Детето ми не иска да говори български!

Когато бях малък и нашите ме питаха "как ще говориш с баба си като не знаеш 2 думи на руски", им казвах да купят на баба ми учебник по български щом толкова ѝ се говори. На вас освен да дам същия съвет с друго не мога да помогна

Това за честите обиди бих изяснила най-напред. Да разберете какво точно й казват, колко често, колко деца. И то веднага. Ако е мобинг, не е добре.
Говорете с учителката първо, после с Shuleiter. Те ще ви помогнат.
В Германия не се толерира такова поведение.

Говорете (ако е възможно) и с майките им. Ако са склонни за разговор/общуване, някой път едно излизане заедно деца и майките им променя "враждебността".

В Германия 6-годишните ходят на ясла?

Говорете с учителките за обидите.

Всички българчета в чужбина рано или късно спират да говорят майчиния език (ако изобщо са започвали де). Това е положението за съжаление. Можеш да забавиш малко процеса, но няма да го спреш.

6-годишните не ходят на ясла, естествено.
Нали става дума за втората, родена 2018.
Значи преди 4-5 години е отказала да говори на български??? Тогава е била на 1 год.

Е, сега къде е? Още в яслата?
Ясно е, че това става въпрос сега за училище.
А защо са спали толкова време, не мога да знам.

Авторката пише в сегашно време и никъде не споменава за училище.

Колко езика говорите у вас вкъщи, че май българският не ви е първи?  Може детето да се затруднява с многоезичието, а и ако говорите само български вкъщи няма как да се получи така. Оставете детето да си избере какви езици да говори, насила хубост не става.

Не, дъщеря ми очевидно не е в ясла, всъщност е 1-ви клас. Смятам вашето твърдение за неуместно. Доста съм сигурна, че децата могат да изговарят определени думи на една година(поне от моя опит). Аз лично съм проговорила дори и по-рано. Дъщеря ми забрави тези думи след като постъпи в ясла на около две години. Обръщам се към вас с този въпрос като последен шанс. Ходили сме на психолози. Говорили сме с приятели и познати. Не смятах, че е нужно да уточнявам, че ШЕСТ годишната ми дъщеря вече ходи в училище.

Според мен няма много какво да направите, освен да продължавате вкъщи да говорите на български, пък каквото му остане на детето в главата - това е. Четете български книги, посещавайте български театри, ако има такива там, пускайте филми на български, слушайте българска музика, запишете българско училище, ако има наблизо.
Като преди това изключите тормоз от страна на други деца, разбира се. Но ме съмнява да е това. При положение, че почти от бебе е в друга държава, няма как да не възприеме езика на тази държава като роден.
Освен това всяко дете е с различна степен на възприемчивост на езиците. На едни им е по-лесно да боравят с два езика, на други им е по-трудно и избират по-малкото съпротивление.

Първо, от личен и професионален опит - при децата със започването на училище, започва да преобладава езика, който е водещ - т.е. немският. Тя все пак работи образно казано на него. Малко сте изтървали нещата, но ако приемете, че трябва и вие, и останалата част от семейството да работите, може да се оправят. Започвате да говорите с нея само на български, дори и когато ви говори и отговаря на немски. Такова е трябвало да бъде поведението ви в началото още. Трябва да имате предвид, че ще й е трудно да свикне в началото, но може да го обърнете на игра - кажете, че това е таен език на семейството ви, че никой друг няма да ви разбира, представете го като игра, която е само между вас двете. Но се иска постоянство и желание да се направи. Непременно говорете в училище, ако е подложена на мобинг, много неща могат да пострадат, не само езика.
Гледайте често заедно филмчета, правете си вечери по женски, посветени на неща, които обаче да правите само на български. Рано или късно езика ще се появи. Тя има т.нар. "спящ речник", просто й трябва помощ, за да се справи с пресата на немския. Той е много доминантен. Естествено може да я водите в бг училище, но трябва да има желание за съдействие.
П.С. Това за възприемането на роден език не е съвсем така. Всичко е до желание и до много много работа с децата. Често обаче родителите го забравят и тръгват по пътя на най-малкото съпротивление. Моите деца са родени в Германия, двамата говорят български прекрасно, само при по-малката ми дъщеря се забелязва, че не е съвсем българка. Но това е системна, здрава работа, всеки ден, ежечасно.

За последното ви изречение и аз смятам така, представете си )
Други смятаха другояче.

Е добре, вие казвате, че на 1 г децата вече трябва да говорят. Вие сте проговорили и по-рано. Добре, щом сте убедена.

Поне психолога да ви беше казал, че има и деца, които проговарят на 3 години.
И са абсолютно нормални в здравословно отношение деца.
И не са деца, живеещи чужбина. Всички в семейството им говорят един и същ език. И са на 3 години.

Сложен ребус

Ако говорите вкъщи само на български, не виждам как едно малко дете ще спре, то дори не осъзнава, че говори на 2 езика. За преди имам предвид, когато е тръгнало на ясла. Племенницата ми беше на 3 г., когато я помолих да преведе нещо на зет ми, че не успяхме да се разберем на английски. Тя даже не разбра какво се опитвам да ѝ кажа просто говорят инстинктивно на езика, на който се обръщат към тях. В училище - на местния, с българите - на български.

На 6 г. вече е по-трудно. Дано откриете начин. Или се примирявате, че сте изпуснали момента.

Племенниците ми са родени и живеят във Франция. Баща им е французин и не говори български. И двете говорят перфектен български, без акцент. Едната е вече почти пълнолетна, другата 3 г. по-малка, не са спирали. Могат и да четат. М/и другото са много доволни, че са усвоили българския. Учат немски и казват, че нашият словоред им помага значително.
В чужбина има български училища и много деца не само говорят български, но и пишат/четат.
Всичко зависи от родителите.

Има случаи като твоя, но повечето са такива, че децата почти не усвояват българския или го усвояват на много ниско ниво. Това поне са моите наблюдения сред много, много приятели, познати и роднини, устроили се в чужбина.

Ами не знам какъв е приятелският кръг, но като човек, работил в бг училище, мога да кажа, че има едно увеличаване на желаещите да учат български и децата, които ходят на училище се увеличават сериозно.
Тези, които ги мързи и не желаят да работят с децата, естествено, че не го правят и децата не учат.

