Закупуване на имот по време на брака с лични средства

Чета ви и ми изниква въпросът от колко време сте с този човек (мъж/жена). Не го ли познавате? Как сключват брак с някой, който не познаваш...
За протокола - семейна съм, а от 18 г. живеем заедно и не си представям да имаме активи тайно един от друг или да закупуваме скришом нещо. Винаги всичко е било общо и не сме се замисляли как да прецакаме другарчето.   Имаме и общи деца. Надявам се да доживеем да се радваме и на внуци.

Може би авторката го познава добре и затова иска само неин имот. Пък и наличието на своя собственост не означава да е купена тайно или да е с цел прецакване. Едно допълнително подсигуряване при форсмажор е.

Има всякакви бракове и всякакви хора.
Сума ти познати се разведоха след 20, че и 30 г. семеен живот, който изглеждаше много перфектен отстрани. А други не се развеждат, ама открито си ходят с любовници.
Колкото и да познаваш един човек, винаги може да те изненада.
Щом жената пита, значи има причина.

Не е задължително да има причина или други хора между двамата, за да искат двама души да имат и лична собственост в брака.

Авторката не се включи повече, а ние си пишем и пишем тук.

Грешни са ви нагласите, въобще не става въпрос за прецакване на другарчето. Дори детето ни има лични активи, а е далече от пълнолетие още. Иначе най-голямата смешка е да се заяви, че познаваме някой, та ние себе си не можем да познаваме напълно. И ние имаме много години щастлив брак и какво от това? Всякакви ситуации  могат да се случат утре. С мъжа ми сме говорили дори, ако стане физическа война/ да не дава господ/  и сме от оцелелите как ще действаме. Може да ви е странно, но факт, говорили сме. Личните активи са една по-висока сигурност, мигновено и еднолично управление от само едно лице. Може някой да падне, другият да трябва да действа бързо еднолично, всичко става в този живот. За части от секундата се променя животът. Може да няма никакво време. Партньорите имаме различни банкови сметки и това не е прецакване на другия, нали. Защо тогава така се възприемат нещата, едното е, но другото, което е същото, не е прецакване. Жената кой знае с какви мъки е спестявала паричките, иска да ги инвестира, за да ги запази, да има някаква относителна лична сигурност, но утре я изоставят и и взимат половината без никакъв проблем. Наистина прекрасни семейства се разпадат след 20 и повече години брак, не е приятно единият да се е борил значително повече да кажем, да е плащал с повече нерви, притеснения, често и със здравето се плаща, да е претеглял и анализирал рискове и изведнъж половината на другия. Има и такива случаи, единият супер пасивен и страхлив, другият го носи на гръб, мисли вместо него за всичко и после ние имаме брак. Между другото познавам двойка, работят си хората нали на заплати, а двете карти са в мъжа. Жената работи, при това нелека работа, на смени, в завод, но мъжът използва картата. Това какво е ми кажете? Не че е гладна и боса, не казвам това, заедно пазаруват, обсъждат какво ще се купува, къде ще ходят на почивка, нормалните неща нали, но той не и дава нейната карта, тя е в него винаги. Това нормално  ли е? Произхожда от това, че са семейство и че всичко е общо, заплатите също, но чак пък така. Не го разбирам.

Не виждам защо ме нападаш лично мен - не съм аз този, който иска да купува имот само на негово име, в случая е жена.
Може тя да е изкарала пари, като се е трудила 10 години, докато той се е подмайвал из кръчмите. Защо да не си купи жената на нейно име - казва му да минават в режим на разделност и си купува.
Това, което исках да кажа е, че ако единият съпруг е скътал пари в лична сметка и си е наумил да не ги споделя с другия, няма как насила да го накараш, като например му откажеш да ги вложи в имот само на негово име. Той/тя пак ще намери в какво друго да ги вложи, или просто ще ги изхарчи.

Ние се познаваме от 50 г. (аз съм на 50, той на 52), заедно сме от 34, живеем съвместно от 32, женени сме от 27, имаме 5 деца на възраст между 1,5 и 26 г. Заедно сме почти 24/7 и никога не сме имали съмнения един в друг. Аз вярвам на него повече, отколкото на себе си даже, без да преувеличавам. И все пак всеки от нас има собствени активи, вкл. децата ни. Всичко ползваме общо и никога не сме делили нито приходи, нито разходи, нито сметки.

Темата ми стана интересна и реших да задам въпроса по друг начин - Брак, един апартамент купен по време на брака, в началото му, след това, кариерно развитие на съпругата, закупени два нови апартамента със средства на съпругата изцяло - никакъв принос от съпруга. 2 пълнолетни деца. Няма режим на разделеност.
При развод - по взаимно съгласие - възможна ли е само договорка - споразумение между съпрузите, придобитите със средствата на съпругата апартаменти да останат за нея?
Ако не се постигне такова съгласие - споразумение, при делбата - възможно ли е доказване на произхода на средствата и съответно същото (за съпругата) решение?

Всичко е възможно и ако се споразумеят без да се стига до съд, ще е най-добре.
Във втория вариант - със съд, интерпретации има всякакви и съпругата може да чуе много неща от съпруга си, които не е чувала до този момент. Ако се стигне до съд, най-вероятно съпругът няма да е съгласен и ще претендира върху тази собственост и ще донесе от девет дерета вода, за да докаже своя принос към семейството. Като не е нужно да е задължително финансов. Приносът може да бъде и фактът, че той се е посветил на семейството, не й е правил проблеми, грижил се е за децата, за да може тя на воля да си вихри кариерата.
В най-лошия случай съдът ще раздели цялото им имущество поравно между двамата, т.е. ако са само въпросните три апартамента, всеки ще получи по един и половина.

Ако мъжът е свестен и се споразумеят, могат да се разберат всякак.
Ако не се споразумеят, ще е тежка битка и надали ще е в нейна полза.

И всичко да се приеме, пак няма да ѝ дадат два апартамента.
Споразумение и най-удачно.

Какво значи обаче "никакъв принос" - не е давал пари за вкъщи, не е вършил вкъщи нищо полезно, не е участвал в гледането на децата, само е стоял без работа?
Иначе - по споразумение може почти всичко.

Благодаря за отделеното време за отговорите.
Освен казуса, исках да дам едно рамо и на авторката на темата - не винаги съпругът е този с по-големите доходи и инвестиции.

Никакъв принос - означава да използва заплатата си само за свои нужди, да не участва с пари в общите проекти - като почивки, закупуване на мебели, коли и други по-големи обекти, както и нито стотинка за другите 2 апартамента.

Подписва се договор преди развода още, пред нотариус. Това, ако се разберат.