Изпратете вашите истории за кърмене!

Здравейте! Бих искала да изпратя своята история, но не ми работи абв-то. Има ли начин да приложа към текста файла и как става? Моля помогнете

Ще си позволя да се включа и аз. Само че едва ли ще помогна на някого, по скоро на мен ми трябва помощ 
Мойто момиченце, да ми е жива и здрава,  се храни по 2 часа. Като почнем да се кърмим става една... то заспива, мъчим да се уригне, слагам я да спи като си мисля че се е наяла тя става след 5 мин и пак търси да яде. Разиграва ме както си иска и вече съм така     като дойде време за ядене. Иначе като се наяде доволно си заспива, но докато постигнем желания ефект е доста трудно. А кърма имам не е да нямам. Незнам дали трябваше да публикувам този пост точно тук, но все пак съм "нова" кърмеща майка. Простете ми 

Здравей, не е за тука поста си мисля, но ще ти кажа моето мнение по твоя въпрос. ИМАЙ ТЪРПЕНИЕ!!!! Моето бебче е на 8 седмици и едва преди няколко дни мога да кажа, че си говорим с нея на един и същ език. Нещата с кърменето отнемат поне 6-8 седмици, за да може да се каже, че си истинска кърмеща мама. После става направо песен. Аз все още имам трудности, но ми и къде-къде по-лесно. И бебто расте, храносмилателната му система се развива. Ще видиш след няколко седмици ще си забравила за сегашните си тревоги. Може да ми пишеш тогава кък вървят нещата.

Аз пак ще си позволя тук да пиша и да ти благодаря за успокоението    Аз уж имам търпение, ама понякога много се изнервям. Ще чакам с нетърпение тия седмици 

Колекционирам си аз весели кърмачески историйки и реших да ги споделя.

~ 1 ~
Малката Б. е шестмесечно кърмаче. Сестра й Н. е на две и половина и също е била дълго кърмена. Н. опознава животните и кое от тях каква дава. Кокошката дава яйца, пчеличките дават мед. Майка й я пита: кой дава мляко? След кратък размисъл Н. отговаря: Мама.
~ 2 ~
Четири годишната А. вижда как аз кърмя малката Матеа. Веднага щом останала насаме с майка си тя попитала: Бебето защо яде майка си?
~ 3 ~
Шест годишният ми племенник Б. е с майка си в къщата докато малката Матеа спи в съседната стая. Бебето се събужда плачейки. Аз и баща ми сме на двора. Б. тича навън и крещи: Дядо, дядо, ела, че бебето плаче, а мама не знае как да го нахрани! Интересно защо детето реши, че дядо му ще успее да нахрани кърмачето.

Иначе нашата кърмаческа история е кратка и скучна т.е. прекрасна. Кърмим се без никакви проблеми вече 6 месеца и дано още дълго е така!

Хайде и ние с бебо се включваме!
            Кърмим се малко повече от 2 мес. В началото беше много трудно. След операцията се събрахме на 3-тия ден. Бях упорита и въпреки, че и двамата си поплакахме, не му дадох АМ. Сблъсках се с хиперлактация и с разранени зърна. Като се прибрахме бебо отказваше да суче  - давеше се и се измъчваше и минахме на шише с изцедена кърма за известно време. През  това време се изцеждах и продължих да му настоявам да се храни от гърда. Върна се към сукането в началото на втория месец. Вече се бях сдобила с ел.помпа, защото само така се справих със запушените канали през първия месец. Когато малкия мъж започна да суче реших да се боря с хиперлактацията. Бях забравила колко е гадно с температурата, запушените канали, легените с вода и антибиотиците. Изчетох много по въпроса и започнах разни схеми, за намаляне на кърмата. С непълното и нередовното изцеждане пак се върнах на същия хал. Включително зърната, които бяха позаздравели с Лансинокс-а  и Гармастан-а отново се разкървиха от часовете с помпата, докато се опитвах да разнеса бучките. Този път не излизаха просто "спагетки" от втвърдена кърма, ами направо макарони. Кошмар!
               В крайна сметка помпата ми помогна - вече е "най-добрия ми приятел" и ще си я ползвам докато кърмя.  За зърната акушер-гинекологът ми приложи процедури с лазер, които заедно с кремчетата дадоха резултат. Бебчо се храни по 4 пъти на ден и изяжда по 200 мл. на хранене /теглим се на кантар/. Знам, че трябва да яде по-често и по-малко, но той сам си направи тази схема. Основното количество поема от първата гърда. От втората суче само около 40-50 мл, за да се успокои и да заспи. През първия месец качи 1000 гр, а през втория 1100 гр. Педиатърът ни каза, че щом детето се чувства добре не пречи да продължим да се храним по същия начин. Напълнила съм фризера с кърма – към момента около 20 литра – жал ми е да я хвърлям и купувам контейнери, но мисля да започна да я подновявам.
Лично на мен съветите по форумите от типа на „Как да кърмя по-лесно” не ми помогнаха, но благодарение на форумите кърмя. Тук прочетох истории на много майки, които са решили да се борят с трудностите и това ми даде кураж. Въпреки неудобството от изцеждането не мисля да се отказвам, защото съм убедена, че това е най-полезното  за моето бебе.

