Пак за яслата. Но за трудно свикващите.

Съжалявам. Много неприятно. Опасявам се, че и при нас ще стане същото. Тя сега нито баба си иска, нито баща си. И без яслата е подобно на това, което описваш- пищи, въргаля се, удря си главата в пода... Само да я подам на баба й за малко или да я оставя при нея, ужас.

Аз бих я спряла,не знам как е правилно да се постъпи,но нямаше психически да издържа.Дъщеря ми ходи на градина от две седмици и плаче много,но там спира,а после е спокойна като я вземем,добре е до около 19.00,после започва да реве и да се тръшка,но я гушвам в леглото и заспива.Имаш ли възможност да отложиш яслата с няколоко месеца?

daffodil все едно говориш за нас първите дни, с малката разлика че там на 5-та минута спираше да реве. Обаче нощните писъци в истерия, понякога без да се събужда и дневното биене на главата и пищене в истерия докато му се вдървят крайниците бяха абсолютно същите - след 1 седмица подобно поведение се признах за безпомощна и потърсих консултация с психолог /при мен може би отежняващото е и че детето ми е осиновено, така че не рискувах да чакам/От психолог, лекар и множество родители с подобни проблеми на правих следното - гасене на вода един път и след това няколко вечери миене на очите със светена вода; чаша топло мбяко с малко мед преди заспиване; спокойна игра като се върне от яслата -  само физическо натоварване - скачане и тичане редом, но без гонене и натоварващи емоции; излизане от стаята веднага щом започне истеричната криза /не питай как ме е било страх да не се нарани през това време/ и влизане обратно след 10 минути когато почне да се дере че се е разсополявил - без укор без опит да го гушна - подавам кърпичката и клякам разтворила ръце за прегръдка - ако дойде, дойде.
Нямам идея какво помогна - цялата терапия я проведох за един ден - едно след друго всичко което ме посъветваха или бях прочела - СТАНА!
Дано съм ти от помощ по някакъв начин

Това се чудя и аз - как е правилно да се постъпи. И да отложа с няколко месеца, няма ли пак да е същото тогава? Минава ли тоя период...Съзнавам, че е различно при всяко дете, ама съм доста шашната. Не знам даже как да реагирам на истериите вкъщи- да я оставям ли сама, да я гушкам ли насила? Опасявам се, че ще се разболее от непрекъснат рев и недоспиване.

Боби тръгна на ясла на 1.3г.Ревеше и се тръшкаше месец и половина.След това нямаше проблем.
Но вкъщи не е ревал.

Мен ме предупредиха и самите госпожи в яслата че ако се "предам" и се откажа ще ми е много по-трудно като реша да повторя опита - доволна съм че удържах фронта с цената на няколко кичура коса останали в ръцете му. Целия ужас трая 13 работни дни! Удоволствието с което сега тича към градината си заслужаваше търпението и стискането на металокерамика
А как греят очичките му като ме гушне когато го прибирам и дяволито почне да се опитва да ми пресъздава какво се е случило докато е бил "на абота"!
На моменти чак ревнувам че не съм му достатъчна само аз но мисля че и други биха си признали че изпитват това чувство

 Аз бих го спряла веднага от ясла!Определено не бих чакала да видя дали ще се има последици или не.

Моя трудно свикна (тръгна на 2)- не ядеше там, не спеше, но ревеше само докато влиза (слухтала съм по 10 мин.) После се наложи да сменя заведението, после дойде лятото - деж. ДГ и на детето му се разгони фамилията. Откакто родих, го спрях.....сега изчислявам как ще си остане вкъщи до предучилищна.....не иска и не иска, щял да ходи на училище с батковците.
Бих го спряла на минутата, не на всеки понася яслата.....мъжа ми го сравни с казармата .

Ако можех да не я пускам изобщо, нямаше да го направя. Почнах работа обаче, а общо-взето не мога на този етап да си позволя да не работя. Мисля да опитам поне месец, ако продължи така, ще мисля други варианти...

