какво мислите за любовта ,от разтояние

  • 3 768
  • 66
  •   1
Отговори
# 60
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Мирандина, поне според мен едно семейство като такова иска или не иска има физически граници. Защото всеки ден човек се сблъсква с приятни и неприятни моменти, проблеми, с които се бори, и т.н. И тези неща мисля, че трябва да се споделят с половинката не като "Абе ако знаеш какво ми се случи днес...." по телефона, а като емоция. Така и двама души започват да се чувстват семейство.
Незнам как е при вас, немога да коментирам вашето положение, говоря от моя гледна точка естествено.
А съпругите на моряците ги изключвам, защото първо, те са знаели за какъв човек се омъжват, и че няма да го има с месеци, и са го приели, и второ, защото през останалите месеци те СА семейство, и заедно се борят с ежедневните проблеми, споделят дребните радости.
Не си представям да съм далеч от половинката и да не мога вечер да хапнем заедно, да гледаме филм и да заспя така до него. Предишният път както вече казах, накрая наистина споделяхме, но както споделях и с най-добрата си приятелка - просто не е същото като когато сме заедно.

# 61
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 327
Възможна е. Поне нашата оцеля. Първо- година и половина той беше в казармата. После сума ти и години по чужбините. Още си се обичаме  Grinning

# 62
  • Мнения: 16
4 години поддържахме точно таква връзка. Аз в Хасково, той в София. Наложи се всеки да си тръгне само месец след като станахме гаджета. И после рейсове, срещи на две седмици и то зависи от финансите Simple Smile Нерви, чудене какво прави другия, луди сметки за телефон. Поне забравяш какво е ревност, ако не искаш да се побъркаш. Просто нямаш избор (-:

# 63
  • Мнения: 6 993
Да, това е вярно за ревността . Абсолютно се излекувах, даже го навивах да си вземе заместничка Joy

# 64
  • Мнения: 617
Ами нашата оцеля.
Първо той в казарма, после аз една година сама в университета докато дойде при мен после една бригада в чужбина и така вече почти 10 години сме заедно.

# 65
  • Варна
  • Мнения: 1 790
Гледам тъпо. Гласувала съм тук незнайно кога, но не съм писала. Чудя се кой ли отговор съм избрала?  Crazy

# 66
  • Мнения: 1 817
За мен това е най-гадното нещо! Бях подложена на такава любов близо 1 година  #2gunfire . По-нещастна не съм била. Чакаш цяла седмица да дойде петък и да сте заедно. Петък идва, той идва. И колкото повече време минава, толкова по-различен човек идва! А с времето и споровете се увеличават. Тъкмо отново сте свикнали един с друг и ето, че неделя вечер дойде и пак трябва да се разделите. За мен това не е живот. Аз не мога така. А и не искам.

Общи условия

Активация на акаунт