Незнам момичета,но мен от това най-много ме боли.Стоиш и чакаш да минат тези като че ли безкрайни самотни нощи, и накрая пак си оставаш самотен и неразбран
Аз не се чувствам неразбрана и самотна. Това е проблем на конкретната връзка...
Четох всички теми, които се пускат напоследък по тази тема и недоумявам защо хората си мислят, че само хора, които са постоянно заедно са едно цяло и какъвто и да е различен тип връзка е катастрофален . Разбирам и всички момичета писали в тази тема до тук- всяка една минава през какво ли не в качеството си на "жена справяща се сама" и не винаги това е приятна роля и задача. Ще се повторя отново, но нито децата се травмират, нито родителите страдат ако това е съзнателен избор и на двете страни . Какво? Зет ми като работи почти денонощно, да не би да е повече вкъщи, нищо че спи до жена си? Самотата е субективно понятие и ме касае само когато и двамата с детето сме болни/ и близките са ангажирани/, иначе както беше писал някои по-горе има и положителни страни в нея, нищо, че не са много.