и си поживя живота, бебето и спеше като отрепано. И може би това недоспиване и тоя ужас на деноншно будене с боен вик от моя лакомник ми беше останал като лош спомен в съзнанието, може би и затова, не настоявах много, много с малката. Та на въпроса по-горе - да, АМ със сигурност ги засища повече бебетата и да със сигурност кърмата е по-полезна, но всеки си решава сам за себе си. И в случай, че някой реши да ме обвини, че съм постъпила егоистично спрямо малката и не съм се жертвала достатъчно, ще ви кажа само, че неспането на Алекс продължава и до ден днешен и това ми коства тежък нерводермит и абсолютно разбита нервна ситема, до такава степен, че изпадам в паники или истерии за най-малкото нещо....и сега се опитвам да си възвърна равновесието , доколкото мога.

Преди да родя си казах, че ако не се получи с кърменето- няма да дойде да ме арестува лактационната полиция. Бях си поставила за задача да съм гъвкава, както се подготвях да съм гъвкава за всякакви обстоятелства около раждането и да не се сдухам, ако примерно се наложи секцио. Казах си, че няма да се гръмна, ако не мога да кърмя.

Е, не се наложи секцио, родих по нормален път в Тина Киркова. Бебето го донесоха на шестия час заспало като пън, защото въпреки краткото раждане му беше гадно- беше се намотал два пъти с пъпната връв около врата. Първата нощ го взеха, а на сутринта го докараха с една добавка. Така че имахме доста голяма пауза, докато започнем с кърменето.

Когато започнахме, се оказа доста болезнено- и контракции, а и болка в зърната, въпреки че още през деветия месец се бях мазала с Лансинох. Е, не ме разрани, но ме понатърти. Хубавото е, че коремчето ми се прибра за часове.

Добавката в болницата в никакъв случай не саботира кърменето при нас, даже помогна. На втория ден на бебето му огладня дупето, ама аз още нищо не пусках. Поради това той се мъчеше с всички сили да суче на сухо, от което още повече огладняваше и се изнервяше. Накрая измолих едната педиатърка да му изпише добавка и му я давах за награда. Така единия ден му дойдоха сили и почна да суче повече.

Честно казано, имаше един момент, в който си мечтаех да се наложи да храня с адаптирано мляко. Като му давах добавката, беше толкова хубаво- хем бебето е доволно, хем мен не ме боли...Идваше ми и да запратя в стената брошурките от рекламните пакети, в които се възхваляваше кърменето като източник на здраве, интелект и какви ли не други преидмства в живота.

Втората нощ заедно обаче успях да го излъжа най-много. Поисках нощна добавка и след един от опитите за кърмене се опитах да му дам. Малкият обаче показа изискан вкус и изплю добавката, която честно казано миришеше отвратително. Аз пък задобрявах в поставянето на гърда.

Малко преди изписването го нахраних и малкият от първия ден започна да изкарва по три часа. Като се прибрах вкъщи, най-накрая си хапнах като хората и почнах да произвеждам...

Педиатърката обаче побърза да развали малко идилията. Първо пусна лафа, че с големи цици не се кърми (аз станах размер D още в първите седмици на бременността). С нетърпящ възражение тон каза, че водата със захар е полезна за бебето и с нея трябва да махна нощното хранене. Е, не стана- малкият гладник не се лъже с вода. Две нощи не спахме, две сутрини се събуждах с препълнени гърди- след това му отпуснах осмо кърмене за деня.

В края на първия месец бебето започна да прави по-големи паузи, около 3.5 часа, дори до 4 часа. В момента се храни шест пъти, понякога седем, но вече се отказах да следя точния час. За месец се разрастна от 2950 до 4400 грама.

Педиатърката ме подреди добре и с цеденето- каза, че през целия първи месец трябва да се цеди след всяко хранене. В резултат на това започнах да произвеждам още повече мляко, поне сега имам военновременен запас в камерата. Кой да ти каже, че се цеди само за облекчаване, а не докрай.

Използвам един малък трик, понеже забравям коя гърда е наред. Нося пръстен на едната ръка и след хранене го слагам на другата. Така си припомням ляво ли беше или дясно.

Интересното е, че доста неща за кърменето научих на една лекция на Бу в Пловдив някъде около 2002 година, когато нямах никакви планове да раждам и да кърмя. Тогава бях студентка по журналистика и писах статия за едни курсове за естествено раждане и кърмене. От Бу запомних няколко прости хитринки, като Ежко Бежко, най-важната от която беше кремчето Лансинох. Спомних си и какво мога да очаквам, ако се препълня, така че не се паникьосах, когато ми се "заключиха" гърдите- кръвоносните съдове се разшириха и не се цедеше ни на ръка, ни с помпа. Малко лед обаче свърши чудесна работа.

