Изпратете вашите истории за кърмене!

mama_na_iana възхитих се на борбения ти дух, браво на теб и на малкото геройче. Дано продължите дълго време да се кърмите и скоро и двете усетите удоволствието на кърменето 

   Здравейте! Вече шест месеца и половина успешно кърмя моето красиво бебче, но в началото не беше лесно. Четях всичко за бременността - с какво трябва да се храня, колко е голямо бебето и т.н. За съжаление нищо не бях чела за кърменето. Това за малко да ми попрече да изпитам една от най-големите радости в живота ми. Удоволствието синът ми да ме гледа в очите, докъто суче лакомо е несравнимо. Мартин беше с увита пъпна връв и раждането беше трудно - викове да напъвам, скачане по корема. Дадоха ми го чак след 24 часа, като през това време са му давали АМ. Бебенцето засука лакомо, но след няколко дена стана много жълт, почти оранжев и казаха, че кара тежка жълтеница и трябва да го вземат в кувиоз и да го облъчват, за да намалее нивото на билерубина. От шест дена в родилно бебето беше три дена на АМ. Изцедена кърма му даваха само един-два пъти, и после казаха, че ще го хранят с АМ, защото кърмата не била стерилна. Според мен бързо е огладнявал и е плачел, а изкуственото мляко засища за по-дълго.
  Когато се върнахме от болницата започна кошмарът. Съветите за кърмене под час, даване на вода и чайчета, биберона и т.н просто не спираха. Започнах да чета във форума за бебета с жълтеница и от там разбрах как трябва да се кърми. Толкова близко беше цялата информация до сърцето ми. С цялата си същност почувствах, че така е правилно. Даването на шише объркваше бебето и то не можеше да суче ефективно от гърдата, а в същото време се наливаше за отрицателно време с 30-40 мл вода, а след няколко минути плачеше, защото празните калории не засищат. За себе си бях сигурна, че бебето не трябва да суче нищо друго освен майчиното мляко. За съжаление всички ме обявиха за луда - майка ми, свекървата, приятели и познати. Дори мъжът ми, на когото бях копирала няколко статии да се образова също ме преследваше с подсладена вода, която щяла да излекува бебо  . Цели два месеца беше голяма борба. Искаше ми се аз и бебето да се телепортираме на самотен остров, да бъдем само двамата и никой да не ни се меси със непоискани съвети. Имаше много разговори на висок тон, но най-после ме оставиха на мира. Мартин доказа, че може да живее и без вода, защото е изключително кърмено бебе, че слуша и без биберон, че спинка по цяла нощ, ако лежи при мама и при тате на спалнята. Той е едно много весело, жизнено и пухкаво бебе. Бях се наслушала на глупости, че кърмата ми не била хранителна, защото бабите вземаха бебето и то скоро започваше да плаче за мама. Винаги имаше по някой тъп коментар от рода на " Ами гладно е детето, не ти е хубава кърмата" или " Жадно е, като не му даваш водичка, то може ли само на кърма". Какво ли не преживях, но важното е че сега всичко е наред. Разбрах, че за да можеш добре да отстояваш позицията си трябва да си добре информиран.
  Скъпи бъдещи мами, ако желаете да кърмите прочете статиите във форума. Ще имате собствено мнение. И когато лекари, роднини и приятели започнат да ви говорят глупости ще знаете, че те грешат и във форума ще откриете други като вас. Няма да бъдете самотни и неразбрани

Моето кърмене беше свързано с първоначално слагане на малкото на гърдата, то сучеше малко, въртеше се, кривеше се, после аз се цедях и давах от шише! И така 9 месеца. Не исках да я отбивам, защото нали кърмата е най - важната за бебетата!

