Пак за яслата. Но за трудно свикващите.

# 45 12 март 2007, 18:50 ч.

Мнения: 1 983

Вики ходи на ясла от 1 март до края на септември миналата година.
Искам да ви кажа, че беше някакъв ад.Сутрин изрично ставахме в 7, въпреки че яслата беше наблизо, защото милата ми се запъваше с крака и ръце за решетките на леглото и пищеше "мамо, моля те, не ме води там, моля те", всеки божи ден през това време.В колата си ревеше едно тихо, като кученце, накрая вече влизаше сама, но пак скимтяща.
Но вечер как я взимах #Cussing out

, по 1 час след като съм я взела дума не обелваше, гледаше като хипнотизирана в 1 точка и това е.Честно ви казвам, че и до ден днешен като се сетя и сърцето ми се къса.
Ще я пробваме на градина от септември, пък дано имаме по-голям успех.Но със сигурност няма да я мъча толкова много време.Явно Вики е като мен, спомням си като малка как сутрин в 9 като ме оставеха в градината започвах, та до 5.Седях сама на едно столче и плачех, следобед не спях, а отново плачех.Мъчно ми беше за мама, за вкъщи Cry

.
Явно има по-чувствителни дечица, които по-трудно свикват от други.

# 46 12 март 2007, 18:57 ч.

Мнения: 22

Дивиана, сестра ми беше дете, което така и не свикна с детската градина. Тя никога не е плакала, но ... 1. Спря да говори на майка ми - за нищо, по никакъв повод.
2. В гардината не играеше с другите деца, седеше само до учителките.
3. Никога не заспиваше, носеше си една носна кърпичка и през всичките 2 часа, или колкото там се спи, си я сгъвала и разгъвала.
Нашите, естествено, се предадоха, докато се пенсионира баба ми я гледаше една комшийка, пробваха я по 1-2 пъти месечно, но не - за целия период от 3-4 години тя така и не я хареса тази детска градина и това е. Всички бяхме притеснени как това дете въобще ще тръгне на училище. Е, там нямаше такива драми, тръгна си и никакви особени поведенчески проблеми не е имала, на 14 години замина да учи в друг град и въобще - сега е студентка и е от най-готините хора, които познавам Heart Eyes

Та има явно и деца, които не се нагаждат към това чудо - детската градина, да го погледнем пък и от друга гледна точка- още на тази възраст си отстояват интересите, и то - успешно! bouquet

# 47 12 март 2007, 21:29 ч.

София
Мнения: 6 999

Аз бих се консултирала с детски психолог.

Според моята психоложка децата свикват толкова бързо, колкото ние им позволим т.е. ако майката очаква детето да свикне трудно, ако самата тя свиква трудно /съзнателно или подсъзнателно/ така ще е и детето.

Дариа свикна за 1 седмица /то свикна е силно казано/, просто в тази 1 седмица започна в понеделник с 2-3 часа и в петък вече спеше там, но нея я гледат бавачки от 4 месечна. За мен любопитното е, че когато я водеше майка ми /привидно е спокойна/ Дариа плачеше... Съответно майка ми двойно повече после в колата. Cry

Самата аз съм дете тръгнало мноооого трудно на ясла, с викове, рев по цяла нощ и прочие... Преодоляла съм го с една учителка, която ме взела под крилото си.

Успех Peace

# 48 12 март 2007, 22:46 ч.

Му Кинд Оф Плаце
Мнения: 4 033

Филипът се "адаптира" от септември до ноември. Confused

Тогава сменихме групата и се адаптира за няма седмица.
Проблемът, за мен, беше в атмосферата, която създават лелите. В първата група беше адски нервна обстановката, режимът - жебезен и всяко нещо струваше двойно повече усилия на лелите, оттам и бяха нервни като оси. Резултатът-незнам къде се намирахме в тоя период. Детето изнервено, не спи, плаче, аз трябва да тръгна на работа, мъжът ми го гледаше следобедите, някакви невероятни фортификации. В другата група-лелите спокойни, има режим, но той е подчинен на логични обяснения и не се следва на всяка цена, Филипът спокоен, ние-също.
Последиците от тази "адаптация" на пръв поглед са: пълен ужас от жени с рошави, редки, черни коси (отнесе го първа баба ми Rolling Eyes

)

# 49 13 март 2007, 01:11 ч.

Мнения: 3 506

Цитат на: daffodil в чт, 08 мар 2007, 14:55

Това се чудя и аз - как е правилно да се постъпи. И да отложа с няколко месеца, няма ли пак да е същото тогава? Минава ли тоя период...Съзнавам, че е различно при всяко дете, ама съм доста шашната. Не знам даже как да реагирам на истериите вкъщи- да я оставям ли сама, да я гушкам ли насила? Опасявам се, че ще се разболее от непрекъснат рев и недоспиване.

Моето мнение е, че трябва да се вслушаш в детето. Не е задължително след няколко месеца да е същото. Не е задължително да го даваш в същата ясла - може конкретното място да не му харесва. Ако имаш някаква възможност, не се измъчвайте, щом виждаш, че не стават нещата.
Малката беше ужасно стресирана от яслата на 1г 10м. След два месеца опитахме в друга ясла - на третия-четвъртия ден ходене, започна да търси вкъщи госпожите.

Причина:

Причина: