Тръгва си след малко

Благодаря на всички за подкрепата   
е,той  вече тръгна,а аз започнах с драмите - да се обвинявам / не че не съм виновна де/,да идеализирам, да се ровя в спомени - в раждането на детето, в това ,в онова......изписах един ферман,затри ми поста доакто го пращах,сега се опитвам да се смея над това,което пиша.  Опитвам се да сещам и за моментите и нещата,които ме накраха да взема това решение.....И както ги мисля се сещам за дните занапред,в които няма докато е мотам по пижама,току що свалила лещите си,  да кажа 'абе мило,къде са ми очилата,че не виждам', или нещо подобно.....аз никога не съм живяла сама и оттам май също идва едно уголемяване на всички страхове и идеализиране на подкрепата,която намирах в него. Дори  сега като пиша виждам как все ендо пиша за 'най-добрия си приятел',а не за мъж,когото искам да целуна, да прегърна със страст и да съблека......Не се смейте,казам го,защото това е всъщност причината за всичко....ГУшкане,прегръщане,да....но дотук:((( Сигурна съм луда, той се шегуваше на вратата "ееее,мила,няма угодия,що ревеш сега", а аз бърша сополи и се хиля криво и си рева....Дружинката ми я няма,другарчето ми.....трябва да се преборя ппърво с тази болка,със самотата,с това че го нямам като подкрепа и после да търся дали ми липсва и като мъж....кой знае дали това трябва всъщност,сега си мисля така, сополива и тъжна

Направо коремътми  се сви.Аз преди много години преживяx neщо подобно.Но времето лекувал.Бъди силна,много мъ4но ми стана.

Защо запо4ваш да се обвиняваш,нали ти то4но това изкаш.Аз го искаx това преди 11год.,но разбраx,4e ne съм права и сега живея с него ве4е 15год.имам прекрасно семейство а съпругат си не биx go zamenila c нikoй друг.Толква много съжелявам за това което съм му пре4инила.Да не дойде тоя момент и ти да съжеляваш.Мъжът до теб преди вси4ко трябва да бъде твой добър приятел след това друго.

Питате дал ине мисля за детето?? Според вас дали мисля. Да и питах "тъпия си" ПСИХОТЕРАПЕВТ / а не психиатър за незапознатите/ и говорихме много за това. Първо на първо той е квалифициран да работи с деца така че мнението не е просто на психолог - детската психология не що съвсем различно. Според него връзка не се запазва заради деца, те усещат всичко в отношенията, напрежението, мълчанието, липсата на обич......Дори под булото на привидно доброто съжителство лиспата на щастие у родителите нанасяла поражения на детската психика. Писах за това в първата тема.

Не си мислете,че тръся пеперуди или някакви други насеккоми из корема си......Този проблем за който говоря е отпреди 6 години, малко множко,а....Не става върпос за разреждане на секса, не става въпрос за умора и т.н. само. Става въпрос за вечно правене на "секс насила" от моя страна...пълна липса на сексуално влечение към него. И това съм говорила и обсъдила с "тъпия си психиатър",както го наричат някои.....И това описах в първата тема, когато още само обсъждахме раздялата. Той повдигна въпроса с надежда нещо да се промени, че иска да се разделим,ако не се оправят нещата, дори и това не ме стресна по нчина, по който се надявах, да пробуди нещо в мен. Нима си мислите,че нан его му е лесно, и това не е честно.......Не се оправдавам изобщо....На пръв поглед всичко звучи адски грубо "раздяла заради секса", но този проблем не е причина сам по себе си,той е следствие от нещо - от лиспата на любов, на точно онова усещане,за това ,че се събрахме ужасно бързо,аз бях ужасно малка, без никакъв опит и ми се струваше,че съм влюбена... И това не го казвма за оправдание - не искам сега да обяснявам как съм се събрала с него, темата която пусна хе за друго,. Нима да изровя целия си жиовт назад,а за да разбере някой как се е стигнал одо едно ил идо друго? Всичко е свързано в живота.........Пуснах темата за подкрепа, опора, или най-вече да излея душата си. "Крокодилски сълзи" били.....Ок, мислете така, не си мислете,че е лесно за една жена 6-7 години да ляга до еди нмъж, който обича сам оакто брат, без да има никакво влечение към него,но да седи заради навика, близостта, подкрепата, опората,заради детето, заради всикчи наоколо и заради самата нея у другия........И това не иска мда звуич като извинение. Не е всичко в секса, да така е, но сексът е нещо много основно и сближаващо между един мъж и една жена - не е въпросът колко,а дали го има и какъв е. Говоря не за секса, като удовлетворение за тялото,а за онази близост, кгоато се гушнеш до другия- за близостта на душата говоря. Както и да е, винаги всеки може да тълкува нещата както иска. Не казвам,че съ мправа. Може и да не съм напълно, страдам ужасно сега, но и преди страдах, когато си хапех зъбите, и чаках интимностите да отминат колкото се може по-бързо. Когат оседя и го гледам и все едно гледма брат и не се чувсвтам като "неговата жена"....... както и да е, олях се в писането. Който иска да се оптиа да разбере, ще опита, може и да не успее, но койт оне иска, а само упреква, без да знае всичко, колкото и каквото и да кажа ще е безмислено. И да, детето е на първо място за мен, но това което знам,  е че човек не трябва да нещастен заради децата си, защото само си мисли,че ги прави щастливи в една изкуствена идилия. Казват, че няма по-нещастни деца от децата родени,за да спасят един брак или децата, които са единствената причина,за да продължи един брак. Изследвания много, не съм специалсит, затова се допитвам.........Това относно детето. Обичам го повече от всичко. Децата порастват, още няколк огодини и ние няма да запълваме ежедневието му, може би няма д ае винаги и с нас на вечеря, няма да има какво да запълва мълчанието или нервността на масата.....Какво да ни отвлича от черните мисли. Тогава какво. на 30-35, с голям син и мъж, с който съжителствам, без да спя с неог. Не искам това..........и мъжът ми не го иска. Затова се и разделяме- ако се усети лиспата на нещо друго, освен на навика и на подреденото ежедневие, ако се върне у мен нещото, то тогава ние ще сме заедно. Но ако цялата мъка се свежда до загубата на просто приятелство, уют и откъсване от навика- ще разберем,че сме били прави. Нищо не искма по-силно от това да бъда щастлвиа със семейството си. Но досега опитахме всичко, освен раздялата......

Изобщо не мисля,че сексът е всичко, не търся просто секс....Не споменах детето в началото,не защото не мисля за него. Винаги мисля за него, ако не мислех,нямаше да съм толкова години с този мъж. Нима е нужно да опиша и съмненията, които една майка изпитва от всяка своя постъпка като мисли за детето си. Повечето сте майки тук...Мисля,че сте наясно.  Ще направя всичко което е редно,за да може детето ми да расте и да се развивиа нормално, дори и при раздяла.  Сексът не е всичко, той е малка част, но мъж и жена правят любов, сближават се, правят деца и т.н. Отново чета "секса достатъчна причина ли,ако всичко друго е наред". Не знам какво мислите, но когато сексът не върви, нищо друго не върви в една двойка, ако двамата искат нормални отношения, подчертавам искат, а не са просто заедно без да им дреме и да си тръсят това, което им липсва навън...или нищо да не търсят. Не говоря да куца, да има какво да се търси и т.н.,а да ЛИПСВА. Естествено, че няма да зарежа мъжа ми,ако той спре да може,а  изпитваме тръпка и т.н. Има и други начини. Говоря за нормални сексуални отношения, когато всичко за това уж е налице. Знаете ли преди да пиша изчетох и темата " Запази ли се сексът пр ивас същия" или подобно..........Ами освен че спонават за разреджане, никъде не видях някоя жена да не приема мъжа си като сексуален партньор.    Е как да не мисля, че нашите отношения са проблемни. Може би тези жени не пишат................Знам какво е да си уморен, и просто да нямаш настроение в момента, е...не е това случаят. ...Така с две думи - когато аз не искам да правя секс, а това е винаги,той е сърдит, намръщен, кисел, намираме си за всичко кусури, раздразнителен, ами нормално е, да се чувства отблъснат и да вижда как не се сещам изобщо и как никога не съм инициатор и как се се мъча да отклонявам нещата. Признавам, така е, правех насила, опитвах се да ми хареса, не мога:((( Години е така. Не мога да се целувам с него. Какво значи "всичко друго" да е наред. Не става просто за недоразумение в секса или дребни неясноти,става въпрос за липса. И той не иска да е с жена, която не спи с него. Може би първо съм се отчуждила емоционално, и после сексуално, казвам,че не съ мсигурна дали съм изпитвала любов- не казвам,че да се събера с него е най-разумното нещо, което съм правила. Но това го казвам от позицията на годините, ил итова можете да го кажете вие отстрани. На момента Нит осе оправдавам, нито нищо. Просто бях на 19, без кой знае какъв житейски и сексуален опит, нито съм била разхайтена, нито нищо. Той - по-голям от мен, грижовен мил, почувствах се влюбена и щастлвиа като разбрах,че съм бременна. Почти не се познавахме,но така се случи, исках детето толквоа много, исках семейство. Нито съм била много умна тогава, нито глупава. Просто млада. Много неща си обяснявам защо са се случили като се поровя в миналто оси преди това, но не е нужно да ги обяснявам. А и не обсъждаме как сме се събрали,а това как се разделяме:(( Разбирам,че много хора ме обвиняват, има за какво...но не мисля,че човек може да бъде съден за чувствата си....може само за делата си. А моето дело е,че признах на глас,че не съм щастлива и че се опитвам да го променя - с или чрез раздяла. Като го казвам обаче не ми олеква и не прави мъката ми сега по-малка. Както и да е де....Дано на никого не се случва. На много им се случва нещо подобно, нито са влюбени в мъжете си, но им е удобно, гледат децата, а винаги имат тръпка вън. Познавма такива...... Секс вкъщи за мир и любов,ако той още си иска /ако не е тръгнал по чуждо де/ и така. За съжаление това е грозната картинка в голяма част от семействата. Има и щастливци. Искам да съм от тях наистина. не съм спряла да се боря

