Отново за "Първичната рана"

Преместих мнението на Теа_ като отделна тема, за да могат да го видят повече хора, но вие сте ме изпреварили

Правя копи-пейст на постинга, който пуснах тук, преди wa-wa да го премести в отделна тема, защото няма как да бъде върнат обратно тук


До всички онези мами,които ме питате къде можете да намерите "Първичната рана" ... Вчера звъннах в издателството. Оказва се, че книгата е с изчерпан тираж, но поради голямото търсене ще бъде преиздадена отново. Ще бъде по книжарниците до две-три седмици


Говорих също така за издаване на нови книги по темата за осиновяването. За съжаление няма да мога да се ангажирам с преводите, защото нямам нужното време... Ще предложа няколко книги за превод, като обещавам, този път ще бъдат много по-позитивни и пълни с практически съвети. Мисля едната да бъде "Да бъдеш осиновен" на Броджински, която съм ви превеждала тук и всички много харесахте. Другата - "20 неща, които осиновените деца искат родителите им да знаят" на Шери Елдридж - от нея съм ви превеждала само съдържанието на книгата. В самата книга се разгръщат в детайли всяко едно от онези 20 неща.


Кажете ми от какви книги имате нужда (Какви точно аспекти на осиновяването? През погледа на на детето? През погледа на родителите? Практически съвети? Възпитание? Разговори относно осиновяването?), за да мога да избера най-подходящите от книгите, скоито разполагам и да задействаме нещата с превеждането им на български



ДарЗаМен и Ралица  и всички останали, хайде пишете в новата тема, която wa_wa е отворила:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=176899.0

Пишете ми всичко, от което се нуждаете и искате да четете!!! Една-две седмици, колкото искате, обсъждайте и после отивам в издателството Че докато се преведат книгите, а после и докато се издадат, ще мине... да не казвам колко време

Днес си купих книгата, започнах я още крачейки към дома - то е ясно че ще има и втори и трети прочит.
До 28 страница не ме изненадва, но ми прилича повече на светлина в тунела от мисли в който навлизам на моменти. Мен лично ме плаши необяснимото, не трудното. Щом може да се обясни, значи може да се преодолее.

Мама Галя, къде я намери? Погледна ли дали има още или беше последната? Че много хора ме питат къде я продават в София... Аз последно я видях в една книжарница на Графа, но и там е свършила вече.

Отговарям тук а не на лични, защото и друг може да се интересува - това Люлин град не е за пренебрегване. На нашето пазарче в Люлин има една сергия с книги та от там. Моята беше последната, но за всеки случай попитах и ми казаха че ще проверят при доставчика си. Направо още утре сутринта ще мина и ще и кажа на жената която продава там да поръча да  и доставят всичко което могат и до няколко дни ще знам какво е положението. Мисля че така става.

Вече чета "Първична рана", бавно, като първолаче, ред по ред и се връщам  да препрочета изреченията. Преполових я за една нощ. Ще я чета само през нощта, заради тишината и спокойствието.
Тежка е, но е истинска. Лично за мен само крайните изводи - че никога нищо не може да се направи - са неприемливи.
Изстраданото се вижда.
Първичната рана обяснява много неща в поведението - вече не се учудвам че Милен на  година и 8 месеца си обуваше сам ботушите, на 2 години чорапите. Не е гений - "аз сам" си имало друго обяснение 

Мамо Галя, ти ме уби! Значи моето момиче си е екстра! На 4 и половина почти, а едва сега се учи и то с нежелание да се облича сама...(майтапче за разведряване)

Размишлявам на глас, ще ми е интересно и друг ако се включи в размишлението.
Не е ли прекалено удобна за нас основната теза на книгата - че всичко се е случило при раждането и ние не само че нямаме никаква вина за нанасянето на първичната рана, а нямаме и никакви шансове да "закърпим разшитото" - едва ли не - това е положението - "параграф 22".
Не остава ли и у вас усещането за внушение че няма защо да се напъваме като не зависи от нас?
Мен лично този тип излагане на материала ме амбицира да докажа че мога да бъда добро болкоуспокояващо, асептично, противоалергично и всичко останало.
И още други мисли ми витаят в главата, но не мога да ги докарам до вид удобен за четене - успея ли ще ги споделя. За сега са само усещания.

Ами аз не приемам този прочит.
Раната е била нанесена вече и именно за тази рана ние не сме виновни, но не съм съгласна, че сме безпомощни.
Първата крачка към помощта е, да я признаем.
Втората е да не нанасяме други рани с незнанието си.
Третата е да проумеем, че с някои болки човек може да се справи единствено сам и, ако го желае. Не сме вездъсъщи, ако че и родители. Нима нашите са били такива?

Мама Галя,  и аз така схванах основната идея на книгата, но не ми се видя удобна, а напротив.
Не мисля, че нищо не можем да направим. Можем да направим много и затова сме тука, за да научим нещо с което да им помогнем да преодолеят първичната рана. Лично мен това също ме амбицира много. След като нищо не можем да направим за тях- защо сме ги взели?

Понякога в пространството се прокрадва идеята-" Това е- Осиновените деца страдат, защото са осиновени и осиновителите не могат да ги разберат, ако не приемат да живеят с болката им." Аз мисля, че всяко дете носи своята рана от осиновяването, но доколко тази рана ще зараства или ще се разтваря, зависи от родителите. Много се надявам да е така.

И още нещо- всяко дете в пубертета преживява тежък период, а осиновените двойно по тежък. Дори и по-рано започва. Пак казвам- надявам се, с много любов и разбиране, с много търпение всичко да отмине и в живота да влезе един зрял и  емоционално здрав човек. Защото , ако с нас или без нас раната си е рана, сиреч,каквото и да правим от нас файда няма- тогава какъв е смисълът?

И една уговорка- понеже вече не знам кой как ще ме разбере- никого не визирам, никого не искам да обидя. Който се почувства засегнат- да не ме чете- не се отнася за него.

Права си, Дарена, за това което пишеш, и мислиш наистина, с много любов и нежност може би ще помогнеш на този,  който иска твоята подкрепа и помощ, и виждаш че наистина я иска. А когато отсреща виждаш враждебност и агресия, пак се мъчиш да лавираш и да се стараеш, да помагаш колкото можеш, но въобще всичко е много различно от това което ние мислим, и това което ни сервира живота. Много е трудно, но пък има смисъл.

Взели сте ги, за да не им нанасят повече рани.

Вие сте майките им и ги предпазвате от последващи рани.

Отговорите просто се натрапват на така ясно и отчетливо зададените от теб въпроси.

А, позна.

Аз пък съм човек със самочувствие - аз вярвам в себе си, в способностите си!
Може да звучи самоуверено, но на мен ми помага да съм позитивна.
Мама ме е учила - "Няма не мога, има не искам" и "Който иска намира начин, който не иска, намира оправдание"