Това е работа на родителите и явно вие не сте си я свършили.
Трябвало е да поддържате българския език вкъщи, в семейната среда, между вас.
Това за обидите са пълни глупости, особено в такъв етнически микс като в Германия.
Ние също живеем в чужбина, децата ми са родени и растат тук, но и двете говорят доста приличен български, без да изпитват затруднения в комуникацията, когато пребиваваме в България. По- голямото посещава българско училище и владее езика и писмено.
Но за мен и баща им това беше основна цел още след раждането им- да съхраним езика и донякъде културата. Винаги сме общували с тях само български ( изключвам ситуации в смесени компании) и затова за тях това е нещо нормално, нарича се билингвизъм и изисква постоянство.
Децата ми никога не са били обект на обиди и подигравки, а точно обратното.

Целият проблем е във факта, че тя проговори рано, но след време не искаше да говори с нас на български, а на немски.

Трябвало е да ѝ говорите на български, независимо на какъв език ви отговаря тя, в някакъв момент щеше да започне да превключва езиците. 

Хайде моля ви се. Тези, които не са с "генийчета" да се хвърлим от някъде ли? На една година изречения, на 2 азбуката и стихотворения.
 А иначе по въпроса-забелязала съм че за много от ниско клалфицираните работници в чужбина, които знаят 5 думи от езика на държавата, в която живеят е гордост децата им да говорят на чуждия език и да не знаят български.
 Ако е такъв зора, го запишете в българско училище, предполагам е като в Англия. Събота ходят, учат и играят народни танци. Може и по-често да са.
От по-запознати хора знам, за да научи едно дете език не е достатъчно само в семейството, нужни са поне още няколко човека. Явно нямате приятелски семейства, роднини.Само в семейството няма шанс. В най-добрия случай детето ще разбира всичко на български, но ще отговаря на немски.

Значи тези, които държат децата им да знаят майчин език и да не изпитват затруднения да общуват с роднините си в България са някакви нискоквалифицирани ограничени индивиди?
Аз бих казала, че е тъкмо обратното. Тези, нискоквалифицираните, нямат време и желание да се занимават да рсзеиват билингвизма в децата си.

Да, точно това исках да кажа. Нискоклалифицираните се радват детето им да знае чуждия език, не майчиния. Дори им говорят на английски,а знам и хора, които умишлено го правят, че детето им да нямало акцент и да не му се подиграват(както на тях).

За първи път чувам думата етност.

По темата, отначало е трябвало да говорите само на български, щом държите на него. Отговаря на немски, но вие държите на български.
Нагледен пример, приятели, децата са родени в Германия. Голямото говори, учи немски, знае английски и ходи неделно в българско училище, знае български, ниво за писане втори клас наш.
Второто в детската, говори немски, разбира всичко на български. При бабите, искаше да говори на немски, но с упоритост една седмица оставено при тях започна и български.
Сега всички те се връщат да живеят в България.

Изключително жалко изказване. Да обобщаваш така на килограм не говори много добре за теб.

Двете твърдите едно и също по същество.

Аз не виждам да е толкова късно и непоправимо положението, все пак е детенце на 6 г. Не може да няма изход.

Това, което забелязвам, е че когато е било на 1 г. сте искали да засилите българския, а същевременно сте знаели, че тръгва на ясли. Не е упрек към вас, просто искам да кажа, че логиката е обратна - аз бих засилила немския и бих му говорила ударно само на немски. Най-вече за да запамети някои елементарни думи (да, не, вода, боли, пиш..), дори и да не ги произнася, поне ще разбира учителските интуитивно.

За да помисля какво бих направила на ваше място, ми е необходимо да знам някои важни неща (иначе е все едно да се дават принципни съвети) :

- Детето има ли някакви трудности в учебния процес? Затова ли сте ходили на психолози или заради българския?
- Таткото българин ли е?
- В следващите 3-4 години къде се очертава да живеете - в Германия или в България?
- Как върви детето в училище от септември досега според учителките: отлично, средно или към най-слабите ученици?
- Класът на детето какъв е по състав, в смисъл колко деца са с по 1 или двама родители немци, колко от например арабски страни и т. н. Това просто за да имам някаква идея за средата му.

Дъщеря ми е родена в Англия, с баща й и двамата сме българи и говорим само на български език. Тя разбира всичко, но до преди година и половина отказваше да говори на български, казваше само отделни думи. Записахме я онлайн на БГ училище, нямаше никакво желание, но въпреки всичко посвещаваше  часовете. Миналото лято на 7 г. За първи път я оставихме сама в България без нас с баба и дядо и в края на ваканцията вече имаше напредък. На есен пак я записахме на БГ училище и към днешна дата говори все по-добре, интересно й е и вече иска да учи и буквите- след два дни ще е на осем.
Съветът ми и да не се отказвате, но и да не я притискате. Говорете и само на Български и може би нещата ще се получат и при вас.

От любопитство... ако нямате намерение да връщате тук детето, за чий му е да учи задължително български? Аз майчиния не го учих колкото и да ме занимаваха щот просто никога не съм смятал, че ще ми е нужен. Намирах го за някаква загуба на време като малък. До ден днешен не ми е притрябвало да го говоря. Нито съм държал да бъда от ония къде знаят 12 езика, нито да си ходя обратно след време.

На моята дъщеря българският й е трети език. Доста дълго го разбираше, но не говореше много правилно. Само че, тя е непукист, като ходим в България винаги се опитва да говори български с децата, с майка ми и с който я заговори. Граматиката й куца малко все още, но няма акцент и значително я подобри с това, че не се отказва и при всяка възможност говори.  Но това е до характер, въпреки че определено мисля, че деца с два езика по-трудно превключват от един на друг, отколкото триезичните, познавам и няколко такива.

Имам близка естонка, омъжена за местен с три момчета. Децата не знаят дума естонски. Не съм съгласна с това.

Чисто практично, всеки един език, особено труден като българският, надгражда всеки следващ след него. И ученето на други езици с подобна структура дават началото на следващият такъв.

Ако тя плаче, когато се опитате да завържете разговор с нея на български, това какво означава - че вие й говорите на немски?
Ако е така, тя изобщо разбира ли български?

Не знам по какво съдите за обиди по повод българския етнос. Такова нещо в Германия не съм нито чула, нито видяла. По-скоро детето си е проговорило на езика, на който му е говорено по цял ден, а именно - на немски. Не мисля, че е правилно да я тормозите и разплаквате. Бъдете по-тактични, но си говорете вкъщи на български и тя най-малкото ще започне да ви разбира от контекста, а може би по-нататък и да проговори на български.

