Съпруги ,чиито мъже пътуват - 1

  • 46 294
  • 430
  •   1
Отговори
# 30
  • Варна
  • Мнения: 2 171
... и ти си оставаш все така чакащ внимание.
Незнам момичета,но мен от това най-много ме боли.Стоиш и чакаш да минат тези като че ли безкрайни самотни нощи, и накрая пак си оставаш самотен и неразбран

Аз не се чувствам неразбрана и самотна. Това е проблем на конкретната връзка...
Четох всички теми, които се пускат напоследък по тази тема и недоумявам защо хората си мислят, че само хора, които са постоянно заедно са едно цяло и какъвто и да е  различен тип връзка е катастрофален  Crazy. Разбирам и всички момичета писали в тази тема до тук- всяка една минава през какво ли не в качеството си на "жена справяща се сама" и не винаги това е приятна роля и задача. Ще се повторя отново, но нито децата се травмират, нито родителите страдат ако това е съзнателен избор и на двете страни  Peace. Какво? Зет ми като работи почти денонощно, да не би да е повече вкъщи, нищо че спи до жена си? Самотата е субективно понятие и ме касае само когато и двамата с детето сме болни/ и близките са ангажирани/, иначе както беше писал някои по-горе има и положителни страни в нея, нищо, че не са много.

# 31
  • Мнения: 1 008
Освен това мъжът ми плава 4 месеца,но после 3-4 си е по-цял ден с нас -едва ли другите работещи бащи могат да си го позволят.Въпросът е в качеството и в осъзнатия избор.

# 32
  • Мнения: 74
Здравейте на всички! На кратко за мен... регистрирах се във форума през февруари, по времето когато бях бременна  Sad, но за съжеление чак сега имам смелост да пиша. Радвам се, че попаднах на тази тема. Знаех, че не съм единствена(с пътуваща по море половинка), но друго си е да прочетеш за преживяното от други жени... та това ме окрили някакси.
И по темата... ДА ТРУДНО Е, но ние с моя мъж сме си го решили и двамата бяхме наясно какво ни чака. Месец след като той замина на настоящият си рейс(и ето вече почти четири месеца го няма) аз загубих близнаците, с които бях бременна  Cry и искам да ви кажа, че никой от роднините или познатите ми беше в състояние да ме утеши. Единствено той успя да го направи дори и от разстояние!!!
И ако мога да върна времето назад не бих променила дори миг от преживяното с него освен тежката загуба  Cry !!!
, но най-важното сега е, че изгаряме от желание да си имаме бебчо отново, обичаме се като луди   Heart Eyes и няма да се откажем да се борим!

# 33
  • Мнения: 379
ох, момичета Hug
мъжът ми плава от 4 години и го няма за по 5-6 месеца; милата ми galq - много добре те разбирам; и друг път се е случвало да чета твои постинги на тази тема и явно много ти тежи; като си помисля, че и аз имам син, който ще расте без татко си, направо ми настръхва косата; дано се справиш!!!

# 34
  • Мнения: 1 008
Като ми стане криво си препрочитам една книжка-старичка е "Докато ви чакаме"на Невена Стефанова.

# 35
  • DE
  • Мнения: 967
Моят пътува редовно до близката Европа.
Ама той е бърз-тръгва и се връща след 4-5 дена. Стои тук 2-3 дена и пак. Grinning

# 36
  • Мнения: 74
Мили дами бихте ли споделили как сте се справяли с бременността си докато сте били самички!?Да сме живи и здрави с моя любим(да го видя юли на летището) и да се стигне пак до бебенце, но отново ще трябва да го преживея... част от бременност, а може би и раждане без него!  Confused Confused Confused Моля за някакъв съвет, а тази книжка ще си я потърся!  Hug

# 37
  • Мнения: 9 903
Данчето80 - на мен ми беше много добре. Домакинската работа ти е наполовина. Глезиш се, ядеш каквото искаш/не например той да обожава пиле, а на теб ти се драйфа само при мисълта за него/, спиш когато искаш, изобщо правиш каквото искаш. От една страна няма кой да те дразни/понеже по време на бременността е възможно лесно да се дразниш/, от друга страна, като те хванат бесните,  не си го изкарваш на съпруга Simple Smile на консултации и на разходки можеш да ходиш сама и с приятелки.  Всъщност няма нищо по-различно. Ще си обикаляш бебешки магазини колкото си искаш.