Да, мисля и аз да питам педиатърката за нещо подобно. Благодаря на споделилите.

daffodil, ти не беше ли психолог или се лъжа? Какво казва психологията по този въпрос? Нашият го пуснах на 2 г. 3 м., издържахме 3 дни и го спрях. След спирането, нервниченето и безпричинният рев (по час-два) продължиха още две седмици. Не знам дали това е било период и в по-късна възраст би реагирал по друг начин. Във всеки случай, това с пречупването някакси не ми допадна. Но не знам дали съм права. Иначе съм сигурна, че ако го бях насилила да ходи и да свиква, за няколко седмици може би щеше да се примири. Но и неговата група не беше място, където аз бих се чувствала добре, ако бях дете - по "технически причини" - много деца, повечето нон-стоп ревящи, затворени в горещините и т.н.. Може при вас да не е такъв случаят.

бях пред подобна дилема. Сашо стоеше на прозореца на яслата както гладно куче и гледаше как се отдалечаваме. Мислех си, че ще ми се скъса сърцето. Така бе два месеца, всяка сутрин. След това свикна и сега няма търпение да отиде да си играе децата.  През почивните дни им се обажда по телефона.

Здравей,
Ели беше на 1,8,когато тръгна на ясла.При нея плаченето не спря близо 3 месеца.Но сериозното плачене е било от порядъка на 2 -3 седмици,най-много един месец.В последствие само в началото плачеше и после спираше ,след като влезе вътре и я поупокоят,а накрая плача премина в мрънкане.Но всичко в началото беше ужасно.Бях подготвена психически за нещо подобно,но не и за точно това.При вашия случай ме протеснява това,че детето прехвърля безпокойствието си и в къщи,като се отразява и на съня.Знаеш ли как се държат сестрите с децата в групата?Дали достатъчно се грижат да ги успокояват?Не можеш ли да оставяш дечко само до обяд в яслата,ако трябва и за по-дълъг период от време?Така ще е по-плавно адаптирането.Пиши пак как сте. 

НА мен ми се струва, че дечицата ви са много малки и недорасли за ясли, детски градини и отделяне от мама.
Това е мое мнение, естествено.

Моя син тръгна на детегледачка от 2.11м и нито веднъж не е проплакал за нас, напротив искаше да и ходи на гости непрекъснато. И сега от 3г и 3м тръгна на градина и с такова удоволствие ходят и той, и  всичките останали дечица, че чак не не е за вярване. Всичките дечица са гледани в къщи до 3годишна възраст- това лично е в неговия клас, или пък ако са дадени на ясли от бебета, те не знаят друго положение- случая с моя приятелка.
За протокола - сутрин е при детегледачката, следобед на градина и вечер в къщи е спокойно.

Според мен си е до детенце.И извода ,който съм си направила е,че най-податливата възраст за отделяне от мама е около 1,3-4 г.Тогава,като,че ли това адаптиране към яслата е най-плавно и слабо травмиращо.Но отново е строго индивидуално.Някои дечица биха страдали еднакво силно ,ако са 1,6г,а други на 3г.

най-трудни са първите две седмици,след това плача остава обикновенно само сутрин,като той може да продължи и месеци
не мислите ли че е нормално децата да преживяват болезнено раздялата?на тази възраст те не са  наясно защо ги оставяме там,и дали ще ги вземем
аз сега съм на нова работа,от почти месец,и повярвайте ми съм в голям стрес,какво остава за едно малко човече!не може да свикне за ден-два!а ако сега го спреш,защо мислиш че следващия път няма да е същото?тогава може да реве още по-силно,за да го вземеш вкъщи по-рано-нали  е видяла че това помага!освен това мисля че яслата предлага по-добри възможности за децата,от баби или гледачки-има хубави занимания и ред,които са много важни!

Имах такъв проблем и аз със сина ми. След втората седмица се отказахме и след половин година тръгна направо на градина. И там поплакваше, но само докато влезе, т.е. докато се раздели с мен. До една две седмици отмина и свикна. Но с яслата не можа. Моето решение беше да го спра, но разбирам, че ти не можеш. Някоя баба няма ли? Не е хубаво така да го изживява, щом и вкъщи чак плаче.

