какво мислите за любовта ,от разтояние

Зависи дали са истински чувствата и на двамата 

трудна
а при мен се оказа невъзможна....

Очи които не се виждат се забравят.... гласувах с `не`

Ауу, недейта да отчайвате така сержанта! 
Много си е хубава тази любов, моме, най-сигурното противозачатъчно средство е! 

Такава любов изкарах със съпруга ми  (.сега за щастие сме заедно) . Гласувах със за! Зависи само от вас двамата, разстоянието не  определя отношенията, то може да прави двама души още по- близки, ако е истинската любов! 

Може би, защо не.В днешно време с тоя нет..

О, тва е моята тема
Почти две години вече караме любов от разстояние. Не се умира
Не съм го забравила, нищо, че не му виждам очите по две седмици. За сметка на това, четирите дни , в които сме заедно, са прекрасни. Дори когато ме изнервя Сигурна съм обаче, че тая идилия нямаше да я има, ако не се бяхме оженили. Щеше да ми писне да пътувам на 4-5 път

и аз съм на това мнение

Имала съм в младежките години... Сега не знам, не ми се ще и да разбирам... искам когато обичам някого, той да е до мен от плът и кръв!

При мен е проверено и доказано, че има успешна такава. Истинската любов не може да изчезне от някакво разстояние, това е моето мнение. Естествено, хората рано или късно се събират, но докато са разделени по някаква причина, мога да кажа, че чувствата са дори много по-силни понякога

И моята
Две години имахме връзка от разстояние, като се виждахме само събота и неделя, по празниците  повече. Причината ? Първоначално аз бях последна година в гимназията, а той студент в София. Прибираше се всяка седмица, за да бъде с мен. Следващата година аз станах студентка в Пловдив, а той продължи да бъде студент в София. По същия начин бяхме - събота и неделя, +/- някой и друг ден в повече или по-малко...
В началото бях убедена, че няма да успеем и се опитах да убедя и него да се откажем, но той каза, че никога няма да се откаже от мен. Говорех му, че той е в един град, аз в друг и никой реално не знае какви ги върши другия, толкова е лесно да се предадем един друг, а той ме прегръщаше и ми казваше че не иска друга. Казвах му даже 'Давай да се разделим още сега, защо да си губим времето'  Не исках да ме правят на луда, още повече че отвсякъде ми казваха 'Връзка от разстояние? Да бе, да.'  Бях хлапе и си мислех, че ме лъже, но с времето и с много търпение и постоянство от негова страна му повярвах. И дадох абсолютно всичко от себе си.
Никога не е било лесно. Напротив, беше адски трудно, не заради друго, а липсва... Но и двамата инат, упорити и решени да се борим за тази любов, която бяхме решили че е истинска. И тя е Иначе нямаше след 2 години раздяла, тичане да се видим за по 10 минути на гарата, изпращане, посрещане, телефонни сълзи и много тъга най-после да се съберем в един град, та дори и в една квартира И сега като се събуждам до него сутрин си мисля какъв дълъг път извървяхме - наистина адски дълъг. Има какво да разказвам на внуците един ден, определено  тя нашата беше цяла одисея...
Та ако трябва да отговоря може ли любов от разстояние - отговарям: може, и още как, но само истинска...

Не разбирам въпроса, сержант.
Запетайката ме кара да ти отговоря
от разстояние какво ми е мнението за
любовта. Имам голямо мнение. Много е
важна тая пуста любов. За кожата и тонуса.
Гледам обаче, че всички са те разбрали
погрешно. Отговарят ти за любовта от
разстояние, т.е. когато двама души са
разделени териториално, дали може да
съществува любов. Да допуснем, че всъщност
това ти е било питането. Отговарям с "да".
Може да има любов. И възможностите за
разочарование са даже по-малко. Но, моля те,
махни тая пуста запетайка от заглавието,
ако наистина искаш да не ти се отговаря
само от разстояние. И ми целувай ръка за
помощта, знам, че правописът не ти е силата.
Но си добър човек, та затова щедро ти помагам.

Вече не е твоя Само моя си е. На никой не я давам
Уж щяхме да се съберем през юни...после стана септември...през септември сигурно ще ми сервира, че иска да учи магистратура и айде още две години

Може, но е много трудно. Аз и мъжа ми бяхме разделени за 2 години , защото той беше на обучение извъб Бг. Аз съм човека, който е изревал 1 вана и 3 казана сълзи, беше ми адски трудно, защото се виждахме веднъж на 2 месеца за по 10 дена и после пак 2 месеца разделени, но успяхме...

Абе моя е, по простата причина, че още нося последиците от това събиране-разделяне 
Ще се съберете

Раздялата е смърт за любовта.
Но споменът е вечен и остава.
 Какво да кажа аз,откакто сме женени сме все на разтояние,но въпреки всичко си го обичам много.
http://images-022.cdn.piczo.com/p6/img/i241808041_86986_6.jpg

Има. Две години преди да се оженим и първите 4 месеца от брака ни живяхме в различни градове. Сега с носталгия си спомняме за това време и ни се иска понякога да се върне емоцията от постоянното пътуване, наслагване на графици, внезапните появявания, изненадващите виждания, ама не може 

на мен не ми е много ясно какво точно питаш ( пак). за колко време - завинаги ли?
ако не поставяш условие 'завинаги" ще ти кажа , да, възможно е.
със съпруга ми се обичахме от дистанция мисля, към година и половина.
тежко е, но края увенчава успеха. събрахме се и се обичаме вече не от разстояние.

пс: промени си заглавието, пише се разСтояние.

Седем години така живяхме с гаджето ми - аз в София, той - първо във Варна, после в Бургас. Имахме два периода на раздяла от 5, после от 8 месеца, без да се видим нито веднъж - аз бях в чужбина. През всичките тези години си бяхме "заедно", не сме късали, обичахме се. Сега вече живеем заедно и имаме дтете, а второто е на път. Напълно възможно е, макар че има моменти на сътресения. Просто трябва и двамата души да го искат!
Сега, когато се скараме понякога и се дърлим за глупости, си казваме: Я колко ни беше хубаво, като ни деляха минимум 400 км - нямахме време да се скараме даже! Но това е на майтап и сега определено ми е по-хубаво, не знам как съм издържала преди без него, честно!

Да възможна е.....

Според мен е възможно, но зависи от силата на чувствата, а и от времето през, което продължава раздялата.

възможно е, ако любовта е истинска и е за известно време обаче. Ние бяхме разделени над година, с малки прекъсвания за по месец-два или седмица, когато аз се връщах в България. Не е лесно, но е възможно. Факт е обаче, че ако знаех колко ще е трудно, не бих го направила сега отново.

За мен е безмислено.Подкрепям

Аааа, ако говорим за виртуална либофф, дет са обичат на 14123521456 километра, без да са се видели - не, това и за не го вярвам
Но сега, както сме си ние двамата - възможно е. Нищо че съм изревала един тон сълзи...Нищо, че съм счупила и един тон пари по рейсове...Нищо, че ми иде да счупя стъклото с гол юмрук при всяко отлагане на събирането или отлагане на поредната среща...Нищо, че чувам "обичам те" и "искам те" само по телефона...Нищо, че си лягам и се събуждам сама, само с подарените от него играчки...Просто това е човекът, когото искам, това е пътят, който трябва да извървим. 

За мен това е мазохизъм.
Изживях го и знам, че е ужасно трудно да искаш да бъдеш с един човек, а да го виждаш само в събота и неделя и по празниците.
Ние май много малко сме били разделени - само 4 месеца. Добре, че след това се премести в София. Иначе не знам дали щях да издържа.

Ти направо изчерпа темата! 

От 2 години го караме така, след седмица най-после се събираме. Дано фирмата, в която ще пиша дипломна, после ме вземе и на работа - иначе може да се наложи да се върна в града, където уча сега.