В момента нещо се инати и се прави на интересна. Вкъщи си говорете на български. Когато се появи в България, ще се учудите колко добре се справя с българския - разбира всичко и даже говори разбираемо. Изведнъж се излязат знанията.
Аз имах същия проблем с един език, който бях учила, не бях говорила много дълго време и мислех, че всичко е заминало някъде в миналото. Наложи ми се да говоря и... говорех! Изведнъж като се отпуши и тръгна. Чак се учудвах колко много неща знам и даже се замислях откъде ги знам.
Мои приятели също се чудят на децата си, живеещи в чужбина и неговорещи български. Когато си дойдат в България, с изненада разбират, че децата си го знаят българския и тук с лекота го ползват и допълват познанията си.

На приятел дъщерята е родена и израснала в чужбина, но посещава българско училище. На 12 е в момента и говори български, макар и с някои забележки, но предвид ситуацията мисля, че е нормално. За сметка на това пък там много хареса всички народни танци, които научи. Той си говори с нея само на български, майка ѝ само на английски и в началото беше малко сложно за нея, но пък сега се справя перфектно и на двата езика.

Моите дъщери са на 10 и 7г и живеем в Исп.  Баща им е испанец, което ограничава комуникацията на бг доста.
Важното е ти да не спираш да им говориш на БГ, сложно е на моменти наистина децата се изморяват и ти да обясняваш и говориш бавно, но те учат езика.
Лятото в БГ за 1 седмица се пускат да го говорят с децата там.
При всички положения малката ми дъщеря говори по малко и аз май настоявам по малко.
У нас аз им говоря на бг и те 80% от времето ми отговарят на исп. Но когато останат без избор, в БГ, го говорят.
Малката се пусна доста по късно да отговаря на бг... може би някъде на 6г.

Понеже имам няколко много близки семейства с повече от едно дете, родено в чужбина, мисля, че родителите нямат вина, че на детенцето му е труден българския. Две деца, родени в едно и също семейство, едното го говори с желание, помоли майка си да я научи на кирилица и чете книжки на български, другото разбира, може да отговаря, но няма желание. Тъй като повечето деца в България говорят английски, с връстниците си комуникира на английски лятото, вече с бабите и дядовците си разменя от зор някоя дума на български. Според мен не пресирайте детето, за да не намрази езика, не на всеки са му лесни езиците, вие си говорете на български в къщи, може да сваляте български филми, музика или да купите български книжки с красиви илюстрации. Важното е поне да разбира какво се говори, а в един момент все ще се отпусне поне за елементарен разговор. Аз съм работила с немци, които говорят български много добре, не мисля, че немския може да попречи. Говоря и от гледна точка на човек, на който му беше адски труден английския и колкото повече ми повтаряха като малка, че е супер лесен и щом не мога да го овладея от мен, нищо не става, толкова с по-голямо нежелание го учех. Като възрастна го понаучих, понеже ми е необходим в работата, но пак не мога да кажа, че го владея добре, въпреки усилията си в тази насока.

Ох, болна тема. Ние дойдохме в Канада през 2014. Дъщерята беше на 11, а синковецът на 8, тъкмо завършил първи клас. Когато пристигнахме децата не знаеха ни английски, ни френски. Говореха, пишеха и четяха на български.
10 години по-късно положението с българският на сина ми е много тъжно. В къщи говорим само български. Обаче, неговият български става все по-зле. В повечето случаи си личи, че превежда буквално от английски или френски (по словореда и изразите го улавям ). Добре, че говорим английски и френски, че инак не можем да му разберем българският. Понякога просто не разбира какво му говоря. Оня ден му викам: "Донеси си чаршафите, за да ги изпера!". Каза "добре" и замина. Връща ми се след 10 мин и смутено ме пита: "Кое беше чаршаф?". Обясних. Пак гледа неразбиращо. Казах му на английски и веднага разбра.
Дъщеря ми беше по-голяма, завършила 4ти клас като пристигнахме. Тя няма такива проблеми. Говори, чете, пише (и то грамотно). Синковецът, обаче - тц!
Не знам какво повече да направя. Постоянно го поправям, че понякога такива изречения прави...
 Обяснявам кое какво е, ама виждам, че все по-трудно му става. Даже с баба си като говори, не могат да се разберат двамата, все се обясняват и все някой казва, че не разбира другия.
Веднъж баба му се издразни и му вика: "Голяма си шматка". Насреща й празен поглед, очевидно младежът не разбра за какво иде реч - хвалят ли го, обиждат ли го
Баба му се засмя, и го пита: "Знаеш ли какво е шматка?" Той чинно отговори: "Женското на шматко".
Със сълзи се е смяла жената, а мойто чедо ме погледна обезкуражено и ми вика: "Аз съм малко конфузиран!"
Да се смее ли човек или да плаче?

Аз някакси съм приела че те са последното поколение у нас което ще знае някакъв БГ и не го страдам, не настоявам да го пишат..
 
И двете ми деца говорят превеждайки от трите им други езика.
 Словореда е пълна комедия и им липсват много думи, но могат да водят разговор на бг почти на всякаква тема, така че когато сме в БГ се справят.
( и двете са родени в чужбина и бащата е местен)

Част от семейството ми живее във Франция и точно такъв български говорят. Мило ми е, но много съм им свикнала. "Искам да си решаржирам телефона." Рефлеширам и от сорта хитринки, които им идват на главата от многото други глаголи, които си ползваме в българския, а произходът и окончанията са именно същите: например композирам, (ре)туширам, принтирам и др.
Това е нормално. Нека говорят български, както могат.
Винаги е смешно, когато сбъркат дума, но важното е, че с повторения, ще запомнят думите. Ние също говорим чуждите езици по подобен начин и понякога звучим сладко и забавно. Когато не ни идва най-правилната дума, я заменяме с друга близка по смисъл, но не същата. Различни са ни и желанията и уменията да възпроизвеждаме чужд език. Аз съм била с приятели в непозната страна, чиито език не говоря изобщо. В края на престоя си, мога да кажа около 5 популярни изречения и още 5-10 откъслечни думи като вода, благодаря, довиждане, научила съм как е улица, запомнила съм как се пише и от сорта. Мои приятели едва-едва запомнят имената на местата, които сме посетили - градове, реки, името на катедрала или друга забележителност. Не им е важно, не искат да се мъчат, не им идва отвътре. Винаги се чудят защо полагам усилия да го правя. За мене това не са никакви усилия, а го правя с удоволствие, но според тях аз се старая излишно, да науча 5 думи, които веднага след пътуването  съм щяла да забравя. Ами няма да ги забравя, защото не искам да ги забравя. Просто мозъците ни работят по различен начин.