     Ох, като разправяш, все едно за мойта щерка чета...И тя беше на 1г. и 8м., когато се наложи да тръгне на ясла. Първият учебен ден за нея беше първият работен за мен. Ревеше още в таксито, там пищеше, аз седях на стълбите и чаках да млъкне, ревях и аз, на работа отивах  с подути очи и червен нос...На обяд баща и я вземаше и ми я водеше в обедната почивка да я храня, пък и да ме види детето, то беше обаче още по-гляма мъка - и за двете ни. У нас беше непрекъснато сърдита за нещо /не помня специално за тръшкането, ама то при нея си е постоянно поведение/, почна много да говори, да се държи неочаквано, абе - все едно не беше мойто дете - много плашещо ми беше лично на мен. Лелките ми обясняваха, че много трудно ще свикне, защото е "такъв тип нервна система" ....
     И така - 3 седмици. После се разболя, за пръв път в живота си вдигна висока Т, изкара ни акъла, лежеше в мен и само повтаряше: "Няма страшно, мама е тука", че вече се бях отказала и от пустата ясла, и съответно от работата, за която се бях явявала на конкурс и беше много добра като перспектива.
     Добре, че мъжът ми е с по-твърд характер от мен, пък и алтернативата беше - аз в къщи, ама без пари в най-скоро време, т.е. безалтернативната ситуация също беше важна, та решихме да пробваме още една седмица и се оказа, че нещата вече не са така невъзможни - беше взело да се пречупва детето /точно като "пречупване" го чувствах /...
     Трябва да отбележа, че през 1, 5 г., в които ходи на ясла, в половината от случаите плачеше сутрин. Но все пак като цяло мисля, че се и се отрази благотворно, вече беше толкова свикнала с нея, че изпитвах накрая ужас от факта, че трябва да тръгва на градина и същият кошмар ще започне наново, още повече, че на градина тя тръгна на 11-ия ден след раждането на брат си. Нещата тук обаче бяха много по-леки, а в момента ходи с такова желание, че, ако сутрин не ме слуша, я заплашвам, че няма да я завде баща и на градина .
      Идеята на свръхдългия ми постинг беше не да ти давам готово решение, а да те успокоя, че и други деца реагират много негативно на яслата, поне в онзи момент на мен ми се щеше да ми каже някой, че не съм единствената нещастна майка с нещастно детенце, защото точно така ми го описваха и лелките, а и аз така го чувствах.
      Успех ти желая в търсенето и намирането на решение!

Ще потърпя още, при всички случаи, но ако до месец не свикне, не знам дали ще имам нерви да я държа там повече. Откак ходи на ясла, не ме иска, търси баща си. Предполагам, че се дължи точно на тоя "страх от изоставяне", понеже аз я водя сутрин, явно ми е обидена.
Както и да е, поне малко се успокоих, четейки и за други с подобна реакция, но свикнали впоследствие.
П.П. Не знам какво казва психологията в случая, само предполагам как е на теория, нямам готови отговори, затова търся акъл от "препатили" 

Моята Соня тръгна на година и десет месеца на ясла и 2 месеца рева като за световно според думите на баща й, който я водеше.Бяхме се разбрали с него, че който я заведе той и ще я вземе, за да не си прави грешни изводи от рода на  ''тате е лош, защото ме оставя тук;а мама е добра, защото ме прибира'' или обратното.Водила съм я и аз, и сърцето ми се късаше като я чуех как започва да реве; обръщах се на другата страна, за да не види, че ми се насълзяват очите.Опитахме всичко, за което се сетиш, включително и купени от нас играчки и подарени й от госпожите еднократно, но нищо не помогна.Ама и ние корави глави- не се отказахме!И с право-след два месеца рев, една сутрин стана весела, засмяна и тръгна, а баща й след това ми каза, че влязла като у дома си; дори с усмивка.До ден днешен не знам как така изведнъж спря да ревтуни.

     О, и за предпочитанието към таткото нещата са идентични, като я хвана тогава голямата любов къма баща и, аз безвъзвратно минах на второ място. Тогава се чувствах ужасно виновна, освен всичко друго, сега вече съм се примирила, че ме търси по изключение /особено за игри/.

Такъв кошмар изживях с дъщеря ми, когато я пуснах на ясла .
Месец и половина тя не свикна с пустата му ясла и след като един ден я взех с Т39 от рев просто на другия ден не я заведох. Така приключи нашият яслен период.
Сега септември ще започва детска градина и отсега ми се свива сърцето дали пак ще е същото.....