Имала съм и друга връзка от разстояние, но там накрая се предадохме. Прекалено много се бяхме променили през въпросните 4-5 г., в прекалено важна възраст и за двамата се оказахме разделени. Просто всеки беше тръгнал по пътя си, а пътищата ни вървяха в различни посоки. Разделихме се, когато вече живеехме в един град (не заедно).

Но от собствения си опит мога да кажа, че да, такава любов е възможна, колкото и трудно да е. Но наистина трябва да е истинската, ако такова понятие съществува.

Всичко е възможно на този свят и да, случи ми се, и  беше истинската и сега спи до мен.

Добре,де,какво да кажем ние,жените на моряците,които сме "обречени" да обичаме и да бъдем обичани от разстояние поне за 6 месеца в годината.И нищо,и никой не може да ме накара да престана да обичам мъжа си,просто съм се примирила с професията му.

Съществува. При нас е вече повече от 5 години, а се виждаме понякога даже през повече от 2-3 месеца. Силна е и истинска!

Понякога имам чувството, че живея два отделни живота- в такива дупки съм изпадала от мъка...Много е трудно, а много се обичаме.

Да възможна е... При мене е 1.4 г. 

вероятно е възможна.. при някои!
При ен не просъществува.. Една година се оичахме дистанционно, след като и реално бяхме заедно към година преди това...
Чувствата изстинаха, дистанцирахме се.. накрая .. кой откъде е ..

Виж ти, оказва се, че доста хора са я карали като нас   Вече близо 2 години се виждаме събота и неделя и по празници. Доста път се събра, но май нещата вървят към промяна

Не бих си причинила това, трябва да е много силен човек, за да издържи.

Мда, близо 3 години пътя Варна  София го нямах за нищо, но не всяка събота и неделя, а през уикенд, че е скъпо и убийствено тежко.
На отиване с автобус, петък след работа, на връщане, в неделя, с нощния влак, за да се наспя преди работа.
Сега се чудя как съм издържала, но си заслужаваше   

възможна е! Поне при мен... С приятеля ми (понастоящем мой съпруг), ходехме от 3 месеца, когато аз заминах за Сащ за около 6 мес., в които и двамата си бяхме вярни един на друг и супер много се подкрепяхме, защото и на мен и на него ни беше трудно разделени (аз затова и се върнах)

В същите дупки изпадам и аз 
Никол, понякога не зависи от нас какво ще се случи. Съдбата ни е такава.

Това е и моят отговор.

  Гласувах с да.4 години,докато бях студентка се виждахме само събота и неделя.Сега пак
  сме разделени за 6 месеца,той не е в Бг.Любовта оцелява,ако и двамата се борят за нея.
 

Не е невъзможна,но е трудна според нен.И все пак вси4ко си е до 4овека.

"Далеч от очите - далеч от сърцето!" ...мъдри хора са го казали!

Не знам, дали съм разбрала правилно въпроса, но нашият брак е плод на такава любов. Запознахме се в моят роден град, а той живееше на 300км от него. Беше любов от пръв поглед, толкова изпепеляваща, че голямото разстояние никак не ни уплаши. Цели 6м. поддържахме връзка по телефона, по интернет... Виждахме се само през уикендите. Накрая не издържахме и просто се оженихме.

Не мисля, че е възможна такава любов.Имах и всичко се скапа след някъкви си 6 месеца.ВЕднъж той дойде, после аз отидох при него, след това пак той дойде, но вече всичко беше отишло по дяволите и от страна на двамата.Не мисля, че той имаше някъква връзка "между другото", нито пък аз имах, но само с писма и телефонни разговори нещата просто не се получават.Това не е достатъчно.Няма как партньорите да се опозная, да усетят връзката между себе си...
Това е моето мнение.А иначе любовта пламна от пръв поглед между нас и за супер малко време се превърнахме в "звездната двойка" между моите приятели.За неговите не знам - май не сме били много с приятелите, му когато бях там(Бристол, Англия).
Все пак успех на имащите такава връзка.Не мисля, че е задължително да се провали.При мен така стана, но пък не твърдя, че при другите не може да се получи

Възможна е. И ние с моя мъж се виждаме веднъж месечно, тъй като той работи навън. Обикновено си правим срещи някъде из Европа, и всеки път когато го видя на поредното летище, сърцето ми пърха като на първа среща. Вярно е, че и всяка вечер говорим с часове, но просто за момента се налага да бъдем разделени, а това не се отразява на чувствата ни. 