Aз се омъжиx на 18год.то4но и затова допуснаx много грешки.Нямаx и 20години а бяx ве4е маика,другите xодеxа по дискотеки а аз гледоx дете.Вси4ко беше ми писнало,но годините летят съомяx да запазя  семеиството .Но когато пишеш ти все едно аз съм го писала през онези години.Пожелавам ти вси4ко да доиде на мястото си и някой ден да бъдеш много щастлива.

 Пожелавам ти много късмет, за всички ви раздялата е добро решение. Бъди силна, а детенцето няма да страда от внимание и на двама ви, щом си го обичате
  Аз също бях пуснала тема по подобен проблем и за това те разбирам. Аз обаче съм в ролята на мъжа ти, нежеланата и смея да кажа, че е много гадно. А нашата история е в началото, но виждам нашия край като вашия За сега се опитваме да подобрим нещата, надявам се на чудо. Исках да потърся старата ти тема, но не успях, ако може някой да я пусне. И моята тема не открих, за да я прочетеш и да погледнеш през погледа на отсрещния, може би ще ти е от полза. Темата ми е озаглавена " Да ти имам проблема"
  Успех!

Teez,не мисли така колко жени тук от нас живеят с 4овек когото не понасят сексуално,в името на семеиството.Ти дори не ни познаваш.Не си мисли,4е аз съм в затвор,много грешиш.Ти мила на мъжа си  като на сексоален обект ли    гледаш,аз не мисля,4е в една връска секса е най важeн.След много години съжителство с един 4овек,освен вси4ко друго остава едно уважение.А авторката мсля,4е има някъкав много по дълбок проблем нее секса.

Да, надявам се времето да покаже. Сега болката е невероятна. За добро или лошо живеем на 200 м един от друг, така ни е обвързано ежедневието покрай вземането на детето от училище от родителите му, при които той живее,че пак се виждаме всеки ден покрай това и покрай разходката на кучето.  както и да е. ще видим как ще се развият нещата. Трудно и почти немислимо ми е да си представя да не живеем вече заедно, знам,че мога да го върна в момента,но не знам след това какво би последвало....пак същите терзания. Ще заглуша душевните си викове от самотата и загубата на човека, с който съм живяла, но едва ли ще бъда щастлива напълно, ще се върнем към старото русло. Мисля,че ако се върнем назад, трябва да сме убедени в това..

Мила Новичка!Като имаш свой психотерапевт,той говорил ли е с теб за семейния модел на твоите родители?Защото обикновено всеки се стреми да пренесе родителския си модел в своето семейство или неговата противоположност,ако е отвратен от родителите си.Помисли в какъв тип семейство си живяла-дали не е патриерхално,с доминиращ баща?Пишеш,че мъжът ти е много добър,толерантен и т.н.Дали не е тук причината-твоите очаквания да са свързани с по-изявен мъжкар и да ти идва в повече личното пространство?Може би трябва да срещнеш някое "лошо момче",което да те подчини и грабне акъла.Необяснимо е и за мен защо ние жените харесваме повече "лошите момчета",но знай,че когато става дума за семейство те не са добрия вариант.Такъв мъж не умее да бъде верен,той няма да обича теб,а ще се възхищава на ораторското си майсторство на тема "любов";както омае теб,така ще омайва и други.Такива мъже са самовлюбени нарциси.Помисли дали наистина такава тръпка търсиш?Опитай и това и аз съм сигурна,че ако разумът надвие ,пак ще се върнеш  при толерантния си мъж.Остави се да те повлече реката на страстта,но главата дръж винаги над водата,за да разбереш кога наближава водопада и водовъртежа и да успееш навреме да се отдръпнеш.Желая ти страст и мъдрост!