Знам че казват, че е добре първо детето да научи един език добре, преди да се насочва към втори като малко. Моят мъж религиозно й говореше на дъщерята родния си език, в резултат - на нея й е като “майчин”. А и ходеше на ясла от 1г. Хубавото е, че и местният и бащиният й език са от широко разпространените в света. Българският й, с трудната граматика и дори несъвършеното владеене, е само бонус. И другаде съм споменавала, в Британския музей ни приближи младо момче, което на развален български каза, че се радва да чуе българи, живееше в САЩ и явно не го е практикувал много. Но какво значение има, щом пасивно го разбира и може да бъде разбран човекът? По интересно е като ги питат от къде са. Ми как да отговори някой израснал с три култури 😆.

И друг път съм го чувала и ми се струва доста неудачна тактика. Децата ми от раз трябваше да се справят с 4 езика. На 3г вярно че ги мешеха, но на 4 някъде вече знаеха всяка дума на какъв език е.

От любимите ми им грешки на бг:

Съм готова. Съм гладна.. и пр.

Мамо, мога ли да виждам телевизора?

На въпросът: Чуваш ли ме? Отговор: Да, чуваш ли ме.

За да научат децата езика, трябва много работа с тях и много повтаряне. Всяка грешка трябва да бъде повтаряна, непознатите думи - обяснявани. Иначе няма как да го научат. Естествено не да им се натрапва, че е било грешка, просто в разговора се повтаря правилно думата. Дори и да не я кажат веднага, то след това вече ще е правилно. Обаче трябва вие да имате желание. Ако вие нямате, децата няма как да го научат.

Еее, вие го изкарахте непосилна задача. Трябва да има някаква “придобивка” от знаенето на език. Дъщеря ми знае, че ако иска да комуникира и забавлява с братовчедките си (а те са три на нейната възраст) примерно, е добре да говори техния език. Иначе никакво количество повтаряне и поправяне няма да помогне, ако нямат изгода да го говорят.

Изобщо не е, просто си има време за това Започва се докато са малки и докато всичко е още забавление. После вече е по-трудна мотивацията. А при моите изгодата от разговорите с братовчедките не е кой знае каква

От лични наблюдения - децата отишли да живеят в друга държава, когато са били между 8-10 години, бързо научават новия език, но вече владеят много добре и родния. Около мен е пълно с украинчета, които за година научиха езика, но няма как да забравят и родния си защото родителите им не говорят новия. В много от случаите служат като преводачи на родителите си.
Също има родителите, които макар да живеят повече от 20 години в друга държава говорят езика на много ниско ниво т. е. ако децата не говорят български няма как да си комуникират с родителя. Другата група деца, говорещи добре са тези, които прекарват 2-3 месеца всяко лято в България без родителите си (или дори с тях).
Дъщеря ви е малка, говори на езика, на който и е по-лесно. Не съм убедена, че 6 годишните са наясно с произхода на детето-те са деца, за тях важна е играта.
Както са ви посъветвали вие ѝ говорете на български, а тя да отговаря на какъвто си иска език. Не я травмирайте. Все пак децата не са виновни, че сме ги повели по чужбините.
И не на последно място всички сме различни. Някой може да говори и 5 езика, а на друг му е трудно да се изразява добре дори на родния си.

Не е непосилна задачата. За едни деца ще е по-трудно, отколкото за други, но това ще важи и за майчиния им език, без да напускат родината и роднините си, ако не го учат и няма кой да се занимава с тях. Просто някои хора не искат да четат, да говорят езици, не ги интересува езиковата им култура. Те пък си имат техните си интереси - насочени са към математика, спорт, музика, изкуства.
Доколко ще запазят или научат майчиния си език, зависи много от усилията, които полага семейството.
Познавам семейства, в които бащата-чужденец научи много, много добре български, защото харесва България, семейството на жена си, иска да идва тук, да комуникира, въобще има желание да говори езика на жена си и на децата си. Съответно децата, макар и с акцент, говорят български. Бъркат някои сложни думи, но и връстниците им в България ги бъркат.
И обратното - отиват, работят, работят, работят и за децата е по-лесно да говорят местния език. Българският не е важен, не ги интересува, и т.н. Но някои от тях въпреки всичко го проговарят, стига да идват често в България, да имат активни баби, дядовци, да си ги обичат и искат-не искат, проговарят.

На шест години вече ще е по-трудно, но не невъзможно. При всичките ми приятели с деца родени в чужбина - българският е на едно чаровно смесено с други езици ниво.

Първо разберете защо точно детето плаче при опит за комуникация на български. Всеки път ли плаче, от колко време, какво значи българския за нея, какво символизира, какви чувства тя закача към тозо език. Проучете по-подробно вашата хипотеза с обидите в училище, може и да не е това причината, но може и да е.

След като видите гледната точка на детето ви, ще е много по-лесно и сама да вземете решение как точно да подходите.

Всичко това е период, който ще премине. Ще дойде следващ, в който говоренето на екзотичен език като нашия, ще й донесе само плюсове. Ще бъде по-интересна на гаджетата и дори срамежливите, ще имат повод да я заговорят с "верно ли говориш румънски!?, я кажи нещо!"
Ако въобще това е причината. Може да е инат, упорство, придаване на важност или обърканост.

Ако детето не иска да говори български, вината е единствено и само на родителите. Моите внуци говорят перфектен български и немски, според обстоятелствата. В Германия ходят на българско училище, пишат и четат. Вярно, че е ангажимент на родителя да ги придружава и чака. Не е лесно, но си заслужава.

А защо трябва да се ходи на българско училище? Защо им е да знаят да четат добре на български? При нас са нещо като 4-5ч занимания в събота на бг училището. Според мен е по-полезно спорт или физическо занимание. Повече от 5 дни учене означава никакво време за почивка. Предостатъчен е разговорен български.