Весела тема, ще помисля и аз за случка и ще я пратя

Помня колко притеснения ми минаха през главата в първия ни месец заедно с бебето и реших да разкажа нашата история (незавършена), за да дам кураж на бъдещите мами и току-що станалите такива  .
И така. В началото всичко беше наред. Засука все едно само това е правила досега, зърната ми за щастие са добре оформени за целта  . В Родилното - съвети и помощ никакви. "Имаш ли кърма? Меки ли са ти гърдите?" и толкоз. Доволна съм, че поне не даваха на бебетата вода и АМ без наше знание, когато ги вземаха вечер. Иначе при всяко влизане питаха "Искаш ли добавка?". Успях да откопча от една сестра колко препоръчително трябва да изяжда бебето на едно хранене, за да имам някакъв ориентир къде сме ние - нищо не знаех. Единственият проблем тогава беше, че заспиваше докато суче (като всяко новородено) и не можех да я събудя трайно по нито един от показаните ми начини. Висяхме скачени по час, понякога и отгоре. А в комбинация с болезнени зърна това не е особено приятно. Пробвах да се доизцеждам с помпа (имах кошмарни спомени с надути до пръсване гърди и температури 40 градуса месеци наред от първото дете), но много ме болеше. Раздадоха ни една книжка на Българската Педиатрична Асоциация, от която видях как става на ръка, но ставаше бавно и изнервящо. Бях неспокойна, не знаех стига ли й кърмата, добре ли наддава. 2 пъти вечер след половинчасов рев дадох АМ, неспособна да се справя със ситуацията, а таткото никак не помагаше с обикалянето край мен и подмятане "Сигурно е гладна?"  . 10 дни след раждането се наложи да вляза в болница заради мои проблеми. Приеха ме по спешност и трябваше да решаваме всичко в движение. Ударих му един як рев, притеснена за детето - как ще го храня, ами ако се отбие....Цяла нощ цедих почти без да спирам, за да й осигуря "порциите" за всяко хранене, все още бях неумела и ставаше адски бавно и трудно. Мъжът ми сновеше м/у болницата и нас с празни в едната посока и пълни в другата контейнери (болницата беше в съседен град  ), а аз намилах на де що видя сестра или лекар, че съм кърмачка и трябва да приемат бебето с мен. В резултат на следващата сутрин завеждащата Родилно заедно със завеждащата Микропедиатрия изнамериха някаква диагноза за беба и след няколко часа бяхме двете заедно в Родилно  . Това добре, прибрахме се у дома след седмица, обаче в резултат на антибиотиците, с които ме нахакаха се сдобихме с млечница. Започнах да мажа устичката, но кой да ми каже, че може и аз да се заразя. Зърната ми станаха на червени пъпчици и нетърпимо болезнени. Зарових се в интернет и разбрах, че това си е същата болест, при сукането се е прехвърлила на мен. Айде мазила и за мен. Денонощието се състоеше от кърмене, изплакване устичка на бебето, мазане с гелчета и каши, измиване на мама, цедене, пак измиване (млякото било идеалната среда за развитие на гъбичките), съхнене по 10-15 мин. гърдите да са на въздух и след малко пак кърмене. Нямаш време до WC да отидеш. Някъде тогава по време на 1-часовите кърменета открих Кърмаческия форум, не че преди не знаех за него, но не бях попадала тук, все отлагах. Изчетох библиотеката, след това темите, изгледах клипчетата и вече бях доста по-знаеща, поне теоретично. Обаче не ми се връзваха нещата. Трябвало да няма болка при кърмене, ако има значи нещо не е наред. Сверявах нееднократно - еми правилна ни е захапката, позата, и пак боли, особено първите минути. Да не говорим как ме боляха зърната само от допира на дрехите, едва се обличах...или пък от струята на душа. Е, мина и това след първия месец. Трябвало да се чува звук от преглъщане, докато бебето суче - ми не чувам. А сега де, дали се нахранва, дали само не виси на гърдата напразно? Въпросният звук чух, когато стана на 25-30 дни. Преодолявахме проблемите и намирахме отговорите един по един и някъде около 40-50-я ден след раждането осъэнах, че кърменето е прекрасно нещо! Няма болка, няма терзания. Не само, че давам на бебето си безспорно най-добрата за него храна, а и изживявам прекрасни блажени мигове на близост с дъщеря си. Когато я гледам как жадно засуква с доволна физиономия съм безумно щастлива, че мога да й дам това. Такава наслада е изписана на личицето й. Сигурна съм, че ако можеше да говори би казала "Най-после!", когато усети гърдите на мама  .
Дано помогна на колебаещите се мами. Мисията не е невъзможна, дори напротив. Стига да има кой да ти даде правилния съвет. А в този форум сте попаднали на точното място!!!

