Тръгва си след малко

Защо запо4ваш да се обвиняваш,нали ти то4но това изкаш.Аз го искаx това преди 11год.,но разбраx,4e ne съм права и сега живея с него ве4е 15год.имам прекрасно семейство а съпругат си не биx go zamenila c нikoй друг.Толква много съжелявам за това което съм му пре4инила.Да не дойде тоя момент и ти да съжеляваш.Мъжът до теб преди вси4ко трябва да бъде твой добър приятел след това друго.

Питате дал ине мисля за детето?? Според вас дали мисля. Да и питах "тъпия си" ПСИХОТЕРАПЕВТ / а не психиатър за незапознатите/ и говорихме много за това. Първо на първо той е квалифициран да работи с деца така че мнението не е просто на психолог - детската психология не що съвсем различно. Според него връзка не се запазва заради деца, те усещат всичко в отношенията, напрежението, мълчанието, липсата на обич......Дори под булото на привидно доброто съжителство лиспата на щастие у родителите нанасяла поражения на детската психика. Писах за това в първата тема.

Не си мислете,че тръся пеперуди или някакви други насеккоми из корема си......Този проблем за който говоря е отпреди 6 години, малко множко,а....Не става върпос за разреждане на секса, не става въпрос за умора и т.н. само. Става въпрос за вечно правене на "секс насила" от моя страна...пълна липса на сексуално влечение към него. И това съм говорила и обсъдила с "тъпия си психиатър",както го наричат някои.....И това описах в първата тема, когато още само обсъждахме раздялата. Той повдигна въпроса с надежда нещо да се промени, че иска да се разделим,ако не се оправят нещата, дори и това не ме стресна по нчина, по който се надявах, да пробуди нещо в мен. Нима си мислите,че нан его му е лесно, и това не е честно.......Не се оправдавам изобщо....На пръв поглед всичко звучи адски грубо "раздяла заради секса", но този проблем не е причина сам по себе си,той е следствие от нещо - от лиспата на любов, на точно онова усещане,за това ,че се събрахме ужасно бързо,аз бях ужасно малка, без никакъв опит и ми се струваше,че съм влюбена... И това не го казвма за оправдание - не искам сега да обяснявам как съм се събрала с него, темата която пусна хе за друго,. Нима да изровя целия си жиовт назад,а за да разбере някой как се е стигнал одо едно ил идо друго? Всичко е свързано в живота.........Пуснах темата за подкрепа, опора, или най-вече да излея душата си. "Крокодилски сълзи" били.....Ок, мислете така, не си мислете,че е лесно за една жена 6-7 години да ляга до еди нмъж, който обича сам оакто брат, без да има никакво влечение към него,но да седи заради навика, близостта, подкрепата, опората,заради детето, заради всикчи наоколо и заради самата нея у другия........И това не иска мда звуич като извинение. Не е всичко в секса, да така е, но сексът е нещо много основно и сближаващо между един мъж и една жена - не е въпросът колко,а дали го има и какъв е. Говоря не за секса, като удовлетворение за тялото,а за онази близост, кгоато се гушнеш до другия- за близостта на душата говоря. Както и да е, винаги всеки може да тълкува нещата както иска. Не казвам,че съ мправа. Може и да не съм напълно, страдам ужасно сега, но и преди страдах, когато си хапех зъбите, и чаках интимностите да отминат колкото се може по-бързо. Когат оседя и го гледам и все едно гледма брат и не се чувсвтам като "неговата жена"....... както и да е, олях се в писането. Който иска да се оптиа да разбере, ще опита, може и да не успее, но койт оне иска, а само упреква, без да знае всичко, колкото и каквото и да кажа ще е безмислено. И да, детето е на първо място за мен, но това което знам,  е че човек не трябва да нещастен заради децата си, защото само си мисли,че ги прави щастливи в една изкуствена идилия. Казват, че няма по-нещастни деца от децата родени,за да спасят един брак или децата, които са единствената причина,за да продължи един брак. Изследвания много, не съм специалсит, затова се допитвам.........Това относно детето. Обичам го повече от всичко. Децата порастват, още няколк огодини и ние няма да запълваме ежедневието му, може би няма д ае винаги и с нас на вечеря, няма да има какво да запълва мълчанието или нервността на масата.....Какво да ни отвлича от черните мисли. Тогава какво. на 30-35, с голям син и мъж, с който съжителствам, без да спя с неог. Не искам това..........и мъжът ми не го иска. Затова се и разделяме- ако се усети лиспата на нещо друго, освен на навика и на подреденото ежедневие, ако се върне у мен нещото, то тогава ние ще сме заедно. Но ако цялата мъка се свежда до загубата на просто приятелство, уют и откъсване от навика- ще разберем,че сме били прави. Нищо не искма по-силно от това да бъда щастлвиа със семейството си. Но досега опитахме всичко, освен раздялата......