- Публикувана: 6 апр. 2007, 23:16 ч.
- Последно мнение: 20 май 2007, 05:00 ч.
какво мислите за любовта ,от разтояние
Не знам, дали съм разбрала правилно въпроса, но нашият брак е плод на такава любов. Запознахме се в моят роден град, а той живееше на 300км от него. Беше любов от пръв поглед, толкова изпепеляваща, че голямото разстояние никак не ни уплаши. Цели 6м. поддържахме връзка по телефона, по интернет... Виждахме се само през уикендите. Накрая не издържахме и просто се оженихме. 
Не мисля, че е възможна такава любов.Имах и всичко се скапа след някъкви си 6 месеца.ВЕднъж той дойде, после аз отидох при него, след това пак той дойде, но вече всичко беше отишло по дяволите и от страна на двамата.Не мисля, че той имаше някъква връзка "между другото", нито пък аз имах, но само с писма и телефонни разговори нещата просто не се получават.Това не е достатъчно.Няма как партньорите да се опозная, да усетят връзката между себе си...
Това е моето мнение.А иначе любовта пламна от пръв поглед между нас и за супер малко време се превърнахме в "звездната двойка" между моите приятели.За неговите не знам - май не сме били много с приятелите, му когато бях там(Бристол, Англия).
Все пак успех на имащите такава връзка.Не мисля, че е задължително да се провали.При мен така стана, но пък не твърдя, че при другите не може да се получи
Това е моето мнение.А иначе любовта пламна от пръв поглед между нас и за супер малко време се превърнахме в "звездната двойка" между моите приятели.За неговите не знам - май не сме били много с приятелите, му когато бях там(Бристол, Англия).
Все пак успех на имащите такава връзка.Не мисля, че е задължително да се провали.При мен така стана, но пък не твърдя, че при другите не може да се получи
Възможна е. И ние с моя мъж се виждаме веднъж месечно, тъй като той работи навън. Обикновено си правим срещи някъде из Европа, и всеки път когато го видя на поредното летище, сърцето ми пърха като на първа среща. Вярно е, че и всяка вечер говорим с часове, но просто за момента се налага да бъдем разделени, а това не се отразява на чувствата ни. 
За мен това не е любов или поне не пълноценна
Дали може да просъществува любов от разстояние-зависи от това колко често се виждате, колко време продължава това положение, колко близки се чувствате. Скоро след като се запознах с мъжа си трябваше да се разделим и се виждахме 2 уикенда в месеца и така 6 месеца. После имахме късмета да се съберем за 4 години на едно място, но от 6 месеца сме пак пътници, но този път всяка седмица
Не е лесно, особено в началото, но се свиква. През работната седмицата се чисти и оправя и така уикенда е само за нас. Никой не е особено щастлив, но щом работата го налага ще издържим и оставащите няколко месеца. 
За мен това не е любов или поне не пълноценна
И по какво се определя любовта и още повече 'пълноценната' любов според теб?
Дали по това колко са силни чувствата и колко грижа и отдаденост има във връзката? Доколко се припокриват възгледите и осъзнатите желание и отговорност към общото бъдеще?
Или по това колко пъти на ден партньорите си виждат очите да си разменят общи приказки?
За мен това не е любов или поне не пълноценна
На същото мнение съм. Не искам да засягам никого. Просто като двама души не са заедно, що за връзка имат?! Каква грижа и отдаденост, като човека, на когото трябва да се отдадеш и за когото да се грижиш, го няма до теб. И общо бъдеще???? ОК, ако има такова... От разстояние е много лесно да обичаш и да се грижиш. Но когато дойде истинската грижа, тогава се вижда що за любов има тук.
За протокола - минах през това, за около година, след това още половин година бяхме заедно. Но вече всеки имаше свой живот, и покрай кратките срещи и дългите телефонни разговори се бяхме превърнали в "просто добри приятели". Не, благодаря, не това ми трябваше, не за това го чаках.
П.П. За съпругите на моряците - те си знаят какво им е, защото за мен това е изключение. Трябва смелост и наистина много любов, за да се омъжиш за човек, с който сте "семейство" (мама, татко и аз) само няколко месеца годишно.
За мен това не е любов или поне не пълноценна
На същото мнение съм. Не искам да засягам никого. Просто като двама души не са заедно, що за връзка имат?! Каква грижа и отдаденост, като човека, на когото трябва да се отдадеш и за когото да се грижиш, го няма до теб. И общо бъдеще???? ОК, ако има такова... От разстояние е много лесно да обичаш и да се грижиш. Но когато дойде истинската грижа, тогава се вижда що за любов има тук.
За протокола - минах през това, за около година, след това още половин година бяхме заедно. Но вече всеки имаше свой живот, и покрай кратките срещи и дългите телефонни разговори се бяхме превърнали в "просто добри приятели". Не, благодаря, не това ми трябваше, не за това го чаках.
П.П. За съпругите на моряците - те си знаят какво им е, защото за мен това е изключение. Трябва смелост и наистина много любов, за да се омъжиш за човек, с който сте "семейство" (мама, татко и аз) само няколко месеца годишно.
Съжалявам, че при теб не се е получило, но моето мнение е различно от твоето.