Мисля, че не 
Просто сравнявам сина ми на 2 и на 3 - не е като лепка за мен, определено разбира повече. Преди ревеше и баща му като отиваше на работа сега съвсем спокойно пита къде е, аз отговарям и после въпросът е кога ще се върне - явно разбирането на пространството и времето си казва думата.
Ти от сега й говори колко деца има, колко играчки, какво ще правят.....повтаряй до зомбиране....при сина на приятелката ми имаше ефект (той тръгна направо на ДГ)- виж моя не мога да го лъжа....спомня си разни неща от градината и не иска да ходи. Аз чат-пат го питам и се пробвам, ама не пробивам

Записвам се и в тази тема,понеже има вероятност моята дъщеря да тръгне скоро на ясла.Тя е болезнено привързана към мен и просто акъла ми не го побира как ще се адаптира там.То ще бъдат едни истерии,едни захласвания,имам чувството,че върша престъпление.На моменти ми се реве...

Дай и време да свикне. Същото беше при  Климент. С рев вкъщи, през нощта, с истериите. Мина.
Стискам палци.

Ами аз съм майка не с подобно, ами направо със същото преживяване. Само дето сина ми можеше да говори добре и когато разбрах, че лелите ги карат да ходят насила на гърнета, насилват ги да се хранят и за две седмици през месец юни не ги бяха извели нито веднъж навън просто го отписах от яслата.
След два месеца го записах в ДГ и такива истерии изобщо не е имало.
Бъдете сигурна в едно- това не са нормални отношения и това не е нормално поведение. Не че детето Ви нещо не е наред, не е наред нещо в отношенията в яслата.
Може да има и добри ясли, но аз до сега нямам позната истински доволна от такова заведение. Даже напоследък в града стана мода в яслите да се закупуват телевизори с ДВД и децата да зяпат, вместо да играят. Асно защо- така е много по- лесно за лелките. Представяте ли си- две годишни деца да зяпат телевизия?! Знам, че някои не само си го представят, а у тях е същата картинка. Само че за мен това е изключително ненормално.
Ако детето Ви говори добре и комуникира вече свободно разговаряйте с него за причините да не харесва яслата и то в някой почивен ден. Говорете и с други майки. Не оставяйте нещата на самотек, може да съжалявате един ден.

Ох,аз още нямам опит,но скоро ще имам И като ви чета,ми застава една буца на гърлото.Задавам си хиляди въпроси,ами ако и на мен ми сес лучи,ами ако и моето не свикне ?  При мен само че има разлика - аз тръгнах на работа вече и ме няма от сутрин  в 6 до вечер в 18.Малката много плаче през деня,тръшка се на свеки (която я гледа) и ме търси.А като се върна сякаш ми е сърдита.По някое време ме гушва и не иска да ме пусне.Ох,да не се отплесвам,темата е друга.

Дано скоро свикне детенцето и да нямате проблеми,пожелавам го от сърце ! 

И при Мая беше както Светлана 79 описва. Шест седмици беше ад. Ад!
Първите две-три ходеше до обяд само и беше окей. Не съвсем безоблачно, но все пак нормално. Като започнах да я оставям да спи...майко мила. Водех я късно и я взимах рано (първа), за да прекарва минимално време там - и беше ужасТно.
Не ме е отритвала обидена (само аз я водех и взимах), но виждах, че беше под огромен стрес и силно травмирана. Много плачеше. Започна да иска да суче като две новородени накуп. Постоянно ми висеше в ръцете.
Мислех и да я спирам и да сменям яслата... направо не знам как устискахме. Бавно и полека свикна. Може би към края на втория месец започна само да мрънка, а после и това спря. Накрая тръгна с желание.