Здравейте мами! Реших и аз да напиша моята история за кърменето. Още на първата консултация акушерката започна да ми обяснява за ползите от кърменето, при което аз дори не я изчаках да довърши, а много твърдо й заявих, че моето дете ще бъде кърмено и не искам даже и да знам за формулата, че в моята страна кърменето е нещо,за което не трябва да те убеждават, че едва ли не всяка майка кърми и т.н....Тук може би е мястото да спомена, че живеем в Англия, където системата е по-различна от българската(не знам от опит, но от това, което съм изчела има доста големи разлики)  – консултациите, прегледите, самото раждане и след това като цяло. Останала съм с такова впечатление защото нямам приятелки с толкова малки деца, а тези с по-големите знам,че са кърмили, но без да навлизат в подробности. През цялата ми бременност четях различни форуми, книги и всичко, което ми попаднеше,без обаче да се поинтересувам от темата за кърменето. Бях го приела като даденост, като нещо толкова естествено,за което не си струва да чета и да се подготвям. Разранените зърна бяха за другите хора.....Колко наивно от моя страна,вече знам Подготвях се за естествено раждане и това,което ме притесняваше беше дали ще ми дадат обезболяващо по-силно от Парацетамол ако много започне да ме боли.За разни системи, усилващи контракциите и дума не се споменаваше. Тук идеята е колкото се може по натурално, без излишна намеса. Но раждането при мен за съжаление не се получи естествено! След 16 часа контракции и никакво разкритие, тоновете на бебчо се влошиха и поискаха да го извадят колкото се може по-бързо,защото и той бил под стрес! Имам алергия към Лидокаин и секциото трябваше да е с пълна упойка и таткото нямаше да е допуснат в залата. Всичко мина успешно и след час се събудих – тати и малкият Борис ме чакаха вече!!!!Дадоха ми малкото ми момче и още тогава сама му дадох  гърдата си.(Борис беше през цялото време при мен,не са го носили никъде!)С цялата си неосведоменост, но голямо желание, естествено веднага си разраних зърната и усещането нямаше нищо общо с това,което бях си представяла!Болката беше ужасна! Слава богу акушерките много ми помагаха – понеже не можех да ставам първите няколко часа ,като им звъннех идваха и ми го подаваха,показаха ми няколко пъти как да го закача правилно на гърдата,за да не ме боли и като цяло ми оказаха страхотна подкрепа! Даже смея да си призная,че на втората вечер бях на косъм да се откажа! След три часа, прекарани на гърдите ми той се скъсваше да плаче и да търси още! Аз си мислех,че не правя нещо както трябва ,че нямам мляко, че не му е достатъчно....и това от 12 вечерта до към 3!Можете да си представите как се чувствах! Никога няма да забравя акушерката, която дойде и ми обясни,че поведението му е напълно нормално и естествено, че правя всичко както трябва и че той просто има нужда да си навакса пропуснатото от през деня. И не се отказах – вече от близо 9 седмици кърмя, не давам вода,сокчета или формула. Борис наддава добре и за два месеца е качил повече от 2 кг!! Със сигурност никога няма да забравя първите три седмици и болката......но издържах и сега кърменето най-накрая е това, което очаквах да бъде – пълноценно изживяване и за двама ни . Мисля си , че това ,че съм далече от баби и приятелки и нямаше никой до нас първият месец  да дава съвети за подсладена водичка, биберонки с мед, водичка да си плакнел устенцата и подобни си оказаха голямо влияние. И положителната  нагласа естествено . Не съм експерт с дълъг опит в кърменето,но ако мога да дам и аз един скромен съвет- вярвай,че ще успееш и няма как да не успееш!

Здравейте!
ето и  нашата история:) Един месец след раждането съм кърмила със сълзи от болка - като цяло, нямаше нищо, което да облекчи болката, макар да изчетох и изгледах всякакви материали за кърмене и да изпробвах всичко, което е уж за справяне с проблема. На два пъти едва се разминах с мастит. Най-важното от цялата работа синтезирам така: докато се нормализира млякото в началото да се използва помпа само за премахване на буците в гърдите, което да доведе до облекчение, но не да се изцеждат много. Помпата да спре да се използва възможно най-скоро и бебето само да регулира млякото. Относно болката - в един момент хвърлих всички мазила и рецепти, спрях да мия гърдите си преди и след кърмене и в един момент всичко си дойде на мястото:)) кърмя  бебето си на поискване - нощем спи при мен, тъй като суче по няколко пъти на нощ:) само на кърма е! Моят съвет е- гледайте си детето възможно най-близко до природата и правете това, което майчиният инстинкт ви казва, без да се съобразявате с чуждите съвети! Една майка най- добре знае какво да прави и от какво има нужда нейното дете:) не се отказвайте и ще успеете:)))

Аз нямам история... За съжаление с първото си дете успях да "кърмя" само няколко дни. След това два месеца се изцеждах и му давах с шише. Но най-важното е, че си научих урока. Вместо да бъда твърдоглава и да правя каквото аз си знам, прочетох много публикации и истории и сега съм твърдо решена да направя всичко по силите си и да кърмя бебето!