Разбира се че е връзка, дори и от разстояние, та дори и да не са се виждали ~на живо~ все още.
Стига да има желание човек може да се грижи за другият и от разстояние, както и да му се отдаде. Е, секса липсва но пък се преодолява
.При нас измина година и половина преди да се видим, а оттогава 8 години.
аз имах връзка с мъж,който живееше в Щатите
идваше си през месец,два заради мен и седеше по месец,пак заминаваше-изобщо чудо
докато го нямаше си пишехме постоянно по интернет
обаче той започна да ревнува,какво ли правя докато той е в Щатите и подлудя
почна да ме тормози,разпитвада звъни посред нощ
разкарах го и съответно не мисля,че връзката от разстояние е реална възможност
идваше си през месец,два заради мен и седеше по месец,пак заминаваше-изобщо чудо
докато го нямаше си пишехме постоянно по интернет
обаче той започна да ревнува,какво ли правя докато той е в Щатите и подлудя
почна да ме тормози,разпитва
да звъни посред нощразкарах го и съответно не мисля,че връзката от разстояние е реална възможност
За мен това не е любов или поне не пълноценна
Не можете да обобщавате така. Не знаете какво е довело до такава връзка
За мен любовта ни е пълноценна. Много по-пълноценна, от колкото други безумни връзки, които съм имала. Просто тази любов е Истинска. Нямам как една истинска любов да не бъде пълноценна. Отдадена съм му по 24 часа, дори когато сме разделени. Караме се, дори разделени
Обичам го и това е. И като се съберем, любовта няма да угасне. Познаваме се добре, знаем си до кътните зъби отвратителните характерчета и двамата знаем как да се справим с другия, когато почне да ни изнервя 
Така че проблем със събирането, освен намирането на нормална квартира за малко пари, надали ще имаме.
Просто като двама души не са заедно, що за връзка имат?! Каква грижа и отдаденост, като човека, на когото трябва да се отдадеш и за когото да се грижиш, го няма до теб. И общо бъдеще???? ОК, ако има такова... От разстояние е много лесно да обичаш и да се грижиш. Но когато дойде истинската грижа, тогава се вижда що за любов има тук.
Какво значи 'заедно'? И защо измеренията на една връзка трябва да се свеждат до физическите параметри? Ако двама души се виждат през уикенда само, защото живеят в различни градове, или за няколко дни в месеца, защото работят в различни държави, не виждам по каква логика всъщност те не са заедно и нямат връзка.
Когато си сигурен в чувствата си и верен на партньора, когато споделяш всичко добро и лошо, това не е ли отдаденост?!
Когато се терзаеш за проблемите на партньора, опитваш се да намериш разрешение, пък било то и посредством съвет и споделена гледна точка, или хванеш автобуса или самолета, когато знаеш че той има голяма нужда от теб в дадения момент, това не е ли грижа?!
Когато вземаш всичките големи решения, които касаят живота ти, след като сте обсъдили как те ще повлияят и на двама ви и на плановете ви, това не е ли отговорност към общото бъдеще?!
Не виждам с какво ситуацията на моряците и техните семейства е по-различна от тази на двойки, които по други обстоятелства, са принудени да живеят разделени за даден период от време.
ПС Изключвам запознанствата по Интернет и любовта без двамата да се познават - в тези 'връзки' и аз не вярвам.
Но сега, както сме си ние двамата - възможно е. Нищо че съм изревала един тон сълзи...Нищо, че съм счупила и един тон пари по рейсове...Нищо, че ми иде да счупя стъклото с гол юмрук при всяко отлагане на събирането или отлагане на поредната среща...Нищо, че чувам "обичам те" и "искам те" само по телефона...Нищо, че си лягам и се събуждам сама, само с подарените от него играчки...Просто това е човекът, когото искам, това е пътят, който трябва да извървим. 
Мдаа...
Утре стават 3 години от сватбата ни.3 години разделени...дълги разговори по всички видове телефони - наземни,безжични. Същите думи изказани сутрин и вечер...
Оффф
Понякога полудявам,но това е нашят път,както и вашият!
Ще го извървим докрай,защото знам,че след края на този път е началото на всичко,което предстои!
Гуен, ние уж трябва да се съберем за втората годишнина, все ми намирисва обаче, че някой от двамата (аз) ще духне пак нанякъде, магистратура някаква, макар че той ще е завършил и няма да му пречи да дойде с мен, ако ида да уча във Франция или Канада (което напоследък ми се завъртя в шашавия мозък) 
Нищо, че бъкел френски не знае
Много точно казано.
Успех!
Нищо, че бъкел френски не знае Понякога полудявам,но това е нашят път,както и вашият!
Ще го извървим докрай,защото знам,че след края на този път е началото на всичко,което предстои!
Ще го извървим докрай,защото знам,че след края на този път е началото на всичко,което предстои!
Успех!
Понякога полудявам,но това е нашят път,както и вашият!
Ще го извървим докрай,защото знам,че след края на този път е началото на всичко,което предстои!
Ще го извървим докрай,защото знам,че след края на този път е началото на всичко,което предстои!
Успех!
Благодаря!
И на вас!