Да познаваш и ползваш друга азбука може само да те обогати. Най- малкото гарантира самочувствие при престой в България и няма да кара детето или младежът да се чувстват тъпо, че не могат да разберат какво пише тук и там и да трябва да се допитват за всяко нещо. Освен това в българските училища не се учи само език, набляга се на традиции и обичаи, народни танци, песни и т.н. Не мисля, че това е загубено време, нито, че е съпоставимо с какъвто и да е спорт, но това си е лично мое мнение и не ангажирам никого с него. Синът ми ходи и на спорт, и на състезания, а ето че и на българско училище, значи може да се съчетават тези неща.
А и нека не забравяме, че животът е непредвидим. Днес си в държавата Х, утре нещо се случва и се прибираш в България. Много по- добре е децата да имат някакво, макар и базисно писмено ниво.
Сега, смесените бракове вероятно са друг случай, не говоря за тях, макар че вече не е рядкост смесени семейства да се установят в България.

Абе, зависи от бг училището. Моите чаавета ходиха до едно време. После щерката отказа да ходи повече. Доводите й бяха, че дисциплина няма, всички крещят в час и: "Повечето неща, за които говорим в час ги знам, а тези, които не знам и ми е интересно да науча, не ги чувам от крясъците на другите деца".
Така и не успяха да оправят дисциплината и в един момент ние спряхме да си водим децата. Детето на една от учителките беше невероятно леке, което всички толерираха, неясно защо. Например, влизаше в час с  електронна игра, на която не спираше да цъка. Подиграваше се на по-малките, лензеше се по време на час. На няколко пъти, като прибирах децата щерката беше ужасно фрустрирана. Ми, мерси, ама полза от това училище нямаше. Та, не е само до желанието на родителите да си водят децата на бг училище.

Ако карат И в такава атмосфера да четеш поезия "Аз съм българче".. 🙂

Всеки сам решава какво иска децата му да знаят и като всичко иска усилие.
Съседско бългърче рода в БГ на двама родители бг отказва да говори на бг абсолютно. На 10г е.

Моите деца го говорят непраилно и мен ме устройва докато могат да се разберат с хората когато сме в БГ.

И тук има бг у-ще но няма да им причиня това събота.. седмицата им е прекалено натоварена и никога няма да им трябва да пишат на бг..

Кой знае дали авторката следи още темата - има само 2 постинга  първия ден.
Всяко дете е уникално, но няма причина да не се научи един език.
Направиха ми впечатление някои детайли, по думите на майката: на 1 год. когато е било са се преместили в Германия, на 2 г. детето е постъпило  в ясла и е отказало да комуникира на български, често дори плаче, щом се опитат да говорят на български, смятат, че причината са честите обиди от страна на връстниците й, заради "българската й етнос".
Казва също: "Обръщам се към вас с този въпрос КАТО ПОСЛЕДЕН ШАНС. Ходили сме на психолози."

Че е трудно в друга страна, няма спор.
Че е трудно не само за родителите, но и за децата, също е известно.
Детенцето обаче не е нямо, говори на немски, посещава 1-ви клас.

Ключа към загадката може да се търси другаде, а именно, че езикът е средство за изразяване, а за едно дете изразяването е тясно свързано със спокойствието и радостта от това.
Спокойно ли е това детенце? Дали нещо не го тревожи, изпитва ли радост в ежедневието си, играе ли си непринудено с други деца или е по-скоро самичко.

Не е нужно майката да ни отговаря, нито пък да прекрачва дискретността. Ако се замисли и разгледа нещата по най-простия начин, може да намери много по-лесен отговор.

Точно това се опитвах да споделя в постовете си по-нагоре. Всяко дете, възрастен, ако полага усилия в дадена посока, ще проговори езика или ще пробяга 100 м с препятствия, ако се упражнява редовно. Ако реши, че е по-важно да се научи да рисува кон, ще нарисува някакъв кон. Талантливите ще се справят по-бързо, тези, които са програмирани за спортисти, а са се хванали с рисуване, ще успеят, но с повече упражнения.
Ако поне единият родител е българин, детето има с 50% повече шанс да научи български, отколкото приятелчетата си, с които общува целодневно. Въпросът е дали и семейството ще има желание за това. Защото да му връчиш един буквар и една книжка с приказки за феи, а то момче на 14, без практика вкъщи, някак.... трудна работа. Интересът ще е повече в телефона, то е ясно.

Е то и с телефон може да се научи много Стига да има желание. Желание от страна на родителите, от страна на детето... С желание всичко става.

Имах предвид цъкането в тик-ток и гледането на клипчета, често и без звук, лайкването на снимки в инстаграм и скролването по екрана, докато не се появи сладко кученце, което носи чорапче. Така не се учи език, така се губи време, докато не те наблюдават вашите. Или шефовете.

Затова и написах, всичко е до желание. Моите са си инсталирали коректор, за да може като ми пишат съобщения, или на баба си и братовчедките, да не са грешни. Желанието е важно!

Изобщо не съм съгласна с това твърдение. Имам личен пример. Моето дете родено и живеещо в чужбина , вече тийн говори само на български с нас…И хич няма намерение да спира…

А аз дори познавам "деца", които са родени, расли и учили в чужбина и след завършването си казаха на техните, че си заминават за България и хич нямат намерението да стоят повече във въпросната държава. В България им харесвало повече. Към момента са се устроили, работят си и така.

Аз имам роднини и приятели, които се върнаха тук, но повечето останаха в чужбина. Там са учили, там е средата им, там караха стажове и получиха оферти за работа, там срещнаха партньорите си. Иска им се да се върнат в България, но не става, защото вече не са сами. Имам позната, която изтегли родителите си в чужбина, взеха паспорти, а тя се върна тук. Сега и те ще се връщат, защото там се чувстват сами. Така и не успяха да се интегрират. Тук приятелите им започват да се пенсионират, да имат време за разходки,  за общуване и по цял ден висят с тях на телефона.

Темата ми е много интересна. Баба съм на 4 внучета, родени и живеещи в немскоговорещи страни. От 14-16 месечни са на ясла.

В единия случай и двамата родители са българи. 5-годишният говори перфектен български, без акцент. Казват, че и немският му е перфектен. Брат му, на 2+ е в процес на проговаряне. Разбира отлично и двата езика. Ломоти като ги с смесва, доколкото можеш да му разбереш. "Не" е твърдо "nein", но пък вече и в яслата знаят какво означава "да".