Здравейте!
Нашата история започна на ден след раждането, имах си коластра в нормални количества, не съм се изстисквала, но на третия ден ще ни изписват, аз снова по коридорите, а след мен потоп, ама наистина си беше така. Нощницата мокра, след мен не капки, а цели дири. Аз се изплаших, викам си това ли е кърменето, аз така ли ще ходя из нас, а по улиците на разходка? Изпаднах в шок. Прибрахме се в къщи, ами сега нямам грам кърма, стана за час, направо пресъхнах, Бебо реве от глад, аз от мъка, каква майка съм, да си спра кърмата... Седнах аз с детето, гушнах си го, успокоих се и за следобедното хранене пак бях "напращяла". И така продължихме до 9 месец, тогава го захраних, сам си реши. Но не наддаваше по книгите и педиатъра, а и свекърва ми ме упрекваха, че ще уморя детето от глад, предписаха ми АМ, но аз тъпо и упорито, та той си беше толкова спокоен, огладняваше и започваше да мрънка, после 3 часа спинкане. Това е от нас, а на лято отново започвам нова приказка, но вече "подкована" .
Пожелавам на всички спорно кърмене   

Моята история за кърменето е свързана изцяло с форума БГ-Мама с Бу и Хедра,на които да благодаря за пълната информация,която винаги дават!  В нашата държавица,ако не се постараеш да се информираш,няма кой да ти помогне. Дори и в Родилния дом  се сблъскваш с проблемите на кърменето и си мислиш,че е нещо необичайно да изпиташ болка,да ти се разранят зърната,да ти се запуши канал,да направиш мастит и още и още. И да ти иде да се откажеш,но в името на бебето и здравето му продължаваш да се бориш ден след ден докато всичко си дойде на мястото!След първото секцио приди 2 год.ми спряха кърмата с бромокриптин и псих. стрес,защото момченцето ми почина,а сега след ресекциото си меслех,че няма да имам кърма,а ма кой да ми каже! Бебка ми я връчиха на ден 3-ти,захранена добре с НАН1,връчиха ми я барабар с шишетата АМ и водичка!Аз започнах да я слагам на гърдата и тя сучеше!!!   С много изразен сукателен рефлекс и така по-1 час,нямаше кой да ми каже,да я държа  не повече от 15мин.,че зърната ми ще идат,а и с това миене ги довърших-цъфнах като майска роза,рагади,кръв,болка до полуда....не се отказах!Кърмата ми слезна на 5-тия ден,каналите ми се запушиха(на едната съм с операциа от фиброаденом)оперираната гърда направи инфекция-една седмица треска,температура,болки в тялото,немога да стана да накърмя детето(благодаря на майка ми за подкрепата)....започна се мазане с Ланолин,горещи кърпи,цедене,кърмене,масажи и пак и пак,пиене на Парацетамол,реване,обилно потене и ужасени роднини!Ровене по форумите и диагнозата е ясна,а ма кой да те подготви!Нещата се оправиха и тъкмо четях,как се регулирало производството на кърма и тъкмо свикнах с дояждането на първата гърда(задното мляко),пак се запуших и пак болки и търкаляне в леглото и пак същите процедури +кърмене на четири крака,изцеждане до капка на засегнатата гърда,този път антибиотик по заръка на доктора,заради инфекциата и т.н-но да знаете не се отказвам,ще го кърмя това дете,та аз така силно я желаех,че никоя моя болка не ще ме спре,да и дам здравето което ще и трябва!!!Искам да кажа на тези които са на ръба да бутнат шишето с АМ без да са опитали да се преборят,опитайте всички стъпки описани във форума за ефективно кърмене и ако и тогава не ви потръгне,пак помислете за детето си и тогава се откажете!Успех в кърменето моята история продължава,да видя дали не ми предстои вече блаженството от кърменето