Ето и нещо забавно. В първите дни като настанеше часът за нощно кърмене, сънувах един и същи сън- че съм взела бебето и съм го нахранила. С изненада и с мокра нощница се събуждах и виждах, че бебето все пак е гладно, а моят кърмачески мозък ми играе номера. Ей на това му викам мокри сънища...

zdraveite as sam mariq,rodih Antoan na 27.04.2009 vav franciq poneze ba6ta mu e francuzin.nie zivem v grad4e koeto nari4a Fleury Merogis,blizo do Pariz.beboka se rodi 2.55kg i 47.5sm. iskam da vi razkaza men kakvo me posavetva li4niqt mi lekar za karmeneto.parvona4alno davah na malki da su4e kolkoto si iska ot ednata garda a posle ot drugata i taka okolo 4a s polovina s prispivaneto,za6toto toi ne qde6e postoqnno ami zadrqmva6e,spira6e i posle pak po4va6e.zna4i lekarq me posavetva da davam parvo ednata garda za 5min a posle na drugata pak za 5min i ako e o6te gladen da prodalzavam. i obqsni 4e parvite 5min sa nai vazni i deteto se hrani nai ka4estveno ina4e zaspiva na gardata i sled 4as pak se budi gladen.i taka cql den.kaza o6te ze na 2-3 4asa e normalno da se hrani,ako oba4e sled 1h se sabudi i tarsi da qde da mu dam boberonata za6toto toi ne tarsi da qde a samo da su4e instiktivno.parvo si mislih 4e haivana 6te si ostane gvaden ama kato probvah ima6e efekt mal4ugana se naqzda6e i zaspiva6e za okolo 30min. daze ve4er se budi po vednaz daze dve ve4eri spa ot 20.00h do 4h - blizo 8h.obaze nqkoi pat dokato qde i pi6ti na gardata moq priqtel kaza 4E go ma4i nqkoq oriqnaq i naistina se origa me i prodalzavame. ama drug pat qde 5 min i kogato dam vtorata pi6ti na gardata ne iska da se origa i spirame da qdem.neznam za6to taka pravi ako na nqkoi mu se e slu4valo neka spodeli. ina4e naddavame dobre za sedmica okolo 300g i za mesec ka4ihme 1kg.v na4aloto me bole6e kato malkiq zahapva6e gardata dokato  zasu4e6e no si kupih krem i sega ne me boli.krema e mnogo mazen kazva se LANSINOH, i mazat samo zarnata i e bezopasen za bebeto.na opakovkata pi6e 4e e nemski ama e malo skapi4ak-okolo
20evro.e tova e ot men dano sam bila polezna na nqkoi. a kade moga da pro4Eta drugite istorii?

 Да се включа и аз по темата. Дъщеря ми е още мъничка, изключително кърмена е, вода не иска, биберони всякакви плюе, нищо не признава, освен цицата на мама

  Преди да родя изчетох много коментари на майки, които не са успели да кърмят и честно да ви кажа бях останала с впечатлението, че кърменето е нещо много сложно, болзенено, че едва ли не трябва да си супер герой, че да успееш да кърмиш детето си. То не са хиперлактации, разранени зърна и какво ли още не. Казах си, че едва ли ще успея, но пък в противен случай няма да е краят на света.
 
 Родих секцио понеделник вечерта, в сряда  ми донесоха бебето, то веднага засука. Започнах да кърмя на поискване, при всяко проплакване, защото се притеснявах се да не остане гладна. Така млякото ми се увеличи. С помпата се изцеждах първите няколко пъти, колкото да си облекча гърдите. Според мен непрекъснатото изцеждане след всяко хранене изобщо не е препоръчително, именно то довежда до хиперлактация и т. н. В последствие кърмата ми сама се регулира.
  Още докато бях в болницата едното ми зърно се разрани, бях се подготвила и мазах с крема на Avent за разранени зърна, до няколко дни се оправих и всичко тръгна по вода.

