Детето ми не иска да говори български!

Темата ми е много интересна. Баба съм на 4 внучета, родени и живеещи в немскоговорещи страни. От 14-16 месечни са на ясла.

В единия случай и двамата родители са българи. 5-годишният говори перфектен български, без акцент. Казват, че и немският му е перфектен. Брат му, на 2+ е в процес на проговаряне. Разбира отлично и двата езика. Ломоти като ги с смесва, доколкото можеш да му разбереш. "Не" е твърдо "nein", но пък вече и в яслата знаят какво означава "да".

В другото семейство - българка и немец. Дъщеря ми говори на децата само на български, освен когато и таткото е включен или има и чужди хора. Чете им много и само на български. Момичето /на 9/ ходи от предучилищна в БГ училище. Говори с доста силен акцент, но сравнително вярно. Пише и чете. Обаче отговаря на майка си само на немски /освен, когато е в България - тук след няколко дни преминава на български/.  От четящите деца е. Имат богата библиотека с български книжки, но в Германия отказва да ги чете. Майка й, за да я стимулира, е принудена да й чете дори и на тази възраст /не че често се случва/. В БГ, от немай-къде /и с малко хитрост - започвам да чета дълга приказка, но "нямам време" да стигна до края/ започва да чете.  Чете бързо и с разбиране.
Брат й /на 4/ разбира всичко, но не говори, освен отделни думи, когато е в БГ. От тази година и той е на БГ училище. Не иска да ходи - проблемът е, че трябва да седи и да рисува, например, а е голям живак. Но, незабелязано се оказа, че речникът му се обогатява.

И сега - проблемът: Когато съберем братовчедите за лятото, си говорят на немски. Заради 4-годишния, 5-годишният минава на немски /убедена съм, че не се усеща/, а след него и каката сменя езика. Колкото и пъти да обясняваме и да напомняме: "На български, моля!", или не ни отразяват, или ефектът е краткосрочен.
Що се касае до защо да научат езика и писмено: Първо, докато не се научат да четат свободно на него трудно ще го поддържат. Ръкописното писане по-скоро им помага за писането на немски - едно допълнително упражнение за ръката. Второ, никога не се знае кога може да им бъде от полза. Например доста немски студенти изучават медицина /на английски/ у нас, защото приемът в Германия е регулиран. Немският беше първият чужд език, който баща ми държеше да науча - 7 години в Алианса, от предучилищна. Мразех го- молех се, тръшках се, бягах. Никога не ми е послужил за нещо.....докато не ми се наложи да посещавам децата си в чуждите страни и да разбирам какво говорят внуците ми.

Твоите внуци знаят езика и ще го знаят. Няма да го забравят. Сега по детски реагират и карат по по-лесното, но ще са хора, които ще говорят български. Ако имат повече време в България, ще става лесно.
На моите приятели синът изкарваше тук цяло лято без родителите си. Баба му и дядо му, които го гледаха, не говорят английски, вуйчото също.  И приятелите му не говорят английски или поне не толкова свободно, че да играят с него на английски. Тук-таме използваха по някоя дума, инструктирани от родителите си, че е добре да се възползват от момчето и да се упражняват, но подобно на твоите внуци, не се упражняват, а си го карат на български. В момента момчето им живее от 3 години в България. В началото се усещаше акцент и търсеше някои рядко използвани думи. Научи бързо шаблонните изрази и жаргонни като "тотал щета". Вече говори много, много добре и акцентът му даже се е подобрил неузнаваемо. Аз рядко общувам с него, но напредъкът е учудващ. Но това е дете, което поне 2 месеца в година беше тук и нямаше как да се разбира с другите, освен на български.

Аз съм от смесен брак, родена и израснала в България.  Майка ми винаги само на руски говореше с нас и преди да тръгна на училище, руският ми беше като българския. Постепенно българският стана по-силен и започнах да не отвръщам на руски, когато говорехме вкъщи. Частично и заради начина, по който изискваше от нас да говорим. В желанието си да ни предаде езика, може би прекаляваше с тона, настояването... поне в тинейджърските ми очи. Но обичам езика, говоря го много добре, пиша, най-вече заради многото прочетени книги. Благодарна съм и, че ми го предаде.
Сега двете ми деца са родени и растат в чужбина с немски. Даже дъщеря ми, която тръгна на ясла на 3 месеца, проговори на немски първо. Вкъщи говорим само български, четат и пишат на български и двамата. Но виждам, че с тръгването на градина/училище,  започват все повече да ги смесват.
Мнението ми е, че ако искаме да се предаде езикът, трябва да създадем среда той да се ползва активно и пасивно. И да даваме пример самите ние колко обичаме да си четем книгите в оригинал и да си говорим с хората на техните езици, пък  каквото сабя покаже

И аз мисля, че е по-добре детето да се научи да говори и да пише и на български - за да може да общува с българските си роднини, а и защото може да се наложи да се върнете в България и да учи тук.