Страхотна тема! Поздравления!
Аз започнах да кърмя от втория ден след раждането (поради факата,че родих секцио). Имах огормо желание да кърмя и много притеснения, дали ще се справя. В началото беше много трудно, гърдите ми станаха твърди като камък, вдигнах висока температура. Млякото не можеше да мине през каналчетата. Благодарение на една акушерка в болницата, се отвориха няколко каналчета. Помпата не помагаше и се налагаше ръчно изцеждане, а аз не знаех как да го направя. Акушерката ми помогна. Беше изключително болезнено, но ще й бъда благодарна цял живот за усилията, които положи, също така на целия екип в болницата, които по всякакъв начин ми помагаха и обясняваха как да кърмя.
В началото в болницата използвах силиконов зърна, за да може дъщеричката ни да засуче по-добре. Тя не протестираше, имаше добър сукателен рефлекс от самото начало. След като се прибрахме у дома, при първото хранене, махнах зърната и на спокойствие започнах да я кърмя. Тя засука веднага без проблем. От тогава силиконови зърна не съм използвала.
У дома викнах консултант по кърменето, за да ми покаже различни пози за кърмене. Останах изключително доволна и започнах веднага да ги прилагам. В следствие на това ми се отпушиха всички канали. Преди това кърменето беше болезнено, имах често ранички по зърната, но нито за миг не съм мислила да се откажа.
Кърмих дъщеричката ни на поискване. Когато усетих, че е гладна, веднага й предлагах гърда. Като цяло тя сама си установи режим на около 2-2,3часа. Вечер се будеше първия месец и винаги съм й предлагала гърда, никога не съм й давала вода или нещо друго освен кърма до 6тия й месец. Наложи ми се да сменя 3 пъти педиатрите до като открих педиатърка, която да подкрепя изключително кърмата и късното захранване.
Предлагам й гърда, когато е неспокойна, веднага се успокоява и когато й е трудно да заспи. Около 4тия й месец й беше трудно да заспива и за това преди заспиване й давах малко да си хапне. Много я успокояваше и веднага заспиваше. Още го практикувам.
Спрях да се изцеждам с помпата след 2рата седмица, по съвет на консултанта. Следствие на това, спря напрежението в гърдите ми.
С дъщеричката ми имаме страхотни изживявания, свързани с кърменето.
За първи път извън дома, ни се наложи да се кърмим в парка. Дъщеричката ни е лятно бебенце и за това се отгледахме първите 2 месеца в парка, където се хранихме по 2 пъти.
За първи път ми се наложи да кърмя на различно място в една сладкарница.  Бяхме двечките, бяхме далеч от дома, а тя беше вече гладничка. Седнахме, поръчах си нещо за пиене и хапване и макар,ч е много се притеснявах, тъй като бях самичка, започнахме да се кърмим. Мисля, че никой не разбра. След това изживяване вече нямахме спирка - къде ли не сме се кърмили - по сладкарнци, ресторанти, поликлиники, болници, коли, университети. Не се притеснявам въобще, защото смятам, че по-естествено нещо от кърменето няма.
Вярвам, че детенцето ни е толкова спокойно и щастливо и поради факта, че е изключително на кърма. Не  разбрахме какво точно са това колики. Болките, които имаше, приключиха преди 2рия й месец.
Едно от най-красивите ми изживявания е, когато дъщеричката ни ми се усмихна, докато я кърмих. Вдигна очички, погледна ме и така ми се усмихна, сякаш потвърди радостта ми от близката телесна връзка, която имаме.
Благодарна съм много на екипа в университетска болница "Лозенец", бившата "Правителствена болница", които положиха толкова много усилия да ме подкрепят в желанието ми да кърмя, на всички от лигата, които са пуснали информация в нета, специални благодарности на Пати - консултант по кърмене от Швейцария, без чийто съвети нямаше да кърмя толкова щастливо и спокойно дъщеричката ни. Специални благодарности и на педиатърката ни - д-р Узунова от "Правителствена болница". Благодарна съм и на съпруга ми, който ме подкрепя във всяко мое решение.
Кърмя до днешен ден дъщеричката ни - вече почти 7 месеца. От скоро започнахме захранването с пюренца и даването на вода.
Да кърмиш детенцето си изгражда уникална психологическа връзка между майката и детенцето, изгражда емоционална сигурност в детето и чувството, че винаги, когато се нуждае от мама, тя е насреща.
За съжеление, в България няма достатъчно информация за кърменето. Майките не биват подготвени за това.
Но ако някоя мама иска да кърми, сигурна съм, че може да намери информация в нета за това, а и има консултанти, които вярвам, са винаги насреща.
Бъдете благословени!!!