Но - със следващото дете, когато го имам - никаква ясла, под никакъв предлог. Тогава трябваше да тръгна на работа, но другия път на челна стойка ще стоя, но ще намеря начин да запиша детето направо на детска градина, без никаква ясла. Това е... факт е, че Мая (тогава на 1г 11м) свикна с яслата и с времето ходеше с удоволствие. Но докато стигне до този момент, беше ужасно за всички ни. Сравнявам с градината - където свикна за два дена буквално - даже като отчетем, че е ходила на ясла, си мисля, че по-важното беше самата градина и госпожите й - също видях как дете, което не е ходило на ясла, свикна с градината, без да има такива драматични моменти.

Даф, отчети, че освен огромният стрес, с който се сблъсква Ния, има го и моментът на двегодишният пубертет... може много да усложни нещата.
При нас отчитам като плюс това, че Мая сучеше - успокояваше я при истериите, когато я взимах следобяд; през деня също й помагаше. Беше период на голям зор (физически и психически) за мен като човекът, осигуряващ кърменето, но знам, че донякъде й помагах и компенсирах... Боже, още ми е виновно, че се наложи да я подложа на това. Да му се не види.

Съгласна.
Може да звучи тъпо, но има няколко снимки от яслата от Коледа и Баба Марта.....детето ми никога не е имало такъв тъжен поглед, какъвто е уловен на снимките.

За спането пък не ми се мисли, не е заспивала без кърмене досега, но това е отделна тема

Макси изкара приблизително месец на ясла;
до обед беше, защото само пищеше. За заспиване там и дума не може да става.
направих няколко опити да го оставя там за спане, но ми се обаждаха от яслата и на пожар ме викаха да си го прибирам.
В момента си е вкъщи, защото пак направи уртикария и е на жестока диета. Няма как да ходи на ясла.
Във връзка с уртикарията обиколихме всевъзможни лекари (знайни и незнайни);
някои от тях изразиха мнение, че тази уртикария дори може и да е на нервна почва.
Макси изживява много зле отиването на ясла. В петък случайно срещнахме една от лелите в яслата. Само като я видя, почна да пищи и да се крие зад мен.
Според мен той няма да свикне; не мисля да продължавам с този терор.
Май гледачка ще взимаме вкъщи. Засега се въртим с мъжа ми да го гледаме, защото междувременно и аз почнах работа и не върви да се откажа.

Тя ще се научи...децата се адаптират бързо и знаят кое как е (т.е. няма да търси кърмене от лелите със сигурност). Но че ще е голям стрес за нея (още по-голям от досега) - няма спор.
Лелите казваха дни (даже седмици) наред как Мая отказва да легне. Седнала в леглото, с дрешките, раницата на гърба и играчката в ръката - заспива седнала. Ако се опитат да я сложат да легне - ревва разбудена и всичко отначало... никога вече ясла.
С времето, разбира се, свикна и спеше в яслата като всички...човекът е адаптиращо се животно 

Съгласна.
Може да звучи тъпо, но има няколко снимки от яслата от Коледа и Баба Марта.....детето ми никога не е имало такъв тъжен поглед, какъвто е уловен на снимките.
[/quote]
   И на снимките на дъщеря ми от яслата няма нито едно усмихнато дете,всеки път ми става много тъжно като ги гледам.

Да, и аз таака бих постъпила.
 Още не съм пуснала Викториа на ясла, но защото няма места. Ще я пусна направо на градина. Имам подозрения, че ще се държи по същия начин.

Моят син свикна трудно. Ходи на ясла от юни месец 2006. /с прекъсвания , август - ваканция, септември, октоври, ноември 4 дена на ясла, 20 дена - болен при баба/ Не искше въобще да се споменава за ясла. Сутрин плачеше по целия път и го вкървах в стаята разплакан.
Госпожите ми обясняваха, че не плаче след като си замина, че яде, спи и е много послушен /но всъщност прекалено послушен. Те си мислеха, че не може да говори. Защото на тях им отговарял само с "да" и "не"/
От януари, обаче, изведъж започна да му харесва. Спря да плаче, започна сам да влиза в стаята, да говори с госпожите и лелите, да си играе с децата. Вече си има приятелчета и разказва за яслата с хубави чувства.
Една приятелка смята, че това, че е ходил по 4 дена в месеца, всъщност му е помогнало да свикне. Незнам, може и така да е.
Затова моят съвет е, ако решиш да отлагаш, не спирай тотално да я водиш. Ходете по 1-2 дена в седмицата. Взимай я по-рано или на обяд. И, ако има възможност, нека баща й я води.  Говорете повече за градината, опитай се да я представиш в положителна светлина.
Според мен на повечето деца на тази възраст, просто им тр повече време, за да свикнат с промените, независимо за какво става въпрос...

