Съпруги ,чиито мъже пътуват - 1

Изглежда има много(отговарям конкретно на въпроса),но малко,които понасят това добре.Аз в ова положение от две години и сега вече нито парите ми се виждат основание за тези раздеки,нито...абе нищо.Много е тежко и гадно и самотно (и за двамата).В момента обмисляме тежък компромис,свързан и със смяна на работа,и местоживеене и т.н.Трудна работа,но повече така не се търпи.Едно семейство,за да е семейство,защото е семейство и за да може да продължава да е такова,трябва да е максимално време заедно.Иначе се започва едно паралелно живеене,т.е.всеки живее своя живот,страда все по-малко от това,децата все повече свикват и т.н. и после...иди че го връщай семейството...
Ако се налага-може да се отсъства по малко,ама постоянно,редовно и за дълго-НЕ!!!-не се надживява,не се свиква и изобщо НЕ!!!Поне с мен е така.
Колкото до децата...те свикват,а майката ...тежко е да си сам,когато (например)детенце е болничко-тогава и по 3 часа да си говориш по телефона със съпруга,в такива нощи,не стига и не помага...

Уф,за съжаления и аз спадам към тази категория жени чийто очи изтичат, като погледа на дядо Йоцо в очакване на любим човек.
Истината е,че е тежко да си далеч за седмица-две от мъжа си,но не мога да го сравня с дългите 5-6 месечни отсъствия.Както пише ALEX2000-точно всеки започва да си живее собственият живот и това че се поддържа огъня на любовта жив,са си пълни измислици.
"Той" се променя заради самотният живот там, просташкото общуване с колегите. "Ти" се променяш в следстие на тежкият товар на ежедневиято и отговорност за двама.
И накрая като се съберете почти няма какво да си кажете.
Трудно ми е да си го призная,но е факт.
Обикновенно се говори за кораби,екипажи,проблеми - почти като историята с казармата......след завръщането почват едни непрестанни събирания с приятели и роднини и ти си оставаш все така чакащ внимание.
Незнам момичета,но мен от това най-много ме боли.Стоиш и чакаш да минат тези като че ли безкрайни самотни нощи, и накрая пак си оставаш самотен и неразбран.
Често когато повдигна въпроса ми се репликира "е,нали сме заедно"
Е,да, ама не сме сами.Аз аз искам поне малко самота с теб.Искам поне за малко  да усетя че все пак в мен бие женско сърце......Не винаги се разбира.
Не се разбира, и че секса не може да компенсира това.
Накрая се обръщаш и виждаш как 2/3 от живота ти е минал в одобрена от теб самота....за какъв пламък,за каква любов говорим.

За децата незнам все още,защото сме малки, но все си мисля че много деца възприемат ситуацията като "дъртака който дава пари"
Надявам се да възпитам дъщеря си така,че никога да не възприема баща си по този начин.

И моят мъж пътува-изкарах бременността си сама, родих, когато беше на рейс и още какво ли не... Да се свиква-не, не се свиква. Но гледам по-философски на живота-във всяко нещо има по нещо добро и нещо зло. Влюбена съм в мъжа си повече от всякога. При нас няма сбирки с приятели и семейсктва, когато искаме да сме сами. Докато е при мен намираме време за всичко. А докато го няма правя това, което той не обича да прави-гледам филми, които се харесват само на мен, чистя основно и хиляди други нещица. И винаги, когато се обади звуча весела и безгрижна независимо дали съм имала тежка и безсънна нощ с детето, просто защото си мисля че на него му е много по-трудно отколкото на мен. Той е сам самичък, а аз все пак съм с детето, приятелите ни, родителите ни. Не искам да кажа, че ми е лесно, но го поткрепям безрезервно и не мрънкам колко ми е трудно сама. Още повече, че още откакто сме заедно като бяхме студенти знаех каква ще му е професията. Така че просто се научихме да ценим и най-малките неща и да сме щастливи. Не се караме, не си омръзваме. Определено това не е за всеки. И определено парите не компенсират липсата му. Не всичко е пари. Но за в момента така сме решили и двамата, а на мен ми остава единствено да се моля по-скоро да реши да остане да работи някъде брега.