Преди време в този форум имаше тема, в която българка, живееща в чужбина, питаше какво да прави относно образованието на децата си. Ето я темата: https://www.bg-mamma.com/?topic=1544578.

Няколко години от основното си образование моят племенник прекара в частно училище. Имаше съученичка с майка българка и баща германец, живяла е в Германия, но се наложило тя и майка й да се върнат в България. Момичето е било в 5-и или 6-и клас, не знаело и дума на български, седяло и мълчало в часовете... Е, това не е хубаво.

Затова, говорете на детето си и на български. Учете заедно детски песни и стихотворения, учете наименованията на животните, на различни предмети... Има клипчета с детски песни и стихотворения  в Ютюб, можете да потърсите. Ето я моята любима българска детска песен: https://www.youtube.com/watch?v=x9cNIKhyBBo.

Успех! Ще се справите!

Децата учат език много бързо, ако се потопят в чуждоезична среда 24/7. И в Китай да ги оставиш, тамошния език ще научат. Така,  че никога не би ме притеснявало недоброто владеене (дори никаквото), при необходимост от връщане.

Само, който е бил в това положение, знае, че ученето на език - майчин или бащин, е много трудно. Затова, за писането съм с едно наум. Аз на български, освен тук, във форума, никъде другаде не съм писала от близо четвърт век. Едно повърхностно познаване на азбуката и Гугъл транслейт, съвсем спокойно би ми помогнало да комуницирам писмено, ако ми се налагаше и знаех, но не пишех на български. Аз самата никога не научих да говоря основния език на родителите на баща ми. Предпочитам да го разбирах малко, отколкото да го говоря добре и пиша. Изисква се, както казвах достатъчно дълбоко потапяне, което не всеки може да предостави на децата си.

Нарича се билингвизъм. Когато на малкото дете му се говори паралено на два езика. Детският мозък е така устроен, че за него не е проблем да ги усвои еднакво, или почти еднакво добре. Обаче за това се изисква постоянство още от раждането. Изпуснеш ли нещата,  вече става трудно.

Не е така, синът ми говори и пише/чете брилянтен български, освен останалите езици.

А детето ще проговори, но вкъщи говорете само български. Полека започнете с писане/четене.

И моите деца не искаха да говорят на български. Научиха го пасивно, разбираха всичко. Като пораснаха започнаха да проявяват повече интерес и се научиха и да говорят, макар и с ясен акцент. Не насилвайте детето, нека езикът бъде естествена част от ежедневието - четете книжки, да гледа детски, пейте песнички.

Много зависи от родителите. Ако вкъщи се говори на български, децата ще проявяват тийнейджърска съпротива, но в някакъв момент ще ви изненадат колко много са попили. Е, ако не са си очупвали езиците да го говорят, ще имат силен акцент и ще им бягат думите, но всички знаем как се учи език - с говорене и тренировки, а не просто да научим кратък речник наизуст.

Ако единият родител е чужденец, става по трудно. А най-трудна е ситуацията на моята приятелка, която говори с мъжа си на английски, защото в началото тя не говореше неговия език, той не говореше български, а децата растяха там и английският им стана втори. В момента си говорят много добре български, но и родителите се постараха всеки да научи езика на другия. Пак си говорят на английски по навик, както казва тя. А и децата от мънички го научиха бързо. Техните са триезични.

Ще дам моето мнение, като дете било в подобна позиция.  Когато семейството ми емигрира, тук в Италия където живеем сега, бях на 9 години почти. В началото ми беше много трудно, не исках да живея тук и редовно молех родителите ми да ме върнат в България. След едно известно време ( може би около година), след като вече бях научила езика и си намерих среда отказвах да говоря на български - както вкъщи така и с роднини в България, които италиански не говореха. Исках да съм готина, никой да не знае произхода ми и се страхувах, че децата в квартала могат да ме чуят, че говоря български и да кажат в училище и другите да ми се подиграват. След едно известно време, в късните тийн години 17/8, започнах да осъзнавам, че всъщност е готино да говориш и друг език. За съжаление обаче беше късно и българският ми беше ужасен. Отне ми няколко години - да си възстановя езика и да се науча грамотно да пиша и да се изразявам на родния си език, на моменти още при говор се чува италианския ми акцент, но не е болка за умиране. Моят съвет е да създадете любопитство в детето си към езика - пускайте му филмчета на български, четете му книжки на български, продължавайте активно да говорите на български с него. Това на мен много ми помогна, защото въпреки категоричния ми отказ да говоря на български, вкъщи към мен всички се обръщаха само на български, пускаха много филми на български, българска музика много слушахме. Което ми помогна после и бързо да си възстановя говореното, тъй като благодарение на упоритостта на всички вкъщи, речников запас имах - т.е разбирах всичко идеално, нямах проблеми с четенето и т.н. Единственото, с което може би ще ви се наложи да свикнете е, че детето ви ще мисли и ще се изразява по-добре на немски. Аз например мисля на италиански и когато ми е напрегнато/емоционално автоматично преминавам на италиански.