За мен това не е любов или поне не пълноценна

А какво е, ако не е любов? И що е то "пълноценна" любов?
Дали може да просъществува любов от разстояние-зависи от това колко често се виждате, колко време продължава това положение, колко близки се чувствате. Скоро след като се запознах с мъжа си трябваше да се разделим и се виждахме 2 уикенда в месеца и така 6 месеца. После имахме късмета да се съберем за 4 години на едно място, но от 6 месеца сме пак пътници, но този път всяка седмица Не е лесно, особено в началото, но се свиква. През работната седмицата се чисти и оправя и така уикенда е само за нас. Никой не е особено щастлив, но щом работата го налага ще издържим и оставащите няколко месеца.

И по какво се определя любовта и още повече 'пълноценната' любов според теб?
Дали по това колко са силни чувствата и колко грижа и отдаденост има във връзката? Доколко се припокриват възгледите и осъзнатите желание и отговорност към общото бъдеще?
Или по това колко пъти на ден партньорите си виждат очите да си разменят общи приказки?

На същото мнение съм. Не искам да засягам никого. Просто като двама души не са заедно, що за връзка имат?! Каква грижа и отдаденост, като човека, на когото трябва да се отдадеш и за когото да се грижиш, го няма до теб. И общо бъдеще???? ОК, ако има такова... От разстояние е много лесно да обичаш и да се грижиш. Но когато дойде истинската грижа, тогава се вижда що за любов има тук.
За протокола - минах през това, за около година, след това още половин година бяхме заедно. Но вече всеки имаше свой живот, и покрай кратките срещи и дългите телефонни разговори се бяхме превърнали в "просто добри приятели". Не, благодаря, не това ми трябваше, не за това го чаках.

П.П. За съпругите на моряците - те си знаят какво им е, защото за мен това е изключение. Трябва смелост и наистина много любов, за да се омъжиш за човек, с който сте "семейство" (мама, татко и аз) само няколко месеца годишно.

За любовта граници няма, ако е истинска и силна...

Съжалявам, че при теб не се е получило, но моето мнение е различно от твоето.
Разбира се че е връзка, дори и от разстояние, та дори и да не са се виждали ~на живо~ все още.
Стига да има желание човек може да се грижи за другият и от разстояние, както и да му се отдаде. Е, секса липсва но пък се преодолява  .
При нас измина година и половина преди да се видим, а оттогава 8 години.

аз имах връзка с мъж,който живееше в Щатите
идваше си през месец,два заради мен и седеше по месец,пак заминаваше-изобщо чудо
докато го нямаше си пишехме постоянно по интернет
обаче той започна да ревнува,какво ли правя докато той е в Щатите и подлудя
почна да ме тормози,разпитва да звъни посред нощ
разкарах го и съответно не мисля,че връзката от разстояние е реална възможност

Не можете да обобщавате така. Не знаете какво е довело до такава връзка
За мен любовта ни е пълноценна. Много по-пълноценна, от колкото други безумни връзки, които съм имала. Просто тази любов е Истинска. Нямам как една истинска любов да не бъде пълноценна. Отдадена съм му по 24 часа, дори когато сме разделени.  Караме се, дори разделени Обичам го и това е. И като се съберем, любовта няма да угасне. Познаваме се добре, знаем си до кътните зъби отвратителните характерчета и двамата знаем как да се справим с другия, когато почне да ни изнервя Така че проблем със събирането, освен намирането на нормална квартира за малко пари, надали ще имаме.