Здравейте! Бременността ми беше много чакана - 2.5 години, много рискова - все проблеми, и много желана  
Изчетох много за бременността, кърменето и всичко останало.Влязох да раждам секцио, когато още на операционната маса ми каза, че си имам прекрасно момченце бях на върха на щастието си.Обаче (понеже винаги има обаче във всяка история) благодарение на персонала в болницата изпаднах в страшна следродилна депресия.Поради болката от секциото не успях да си взема бебето на 2 ден и оттам се започна чудото.Старшата акушерка няколко пъти ми каза реплики от сорта на "Каква майка си та не си искаш детето?!?", "Ти няма ли да си гледаш детето?" и т.н. Цялата болница разбра за моя случай - аз само вървях по коридорите и ревях.В абсолютно нищо не виждах смисъл - дори в детето си   Много кофти работа е това депресията.Както и да е, на 3 ден ми дадоха бебето, сложих го на гърда и засука много добре, бил имал страхотен сукателен рефлекс, а аз - перфектни зърна   Оттогава АМ не е виждал, висеше ми по 1.5-2 часа на гърда..имах коластра много и благодарение на нея го изписахме само 150гр под родилното тегло.И така - криво ляво, с помощта на майка ми и постоянното й висене при мен в болницата успях да изкарам 5-те дни престой там без да скоча от терасата.Като се прибрахме вкъщи тя се премести при нас за да ми помага.Всичко беше ок, докато на 4-5 ден не реши да се прибере при баща ми за нощта.Това беше началото на втория ад.Цяла нощ не спах, ставах сигурно 1000 пъти за да проверя дали диша и тотално откачих - само за една нощ.Започнаха да ме връхлитат едни черни мисли, едно задушаващо чувство.Тези кризи продължаваха докато не сложех бебето на гърда, като го махна мине не-мине известно време и пак...АД! Още от първия ден като се прибрах вкъщи имах много кърма - гърдите ми бяха като силиконови, пораснаха много (нося най-малкия размер сутиен, колкото да не е без хич ), нищо не можех да изцедя - нито с помпа, нито на ръка.Имах кърма в изобилие, изчетох де що статии имаше как точно да се цедя и не, и не! Само бебето помагаше, та го слагах през 2 часа на гърда от чудо.Биха ми окситоцин уж да се регулират нещата...Напипвах някакви твърди уплътнения и през цялото време в главата ми беше думата "Запушване".Много ме беше страх.На 4 ден (общо 8 след раждането) отидох да ми махнат конците и питах лекарката какви са тия буци.Тя ги пипна и каза, че са нормални.Тогава си отдъхнах, спрях да си пипам гърдите нон-стоп за буци и всичко се орегулира.
През цялото време на депресията (2 седмици след раждането потърсих психиатър и то не един, изписа ми Ципралекс и още на 2 ден прием аз бях забравила какви са тия черни мисли за самоубийство и т.н.) си мислех да спра да кърмя - не знам защо.Кърменето хем ми даваше спокойствие, хем не.Добре, че беше майка ми и ме спираше, защото ако я нямаше 100% щях да съм взела някакви лекарства за да прекратя да кърмя  
Благодарение пак на майка ми (невероятен човек, най-голямата ми опора и приятел, благодаря на Бог, че я има) разбрах за Лецитина и той много ми помага да не се стига до запушвания.Бебето суче перфектно, гърдата му доставя огромно удоволствие и когато вече започна да ми се усмихва докато хапва разбрах, че си е заслужавало борбата (вътрешна най-вече).
Продължавам да кърмя с огромен мерак и се надявам поне още година-две да го правя!
Много неща пропуснах в историята си   Но извода е един - аз съм една безкрайно доволна кърмеща и недепресирана майка на страхотен юнак  

Защо си го кърмила само няколко дни? Не трябва да се обвиняваш, че си твърдоглава, защото само една майка знае какви трудности изживява с децата си. Дори и аз се чудя дали трябваше 9 месеца да се подложа на това мъчение в името на кърменето - да се цедя по 5 пъти в денонощие и да давам от шише кърма. Може би ако бях минала на адаптирано мляко щеше да ми е по - лесно и нямаше да имам толкова лоши спомени от първите ми месеци като майка

здравейте,кърмещи мами.Ето я и моята история.Раждането мина много леко като за първо бебче,дадоха ми ги няколко часа след като вече бях в болничната стая.Естествено страхът от кърменето-ще се справя или не веднага ме сполетя,но слава богу заедно се справихме и така до 6 ден.Тогава изживях своя ужас-температура 39 градуса,отказ от ядене и непробуден сън.Спешно се върнахме в болницата,за да ни лекуват.В търсене на вродена инфекция обаче и 2 излишно вляти антибиотика се оказа АБО несъвместимост.Бебчо беше като портокал на цвят,никога не искам да си спомням малкото му голо телце със система в малката ръчичка в кувьоза.Минаха ми какви ли не мисли през главата обяснявайки ми необходимостта от от обменно кръвопреливане и знаейки рисковете за мозъчето му от високия билирубин.Но всичко мина добре.През тези няколко дни започнах да се изцеждам и му даваха от моето мляко.Катос се върнахме вкъщи обаче за няколко дни кърмата ми намаля до ноща,в която той беше гладен,а аз нямах нито кърма нито АМ.След консултация ми препоръчаха ЦЕРУКАЛ,медикамент против повръщане,на който използвахме в случая страничния ефект да повишава нивото на пролактин и оттам на кърмата.Подейства,но бебчо се отби през това време.Аз преживях с депресия това,но бързо реших:Бебчо ще пие само кърма-и така досега-5 мес.,аз се цедя по няколко пъти,но моето слънце поема наи-добрата за него храна.И така ще е докато имам кърма.Всяко усилие си заслужава в негово име.