В другото семейство - българка и немец. Дъщеря ми говори на децата само на български, освен когато и таткото е включен или има и чужди хора. Чете им много и само на български. Момичето /на 9/ ходи от предучилищна в БГ училище. Говори с доста силен акцент, но сравнително вярно. Пише и чете. Обаче отговаря на майка си само на немски /освен, когато е в България - тук след няколко дни преминава на български/.  От четящите деца е. Имат богата библиотека с български книжки, но в Германия отказва да ги чете. Майка й, за да я стимулира, е принудена да й чете дори и на тази възраст /не че често се случва/. В БГ, от немай-къде /и с малко хитрост - започвам да чета дълга приказка, но "нямам време" да стигна до края/ започва да чете.  Чете бързо и с разбиране.
Брат й /на 4/ разбира всичко, но не говори, освен отделни думи, когато е в БГ. От тази година и той е на БГ училище. Не иска да ходи - проблемът е, че трябва да седи и да рисува, например, а е голям живак. Но, незабелязано се оказа, че речникът му се обогатява.

И сега - проблемът: Когато съберем братовчедите за лятото, си говорят на немски. Заради 4-годишния, 5-годишният минава на немски /убедена съм, че не се усеща/, а след него и каката сменя езика. Колкото и пъти да обясняваме и да напомняме: "На български, моля!", или не ни отразяват, или ефектът е краткосрочен.
Що се касае до защо да научат езика и писмено: Първо, докато не се научат да четат свободно на него трудно ще го поддържат. Ръкописното писане по-скоро им помага за писането на немски - едно допълнително упражнение за ръката. Второ, никога не се знае кога може да им бъде от полза. Например доста немски студенти изучават медицина /на английски/ у нас, защото приемът в Германия е регулиран. Немският беше първият чужд език, който баща ми държеше да науча - 7 години в Алианса, от предучилищна. Мразех го- молех се, тръшках се, бягах. Никога не ми е послужил за нещо.....докато не ми се наложи да посещавам децата си в чуждите страни и да разбирам какво говорят внуците ми.

Твоите внуци знаят езика и ще го знаят. Няма да го забравят. Сега по детски реагират и карат по по-лесното, но ще са хора, които ще говорят български. Ако имат повече време в България, ще става лесно.
На моите приятели синът изкарваше тук цяло лято без родителите си. Баба му и дядо му, които го гледаха, не говорят английски, вуйчото също.  И приятелите му не говорят английски или поне не толкова свободно, че да играят с него на английски. Тук-таме използваха по някоя дума, инструктирани от родителите си, че е добре да се възползват от момчето и да се упражняват, но подобно на твоите внуци, не се упражняват, а си го карат на български. В момента момчето им живее от 3 години в България. В началото се усещаше акцент и търсеше някои рядко използвани думи. Научи бързо шаблонните изрази и жаргонни като "тотал щета". Вече говори много, много добре и акцентът му даже се е подобрил неузнаваемо. Аз рядко общувам с него, но напредъкът е учудващ. Но това е дете, което поне 2 месеца в година беше тук и нямаше как да се разбира с другите, освен на български.

Аз съм от смесен брак, родена и израснала в България.  Майка ми винаги само на руски говореше с нас и преди да тръгна на училище, руският ми беше като българския. Постепенно българският стана по-силен и започнах да не отвръщам на руски, когато говорехме вкъщи. Частично и заради начина, по който изискваше от нас да говорим. В желанието си да ни предаде езика, може би прекаляваше с тона, настояването... поне в тинейджърските ми очи. Но обичам езика, говоря го много добре, пиша, най-вече заради многото прочетени книги. Благодарна съм и, че ми го предаде.
Сега двете ми деца са родени и растат в чужбина с немски. Даже дъщеря ми, която тръгна на ясла на 3 месеца, проговори на немски първо. Вкъщи говорим само български, четат и пишат на български и двамата. Но виждам, че с тръгването на градина/училище,  започват все повече да ги смесват.
Мнението ми е, че ако искаме да се предаде езикът, трябва да създадем среда той да се ползва активно и пасивно. И да даваме пример самите ние колко обичаме да си четем книгите в оригинал и да си говорим с хората на техните езици, пък  каквото сабя покаже

И аз мисля, че е по-добре детето да се научи да говори и да пише и на български - за да може да общува с българските си роднини, а и защото може да се наложи да се върнете в България и да учи тук.

Преди време в този форум имаше тема, в която българка, живееща в чужбина, питаше какво да прави относно образованието на децата си. Ето я темата: https://www.bg-mamma.com/?topic=1544578.

Няколко години от основното си образование моят племенник прекара в частно училище. Имаше съученичка с майка българка и баща германец, живяла е в Германия, но се наложило тя и майка й да се върнат в България. Момичето е било в 5-и или 6-и клас, не знаело и дума на български, седяло и мълчало в часовете... Е, това не е хубаво.

Затова, говорете на детето си и на български. Учете заедно детски песни и стихотворения, учете наименованията на животните, на различни предмети... Има клипчета с детски песни и стихотворения  в Ютюб, можете да потърсите. Ето я моята любима българска детска песен: https://www.youtube.com/watch?v=x9cNIKhyBBo.

Успех! Ще се справите!

Децата учат език много бързо, ако се потопят в чуждоезична среда 24/7. И в Китай да ги оставиш, тамошния език ще научат. Така,  че никога не би ме притеснявало недоброто владеене (дори никаквото), при необходимост от връщане.

Само, който е бил в това положение, знае, че ученето на език - майчин или бащин, е много трудно. Затова, за писането съм с едно наум. Аз на български, освен тук, във форума, никъде другаде не съм писала от близо четвърт век. Едно повърхностно познаване на азбуката и Гугъл транслейт, съвсем спокойно би ми помогнало да комуницирам писмено, ако ми се налагаше и знаех, но не пишех на български. Аз самата никога не научих да говоря основния език на родителите на баща ми. Предпочитам да го разбирах малко, отколкото да го говоря добре и пиша. Изисква се, както казвах достатъчно дълбоко потапяне, което не всеки може да предостави на децата си.

Нарича се билингвизъм. Когато на малкото дете му се говори паралено на два езика. Детският мозък е така устроен, че за него не е проблем да ги усвои еднакво, или почти еднакво добре. Обаче за това се изисква постоянство още от раждането. Изпуснеш ли нещата,  вече става трудно.

Не е така, синът ми говори и пише/чете брилянтен български, освен останалите езици.