 

Здравейте, да взема да разкажа и аз, нали съм си Мара Подробната 
То нашето с Йойо си е одисея. Още от първия ден я сложих на гърдите си, беше трудно защото някак гърдата ми беше твърде голяма за устичката й и аз не знаех как точно да й я предложа. Показаха ми в болницата след като ги попитах, но въпреки всичко в началото не се получаваше добре. Бебка поне имаше добър сукателен рефлекс. Да ама я държах по 30-40 минути общо и на двете гърди и след 2-3 дена ми се получиха рагади. Страшна болка не ми се ще да си припомням, естествено се паникьосах, опитах  да ползвам силиконови зърна, ама Йойо нещеше и да чуе за тях и се принудих да стискам зъби и да продължавам както мога. Започнах да си мажа гърдите с Гармастан и понеже по това време ми слезе и кърмата и гърдите ми се вкамениха започнах да се цедя на ръка и каквото изцеждах също го мажех по разранените си зърна. Така за 2-3 дни вече не изпитвах толкова силни болки, когато малката сучеше и лека полека гърдите ми се възстановиха. До тук добре, кърмех на поискване, не съм следила никога часовника, но през първия месец бебка ми седеше на гърдите по около 1 час на кърмене. Въпреки всичко кърмата ми беше сравнително оскъдна и така през третата седмица от живота на Йойо в детската консултация отчетохме спад на теглото й с 100гр. О ужас! Педиатърката не ме посъветва да дохранвам с Адаптирано мляко и аз упорито продължавах да я кърмя колкото се може по-често. Интересното беше, че нощно време изобщо не се будеше за ядене - спеше си от ~00часа до към 06-07 часа. След 1 седмица слава богу започна да качва грамчета. И така до края на 3-ти месец, не съм й давала нищо друго освен кърма. Да ама взе да ми намалява кърмата, детето все гладно, не беше просто криза на растежа и през 4-тия месец ми се наложи да дохранвам с АМ, в началото по около 30-60мл и с всеки изминал ден все повече, като максимално съм давала по около 200-220мл на ден. Продължавам да се боря за увеличаване на кърмата и в момента имам напредък. От скоро започнахме да се захранваме. Надявам се да мога да я кърмя поне до 1 год., но бъдещето ще си покаже.
Искам да благодаря на всички, които ме подкрепяха през това време. На акушерката във 2-ра градска, която ми помогна да не направя мастит, на другата която ми показа как точно да поднасям гърдата си да бебка, за да може да захапва без проблем. На консултантите от Кабинета по кърмене към МД и всички останали, които пишете в този форум.

ПП Всъщност аз съм много щастлива, че продължавам да кърмя дъщеря си. За мен, а и за нея това е голямо удоволствие и момент на близост, който не може да се сравни с нищо друго!

....