# 38
  • Мнения: 379
Бременността и аз я карах сама от 4тия месец нататък; мисля, че така беше по-добре, защото нямаше да го издържа в леглото - много тясно взе да става за трима /аз, той и бебето Wink/
иначе ми беше кофти, като виждах други майки да си разхождат тумбаците до горди татковци, а аз все сама ... то и сега си е така ... затова събота и неделя в Морската НЕ!  Naughty добре, че се прибра точно за раждането и не ми се наложи и това да изтърпя самичка!

# 39
  • София
  • Мнения: 18 679
И аз в групата на самотните бремелинки. От пети месеца нататък, включително и самото раждане - сама Confused Ми хич не е хубаво, да ви кажа...Вярно, по нета всеки божи ден сме си чатили. Вярно, осигури ми възможност да си купя буквално каквото ми хрумне - за мене, за бебето, без да се притеснявам. Също така вярно, че не бях абсолютно сама - отидох си при нашите. Но ако можех да избирам, моментално бих избрала другия вариант, с мъж до себе си Sad

# 40
  • Brokenpromiseland
  • Мнения: 1 432
... и ти си оставаш все така чакащ внимание.
Незнам момичета,но мен от това най-много ме боли.Стоиш и чакаш да минат тези като че ли безкрайни самотни нощи, и накрая пак си оставаш самотен и неразбран

Аз не се чувствам неразбрана и самотна. Това е проблем на конкретната връзка...

Става въпрос  за това че се губи реална представа за проблемите от ежедневието,как детето паднало, или си играело с друго дете, или за загорялата манджа.За това че няма как да се обсъдят светските клюки,защото те там живеят изолирани,а не можеш за 2 м да компенсираш всичко.
Плюсовете са ясни - всичко изброено до тук е вярно, но има дни в които наистина имаш нужда от нежност.А по въпроса за отговорността, еми Катюша зет ти може да го няма цял ден,ама ако се счупи печката или пералнята се заема нали.Ако има да се сменят плочки или друг ремонт - пак той се заема (дори и да е с търсенето на майстор).
Angel^wings, ти ли си на аватара си?
Да, ама в годините когато бях грозна, дебела и с окапала  перушина hahaha


Тити,а твоя пост ми напомни песента Nothing compares to you на Шинид О Конър.
Цитат
Since you been gone I can do whatever I want
I can see whomever I choose
I can eat my dinner in a fancy restaurant
But nothing ...
I said nothing can take away these blues,
'Cause nothing compares ...
Nothing compares to you

Последна редакция: вт, 08 май 2007, 14:03 от Angel^wings

# 41
  • Мнения: 487
Мами,извинявайте,че ще питам тук,но много спешно ми трябва информация за моя близка,чийто мъж е моряк под чужд флаг.Ако можете да ми кажете или поне да ме насочите от къде да почерпя информация за пенсионирането при моряците и изобщо всичко свързано с това!Ще съм(сме) Ви много благодарни!
А по темата за отношенията - въпросната ми позната и съпругът и са заедно почти 30 години (или от почти толкова ги помня аз) и да Ви кажа те са ми образец за семейство.Обичат се и се държат по между си по-добре от двойки,които са заедно от1-2 години примерно.Аз съм израснала покрай тях и винаги е било така! Peace
Много щастие желая на всички Ви!  bouquet

# 42
  • Мнения: 1 008
Зависи под какъв флаг плава-ако е под чужд се пенсионира,когато реши и взима минимална пенсия ако не се е осигурявал.Ако е към БМФ мисля,че една година стаж е равна на 3 за пенсия.

# 43
  • Brokenpromiseland
  • Мнения: 1 432
Аз мисля че зависи и от длъжността.
Не ми се вярва камериерите да са със същата категория както механиците в машината.
За моряците знам че са 2 категория.

# 44
  • Мнения: 1 008
Зависи и от длъжността разбира се-останах с впечатление,че става въпрос за офицерска длъжност.

Общи условия

Активация на акаунт