А детето ще проговори, но вкъщи говорете само български. Полека започнете с писане/четене.

И моите деца не искаха да говорят на български. Научиха го пасивно, разбираха всичко. Като пораснаха започнаха да проявяват повече интерес и се научиха и да говорят, макар и с ясен акцент. Не насилвайте детето, нека езикът бъде естествена част от ежедневието - четете книжки, да гледа детски, пейте песнички.

Много зависи от родителите. Ако вкъщи се говори на български, децата ще проявяват тийнейджърска съпротива, но в някакъв момент ще ви изненадат колко много са попили. Е, ако не са си очупвали езиците да го говорят, ще имат силен акцент и ще им бягат думите, но всички знаем как се учи език - с говорене и тренировки, а не просто да научим кратък речник наизуст.

Ако единият родител е чужденец, става по трудно. А най-трудна е ситуацията на моята приятелка, която говори с мъжа си на английски, защото в началото тя не говореше неговия език, той не говореше български, а децата растяха там и английският им стана втори. В момента си говорят много добре български, но и родителите се постараха всеки да научи езика на другия. Пак си говорят на английски по навик, както казва тя. А и децата от мънички го научиха бързо. Техните са триезични.

Ще дам моето мнение, като дете било в подобна позиция.  Когато семейството ми емигрира, тук в Италия където живеем сега, бях на 9 години почти. В началото ми беше много трудно, не исках да живея тук и редовно молех родителите ми да ме върнат в България. След едно известно време ( може би около година), след като вече бях научила езика и си намерих среда отказвах да говоря на български - както вкъщи така и с роднини в България, които италиански не говореха. Исках да съм готина, никой да не знае произхода ми и се страхувах, че децата в квартала могат да ме чуят, че говоря български и да кажат в училище и другите да ми се подиграват. След едно известно време, в късните тийн години 17/8, започнах да осъзнавам, че всъщност е готино да говориш и друг език. За съжаление обаче беше късно и българският ми беше ужасен. Отне ми няколко години - да си възстановя езика и да се науча грамотно да пиша и да се изразявам на родния си език, на моменти още при говор се чува италианския ми акцент, но не е болка за умиране. Моят съвет е да създадете любопитство в детето си към езика - пускайте му филмчета на български, четете му книжки на български, продължавайте активно да говорите на български с него. Това на мен много ми помогна, защото въпреки категоричния ми отказ да говоря на български, вкъщи към мен всички се обръщаха само на български, пускаха много филми на български, българска музика много слушахме. Което ми помогна после и бързо да си възстановя говореното, тъй като благодарение на упоритостта на всички вкъщи, речников запас имах - т.е разбирах всичко идеално, нямах проблеми с четенето и т.н. Единственото, с което може би ще ви се наложи да свикнете е, че детето ви ще мисли и ще се изразява по-добре на немски. Аз например мисля на италиански и когато ми е напрегнато/емоционално автоматично преминавам на италиански.

И какво става с двуезичието когато детето е научило в къщи български песнички, приказки, а никой в детската градина не го разбира. Или в стремежа си да говори български трябва да е аутсайдер?

Глупости. В градината си пее техните песнички, вкъщи българските. Дъщеря ми знае и пее песнички и на двата езика, на 3ги поливина е и много успешно разграничава езиците и средата. И въобще не е аутсайдер, дори напротив, приятелите й я обожават.

Децата ми се с 4 родни езика. Когато си обърнат главата към баща си сменят езика автоматично.
Ако аз им заговоря на някой от местните езици ме гледат странно.
Децата научавам моментално с кого на какъв едик говорят. Никога не са пяли бг песнички в яслата.
Отделно покрай кризата дойдоха украински деца в у-ще. И те не са пяли на украински/руски. За 3-4 месеца научиха местните езици. За 1г ги научиха като родни.

Никой не става аутсайдер, само защото говори 2 езика вместо 1. Когато детето е научило вкъщи български песнички и приказки, ги пее и разказва вкъщи. В градината говори местния език и пее и разказва на него.

Моите бяха единствените в градината, които бяха двуезични. Много се гордееха с това, че знаят и втори език, макар че не го говореха много като малки. После в училище имаше и други двуезични деца, но никога, абсолютно никога не е било проблем или недостатък, че знаят и втори език. Дори напротив - беше им предимство.

Е как ги пее, като ги чува за пръв път?
Интересно , и ще помоля да си мериш приказките.

Eli, аз казвам същото. Че дете научило песни и приказки в нашия случай на български няма как да ги пее в детската градина. Просто никой не го разбира.
Второ няма как дете да има 4 родни езика. Родният език е един. Всички други са добавка.

Децата ми са родени в страна с 5 oфициялни езика.
Мм говори с тях на 2 от тези постоянно от както са се родили, според както му дойде. Аз говоря на бг.
Можем да кажем че 4тия е "принесен" защото започнаха да го учат и ползват на 1г.

Това че някъде има 5 официални езика, не означава че и 5 са родни. Родният е само един. Вземи попрочети малко.

Кой от 3те е най родня в случая? 😳

И ето че попрочетох:

Е как родния може да е само един?
Съобразих се със съвета и прочетох, отделно и без да чета знам, че родния език може да бъде един, може да бъдат и два.
Обикновено детето проговаря на единия и по-късно и на другия, може да говори и двата с превключване.
Имам поглед над моето дете (български/американски английски), децата на моя близка приятелка - български/немски, внучето на моята кръстница - български/италиански.
Държа да подчертая, че съответния език се говори със съответния родител, а съответния език - в държавата, която се пребивава в момента, тъй като смесените бракове означават и често пътуване между страните (или поне аз, и близките, които посочвам).
Освен това децата пишат, четат, говорят и пр. без акцент, без грешки и на двата езика.
Терминът “майчин език” не е валиден при смесените бракове, ако единият родител говори само на родния си език, съответно и другия. И не е вярно, че билингвите проговарят по-късно.

Единствената държава с 5 официални езика е Сингапур. Южна Африка са с близо 2 пъти повече. Полюбопитствах, живеете в Испания. Според Конституцията на Испания, испанският е официален език.

Няма най-роден. Все едно да твърдя, че детето ми има 3 родни езика, защота английският е най-разпространен в САЩ, български от мен, и испански защота повече от 50% са испаноговорящи. Ами не, има си един роден език, независимо, че говори и трите. Нивото на неродните езици се установява с изпит за ниво - испански -изпита е към Институт Сервантес, български - ИЧС. Иначе си ги говори, но нивото само с изпит.