Какво значи 'заедно'? И защо измеренията на една връзка трябва да се свеждат до физическите параметри? Ако двама души се виждат през уикенда само, защото живеят в различни градове, или за няколко дни в месеца, защото работят в различни държави, не виждам по каква логика всъщност те не са заедно и нямат връзка.
Когато си сигурен в чувствата си и верен на партньора, когато споделяш всичко добро и лошо, това не е ли отдаденост?!
Когато се терзаеш за проблемите на партньора, опитваш се да намериш разрешение, пък било то и посредством съвет и споделена гледна точка, или хванеш автобуса или самолета, когато знаеш че той има голяма нужда от теб в дадения момент, това не е ли грижа?!
Когато вземаш всичките големи решения, които касаят живота ти, след като сте обсъдили как те ще повлияят и на двама ви и на плановете ви, това не е ли отговорност към общото бъдеще?!

Не виждам с какво ситуацията на моряците и техните семейства е по-различна от тази на двойки, които по други обстоятелства, са принудени да живеят разделени за даден период от време.

ПС Изключвам запознанствата по Интернет и любовта без двамата да се познават - в тези 'връзки' и аз не вярвам.

Мдаа...
Утре стават 3 години от сватбата ни.3 години разделени...дълги разговори по всички видове телефони - наземни,безжични. Същите думи изказани сутрин и вечер...
Оффф 
Понякога полудявам,но това е нашят път,както и вашият!
Ще го извървим докрай,защото знам,че след края на този път е началото на всичко,което предстои!

Гуен, ние уж трябва да се съберем за втората годишнина, все ми намирисва обаче, че някой от двамата (аз) ще духне пак нанякъде, магистратура  някаква, макар че той ще е завършил и няма да му пречи да дойде с мен, ако ида да уча във Франция или Канада (което напоследък ми се завъртя в шашавия мозък) Нищо, че бъкел френски не знае
Много точно казано.
Успех! 

Благодаря!
И на вас!

Мирандина, поне според мен едно семейство като такова иска или не иска има физически граници. Защото всеки ден човек се сблъсква с приятни и неприятни моменти, проблеми, с които се бори, и т.н. И тези неща мисля, че трябва да се споделят с половинката не като "Абе ако знаеш какво ми се случи днес...." по телефона, а като емоция. Така и двама души започват да се чувстват семейство.
Незнам как е при вас, немога да коментирам вашето положение, говоря от моя гледна точка естествено.
А съпругите на моряците ги изключвам, защото първо, те са знаели за какъв човек се омъжват, и че няма да го има с месеци, и са го приели, и второ, защото през останалите месеци те СА семейство, и заедно се борят с ежедневните проблеми, споделят дребните радости.
Не си представям да съм далеч от половинката и да не мога вечер да хапнем заедно, да гледаме филм и да заспя така до него. Предишният път както вече казах, накрая наистина споделяхме, но както споделях и с най-добрата си приятелка - просто не е същото като когато сме заедно.

Възможна е. Поне нашата оцеля. Първо- година и половина той беше в казармата. После сума ти и години по чужбините. Още си се обичаме 

4 години поддържахме точно таква връзка. Аз в Хасково, той в София. Наложи се всеки да си тръгне само месец след като станахме гаджета. И после рейсове, срещи на две седмици и то зависи от финансите Нерви, чудене какво прави другия, луди сметки за телефон. Поне забравяш какво е ревност, ако не искаш да се побъркаш. Просто нямаш избор (-:

Да, това е вярно за ревността . Абсолютно се излекувах, даже го навивах да си вземе заместничка

Ами нашата оцеля.
Първо той в казарма, после аз една година сама в университета докато дойде при мен после една бригада в чужбина и така вече почти 10 години сме заедно.

Гледам тъпо. Гласувала съм тук незнайно кога, но не съм писала. Чудя се кой ли отговор съм избрала? 

За мен това е най-гадното нещо! Бях подложена на такава любов близо 1 година  . По-нещастна не съм била. Чакаш цяла седмица да дойде петък и да сте заедно. Петък идва, той идва. И колкото повече време минава, толкова по-различен човек идва! А с времето и споровете се увеличават. Тъкмо отново сте свикнали един с друг и ето, че неделя вечер дойде и пак трябва да се разделите. За мен това не е живот. Аз не мога така. А и не искам.