Като обобщение да кажа, че не виждам какво му е толкова сложно на кърменето, за мен беше и е много лесно и безпроблемно. Да посъветвам всички майки, които искат да кърмят - слагйте по-често бебето на гърда, може и през час да е, и през половин, така ще си набавя необходимото количество мляко, после то само ще си създаде някакъв режим, (моята бебка в момента яде през 2-3 часа, спи по цяла нощ). Много пъти съм чувала "ами нямам кърма". Кърмата идва със сукането - колкото по-често, толкова повече кърма. Като не слагаш бебето на гърда няма да има кърма. И още - не прекалявайте с изцеждането, още при първите признаци на разранени зърна ползвайте подходящ крем ( за предпочитане без измиване).


За финал да споделя, че по принцип съм много суетна и преди да родя мислех, че кърменето ще ми попречи да отслабна , ще ми увиснат гърдите, общо взето не исках много да кърмя. Сега обаче ми е приятно и ще продължа да го правя. По-слаба съм даже от преди да забременея, според мен именно кърменето ми помага ( доколкото знам една част от приетите от мен калории отиват за производство на кърма- поправете ме ако греша). Който ме е виждал не може да каже, че съм раждала. Вярно гърдите ми малко поувиснаха, ама това се случи още по време на бременността, защото станаха дооста големи.

Така че мили майки, кърмете бебетата си и не си мислете, че кърменето е болезнено и неприятно, а кърмачката задължително трябва да е зле изглеждаща и с излишни килограми!

Да се похваля и аз  .Моята кърмаче ска история започна още в деня, в който родих дъщеря ми, та до днес, и утре, и в други ден...Кърмила съм я на поискване. Имаше период от два месеца, през който съм я кърмила през деня през час, през нощта през два. Към десетия месец сама се отказа от кърменето на събуждане. Неусетно за мен отпаднаха почти всички кърмения без да я насилвам.В момента суче на заспиване след обяд и вечер и когато се разбуди.
 От всичко изчетено във форума оставам с впечатление, че дълго кърмещи са майките, които нямат на кого да разчитат за гледане (като нас).
ПП.Благодарна съм на моето сукалче-наркоманче, че ми избра професията кърмачка и на всеотдайната подкрепа на съпругът ми.

Кърмата ми дойде веднага и всичко си ни беше наред Сама си потичаше "под час" на всеки три часа и в момента, в който малкия ревнеше от глад!
Обаче "устисках" точно 40 дни.
След един "малък нощен скендъл" с таткото, на другата сутрин не можах да изкарам и две капки.
И така приключи моята история с кърменето...

Здравейте!
Габриела утре прави два месеца 
Противно на повечето майки аз пък си мислех, че кърменето е нещо супер лесно и се чудех защо другите толкова се стресират и се страхуват от кърменето... Оказа се обаче, че не толко лесно колкото си мислех
Родих с планирано секцио (по медицински причини не можех да родя нормално ), в частната болница "св. Иван Рилски" в Стара Загора. Около два три часа след операцията вече се чувствах достатъчно добре за да си поискам бебето. Вечерта даже я сложих на гърда. Нищо не се получи. Габи просто я мъзеше да засуче   Беше захранена с АМ и беше свикнала от биберона просто да й тече в устата На всичко отгоре бях на инжекции окситоцин (по други причини, нямащи нищо общо с кърменето) и от гърдите ми неприкъснато течеше кърма.
Габи засука успешно чак на втория ден късния след обяд и то защото събрах сили и реших да я оставя гладна докато не реши да суче. Детето след доста рев разбра, че ако иска да яде, то ще е от гърдата ми.
От болницата ме посъветваха да я храня на три часа, а нощно време да давам водичка. Послушах ги и да ви кажа изобщо не съжалявам. Бебка си наддава страхотно, будеше се през нощта само първата седмица и като разбра, че дтуго осван вода няма да получи, спря да се буди
Сега я приспивам към 10 - 10.30ч., а сутрин се събужда към 6.3 - 7.00ч., а тази сутрин даже стана чак в 8ч.
Лошото при нас е, че кърменето ни отнема доста време. Тя се нахранва още към15-20мин, но не позволява да си дръпна гърдата преди да е заспала, не суче, просто си я държи в устата
Това е моята кърмаческа история, без проблемна (почти) и надявам се да продължи още дълго 

Makbet, поздравления за успешното кърмене, дано да я карате така докато ти и бебчо желаете!
Да не се сърдиш, но исках да вметна  по повод на препоръките, които са ти дали в болницата, това хранене с режим и вода през ноща на новородено,     в много от случаите могат да бъдат равносилни на глад за бебето и нерви за майката от постоянно ревящото от глад бебе и най-малко резултатът от всичко това ще бъде лошо наддаване и препоръка за дохранване. Затова ме хваща яд за такива безотговорни лекари!