Ходихме миналата седмица при лекарката и тя като видя Ани как се инати и се тръшка, никога преди не е правила така, и изписа Sedatif PC(хомеопатично), да давам вечер по една таблетка. Вече 5 дена давам и като че ли има ефект.
Откакто ходи на ясла сякаш не е моето дете
Днес влезе спокойна без рев и за пръв път ще спи там.

Така бяхме и ние 4 месеца. Божидара ревеше в яслата, аз в къщи. Дори вдигаше и температура от силния стрес. Трепереше като лист когато я взимах. Беше ужасно, но една психоложка, с която се консултирах ми каза да не се предавам, защото спра ли я сега няма да мога и на училище да я пратя. И така постепенно истериите започнаха да намаляват и свикна. Сега дори ме пита защо я взимам толкова рано. Ех, ако знаех, че ще стане така преди година и половина щях да си спестя много нерви и притеснения.

Не знам каква е тази психоложка, ама едно е сигурно- от деца не разбира. Ние когато спряхме моя син от яслите /мисля че дори двуседмичен тормоз е много за едно малко дете/ след това никакви проблеми не сме имали- нито с градината, нито с училището. Дори му беше приятно, но така е- като там го посрещат човеци, а не лели с викове и затваряне на врати, и тръшкане на гърнета, и насилие за хранене и сън... Не бих сложила с лека ръка знак за равенство между яслите, градината и училището, още по- малко между дете на 2 или на 3 години. Нещата много се различават. А травмите остават за цял живот.

Дъщеря ми също не можа да свикне в яслата /на 2г. и 3 месеца беше/.
Политиката пък там беше и майките да посещават яслата, докато децата свикнат.
Госпожите ме караха да излизам за определени периоди от време и ми определяха кога да се върна. Изпадаха в ужас, ако умишлено се позабавя, защото не успявали да я успокоят по никакъв начин. 
Така се мъчихме известно време и се отказах от идеята да посещава ясла.

След година я дадох на детска градина...
Трудно се отделяше от мен. Вкопчваше се, пищеше, захласваше се от рев...
Отказваше да общува, да играе, да яде, да посещава тоалетна.
Лежала в леглото и плачела /съвсем тихо, защото тъпанарките я заплашили, че мама няма да я обича, и няма да дойде да я вземе щом реве , и така, докато заспи от изтощение.
Слагала си ръчичката там, където е сърцето и казвала, че много я боли от мъка по мама.  
Плачеше и нощем, бълнуваше:  "не искам таааам, не искам в градинатаааа, 'пожата се кара, оставете ме на мираааа...."
Учителките ме посъветваха да я оставя вкъщи и да работя над това да стане по-контактна, и чак тогава да я пробвам отново.
С мъжа ми бяхме на мнение, че е излишно да травматизираме детето, при положение, че съм си вкъщи и мога да се грижа за нея.

След по-малко от месец ще навърши 4...
Води преговори всеки ден с мен, че не желае да ходи на градина и, че ще плаче много, ако я водя.
Силно се надявам, сега, когато е по-голяма, по-бързо да се адаптира или поне много ми се иска да е така.
Не ти помогнах изобщо, но исках да споделя, че и ние минаваме през същото.

честно да ви кажа,мисля че всички тези неща са се случили,защото не сте попаднали на свестни и съвестни учителки 
такъв извод си правя, защото аз бях много доволна когато дъщеря ми беше на ясла, но беше при чудесен песонал...а сега нещо съм разочарована от лелките на сина ми, и мисля че проблема е в тяхното отношение, просто не всеки  има подход към децата,  но ще видим какво ще стане...

Горките деца

  тъжно.....много тъжно.....
не бих подложила детето си на това,и се радвам че съм им спестила тези емоции.

