Пак за яслата. Но за трудно свикващите.

бях пред подобна дилема. Сашо стоеше на прозореца на яслата както гладно куче и гледаше как се отдалечаваме. Мислех си, че ще ми се скъса сърцето. Така бе два месеца, всяка сутрин. След това свикна и сега няма търпение да отиде да си играе децата.  През почивните дни им се обажда по телефона.

Здравей,
Ели беше на 1,8,когато тръгна на ясла.При нея плаченето не спря близо 3 месеца.Но сериозното плачене е било от порядъка на 2 -3 седмици,най-много един месец.В последствие само в началото плачеше и после спираше ,след като влезе вътре и я поупокоят,а накрая плача премина в мрънкане.Но всичко в началото беше ужасно.Бях подготвена психически за нещо подобно,но не и за точно това.При вашия случай ме протеснява това,че детето прехвърля безпокойствието си и в къщи,като се отразява и на съня.Знаеш ли как се държат сестрите с децата в групата?Дали достатъчно се грижат да ги успокояват?Не можеш ли да оставяш дечко само до обяд в яслата,ако трябва и за по-дълъг период от време?Така ще е по-плавно адаптирането.Пиши пак как сте. 

НА мен ми се струва, че дечицата ви са много малки и недорасли за ясли, детски градини и отделяне от мама.
Това е мое мнение, естествено.

Моя син тръгна на детегледачка от 2.11м и нито веднъж не е проплакал за нас, напротив искаше да и ходи на гости непрекъснато. И сега от 3г и 3м тръгна на градина и с такова удоволствие ходят и той, и  всичките останали дечица, че чак не не е за вярване. Всичките дечица са гледани в къщи до 3годишна възраст- това лично е в неговия клас, или пък ако са дадени на ясли от бебета, те не знаят друго положение- случая с моя приятелка.
За протокола - сутрин е при детегледачката, следобед на градина и вечер в къщи е спокойно.

Според мен си е до детенце.И извода ,който съм си направила е,че най-податливата възраст за отделяне от мама е около 1,3-4 г.Тогава,като,че ли това адаптиране към яслата е най-плавно и слабо травмиращо.Но отново е строго индивидуално.Някои дечица биха страдали еднакво силно ,ако са 1,6г,а други на 3г.

най-трудни са първите две седмици,след това плача остава обикновенно само сутрин,като той може да продължи и месеци
не мислите ли че е нормално децата да преживяват болезнено раздялата?на тази възраст те не са  наясно защо ги оставяме там,и дали ще ги вземем
аз сега съм на нова работа,от почти месец,и повярвайте ми съм в голям стрес,какво остава за едно малко човече!не може да свикне за ден-два!а ако сега го спреш,защо мислиш че следващия път няма да е същото?тогава може да реве още по-силно,за да го вземеш вкъщи по-рано-нали  е видяла че това помага!освен това мисля че яслата предлага по-добри възможности за децата,от баби или гледачки-има хубави занимания и ред,които са много важни!

Имах такъв проблем и аз със сина ми. След втората седмица се отказахме и след половин година тръгна направо на градина. И там поплакваше, но само докато влезе, т.е. докато се раздели с мен. До една две седмици отмина и свикна. Но с яслата не можа. Моето решение беше да го спра, но разбирам, че ти не можеш. Някоя баба няма ли? Не е хубаво така да го изживява, щом и вкъщи чак плаче.

     Ох, като разправяш, все едно за мойта щерка чета...И тя беше на 1г. и 8м., когато се наложи да тръгне на ясла. Първият учебен ден за нея беше първият работен за мен. Ревеше още в таксито, там пищеше, аз седях на стълбите и чаках да млъкне, ревях и аз, на работа отивах  с подути очи и червен нос...На обяд баща и я вземаше и ми я водеше в обедната почивка да я храня, пък и да ме види детето, то беше обаче още по-гляма мъка - и за двете ни. У нас беше непрекъснато сърдита за нещо /не помня специално за тръшкането, ама то при нея си е постоянно поведение/, почна много да говори, да се държи неочаквано, абе - все едно не беше мойто дете - много плашещо ми беше лично на мен. Лелките ми обясняваха, че много трудно ще свикне, защото е "такъв тип нервна система" ....
     И така - 3 седмици. После се разболя, за пръв път в живота си вдигна висока Т, изкара ни акъла, лежеше в мен и само повтаряше: "Няма страшно, мама е тука", че вече се бях отказала и от пустата ясла, и съответно от работата, за която се бях явявала на конкурс и беше много добра като перспектива.
     Добре, че мъжът ми е с по-твърд характер от мен, пък и алтернативата беше - аз в къщи, ама без пари в най-скоро време, т.е. безалтернативната ситуация също беше важна, та решихме да пробваме още една седмица и се оказа, че нещата вече не са така невъзможни - беше взело да се пречупва детето /точно като "пречупване" го чувствах /...
     Трябва да отбележа, че през 1, 5 г., в които ходи на ясла, в половината от случаите плачеше сутрин. Но все пак като цяло мисля, че се и се отрази благотворно, вече беше толкова свикнала с нея, че изпитвах накрая ужас от факта, че трябва да тръгва на градина и същият кошмар ще започне наново, още повече, че на градина тя тръгна на 11-ия ден след раждането на брат си. Нещата тук обаче бяха много по-леки, а в момента ходи с такова желание, че, ако сутрин не ме слуша, я заплашвам, че няма да я завде баща и на градина .
      Идеята на свръхдългия ми постинг беше не да ти давам готово решение, а да те успокоя, че и други деца реагират много негативно на яслата, поне в онзи момент на мен ми се щеше да ми каже някой, че не съм единствената нещастна майка с нещастно детенце, защото точно така ми го описваха и лелките, а и аз така го чувствах.
      Успех ти желая в търсенето и намирането на решение!