Абе монетата си има 2 страни.Аз съм израстнала в моряшко семейство,баща ми пътуваше.После замина за Испания(но това ,аз като станах на 20 години).Свикнала съм да го няма,и дори когато си беше в къщи ме дразнеше  присъствието му,не че не си го обичам .Майка ми пък това е крепеше,че все го няма ,за да не се карат.Накрая след 25 годишен брак,когато баща ми постави условието  тя да замине при него в Испания,се разведоха..парадокс ....тя все е казвала,че заради нас е търпяла.Аз нищо лошо не съм видяла от него.Напротив вибаги съм била добре облечена,имаh доста неща,които моите съученици дори не бяха виждали на картинка .Но винаги съм си казвала,че за мъж моряк няма да се омъжа ...
Аз лично не мога да съм сама ...въпрос на характер е явно. При някои любовта така се крепи,при други не...

 Не съм съгласна с angel^wings. Не и в моето семейство. Когато съпругът ми се върне от рейс ме замества изцяло, опитва да компенсира по всички възможни начини отсъствието си. Поема грижите за децата дори! Предпочита да сме си само четиримката и да ни се радва.
 И това за чувствата продължавам да го твърдя. Колко са семействата, които след 9 години продължават да си пишат старомодни любовни писма? В същото време колко мъже се прибират вечер у дома и се пльоскат пред телевизора " изнемощели" от работа, докато половинката им (която е със същото работно време) се развихря в кухнята?  Е у нас това поне няма да се случи. Когато го няма  ни е много мъчно, но  когато е тук сме неразделни и много щастливи!
 Колкото до децата, баща им страшно им липсва и на тях! В момента даже водя големия по психолози точно, за да  преодолее отсъствието на баща си!
 Това е моето мнение и то не е миродавно, а аз знам това!
 Нека всички бащи се завръщат живи и здрави у дома!

Да, това е като цяло основната причина за лошото в ситуацията .Най вече е трудно за децата ,и както аз свикнах да приемам баща си само като касичка,е наистина неприятно .Сега имам дете,и съм на мястото на родителя ...А и това с психолозите отсега ,въобще не ми се струва много нормално .Та по добре тати и мама да са си в къщи .Но хора различни както вече казах.

Като ти се струва така и като си дойдеш в БГ, моля заповядай у дома, само за няколко часа! Поради липсата на бащата детето е приело присърце да прави на маймуна всичко що е от женски пол. От градината също настояват за работа с психолог (детските психолози работят и с много по- малки деца) и това не е само моя приумица.  Естествено си имаме и друга причина, но това е основното. Факт е, че когато детето види мъж замръзва. Става благ и уравновесен- направо друг човек!
 Съгласна съм, че е най- добре тати и мама да са си в къщи!

И при нас е така-обичаме се и дано са повече такива като нас

Здравейте, мили дами,
И аз съм в клуба на жените, чиито половинки пътуват. Моят съпруг отсъства 2 - 2.5 месеца, но това е достатъчно дълъг период и за мен, и за четири годишния ни син. Единственото, за което се моля, е всички да сме здрави, и да се посрещаме и изпращаме с много любов, както досега!
Поздрави на всички!

П.П.: Остава един месец, докато го посрещнем и ни очаква, надявам се, едно прекрасно лято!

Аз по никакъв начин не съм казала ,че моят съпруг не ми помага.
Точно обратното....както и ти казваш.Помага и в чистенето и в готвенето и в отглеждането на бебо.
Акцента ми беше че това не компенсира липсата му.
Защо непременно мъжът трябва да сяда пред телевизора.Има мъже, работещи в БГ,който не спадат в тази категория.
А това за събиранията и темите на разговор поне от мойта гледна точка е така,защото съм заобиколена почти и само от мъже  които по 6-7 месеца ги няма...и е нормално като се съберат да говорят за тези неща.
Не мога да се съглася и за лубовните писма - това си е до начина на мислене.
Това че твоят съпруг те обожава, не означава че всички пътуващи умират по половеинките си.
Има мъже които стоят по година и нещо на корабите, само защото не искат да се прибират при семействата си.
А и статистиката за разбити семейства в сферата на корабоплаването сама за себе си е показателна.
Разказвали са ми случаи при който от екипаж от 24 4овека 18 се развеждат след като се прибират в БГ.

до хора си е. Когато тръгнеш да правиш семейство с пътуващ, трябва да си много, много наясно какво те очаква и ще можеш ли да носиш товара.
Поне комуникациите вече са на ниво.

Незнам дали можеш да си 100% наясно.
Въпреки че съпруга ми пътува от преди да се оженим,аз не съм се замисляла как ще са нещата след като се появи едно дете.
А и да съм мислила,то съвсем не е било обективно.Най-много тежи самотата.

Angel^wings, ти ли си на аватара си?