Много хора са родени с повече от един основен език и много добре се справят от малка възраст и с двата езика.

Племенницата ми почти на три години, много добре се ориентира - с кой и къде какъв език говори, у дома с баща си говори на български, с майка си - италиански/английски, в детската градина говори италиански, ако трябва да се научи разбира се стихче/песничка за детската градина на италинаски - няма проблем да се направи, но е по-скоро изключение. Добре се ориентира и говори и на трите езика, отговаря на езика, на който я питат...

Ние планираме нашето дете също да е триезично, баща и ще говори с нея само на латвийски, а  аз само на български, когато сме тримата, ще говорим на общия ни език - италиански. В по-късните години със сигурност ще включим и английски... Със сигурност пътя е труден, със сигурност езика на държавата, езика на приятелите, малко или много ще е водещ, но това няма как да се избегне. Аз макар и късно сравнително на 9 год. да дойдох в Италия, днес определено мога да кажа, че италианският е водещия език в моя живот - мисля, сънувам, карам се на италиански, говоря български понякога с лек италиански акцент, та такива неща да не ви смущават. Радвайте се на всяко малко или голямо знание или постижение в живота си. Децата ви ще се научат и на песни и на стихчета, на всеки един език, който около е тях стига да имат достатъчно дълго влияние. Аз лично някога като дете научих английски от тийн филми и сериали и от текстове на песни. Без някой в дома ми да говори езика или да ме кара.

Анна, но ето, че пишете чудесно, че и грамотно на български език.

Ох, айде пак да почетем... официялните езици в Испания са : кастилски, галисийски, каталунски и еускера/баски. Има спор за валенсияно.
 
Регионалните езици са доминантни във всяка зона. Т.е. в Каталуния е каталунски и прочее. Кастилският се учи като чужд език по два часа в седмицата както английския. Всички предмети се преподават на каталунски и не може да се сдобиеш с държавна работа без сертификат на ниво С1, ако не си учил в местно училище.

В много голяма чест на каталунските малки градове и села децата въобще не говорят кастилски. Научават го като по-големи. Много възрастни го говорят зле.

От кое се обиди, че не разбрах?
Кое чува за пръв път? Не, не ги чува за пръв път, защото аз, вкъщи, съм я подготвяла с песни и на двата езика. Но и така да беше, все пак има период на адаптация и много ясно, че няма да седне да им пее "Зайченцето бяло", защото те много добре осъзнават разликата в езиците. Отделно, че не живеем изолирано от местните, а сме постоянно в компании, в които присъстват и деца. Децата растат като двуезични и това, че говорят и български по никакъв начин не ги прави аутсайдери, а да се твърди подобно нещо е меко казано абсурдно. Двуезичието е нещо много естествено за децата.

Не е ясно за какво е спора
Роден език е едно, майчин език е друго Двуезичните деца проговарят малко по-късно по презумпция, но има и такива, които нямат проблеми и говорят от рано- Всеки един език е от помощ за развитието на децата и естествено спомага за научаването на други по-лесно. Децата, които растат в дву-три езична среда, се справят и по-бързо със заучаването на нов език, защото имат основата на един такъв.
Всяко дете, както и всяко семейство си има неговите индивидуални особености, които могат да спомогнат за научаването на един език или да го забавят. Освен това, децата от такива семейства много бързо се научават да разделят езиците, така че няма как да идат в детска градина и да се чувстват като аутсайдери, защото говорят само български или знаят само български песни.

Естествено, че може д има повече от един роден език. Аз съм с два, например. А ето и интересна история от моето обкръжение.  Тя е китайка, той е сърбин. Помежду си откакто се познават говорят на английски,  а живеят в немската част на Швейцария. В обкръжението им се говори много немски и английски.
 Децата им говорят 4 езика. С нея само китайски,  с него на сръбски, в градината/училище е немски, а английският е навсякъде около тях. Децата растт с тези 4 езика едновременно и да, бъркат ги, обаче с годините все по-добре се оформят.

Ако става въпрос за граматично правилно говорене, а не пасивно разбиране, т.е., това, ниво, което често се подразбира под “родно”, то ми е трудно да си представя дете да говори изключително добре повече от три езика. Като и три е с доста уговорки. За да се усъвършенства един език, от най-млада възраст, трябва постоянно излагане и на слушане, и на говорене. В горния пример е вероятно децата да научат, при много свободно време и желание от родителите: сръбски, китайски и немски(училище и местна среда), но английският няма начин да им е на “родно” ниво. Да не говорим, че и китайският, сръбският и немският са от групи езици с коренно различна граматика, не като сръбски/български, италиански/испански и т.н. Т.е. граматично ще е трудно да се усвоят добре, без системно посещение на училище и прекарване в съответната родителска родина. Повечето ми близки и познати са с деца, растящи с поне две, а понякога и с три култури, бройката на децата говорещите един език като роден е много по-голяма, от тези, които говорят три, че дори и два.

Ако не си го видяла не означава че не съществува.. но също мисля че да се продължи разговора е загуба на време.

Да права си, това че не съм виждала, не значи че не съществува.

А кой е четвъртият роден език в конкретния случай - баски ли, или турски (в България не знам с какъв точно статут е, но за него се сетих, за което се извинявам ако греша), заедно с испански/каталунски и български? Просто ми е интересно, не се заяждам, в подобна ситуация съм и може да науча нещо полезно.

От както са родени в къщи се говори по равно бг, испански и каталунски. От както бяха на 1г започнаха английска ясла.

Официалният език в Испания е един, испански. Всяка област може да въведе при определени условия още един. Пише го в конституцията им, но явно не е нещо, което си прочела.
Няма как няколко езика да са на ниво роден. По-горе дадох и кога се смята по закон за двуезичен, многоезичен.
Нивото се установява с изпити.
И това дето ще научиш език от филми, научаваш изразите, езикът ти куца.
Ето един пример, от пата е, реален. В чата са деца, за които англ. Е роден и такива учили го от филми. Едно от децата пише "yes, sir", другото му отговаря, защо пишеш така, да не си в казармата. Това с казармата е с претенции, че знае английски.

Ок следващият път когато родя връчвам изпитите за ниво от родилното..
За конституцията, която си чела няма да коментирам... 🤦‍♀️