Ще потърпя още, при всички случаи, но ако до месец не свикне, не знам дали ще имам нерви да я държа там повече. Откак ходи на ясла, не ме иска, търси баща си. Предполагам, че се дължи точно на тоя "страх от изоставяне", понеже аз я водя сутрин, явно ми е обидена.
Както и да е, поне малко се успокоих, четейки и за други с подобна реакция, но свикнали впоследствие.
П.П. Не знам какво казва психологията в случая, само предполагам как е на теория, нямам готови отговори, затова търся акъл от "препатили" 

Моята Соня тръгна на година и десет месеца на ясла и 2 месеца рева като за световно според думите на баща й, който я водеше.Бяхме се разбрали с него, че който я заведе той и ще я вземе, за да не си прави грешни изводи от рода на  ''тате е лош, защото ме оставя тук;а мама е добра, защото ме прибира'' или обратното.Водила съм я и аз, и сърцето ми се късаше като я чуех как започва да реве; обръщах се на другата страна, за да не види, че ми се насълзяват очите.Опитахме всичко, за което се сетиш, включително и купени от нас играчки и подарени й от госпожите еднократно, но нищо не помогна.Ама и ние корави глави- не се отказахме!И с право-след два месеца рев, една сутрин стана весела, засмяна и тръгна, а баща й след това ми каза, че влязла като у дома си; дори с усмивка.До ден днешен не знам как така изведнъж спря да ревтуни.

     О, и за предпочитанието към таткото нещата са идентични, като я хвана тогава голямата любов къма баща и, аз безвъзвратно минах на второ място. Тогава се чувствах ужасно виновна, освен всичко друго, сега вече съм се примирила, че ме търси по изключение /особено за игри/.

Такъв кошмар изживях с дъщеря ми, когато я пуснах на ясла .
Месец и половина тя не свикна с пустата му ясла и след като един ден я взех с Т39 от рев просто на другия ден не я заведох. Така приключи нашият яслен период.
Сега септември ще започва детска градина и отсега ми се свива сърцето дали пак ще е същото.....

Мисля, че не 
Просто сравнявам сина ми на 2 и на 3 - не е като лепка за мен, определено разбира повече. Преди ревеше и баща му като отиваше на работа сега съвсем спокойно пита къде е, аз отговарям и после въпросът е кога ще се върне - явно разбирането на пространството и времето си казва думата.
Ти от сега й говори колко деца има, колко играчки, какво ще правят.....повтаряй до зомбиране....при сина на приятелката ми имаше ефект (той тръгна направо на ДГ)- виж моя не мога да го лъжа....спомня си разни неща от градината и не иска да ходи. Аз чат-пат го питам и се пробвам, ама не пробивам

Записвам се и в тази тема,понеже има вероятност моята дъщеря да тръгне скоро на ясла.Тя е болезнено привързана към мен и просто акъла ми не го побира как ще се адаптира там.То ще бъдат едни истерии,едни захласвания,имам чувството,че върша престъпление.На моменти ми се реве...

Дай и време да свикне. Същото беше при  Климент. С рев вкъщи, през нощта, с истериите. Мина.
Стискам палци.

Ами аз съм майка не с подобно, ами направо със същото преживяване. Само дето сина ми можеше да говори добре и когато разбрах, че лелите ги карат да ходят насила на гърнета, насилват ги да се хранят и за две седмици през месец юни не ги бяха извели нито веднъж навън просто го отписах от яслата.
След два месеца го записах в ДГ и такива истерии изобщо не е имало.
Бъдете сигурна в едно- това не са нормални отношения и това не е нормално поведение. Не че детето Ви нещо не е наред, не е наред нещо в отношенията в яслата.
Може да има и добри ясли, но аз до сега нямам позната истински доволна от такова заведение. Даже напоследък в града стана мода в яслите да се закупуват телевизори с ДВД и децата да зяпат, вместо да играят. Асно защо- така е много по- лесно за лелките. Представяте ли си- две годишни деца да зяпат телевизия?! Знам, че някои не само си го представят, а у тях е същата картинка. Само че за мен това е изключително ненормално.
Ако детето Ви говори добре и комуникира вече свободно разговаряйте с него за причините да не харесва яслата и то в някой почивен ден. Говорете и с други майки. Не оставяйте нещата на самотек, може да съжалявате един ден.