Дивиана, стана ми много мъчно за твоето момиче

Вики ходи на ясла от 1 март до края на септември миналата година.
Искам да ви кажа, че беше някакъв ад.Сутрин изрично ставахме в 7, въпреки че яслата беше наблизо, защото милата ми се запъваше с крака и ръце за решетките на леглото и пищеше "мамо, моля те, не ме води там, моля те", всеки божи ден през това време.В колата си ревеше едно тихо, като кученце, накрая вече влизаше сама, но пак скимтяща.
Но вечер как я взимах , по 1 час след като съм я взела дума не обелваше, гледаше като хипнотизирана в 1 точка и това е.Честно ви казвам, че и до ден днешен като се сетя и сърцето ми се къса.
Ще я пробваме на градина от септември, пък дано имаме по-голям успех.Но със сигурност няма да я мъча толкова много време.Явно Вики е като мен, спомням си като малка как сутрин в 9 като ме оставеха в градината започвах, та до 5.Седях сама на едно столче и плачех, следобед не спях, а отново плачех.Мъчно ми беше за мама, за вкъщи .
Явно има по-чувствителни дечица, които по-трудно свикват от други.

     Дивиана, сестра ми беше дете, което така и не свикна с детската градина. Тя никога не е плакала, но ... 1. Спря да говори на майка ми - за нищо, по никакъв повод.
                        2. В гардината не играеше с другите деца, седеше само до учителките.
                        3. Никога не заспиваше, носеше си една носна кърпичка и през всичките 2 часа, или колкото там се спи, си я сгъвала и разгъвала.
     Нашите, естествено, се предадоха, докато се пенсионира баба ми я гледаше една комшийка, пробваха я по 1-2 пъти месечно, но не - за целия период от 3-4 години тя така и не я хареса тази детска градина и това е. Всички бяхме притеснени как това дете въобще ще тръгне на училище. Е, там нямаше такива драми, тръгна си и никакви особени поведенчески проблеми не е имала, на 14 години замина да учи в друг град и въобще - сега е студентка и е от най-готините хора, които познавам
     Та има явно и деца, които не се нагаждат към това чудо - детската градина, да го погледнем пък и от друга гледна точка- още на тази възраст си отстояват интересите, и то - успешно! 

Аз бих се консултирала с детски психолог.

Според моята психоложка децата свикват толкова бързо, колкото ние им позволим т.е. ако майката очаква детето да свикне трудно, ако самата тя свиква трудно /съзнателно или подсъзнателно/ така ще е и детето.

Дариа свикна за 1 седмица /то свикна е силно казано/, просто в тази 1 седмица започна в понеделник с 2-3 часа и в петък вече спеше там, но нея я гледат бавачки от 4 месечна. За мен любопитното е, че когато я водеше майка ми /привидно е спокойна/ Дариа плачеше... Съответно майка ми двойно повече после в колата. 

Самата аз съм дете тръгнало мноооого трудно на ясла, с викове, рев по цяла нощ и прочие... Преодоляла съм го с една учителка, която ме взела под крилото си.

Успех 

Филипът се "адаптира" от септември до ноември.  Тогава сменихме групата и се адаптира за няма седмица.
Проблемът, за мен, беше в атмосферата, която създават лелите. В първата група беше адски нервна обстановката, режимът - жебезен и всяко нещо струваше двойно повече усилия на лелите, оттам и бяха нервни като оси. Резултатът-незнам къде се намирахме в тоя период. Детето изнервено, не спи, плаче, аз трябва да тръгна на работа, мъжът ми го гледаше следобедите, някакви невероятни фортификации. В другата група-лелите спокойни, има режим, но той е подчинен на логични обяснения и не се следва на всяка цена, Филипът спокоен, ние-също. 
Последиците от тази "адаптация" на пръв поглед са: пълен ужас от жени с рошави, редки, черни коси (отнесе го първа баба ми   )

Моето мнение е, че трябва да се вслушаш в детето. Не е задължително след няколко месеца да е същото. Не е задължително да го даваш в същата ясла - може конкретното място да не му харесва. Ако имаш някаква възможност, не се измъчвайте, щом виждаш, че не стават нещата.
Малката беше ужасно стресирана от яслата на 1г 10м. След два месеца опитахме в друга ясла - на третия-четвъртия ден ходене, започна да търси вкъщи госпожите.