моята история....
секцио по мед. причини, бебе, дадено на 4-ти ден, невъзможност да го накърмя поради плоски зърна и персонал, нежелаещ да ми помогне/  а месеци наред бях чела ка се прави/, прибиране вкъщи на 6-ти ден, джи-пи, което ми обяснява как детето не наддава, щото кърмата е недостатъчна и тр. да го дахранвам....
тук е моментът да спомена, че джи-пито ми е леля, сестра на майка мви, а нита тя, нито майка ми са кърмили павече от 1-2 месеца.
та прибирам се леля ми ме стресира, че детето не наддава и е много важназа него да го дохранвам.
купувам хипоалергично мляко и решавам да му давам с лъжичка, за да не се учи на биберон. но той не яде.
бре, бутами му в устта- не и не.
като опитах млягото... гадост!!!
жал ми стана за детето.

допитах се до форума и слава богу ми помогнаха няколко майчета, от които на АЙЛА  и ТРАПЕЗИЦА съм най-благодарна!

детето се научи да суче а аз си отдъхнах. разранини зарна не съм имала, нито запушени канали, слава богу.

и дотук тъжната част на историята ми би свършила, ако леля ми не ми беше джи-пи.
от 1-я месец според нея не трябва да кърмя нощем.
от 3-я месец на детето ми промива мозъка да го храня с други неща... според нея към седмият месец кърменето трябва да е сутрин и вечер- за приспиване.

захраних го на 6 месеца, въпреки постоянното й натякване.
довчера всичко беше горе-долу наред. обаче майка ми беше дошла да ми помогне за 2-3 дни.
те двете са доста близки и явно леля ми й е разказвала колко  е вредно за детето че е главно на кърма.
та снощи между мен и майка ми възникна грандиозен скандал /срам ме е от съседите / по повод това, че давам на детето малко друга храна, само да опита, а основно е на кърма.
каза, че леля ми била ужасно обидена от поведението ми, било срамота да  й подронвам авторитета и трябва да си намеря друго джи-пи.
форумът ми промивал мозъка и тези полуграмотни  мърли, с който съм общувала ми влеяят зле...
стигна се дотам, че ме обвини, че съм лоша майка, и заяви, че я е страх за детето...
скандалът завърши с това, че майка ми си събра багажът най-демонстративно в 9 вечерта и трясна входната врата отвън

незнам какво да правя, но знам, че ми писна да ми се месят!

не съм очаквала такова тоношение от най-близките си хора и съжалявам, че вече не мога да розчитам на тях за никаква помощ...
това е моята история за кърмене

Трън в очите,

това, което ти се случва е ужасно, но трябва да намериш сили, за да направиш най-доброто за своето дете.

Ти си майката и ти най-добре виждаш, усещаш и знаеш какво е най-добре за твоето бебе. Решението е твое. Майка ти и леля ти са пълнолетни и имат право на избор за всичко - какво да ядат, как да се държат с тебе и т.н. Твоето бебе няма право на избор, то разчита на тебе. Можеш да намериш друго Джи Пи, друго дете не. И това тяхно изнудване е непростимо.

Не съм лекар и не мога да ти дам категоричен съвет. Продължавай да кърмиш. И ако детето е здраво и жизнено, захранването може да почака.

Аз съм една от тези полуграмотни мърли, които подкрепят кърменето. Разказвала съм историята с нашето късно захранване, но ще я повторя накратко за тебе. Дъщеря ми не признаваше българската медицинска наука и отказваше да приема друго освен кърма, дори и вода не пиеше. Колко излишни нерви и усилия ми костваше това, защото преди 9 години нямаше форум, в който да прочета и други гледни точки и да се допитам. Е нашето ДП казваше - щом детето изглежда и се чувства добре, прави каквото то иска, не го насилвай. Захранването ни почна на 9.5 месеца със сокове и пюрета. До тогава само кърма. И имам едно прекрасно и жизнено дете, което  боледува много рядко.

Не се ядосвай. Ние сме с тебе и ти пожелавам нещата да се успокоят бързо.

Трън в очите, стана ми много мъчно за теб , защото знам как се чувстваш. Аз имах неприятности с майка ми, свекърва ми, сестра й и майка й. Е успях да се преборя и всички те сега се хвалят, че е кърмена до 2 години и е здравичка, но какво ми беше до 2-те години само аз си знам. Всичко минава и се забравя, но за детето ти сега е важно и ти като майка най-добре усещаш от какво има нужда. Давам ти и от моя кураж и борбеност и ти желая успех